О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………./…………………06.2018 г., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 1035 по описа на съда за 2018 год., докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на "Енерго – Про
Продажби" АД, с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик„ № 258, Варна Тауърс - Г, срещу Определение № 2235/22.02.2018 год., допълнено с
определение от 20.03.2018 год. по гр. дело № 18533/2017 год. на РС-Варна, с
което е оставен без уважение отвода му за неподведомственост на делото на съда поради
наличието на валидна арбитражна клауза между страните за решаване на спора от
арбитражен съд.
В
жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Изводът на
РС-Варна, че между страните липсвало арбитражно споразумение, тъй като констативният
протокол от извършена проверка нямал характер на арбитражно споразумение е
незаконосъобразен и е в противоречие и с установената съдебна практика на ВКС
на РБългария по този въпрос. Твърди се, че между страните е налице валидно
арбитражно споразумение, материализирано в представените по делото констативен
протокол от извършена проверка с № 1101536/03.09.2015 год. и заявление за
снабдяване и разпределение на ел. енергия с вх. № № 2941074/10.05.2014 год., по
силата на което арбитражно споразумение страните са се съгласили при възникване
на спор помежду им, последният да бъде разрешен от Арбитражен съд – град Варна
при сдружение „ППМ“. Констативният протокол е подписан лично от управителя на ищцовото
дружество, както и от служители на „Електроразпределение – Север“ АД, действащи
в качеството си на пълномощници на „Енерго–Про Продажби“ АД – Варна – обстоятелство,
изрично отразено в заглавната част на протокола. Фактът, че арбитражната клауза
е включена (се съдържа) в бланка на констативен протокол или на заявление не я
прави недействителна. Според жалбоподателя арбитражната клауза е самостоятелен
процесуален договор, който има за предмет постигнато съгласие за отнасяне на
спора за решаване пред арбитраж и може да бъде предвидена и в друг документ,
различен от документа, материализиращ облигационния източник на материалното
правоотношение – в тази насока е цитирана съдебна практика на ВКС на РБ. В
случая арбитражното споразумение е сключено в писмена форма, т. е.,
удовлетворява изискването за форма като условие за неговата действителност.
Навежда
също, че изводът на РС-Варна, че отводът за висящ процес бил недопустим, е незаконосъобразен,
не се подкрепя от доказателствата по делото и не съответства на изразената от
ответника (настоящ жалбоподател) позиция. Твърди се, че възражението за
неподведомственост на спора пред съда поради наличието на валидно арбитражно
споразумение е направено от ответника в отговора му на исковата молба и не са
навеждани твърдения за наличието на висящ арбитражен процес между страните.
Жалбоподателят счита, че възражението му за неподвемоственот на спора пред
гражданския съд (РС-Варна) е основателно – между страните е налице валидно
арбитражно споразумение, възражението е направено в установения в закона срок,
ищецът няма качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона
за защита на потребителите, тъй като е търговец (търговско дружество) и купува
ел. енергия за обекта на потребление с аб. № 1106036 (ресторант) за осъществяване
на търговската си дейност, поради което и нормата на чл. 19, ал. 1, предложение
последно ГПК в случая е неприложима.
Отправено е искане за отмяна на определението и за прекратяване на
исковото производство пред РС-Варна.
В писмен
отговор насрещната страна „Ж.“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна,
чрез процесуален представител, оспорва частната жалба, счита, че определението
е правилно, а жалбата срещу него – неоснователна и настоява да се остави без
уважение. Твърди, че между страните липсва арбитражно споразумение. Навежда
също, че опитът за изместване на подсъдността на спора пред арбитраж чрез
добавянето на арбитражна клауза е неравноправна клауза в съставения констативен
протокол от служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна, както и че по
делото липсвали доказателства, че служителите на „Електроразпределение Север“
АД – Варна са пълномощници на „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна и същите могат
да сключват от името и за сметка на дружеството договорки за изместване на
подсъдността. Твърди, че служителите на „Електроразпределение Север“ АД –
Варна, съставили и подписали констативния протокол от 03.09.2015 год. не са
упълномощавани от представляващите „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна да сключват
договори от името на дружеството. Твърди също, че добавената неравноправна
клауза (изместване на подсъдността на спора пред Арбитражен съд гр. Варна към
„ППМ“) добавена и в бланки, предоставяни в центровете за обслужване на клиенти,
вкл. и при договори, сключвани с производителите и потребителите, е уговорка,
която е във вреда на обществото, не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на лицензианта и
потребителя на електрическа енергия. Позовава се и на разпоредбата на чл. 19,
ал. 1, предл. последно от ГПК. Счита, че е потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, независимо, че не е физическо лице. Настоява жалбата да се остави
без уважение и да му бъдат присъдени сторените за настоящото частно
производство съдебни разноски.
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, като съображенията
за това са следните:
Производството по гр. дело №
18533/2017 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от „Ж.“ ЕООД, с
ЕИК ********* със седалище гр. Варна срещу „Енерго- про Продажби“ АД, с ЕИК
********* със седалище гр. Варна иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 24, 69 лева, представляваща платена без
основание (при начална липса на основание) на дата 27.10.2015 год. сума,
съставляваща неустойка за просрочено плащане на сумата по фактура №
**********/08.09.2015 год., съставляваща стойност на доставена за периода
06.06.2015 год. – 03.09.2015 год. ел. енергия по партида с кл. № **********, за
обект на потребление с аб. № 1103036, титуляр на която е ищеца.
В
исковата молба се твърди, че за период на потребление 06.06.2015 год. – 03.09.2015 год. по
партидата на ищеца е начислено количество ел. енергия на стойност от 3058, 67 лева по фактура № **********/08.09.2015 год., което
количество ел. енергия ищецът
не е потребявал. Сумата
е начислена при пълно нарушаване на законовите разпоредби и договорните клаузи.
Навеждат се доводи за нищожност на клаузите на ОУ на ДПЕЕ, предвиждащи
възможност на дружеството – доставчик служебно да начислява допълнителни количества ел.
енергия за минал период по партидите на
абонатите, поради неравноправния им характер, както и
че монтираното на обекта
на ищеца СТИ не е от одобрен по надлежния правен ред тип и не е годно за
измерва доставяната до обекта му ел.
енергия. За да не прекъснат ел. захранването в обекта му, ищецът
заплатил на ответното дружество на дата 27.10.2015 год. сума в размер на 1475,
31 лева, част от цялата сума по фактура №
**********/28.09.2015 год., както и
сумата от 24, 69 лева – неустойка за просрочено плащане на главницата по
цитираната фактура. За останалата част в размер на 1 583, 36
лева (разликата над 1475, 31 лева до 3058, 67 лева) е налице влязло в сила
решение, с което е прието за установено в отношенията между страните, че не се
дължи от ищеца на ответника. С влязло в сила решение № 2502/21.06.2017 год. по
описа на РС-Варна е бил уважен иск на „Ж.“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище
гр. Варна срещу „Енерго- Про Продажби“ АД, с ЕИК ********* със седалище гр.
Варна по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и ответникът „Енерго- Про Продажби“ АД-Варна е бил
осъден да заплати на ищцовото дружество „Ж.“ ЕООД – Варна сумата от 1475, 31
лева (разликата над 1 583, 36 лева до цялата сума по фактура № **********/28.09.2015 год. в размер на
3058, 67 лева). Т. е., с две влезли в сила решения е прието, че ищецът „Ж.“
ЕООД – Варна не дължи на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД-Варна никаква
част от сумата по фактура №
**********/28.09.2015 год. в размер на 3058, 67 лева). Ищецът навежда,
че предвид недължимостта на главницата по фактура № **********/28.09.2015 год. в размер на
3058, 67 лева, установена с две влезли в сила решения, то и заплатената от него
на ответното дружество на дата 27.10.2015 год. сума от 24, 69 лева като неустойка за просрочено плащане на главницата по
фактура №
**********/28.09.2015 год. е платена без основание. В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 24, 69 лева, платена без основание (при начална липса на основание)
сума, съставляваща неустойка за
просрочено плащане на главницата по фактура №
**********/28.09.2015 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-про продажби“
АД-Варна, чрез процесуален представител е оспорил иска с доводи, че е недопустим.
Направил е отвод за сила на пресъдено нещо, както и отвод за неподведомственост
на спора пред съда.
Относно
възражението за неподведомственост на делото пред съда са изложени следните
твърдения: Ищецът е клиент на ответното дружество по сключен при общи условия
договор за продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ул. Ст. Стамболов № 4, с аб. № 1103036. Обектът представлява ресторант. Начисленото
количество потребена от обекта на ищеца ел. енергия по фактура № **********/28.09.2015
год. общо на стойност от 3058, 67 лева е въз основа на осъществена поцедура по
чл. 50 ПИКЕЕ (2013 год.). Основание за предприемане на тази процедура е
извършена на 03.09.2015 год. в обекат на ищеца проверка, за която е съставен
констативен протокол № 1101536, който констативен протокол е подписан лично от
управителя на ищцовото дружество Александър Ж.. В цитирания
констативен протокол упарвителят на дружеството е заявил съгласието си всички
спорове, породени от протокола или възникнали между дружеството – ищец и
„Енерго-Про Продажби“ АД – Варна да бъдат решавани от Арбитражен съд – гр.
Варна при сдружение „ППМ“. Според подаденато от управителя на ищцовото
дружество Александър Ж. заявление до ответното дружество с вх. №
2941074/10.05.2014 год. за снабдяване с ел. енергия, е видно, че за обекта на
потребление в гр. Варна, ул. Ст. Стамболов № 4, с аб. № 1103036 е заявено
използване на ел. енергия за стопански нужди. Освен това в депозираното
заявление № 2941074/10.05.2014 год., подадено от управителя на ищцовото
дружество Александър Ж. до „Енерго-Про продажби“ АД-Варна, управителят на „Ж.“
ЕООД-Варна отново е заявил съгласието си всички спорове, възникнали между „Ж.“
ЕООД-Варна и „Енерго-Про продажби“ АД-Варна да бъдат решавани от Арбитражен съд
– град Варна при сдружение „ППМ“. Твърди се още, че разпоредбата на чл. 19, ал.
1 ГПК, предл. последно от ГПК, установяваща недействителност на арбитражни
споразумения, е неприложима в случая, тъй като ищецът е търговско дружество
(ЮЛ) и купува ел. енергия от ответника за осъществяване на търговска дейност.
Предвид
изложеното ответникът счита, че между страните е налице валидна арбитражна
клауза, спорът не е подведомствен на съда и е отправено искане за прекратяване
на производството поради неподведомственост на делото.
С
обжалваното определение РС-Варна е приел, че отводът за неподведомственост на
делото е неоснователен. Изложил е съображения, че КП от 03.09.2015 год., като
форма на споразумение за решаване на евентуален спор от Арбитражен съд – Варна
е без правно основание, протоколът е съставен от служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД-Варна по реда на ОУ на ДПЕЕЕМ и въпреки, че е подписан и от
управителя на ищцовото дружество, няма характер на арбитражно споразумение за участниците
в гражданския процес. Неснователността на направения от ответника отвод за
неподведомственост на делото пред съда е обоснована и с нормата на чл. 8, ал. 2
ЗМТА, която предвиждала едновременно развитие на исков и арбитражен процес
относно спор между същите страни и с идентичен предмет, без право на отвод за
висящ процес. Доказателства за наличието на висящ арбитражен спор между
страните със същия предмет липсвали, поради което и отводът за
неподведомственост на делото е неоснователен.
Определението
е неправилно.
В
представения по делото констативен протокол № 1101536/03.09.2015 год., подписан от
управителя на ищцовото дружество и от служители на „Енерго – Про Мрежи“ АД –
Варна, за които в протокола е вписано, че действат и като пълномощници на
„Енерго – Про Продажби“ АД-Варна, се съдържат изявления и на двете страни, че
всички спорове между клиента („в случая ищцовото дружество „Ж.“ ЕООД-Варна),
„Енерго – Про Мрежи“ АД – Варна (сега „Електроразпределение Север“ АД-Варна) и
„Енерго - Про Продажби“ АД-Варна, породени от този протокол или възникнали в
отношенията между страните ще бъдат решавани от Арбитражен съд гр.
Варна при Сдружение „ППМ“. Документът е подписан и от двете страни в писмена
форма е и удовлетворява изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗМТА, която предвижда, че
„арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, като се смята, че
споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или
в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения“.
Доводите
на ищеца, че служителите на „Енерго - Про Мрежи“ АД- Варна не били упълномощени
да сключват договори, вкл. и арбитражни споразумения от името и за сметка на
ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД-Варна по същество са твърдения
за недействителност на арбитражното споразумение поради липса на представителна
власт на лицата, служители на „Енерго - Про Мрежи“ АД- Варна, да действат от
името и за сметка на ответното дружество. Сключеният от пълномощник договор
(арбитражното споразумение е договор) без представителна власт е относително
недействителен, но на тази недействителност може да се позове само страната, в
чиято полза е установена тя. В случая с възражение за недействителност на
арбитражното споразумение, като сключено без представителна власт, може да се
брани само ответното дружество „Енерго – Про продажби“ АД-Варна, но не и
ищецът.
Ето защо
тези възражения не могат да бъдат слушани в настоящото производство.
Предвид
изложеното и като съобрази и предмета на спора, повдигнат пред РС-Варна,
настощият състав приема, че между страните е налице валидна арбитражна клауза,
която ги обвързва.
На
следващо място от депозирано заявление № 2941074/10.05.2014 год., подадено от
управителя на ищцовото дружество Александър Ж. до „Енерго-Про продажби“
АД-Варна, управителят на „Ж.“ ЕООД-Варна отново е заявил съгласието си всички
спорове, възникнали между „Ж.“ ЕООД-Варна и „Енерго-Про продажби“ АД-Варна да
бъдат решавани от Арбитражен съд – град Варна при сдружение „ППМ“. Т. е.,
арбитражно споразумение се съдържа и в още един изходящ от ищеца документ,
назован заявление, тъй като съдържа изразено съгласие възникналите спорове
между страните да се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр. ВАран при
сдружение „ППМ“.
По тези
съображения съдът намира, че между страните е налице писмено споразумение,
подписано и от двете страни, което по същността си е арбитражно споразумение по
смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗМТА.
Материалноправният
спор между страните не подада в изключенията на чл .19, ал. 1 ГПК, тъй като
ищецът „Ж.“ ЕООД-Варна, не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Същият
е търговско дружество (търговец), което купува ел. енергия за осъществяване на
търговска дейност, с цел извличане на търговска печалба. Ищецът е „потребител
на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, но това не му
придава качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, към
която препраща нормата на чл. 19, ал. 1, предл. последно ГПК, пжоради което и
няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието на валидна
арбитражна клауза.
Нормата
на чл. 117, ал. 3 ГПК, на която се позовава ищецът, е неприложима в настоящия
случай, тъй като тя се отнася до договорна подсъдност, уговорена в отклонение
от правилата на местната подсъдност, установени в ГПК, но не и до уговорена
подведомственост пред арбитражен съд въз основа на валидна арбитражна клауза
между страните.
По тези съображения доводите на
ищеца, че арбитражната клауза е недействителна в хипотезата на чл. 19, ал. 1,
предл. последно от ГПК, тъй като имал качестовто „потребител“ по смисъла на §
13, т. 1 ДР на ЗЗП са неоснователни.
Възраженията
на ищеца, че арбитражната клауза била недействителна поради неравноправния й
характер са бланкетни, няма наведени съображения в какво се изразява
неравноправния й характер, нито има наведени доводи с какво подобна уговорка
вреди на обществото.
По
изложените съображения настоящият състав приема, че приложение намира
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, според която съдът, пред който е предявен
иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото,
ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба.
Възражението за наличие на арбитражно споразумение е направено в срока за
отговор от ответника и доколкото същото е основателно, РС-Варна е следвало да
прекрати производството по предявения от „Ж.“ ЕООД-Варна осъдителен иск.
Като е
счел за неоснователен направения от ответника отвод за неподведомственост на
спора пред съда и е отхвърлил искането за прекратяване на производството,
РС-Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и
производството пред РС-Варна да бъде прекратено.
С оглед
изхода на настоящото частно производство, отправеното от жалбоподателя искане и
представените доказателства в полза на „Енерго-Про Продажби“ следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 615 лева, от които сторените в пред РС-Варна
разноски в размер на 360 лева за заплатено адвмокатско възнагражедине и 255
лева разноски за настоящото частно производство, съответно: 15 лева заплатена
държавна такса за частната жалба и 240 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 2235/22.02.2018 год., допълнено с
определение от 20.03.2018 год. по гр. дело № 18533/2017 год. на РС-Варна, с
което е оставено без уважение възражението на "Енерго
- Про Продажби" АД, с ЕИК103533691, за
неподведомственост на спора на РС – Варна, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА поради неподведомственост,
на основание чл. 8 ЗМТА, производството по гр. дело № 18533/2017 год. на
РС-Варна, образувано по по предявен от „Ж.“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище
гр. Варна срещу „Енерго- про Продажби“ АД, с ЕИК ********* със седалище гр.
Варна иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 24, 69 лева, представляваща платена без основание (при начална липса
на основание) на дата 27.10.2015 год. сума, съставляваща неустойка за
просрочено плащане на сумата по фактура № **********/08.09.2015 год.,
съставляваща стойност на доставена за периода 06.06.2015 год. – 03.09.2015 год.
ел. енергия по партида с кл. № **********, за обект на потребление с аб. №
1103036;
ОСЪЖДА „Ж.“ ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9010, район Приморски, местност
Добрева чешма, ПИ № 285 да заплати на "Енерго
- Про Продажби" АД, с ЕИК103533691, сумата от 615 лева (шестстотин и петнадесет лева)
разноски за двете инстанции, от
които: 360 лева – сторените пред РС-Варна разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат и 255
лева – разноски за настоящото частно производство, съответно: 15 лева заплатена
държавна такса за частната жалба и 240 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.