Решение по дело №133/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 24

град Шумен, 05.03.2020 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        Окръжен съдия: Йордан Д.

 

при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №133 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Търговска компания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Завет, общ.Завет, обл.Разград, ул.“Кирил и Методий“ №1, представлявано от изпълнителния директор Л.Б.Л., със съдебен адрес ***, офис 10, адв. П.Р. от ШАК против „Агропрестиж" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Добри дол, общ.Аврен, обл.Варна, представлявано от управителя Д.Б.Д.. В ИМ е посочено, че дружеството ищец, е сключило с търговското дружество на ответника договори за доставка на стоки „на зелено“ (фючърсни сделки), като покупко-продажбите са обективирани в два броя търговски договори: договор за покупко-продажба от 30.01.2019 г. и договор за покупко-продажба от 22.03.2019 г. Предмет на доставките е земеделска култура - пшеница с търговски качества, съгласно договореното между страните в чл.1, т.2 от договорите. Мястото на доставка на стоката е складова/производствена база на купувача в с.Енево, общ. Нови пазар, обл.Шумен, а количеството и крайният срок за доставка на стоката е както следва: по договор от 30.01.2019 г. – 100 т. пшеница, с цена -260 лв. на тон или обща стойност на доставената пшеница – 26 000 лв. без ДДС и с краен срок на доставка - 30.07.2019 г.; а по договора за покупко-продажба от 22.03.2019 г. – 150 т. пшеница, с цена 250 лв. на тон или обща цена на тази доставка – 34500 лв. без ДДС и с краен срок на доставка 31.07.2019 г. Съгласно Раздел II, чл.2.2 и от двата договора, купувачът заплаща по банков път договорените количества от съответния вид, авансово след издаване на съответна авансова фактура от продавача. В изпълнение на това задължение, по договора от 30.01.2019г., продавачът издава фактура №128/30.01.2019 г. на стойност 26 000 лв., която надлежно е заплатена изцяло от купувача, чрез банков превод с вальор 31.01.2019 г.; по договора за покупко-продажба от 22.03.2019 г., продавачът е издал фактура №130/22.03.2019 г. на стойност 37 500 лв., която също е разплатена изцяло чрез две плащания по банков път, както следва: с вальор 22.03.2019 г. – 25 000лв. и с вальор 26.03.2019 г. – 12 500 лв. За обезпечаване на авансово платените парични суми и съгласно договореното между страните в Раздел V чл.5.6 от двата договора продавачът е предоставил Запис на заповед, на предявяване, без протест от 30.01.2019 г. и Запис на заповед, на предявяване, без протест от 22.03.2019 г. На уговорените между страните падежи, съответно 30.07.2019 г. и 31.07.2019 г., продавачът не изпълнява задълженията си за доставка франко складовата база на купувача на договорените количества пшеница. Нещо повече, освен пълното неизпълнение на задълженията си и по двата договора за покупко-продажба, продавачът не изпълнява и задължението си предвидено в Раздел IV, чл.4.1 и по двата договора - ако не извърши доставката да върне получените авансово парични суми. Предвид изложеното, ищецът, който е голям производител на птиче месо, е бил принуден по спешност да закупува необходимата му за изхранване на птиците пшеница, която към съответния момент била със значително по-високи пазарни цени от договорените между страните. Вследствие на пълното неизпълнение на задълженията на продавача, ищеца претърпява и допълнителни вреди, представляващи разлика в цената на договорените фючърсни сделки с продавача по горецитираните договори за покупко-продажба и пазарните цени, на които доверителят ми е бил принуден да купува пшеницата след настъпване на неизпълнението на договорните задължения, с цел изхранване на отглежданите птици. Към момента на подавана на исковата молба ответника въпреки, че признавал основателността на претенциите на ищеца се оправдавал с обстоятелството, че авансово предадените суми бил изхарчил, а количествата пшеница бил продал, така че не бил в състояние нито да предаде пари, нито договорените количества пшеница. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати, парични суми както следва: На основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и във вр. с Раздел IV чл.4.2 от двата договора за покупко-продажба от 30.01.2019 г. и 22.03.2019 г. – 63 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до датата на окончателното плащане, представляващи авансово платени парични суми на ответника, съгласно Раздел II чл.2.2 от задълженията на купувача по двата процесии договора, по които ответникът не е доставил стоката и не е върнал платените авансово парични суми; На основание чл.92 от ЗЗД – 8 302 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до датата на окончателното плащане, представляваща обезщетение за ползваните неправомерно и невърнати авансово платени суми, съгласно договореното между страните в Раздел IV чл.4.2 от двата процесии договора; На основание чл.79, ал.1, предл. 2 от ЗЗД – 10 250 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до датата на окончателното плащане, представляваща реален размер на нанесените вреди на ищеца, който вследствие на пълно неизпълнение на договорните задължения от ответника, е бил принуден да закупува пшеница на по-високи пазарни цени с оглед необходимостта от изхранване на отглежданите от него птици. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Моли да бъде назначена ССЕ, която да даде отговори на следните въпроси:  Какъв е размерът на паричните средства по двата процесии търговски договора, по които ищецът е заплатил на ответника за доставка на пшеница? Надлежно ли са осчетоводени издадените от продавача 2 бр. фактури в счетоводството на ищеца? Какъв е размерът на дължимото обезщетение от продавача на купувача вследствие неизпълнените задължения по сключените между страните търговски договори и съобразно договореното между страните в Раздел IV чл.4.2 от договорите за периода от датата на авансовото плащане до датата на предявяване на настоящата искова молба? Да се установи реална ли е пазарната цена на закупуваните от ищеца количества пшеница от трети лица - доставчици, вследствие неизпълнението на доставките от страна на ответника по делото и каква е разликата в цената на доставките по двата процесии търговски договора, съобразно действащите пазарни цени на пшеницата в регион Шумен, към момента на доставките? Какъв е размерът на реалните вреди, причинени на ищеца, като разлика между договорените доставки на пшеница по единични цени визирани в процесиите договори и действителните пазарни цена, по които той е купил същите количества пшеница от трети лица- доставчици?

От страна на ответника не е депозиран отговор на ИМ. Видно от съобщението, последното е оформено от длъжностното лице по призоваването при отказ от получаване от страна на управителя на ответното дружество. Връчването на съобщение при отказ на лицето е редовно по смисъла на чл.44, ал.1, изр.5 и изр.6 от ГПК.

В съдебно заседание за ищеца се явяват адв. П.Р. и адв. К.Р.и двамата от АК - Шумен. Последните поддържа исковата молба, както е подадена. Намират, че са налице основания за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответника е бил редовно уведомен за съдебното заседание, но не е подал отговор на ИМ, не се явява в съдебно заседание и не е заел становище по отношение на иска, както и няма искане производството да се гледа в негово отсъствие.

Ответника не изпраща представител, и не заема становище по иска.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна: на 30.01.2019 г. между ищеца и ответника е сключен договор за продажба на бъдещи вещи, а именно сто тона от пшеница реколта 2019 г. Дължимата сума без ДДС е определена като 260 лв. на тон или общо 26 000 лв. В договора са въведени и определени спецификации по отношение на качеството и състоянието на пшеницата, която следва да се предаде. С подобен договор, но този път от 22.03.2019 г. е уговорено ново количество пшеница – 150 тона, но при по-ниска цена – 250 лв. без ДДС или общо 37 500 лв. Установява се от представените документи – фактура №128/30.01.2019 г. и фактура №130/22.03.2019 г., както и от ССЕ, която установява осчетоводяването на фактурите, че  ищецът е предплатил изцяло дължимите суми по двата договора. Съгласно чл.4.1 на двата договора при неизпълнение от страна на продавача в срока за доставка последният е длъжен да възстанови цялата авансово заплатена сума, както и неустойка за неизпълнение в размер на 12%, която сума. Така определени сумите за неустойка са общо 8 302 лв., или 3802 лв. по първия договор и 4 500 лв. по втория. В рамките на производството се установява, че посочените количества пшеница ищеца е следвало да закупи на свободния пазар при средна цена от 295 лв. на тон или общо за повече от договореното в размер на 10 250 лв.

Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с три обективно съединени иска Първият е с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за връщане на сума, дадена авансово, основанието за плащането на която е останало неосъществено. Втората претенция е по реда на чл.92 от ЗЗД, дължими суми като договорна неустойка за ненавременно изпълнение (приравнено от страните на неизпълнение). Третата претенция е на основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД – суми дължими като обезщетение за действително претърпени вреди от неизпълнението, формирани като разлика между дължимата договорена покупна цена на пшеницата по договор и цената, на която ищецът е следвало да закупи същите количества пшеница шест месеца по-късно.

Налице са всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, предвидени в чл.238 и чл.239 от ГПК. Не е подаден отговор от ответника, последният не се явява в съдебно заседание, няма депозирана молба за гледане на делото в негово отсъствие, указани са последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание (в разпореждането по реда на чл.131 от ГПК, копие от което е връчено на ответника), а също така съдът намира иска за вероятно основателен с оглед посоченото в исковата молба и на ангажираните в производството доказателства. На ищецът следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ответника следва да бъде осъден да заплати ищеца сумата от 7 782.08 лв. разноски, от които 3 282.08 лв. – държавна такса, 4 000 лв. – адвокатски хонорар и 500 лв. дължими за назначената експертиза.

п

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОСЪЖДА „Агропрестиж" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Добри дол, общ.Аврен, обл.Варна, представлявано от управителя Д.Б.Д. да заплати на „Търговска компания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Завет, общ.Завет, обл.Разград, ул.“Кирил и Методий“ №1, представлявано от изпълнителния директор Л.Б.Л., със съдебен адрес ***, офис 10, адв. П.Р. от ШАК сумата от 82 052 (осемдесет и два хиляди петдесет и два) лева, от които 63 500 (шестдесет и три хиляди и петстотин) лева, представляващи главница по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за връщане на сума, дадена авансово, като плащане на целите дължими суми по смисъла на договори от 30.01.2019 г. и от  22.03.2019 г., които суми са отразени във фактури №128/30.01.2019 г. и №130/22.03.2019 г., основанието за плащането по които е останало неосъществено, сумата от 8 302 (осем хиляди триста и два) лева на основание чл.92 от ЗЗД, дължими суми като договорна неустойка за ненавременно изпълнение на задълженията по посочените по-горе договори (приравнено от страните на неизпълнение), сумата от 10 250 (десет хиляди двеста и петдесет) лева на основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД – суми дължими като обезщетение за действително претърпени вреди от неизпълнението, формирани като разлика между дължимата по договорите цена на пшеницата и цената, на която ищецът е следвало да закупи същите количества пшеница по-късно.

ОСЪЖДА „Агропрестиж" ЕООД, ЕИК *********, с.Добри дол, общ.Аврен, обл. Варна да заплати на „Търговска компания" ЕАД, ЕИК *********, гр. Завет, общ.Завет, обл.Разград, сумата от 7 782.08 лв. (седем хиляди седемстотин осемдесет и два лева и осем стотинки), представляващи разноските на ищеца в производството.

Решението не подлежи на обжалване по смисъла на чл.239, ал.4 от ГПК.

 

 

 

Окръжен съдия: