Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
Гр. В. Търново, 14.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита Бижева, като
разгледа докладваното от съдията Данаилов
гр.д. № 3356 по описа за
Ищецът "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД гр. София, чрез пълномощника си твърди в исковата си молба, че на 31.10.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу А.Н.И., произтичащи от Договор за паричен заем № 104583 от дата 5.01.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -кредитор. Общите условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД ответника е уведомен за извършената продажба на вземането от с изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/ 104583 от 10.11.2017 г. от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез куриер до постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за паричен заем № 104583 от дата 05.01.2017 г. Видно от обратната разписка, ответникът е получил писмото на 14.12.2017 г.
На 5.01.2017 г. „Сити кеш" ООД, като Заемодател и А.Н.И. - като Заемател, е сключен договор за паричен заем с № 104583, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 600,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заметалят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 62,79 лв. Така, страните договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 662,79 лв., която е платима на 6 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110,47 лв. при първа погасителна вноска 6.02.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 6.07.2017 г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 6.07.2017 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Заемателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и разпоредбите на приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обещетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки договора за кредит Заемателят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 2 броя месечни погасителни вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 8.03.2017 г. , която дата представлява падежа на втора погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост. Заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, на 8.03.2017 г. Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 182,49 лв., представляваща 20 % от сумата от 912,43 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора. Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на Заемателя; поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност/оценена отлицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. С подписването на договора за заем, Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 299,64 лева, която е разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 49,94 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 160,40 лева. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 88,08 лв. за периода от 9.03.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда. Заемателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 50,00 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва: 0,06 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 49,94 лв. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сума в общ размер на 1183,00 лева, от които главница 600,00 лева, договорна лихва 62,73 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение 249,70 лева, неустойка за предсрочна изискуемост 182,49 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 88,08 лева. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч. гр. д. № 2453/2018 г., по описа на PC - Велико Търново е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да си получи заповедта за изпълнение. Поради това ищецът моли съда да признаете за установено по отношение на ответникът А.Н.И., че същия дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните суми: 600,00 лв. (шестстотин лева) представляващи главница за периода от 6.02.2017 г. До 6.07.2017 г. , по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 8.03.2017 г. 62,73 лв. (Шестдесет и два лева и 73 стотинки) представляващи договорна лихва за периода от 6.02.2017 г. до 6.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 8.03.2017 г. 249,70 лв. /двеста четиридесет и девет лева и 70 стотинки/ представляващи неустойка за неизпълнение за периода от 8.03.2017 г. до 6.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 8.03.2017 г., 182,49 лв. /сто осемдесет и два лева и 49 стотинки/, представляващи неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 8.03.2017 г. (дата на предсрочна изискуемост), 88,08 лв. (осемдесет и осем лева и 08 стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 9.03.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото.
Ответникът А.Н.И., чрез назначения му особен представител оспорва иска в частта за дължимата неустойка и лихва, като счита за нищожна клаузата, с която тя е уговорена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното и прави следните правни изводи:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдът споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. Исковата молба е постъпила в предвидения от чл. 415, ал. 1 срок. Налице е съвпадение в размера и основанието на претендираните по заповедта за изпълнение и исковата молба суми. По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
На 31.10.2017г. е подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017г., сключен между „Сити кеш" ООД, и ищеца по делото, по силата на което вземането на „Сити кеш" ООД срещу ответника, произтичащо от процесния договор паричен заем, е прехвърлено на ищеца ведно с всички привилегии и обезпечения. Длъжникът е уведомен за цесията с уведомително писмо от страна на „Сити кеш" ООД, изпратено с известие за доставяне, получено лично от ответника на 14.12.2017г.
За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит (заем), фактическо предаване на заетата сума (усвояване на кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в патримониума на ответника, също така действащи между страните уговорки за договорна лихва, наказателна лихва и неустойка за неизпълнение и неустойка за изискуемост; предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, настъпване изискуемостта на конкретни вноски по същия.
Не се оспорва подписа, положен от името на ответника под договора, както и този положен в приложените и действащи към него в момента Общи условия. Не се оспорва и подписа, положен от името на ответника в погасителния план към него и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. Установява, се от приложения европейски информационен формуляр, че предоставената в същия информация относно кредита съвпада с договора и ОУ към същия, а така също и с твърденията по исковата молба.
Безспорно бе установено по делото, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави уговорения кредитен ресурс в размер на 600,00 лева. С исковата молба, а преди това и със заявлението си по чл. 410 ГПК ищецът претендира, че във връзка с непогасения остатък от кредита са налице предпоставките предвидени в уговорката на чл. 10 от ОУ по от договора за кредит за обявяване на автоматична предсрочна изискуемост на дълга. Не се твърди уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост. В цитираната разпоредба на договора за кредит е предвидено, че когато потребителят просрочи две месечни вноски, считано от падежа на втората, като заемодателят е длъжен да информира за това изрично заемателя с писмено уведомление или с предприемането на действия по досъдебно и съдебно събиране на вземанията.
В настоящия случай, предвид гореизложеното и изхождайки от обстоятелството, че липсва валидно отправено и достигнало до ответника изявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, такава предсрочна изискуемост по кредита не е настъпвала. До датата на постъпване на заявлението в съда - 02.08.2018 г. са падежирали и шестте вноски по кредита в общ размер на 600,00 лева главница, като падежът на последната вноска е настъпил на 06.07.2017г. В този смисъл искът, в частта за главницата по предоставения кредитен ресурс от 600,00 лева е основателен.
Поради изпадане на длъжника в забава му е начислена лихва в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 06.02.2017г. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно: 06.07.2017 г. и не е обявен за предсрочно изискуем. Ето защо, основателен се явява също и искът за обезщетение за забава под формата на законната лихва в размер от 65.06 лева, за периода от 06.07.2017г. – настъпване на падежа на цялото задължение по договора, до постъпване на заявлението в съда - 02.08.2018 г. Искът за законна лихва в частта за разликата от 65.06 лв. до пълния предявен размер от 88.08 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Като неоснователен и недоказан следва за бъде отхвърлен и иска за сумата 62.73 лв. договорната лихва за периода 06.02.2017г. – 06.07.2017г.
Ищецът претендира дължимост на неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 182.49 лева.
Съгласно разясненията дадени в т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Това разрешение се следва и от трайната и последователна съдебна практика на съдилищата в Република България, включително и по въпроса относно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост свързана с кредитите предоставяни от небанкови финансови институции. Ето защо обявяването пред длъжника че кредиторът ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми е необходим елемент за настъпване на предсрочната изискуемост, както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в заповедно производство, така в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и тогава, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. В този смисъл обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем.
Предвид липсата на доказателства по делото за надлежно обявена и настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, не може да се приеме и че в полза на кредитора е настъпило правото да претендира неустойка за настъпване на такава, уредено в чл. 14 от ОУ по договора за кредит. Ето защо искът по чл. 415, ал. 1 ГПК в тази част и за сумата 182.49 лв. неустойка за предсрочна изискуемост се явява неоснователен.
С исковата молба ищецът претендира установяване, наред с главница и лихви, така и на задължение за неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора в размер на 249.70 лева.
Настоящият договор за заем е сключен при действието на Закон за потребителския кредит (обн.ДВ бр.18/05.03.10г.) и неговите императивни правни норми следва да бъдат съобразени служебно от съда, предвид и указанията, дадени с ТР №1/09.12.13г. по т.д.№1/13г. на ВКС. Уговореното в т. 6 от разглеждания договор за заем се отнася до поемането на задължение за осигуряване на поръчителство от трети лица или банкова гаранция, обезпечаващи плащането на сумата по договора за заем. При тълкуване според правилото на чл. 20 ЗЗД се налага извода, че волята на страните е била да се създаде обезпечение по главното задължение. Така цитираната неустойка в този случай не се отнася до вредите от неизпълнението на главното задължение на заемателя. Вредите от неизпълнението в срок на задължението за връщане на заема е уредено в договора за заем самостоятелно. Така в т. 7. (1) от договора за заем е предвидено плащане на законна лихва при забава в погасителните вноски. В т. 8 е договорено, че непредоставянето на обещаните поръчителство или банкова гаранция е източник на парично задължение, фиксирано в размер на 299.64 лева, на разсрочено плащане по погасителния план.
В този смисъл предварителното калкулиране на тази сума и приобщаването й към погасителните вноски, които според волята на страните се отнасят до редовното изпълнение на главното задължение по заемното правоотношение, води до значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер съизмерим с половината от размера на кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19, ал. 4 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.
С оглед на така изложеното и при съобразяване с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК съдът намира уговорката на т. 6 и т. 8 от договора за нищожни и като такива същите не пораждат права и задължения за страните по процесното правоотношение. Ето защо недължими се явяват претенциите на ищеца за неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора в размер на 249.70 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца сумата от 249.20 лева за разноски по настоящото дело, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, които разноски са определени съразмерно с уважената част от иска.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 14 лева разноски за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2453/2018г. на ВТРС, които също са определени съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че А.Н.И., ЕГН **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от Изпълнителните директори ххх, сумите от: 600,00 /шестстотин/ лева - главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № 104583/05.01.2017 г., сключен между „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* и А.Н.И. и Договор за цесия от 31.10.2017 г. с Приложение № 1 от 31.10.2017 г.; 65.06 лева /шестдесет и пет лева и шест стотинки/ - лихва за забава за периода 06.07.2017г. - 02.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 600,00 лева, считано от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2453/2018г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения иск по чл.415 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ххх – Изпълнителни директори, против А.Н.И., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на: разликата от сумата 65.06 лв. до пълния предявен размер от 88.08 лв. за законна лихва; сумата 62.73 лв. договорната лихва за периода 06.02.2017г. – 06.07.2017г.; сумата 182.49 лв. неустойка за предсрочна изискуемост и сумата 249.70 лева за периода 8.03.2017г. – 6.07.2017г. неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2453/2018г. на ВТРС.
ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ххх – Изпълнителни директори, сумата от 249.20 лева /двеста четиридесет и девет лева и двадесет стотинки/, както и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и сумата от 14 лева /четиринадесет лева/ разноски за държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2453/2018г. на ВТРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: