№ 1223
гр. Русе, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20244520101581 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изп. директор
Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че
ответницата е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в
гр. Русе, ул. ****, с абонатен №79000300520, като по 12 бр. фактури за
периода от 26.10.2022г. до 26.04.2023г. му дължи общо сумата 240.97 лв.
Ответницата дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни след периода на доставката до 03.12.2023г. в размер на 18.58 лв.
За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №6420/2023г. на
Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае
за установено по отношение на А. Н. Д., че му дължи сумите 240.79 лв за
доставена и разпределена топлинна енергия по 12 бр. фактури за периода от
26.10.2022г. до 26.04.2023г., заедно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2023г. до
окончателното изплащане и 18.58 лв лихва за забава. Претендира направените
разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото
дело.
1
Ответницата А. Н. Д. чрез назначения й по реда на чл.47 ГПК особен
представител взема становище за неоснователност на иска.
По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение
на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №6420/2023г. на Районен
съд - Русе.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Видно е от ч. гр. дело №6420/2023г., че в производство по чл.410 и сл.
ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№3224/04.12.2023г. срещу А. Н. Д. за сумите 240.07 лв цена на топлинна
енергия за периода от 26.10.2022г. до 26.04.2023г. в имот на длъжницата в гр.
Русе, ул. ****, абонатен №79000300520, заедно със законната лихва от
04.12.2023г. до окончателното изплащане, 18.58 лв лихва за забава от падежа
на всяка фактура до подаване на заявлението - 04.12.2023г. и за 77.20 лв
разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.
От представените по делото фактури за доставена топлинна енергия за
периодите 26.10.2022г.-25.11.2022г., 26.11.2022г.-21.12.2022г., 22.12.2022г.-
20.01.2023г., 21.01.2023г.-21.02.2023г., 22.02.2023.-24.03.2023г. и 25.03.2023г.-
26.04.2023г., , както и от приложеното на л.21 извлечение от сметка по
партида №79-00-03-0-0520 за дължими суми от А. Н. Д., се вижда, че
ответницата дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за обект в гр.
Русе, ул. ********, за исковите периоди общо сумата 240.97 лв с ДДС.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено устно от
вещото лице инж. М. Т. Д. в съдебно заседание на 08.07.2025г., се установява,
че имотът с административен адрес гр. Русе, ул. ****, е присъединен към
топлопреносната мрежа на “Топлофикация Русе” АД чрез индивидуална
абонатна станция. В сградата, в която имотът се намира, е въведено дялово
разпределение на топлинна енергия, като през исковия период услугата
“дялово разпределение на топлинна енергия” е извършвано от ”Дикей-Л”
ООД гр. Русе. В имота се водят под отчет три отоплителни тела (два радиатора
и щранг-лира), като през исковия период не се е доставяла битова гореща
2
вода. В имота има два уреда за дялово разпределение на топлинна енергия –
два индивидуални разпределители на топлинна енергия по радиаторите.
Периодът, посочен в исковата молба - 26.10.2022г. - 26.04.2023г.,
включва шест отоплителни месеци от отоплителен сезон 2022/2023г.
Претендираната от ищеца сума за топлинна енергия е за дял “сградна
инсталация”, начислявана по реда на т.6.1.1 от Методика за дялово
разпределение към Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването
и за отопление в имота. За отопление на общи части на сградата и за битова
гореща вода не е начислявана топлинна енергия.
При спазване правилата на Закона за енергетиката, Наредба №Е-РД-04-1
от 12.03.2020г. за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение
на топлинна енергия вещото лице е установило, че за имота с
административен адрес гр. Русе, ул. ********, присъединен чрез сградната
инсталация към топлопреносната мрежа на “Топлофикация Русе” АД под
абонатен №79000300520, за периода от 26.10.2022г. до 26.04.2023г. следва да
се разпредели 1.9990 MWh топлинна енергия на стойност 229.82 лв с ДДС, а
с отчитане на таксите за услугата “дялово разпределение на топлинна енергия
за отопление” - 251.42 лв с ДДС.
Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от
страните.
В исковата сума 240.97 лв не са включени лихви за забава на
плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №79-00-03-0-
0520 се вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от
фактурите до 04.12.2023г. възлиза на 18.58 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК
вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност и с
оглед на другите обстоятелства по делото и могат да служат като
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В
случая представеното извлечение от сметка по партидата на ответницата не е
опровергано с противни доказателства, поради което има доказателствено
значение за отразените в него факти.
Ответницата не е представила доказателства, че е изпълнила
задължението си да заплати своевременно на ищеца стойността на
доставената топлоенергия за исковите периоди.
3
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се
уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 240.97 лв
стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за периода
26.10.2022г.-26.04.2023г., съобразно поисканото, заедно със законната лихва
от 04.12.2023г. до окончателното изплащане и 18.58 лв лихва за забава за
периода до 03.12.2023г., включително. Ответницата дължи на “Топлофикация
Русе” АД и сумата 77.20 лв разноски по ч. гр. дело №6420/2023г. на РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 675
лв разноски по настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса, 300 лв за
вещо лице, 200 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.
“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК
*********, към А. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Русе, ул. *******, за сумите 240.97 лв стойност на доставена и разпределена
топлинна енергия по 12 бр. фактури за периода от 26.10.2022г. до 26.04.2023г.,
заедно със законната лихва от 04.12.2023г. до окончателното изплащане и
18.58 лв лихва за забава за периода до 03.12.2023г., включително.
ОСЪЖДА А. Н. Д. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумите 77.20
лв разноски по ч. гр. дело №6420/2023г. на Русенски районен съд, както и 675
лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4