№ 3777
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100501291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3320 от 25.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 31276 по описа на
СРС, 40-и състав, за 2021 г., е отхвърлен предявеният от Д. С. Т., с ЕГН: **********
иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК срещу „С.в.“ АД, ЕИК: **** за признаване
на установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 240,82 лв.,
представляваща начислена и претендирана от дружеството сума по Фактура №
********** от 06.04.2021 г. по кл.№ ********** за имот, находящ се в гр.София,
кв.“Симеоново“, комплекс „****, като ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл.78,ал.3 от ГПК сума в размер на 400 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба вх. № 93343 от 23.11.2021 г. от Д. С. Т. чрез адв.М. Л. срещу решението, с която
го обжалва в цялост. Счита, че същото е неправилно, тъй като съдът не обсъдил
обстоятелства от съществено значение за делото, както и неправилно приел, че
ответното дружество е установило наличието на правно основание за претенцията си,
както и реална доставка на стоки/услуги. Твърди, че представените писмо и справка за
задълженията по партиден номер са частни свидетелстващи документи, едностранно
издадени от „С.в.“ АД, поради което същите не се ползват с материална
доказателствена сила. Съдебно-счетоводната експертиза също не можела да установи
дължимите суми, тъй като вещото лице я е изготвило единствено въз основа на
изходящи от ответника счетоводни документи – извлечения от дневници на продажби
и фактури, като експертът не посетил и имота да отговори дали подадените му данни
отговарят на действителността. Позовава се на нарушения на Наредба № 4 от
1
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, която вменява на ВиК оператора
задължение да уведоми етажната собственост или упълномощен представител при
установяване на разминавания между показанията на общия водомер и
индивидуалните отчети, което задължение не било изпълнено от ответника. Позовава
се и на нарушения на чл.21 от ОУ на дружеството, които изискват отчитането на
водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител
при съобщаване в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането. Счита, че
съобразно наредбата ответникът е бил длъжен да изготви и състави карнети за отчет,
подписани от потребителя, като в случай, че не е осигурен достъп, ответникът е
длъжен да изготви протокол, каквито документи липсвали по делото. Излага
аргументи за това, че ако е имало разминавания между показанията на общия водомер
и индивидуалните водомери, то не са представени по делото доказателства каква част
от общото потребление е начислено на ищеца и дали разпределението към останалите
етажни собственици е съразмерно. Моли решението да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което изцяло да се уважи предявения отрицателен
установителен иск.
Въззиваемото дружество „С.в.“ ЕАД в законоустановения срок не е подало
писмен отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:
В първоинстанционното производство е приет за разглеждане иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК за приемане на установено, че ищецът не дължи на
ответника сума в размер на 240,82 лв., представляваща начислена и претендирана
сума, обективирана в издадена от него Фактура № ********** от 06.04.2021 г.,
дължима за доставена вода до имот с кл.№ **********, находящ се в гр.София,
кв.“Симеоново“, комплекс ****. Както правилно е разпределил доказателствената
тежест първоинстанционният съд, в тежест на ответника е да докаже, че между него и
ищеца съществува валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на
ВиК услуги за процесния имот, както и че е доставил такива на посочената във
фактурата стойност.
Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
ответникът успешно е провел доказване на първия елемент, а именно, че с ищеца се
намират във валидни облигационни правоотношения. Това обстоятелство се
установява от приетите по делото писмени доказателства - справка от Служба по
вписванията, неоспорена от ищеца, от която е видно, че на 03.10.2019 г. е вписана
прехвърлителна сделка, по силата на която ищецът е придобил правото на собственост
върху процесния имот, за който се претендират начислените суми, както и заявление за
промяна на титуляр на партида с вх.№ ЗП-21536 от 01.11.2019 г., подписано
собственоръчно от ищеца, чието авторство не е оспорено от него в хода на процеса, от
2
което е видно, че след придобиването на собствеността е поискал да бъде сменен
титулярят на партидата към ответното дружество, като подробно е описал в
заявлението и нотариалния акт, който го легитимира като собственик на имота.
Съдът намира обаче за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в
хода на производството ответникът е успял да проведе пълно и главно доказване на
втория елемент, за който му е указано, че носи доказателствена тежест, а именно, че е
извършена доставка на посочените в издадената от него фактура услуги и съответно
тяхната стойност, както и че за плащането им следва да бъде ангажирана договорната
отговорност на ищеца.
Отношенията между доставчика на обществени услуги, какъвто несъмнено е и
ответното дружество, и потребителите са специфични, доколкото е налице
икономическо и информационно неравенство между страните. Поради тази причина
дейността на дружеството-ответник по извършване на доставки на питейни и
канализационни услуги е императивно регламентирана в Наредба № 4 от 14 септември
2004 Г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Дейността е регламентирана и в предварително публично обявени общи условия
от страна на „С.в.“ АД. Тъй като потребителите не могат да влияят едностранно върху
формирането на правилата за начисляване на суми за потребление, определянето на
методи за изчисление и др., чрез тези нормативни и договорни рамки се цели да се
внесе сигурност и яснота у гражданите, които да бъдат предварително информирани и
запознати с различните процедури и документите, които се съставят във връзка с тях,
от страна на оператора, при доставката и начисляването на предоставените услуги.
Тези процедури и документи ползват и дружеството-доставчик, доколкото при
доказването на редовността и реда на осъществяването им, операторът едновременно
установява и коректното и точно изпълнение на своите задължения по доставка на
питейни и канализационни услуги, вкл. и тяхната стойност спрямо отделния
потребител.
В настоящия случай предмет на делото е сума в размер на 240,82 лв., за която е
издадена от „С.в.“ ЕАД фактура № **********. В нея е посочено, че сумата е
фактурирана за доставяне на питейна вода в процесния имот за периода 27.02.2021 г. –
28.03.2021 г., като фактурираните суми включват консумация по индивидуален
водомер след изравняване за периода 21.12.2020 г. – 28.03.2021 г. в размер на 8 м3
вода, заедно с индивидуален дял от общо потребление за периода 26.09.2020 г. -
27.03.2021 г., възлизащ на 123,378 м3, измерено от общия водомер. На гърба на
фактурата е посочена консумация в имота за периода на общо потребление 26.09.2020
г. – 27.03.2021 г. – 59.663 м3, участващ като стойност за определяне на дела от общото
потребление.
Съгласно чл. 32, ал.2,3 и 4 от горецитираната наредба за сгради-етажна
собственост с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща
въз основа на измереното количество, отчетено по обшия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време, като се прави първи отчет на общия
водомер, а след това се отичат и индивидуалните водомери. Отчитането на общия
водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите, като
отчетеното количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия
водомер. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет заедно с датата
на отчитане на общия водомер и индивидуалните водомери. Според чл.32,ал.5, 6, 8, 9
3
от Наредбата, когато е налице разлика в отчетеното количество вода и в сбора на
отчетите по индивидуалните водомери по-голяма от 20 на сто, в седемдневен срок
операторът уведомява упълномощения представител на етажната собственост, като
при подаване на молба в десетдневен срок от уведомяването за установяване на
причините, операторът определя комисия, в която се включват молителят и
представители на оператора. В 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който
отразява причините и дава предложения за тяхното отстраняване. Съдът намира, че
ответното дружество не проведе пълно доказване, че е изпълнило нормативните
правила, регламентиращи алгоритъма и процедурата по определянето на дялове от
общото потребление. По делото не са представени данни за отчети за същия период от
време на всички индивидуални водомери, които участват в общото потребление, за да
се прецени дали правилно е изчислен и претендираният спрямо ищеца дял от него.
Също така за сочената разлика между данните от общия водомер и посочените
индивидуални водомери по-голяма от 20 на сто дружеството-ответник не е
представило доказателства в хода на процеса да е изпълнило процедурата по
уведомяване на етажната собственост за откриване на причините, поради които е
налична подобна голяма разлика. По делото е представено единствено писмо до
Председателя на комисията за енергийно и водно регулиране и до представители на
живущи в комплекс „Манастира 1“ по повод подадени от тях жалби, но това писмо е с
дата, предхождаща процесния период, поради което е ирелевантно за установяване на
обстоятелства от значение за делото.
Не са представени и доказателства за установяване на посочения във фактурата
дял на индивидуално потребление в имота за периода 26.09.2020 г.-27.03.2021 г. на
общо отчитане спрямо ищеца – 59.663 м3, който се твърди, че е послужил като основа
за изчисление на дела от общото потребление. Във фактурата се съдържат данни
единствено за времето от 21.12.2020 г. – 28.03.2021 г., в който ответникът претендира
да са извършвани изравнявания, но липсва всякаква информация за индивидуалното
потребление в процесния имот за периода 26.09.2020 г. - 21.12.2020 г., през който
също се твърди, че е отчитано общо потребление. Ето защо съдът намира, че не се
доказа нито размерът на индивидуалните показания в имота за същия период, в който
се сочи, че е отчетено и общото потребление, като това води до невъзможност да се
установи и делът на ищеца от претендираното за отчетено общо потребление от страна
на ответника. Не се доказа и осъществяването на процедурата по уведомяване на
етажните собственици от страна на „С.в.“ ЕАД при отчетена разлика между
индивидуалните отчети и общия отчет повече от 20 на сто. Съдът счита и че
претендираната от ответника консумация в имота след изравняване за периода
21.12.2020 – 28.03.2021 г. в размер на 8 м3 също не се доказа в хода на делото. За
установяване на индивидуалното потребление, както и дела от общото потребление,
ответникът ангажира изготвянето на съдебно-техническа експертиза. В констативно-
съобразителната част вещото лице е посочило, че е изготвило заключението съобразно
представени му фактури за периода, копия от карнетите по индивидуалната и общата
партида /електронни след 2015 г./ . Експертът е посочил, че консумираните в
процесния имот през периода, отразен във фактурата – 21.12.2020 г. – 28.03.2021 г. са
отчитани на всеки три месеца от проверител на оператора или по самоотчети, като в
междинните месеци е начислявана усреднена консумация, която след това е
изравнявана, като обемът на доставените услуги до имота за този период възлизал на 8
м3. Липсва изложение в заключението какви са били конкретните показания за имота
през процесния период на изравняване. Но и да бяха налични такива, то въззивната
инстанция намира, че експертното заключение не е достатъчно доказателство, за да се
4
установи размерът на доставените услуги до имота за периода, доколкото вещото лице
е посочило, че при изготвянето на заключението е ползвало индивидуални карнети в
електронен вариант. Такива карнети нито са приети като доказателства по делото по
реда и правилата на ГПК, нито са индивидуализирани в заключението с дати и номера.
Поради тези доводи съдът намира, че не следва да кредитира изготвеното експертно
заключение, основано на тях, в противен случай би се нарушила равнопоставеността
между страните, тъй като ищецът като насрещна страна, неучаствала в съставянето им,
не е имала възможността да се запознае с тях, да изрази становище по приемането им,
да ги оспори и пр., а още повече, че евентуално позоваване на такова заключение,
основано на документи, недопуснати като доказателства по делото, би съставлявало и
съществено процесуално нарушение. При липса на ангажирани доказателства от
ответната страна, съдът не може да приеме, че дружеството в действителност е
доставило твърдяното количество вода до имота за конкретния период, като след
изравняване остатъкът за заплащане, който е и фактуриран в процесната фактура и се
претендира понастоящем, възлиза именно на 8 м3. Ето защо изводите на
първостепенния съд за успешно доказване на дължимостта на претендираната от
ответника спрямо ищеца сума, са неправилни, тъй като същите почиват единствено на
изготвенотo експертно заключение, базирано на документи, които не са приети по
законния процесуален ред и което според въззивния съд не следва да кредитира,
поради което и крайният резултат – отхвърляне на иска на ищеца, се явява неправилен
и следва да бъде отменен с въззивното решение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в тежест на въззиваемото дружество следва да бъдат
възложени поисканите и заплатени държавни такси за първоинстанционното и
въззивното разглеждане на делото в общ размер от 75 лв. В тежест на ответника-
въззиваем следва да се възложат и в полза на адв. Николай Илчев поисканото и
дължимо адвокатско възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство и защита в първоинстанционното производство, както и адвокатско
възнаграждение в полза на адв,М. Л., и двамата представлявали безплатно ищеца на
основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗА съгласно представени Договори за правна защита и
съдействие. Размерите съдът определя по реда на чл.7 от Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения, към която препраща чл.38,ал.2 от ЗА, като на всеки от
процесуалните представители следва да се присъди сума от по 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3320 от 25.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 31276
по описа на СРС за 2021 г, 40-и състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК в отношенията
между Д. С. Т., ЕГН: ********** и „С.в.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“**** III“ № **, ****, Бизнес център „Интерпред“, че
ищецът Д. С. Т. не дължи на ответника „С.в.“ АД сума в размер на 240, 82 лв.,
представляваща начислена и претендирана сума по Фактура № ********** от
06.04.2021 г. по кл.№ ********** за имот, находящ се в гр.София, кв. „Симеоново“,
комплекс ****.
5
ОСЪЖДА С.в.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“**** III“ № **, ****, Бизнес център „Интерпред“ да заплати на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на Д. С. Т., ЕГН: ********** сума в размер на 75 лв.,
представляващи заплатени държавни такси в първоинстанционното и въззивното
производство.
ОСЪЖДА С.в.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“**** III“ № **, ****, Бизнес център „Интерпред“, на основание чл.38,ал.2 от ЗА
вр.чл.7 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, да заплати на адвокат
Н.И.И., ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за
процесуално представителство пред първа инстанция.
ОСЪЖДА С.в.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“**** III“ № **, ****, Бизнес център „Интерпред“, на основание чл.38,ал.2 от ЗА
вр.чл.7 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, да заплати на адвокат
М. Л. Л., ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за
процесуално представителство пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6