№ 377
гр. Бургас, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20242120201135 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Е. М. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 23-0769-004274/16.02.2020г. , издадено
от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
4 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно. Изтъква се, че за същото нарушение жалбоподателят вече е бил санкциониран с
по-ранно издадено НП, поради което и повторното ангажиране на отговорността му за
същото Д.ие, е незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, като заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-
Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от
упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е
правилно и законосъобразно, поради което и се пледира за неговото потвърждаване изцяло.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна, като се
иска намаляването му до минималния предвиден в закона.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
1
59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 4 гръб) НП е връчено
на жалбоподателя на 21.02.2024 г., а жалбата е депозирана на 05.03.2024 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 13.11.2023 г. мл. автоконтрольор С. Р. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл.
№ 464709, за това, че на същата дата, около 23.05 часа в гр. Българово, ул. „Първи май“
управлява лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *, като при подаден своевременно, ясен
сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР от униформен полицейски служител
(*), жалбоподателят не е спрял на посоченото място и рязко е увеличил скоростта си. Това
поведение било квалифицирано от Р. като нарушение на чл. 103 ЗДвП. Същевременно
поведението на М. било квалифицирано и като нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР
(неизпълнение на полицейско разпореждане), за което пък бил съставен АУАН бл. №
139771.
Производството по втория съставен акт протекло по-бързо и на 27.11.2023 г. било
издадено НП № 434а-425/27.11.2023 г. на Началник на 02 РУ-Бургас, с което за нарушение
на чл. 64, ал. 4 ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР М. бил наказан с глоба от 100 лева.
Това наказателно постановление било връчено на жалбоподателя на 24.12.2023 г., не било
обжалвано и влязло в сила.
Междувременно на 16.02.2024 г. Началник сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас издал
НП и за първия съставен акт, като квалифицирал поведението на жалбоподателя като
нарушение на чл. 103 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му
наложил наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да разколебава горните фактически положения.
Жалбоподателят също не оспорва фактите, а единствено изразява несъгласие с двукратното
му наказване за едно и също нарушение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, който
към дата 16.02.2024 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег.
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
2
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че случая е било допуснато съществено нарушение на
процедурните правила, довело до незаконосъобразно протичане на производството. Това е
така по следните причини.
Няма спор, че на 13.11.2024 г. срещу жалбоподателя са били съставени два АУАН-а –
процесния и АУАН бл. № 139771. Въз основа на тях са били издадени и две НП –
процесното и НП № 434а-425/27.11.2023 г. на Началник на 02 РУ-Бургас. В двете
наказателни постановления поведението на жалбоподателя е описано по абсолютно
идентичен начин от обективна страна, но в единия случай (процесния) то е било
квалифицирано като нарушение на чл. 104 ЗДвП, а в другия – като нарушение на чл. 64, ал.
4 ЗМВР. Няма спор и че наказателното постановление за нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР е
издадено първо и вече е било влязло в сила преди датата на издаване на процесното НП. На
практика със съставянето на два АУАН-а за едно и също Д.ие (макар квалифицирани от
двамата актосъставители по различен начин), спрямо М. са били повдигнати „две
обвинения“ за едно и също нарушение, без по никакъв начин производството по първия акт
да е било прекратено. По този начин по едно и също време спрямо жалбоподателя са били
налични две висящи производства за едно и също нарушение, което с оглед принципа non
bis in idem – чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН е недопустимо. Нещо повече –
производството пред Началника на 02 РУ-Бургас се е развило по-бързо и на практика преди
издаването на процесното НП - М. вече е бил санкциониран за извършеното от него с влязло
в сила НП. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН - не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление (нарушение) има влязла в сила присъда (НП). В случая АНО не се е съобразил
с това правило и незаконосъобразно е издал НП по втория съставен акт, въпреки че
производството по първия вече е било приключило и М. вече е бил санкциониран за
поведението си.
С оглед горното съдът счита, че в конкретния случай издаденото НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени само на това основание.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче нито е поискал присъждането им, нито е доказал реално сторени
такива, поради което и съдът не може служебно да се произнесе по въпроса.
3
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-004274/16.02.2020г., издадено от
Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Д. Е. М. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 4 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4