Решение по дело №14178/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …….……./……………..2022 г.

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември,  през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: Д. СВ. ХРИСТОВА

 

при участието на секретар А. Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Д. Христова

гражданско дело № 14178   по описа за 2020  г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.Л.М. срещу П.на Република България, с която ищата е предявила обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1, т.3 и т. 7  от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД  от ЗЗД.

Ищцата претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, както следва

200 000 лева, за вреди причинени от  обвинение в извършване на престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 14787/2014 г. по описа на СРС, НО, 1 състав,

100 000 лева, за вреди от обвинение за извършено престъпление по чл.319, пр.1 от НК, въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 462/2014 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, наказателното производство по което е прекратено с определение на съда от 18.05.2018 г., поради изтекла абсолютна давност на престъплението.

100 000 лева, за вреди за незаконно задържане за 72 часа по реда но НПК и

50 000 лева, за вреди от провеждани в продължение на пет месеца незаконни специални разузнавателни средства.

 В обстоятелствената част на исковата молба излага, че в периода от 21.05.2008 г. до 02.07.2014 г. четири пъти е привличана като обвиняем. Твърди, че по повод незаконно повдигнатите обвинения от П.е била и незаконно задържана в ареста за 72 часа по реда на чл.64, ал.2 от НПК. Твърди, че във връзка с незаконно повдигнатите и поддържани от П.обвинения по наказателните производство, спрямо ищцата в продължение на пет месеца са били незаконосъобразно използвани специални разузнавателни средства.  Твърди, че с постановление от 21.08.2009 г. СГП е наложила и забрана на ищцата да напуска пределите на РБ и бела принудена да напусне работата си и да остане без доходи.

Ищцата твърди, че в продължение на 10 години, 7 месеца и 26 дни е преживявала унижения, изключителни притеснения от това, че П.е повдигнала обвинение за това, че като деловодител в СГС-СИС е скрила нотариален акт, за да набави за себе си и за другиго облага. Ищцата твърди, че през целия период е живяла в състояние на потиснатост и тревожност от неизвестния изход от двете наказателни дела, както и възможността да бъде осъдена за престъпления от общ характер, като едното от тях представлява особено тежък случай. Поддържа, че незаконосъобразно на ищцата е било ограничено правото на придвижване за срок от 72 часа, като без правно основание разследващите органи са я лишили от дължимата й се адвокатска защита, не са уведомили нейните близки за задържането, не е извършван медицински преглед,  въпреки оплаквания за болки в корема. Твърди, че е преживяла силни психически стресове и страдания и след като съдът й наложил мярка за неотклонение „парична гаранция“  в размер на 5000 лв. За да я платят близките на ищцата взели заем. Твърди, че разходите по образуваните наказателни производства, довели ищцата до финансов фалит не само нея, но и семейството; че в продължение на седем години от 2008 г. до 2015 г. е изпитвала постоянни притеснения от излъчваните по телевизиите и от публикациите във вестниците неверни твърдения на прокуратурата, че тя като служител в съдебната система, в съучастие с лица от имотната мафия е извършвала измами в особено големи размери.

В съдебно заседание поддържа исковите претенции и моли съда да постанови решение, с което  да уважи осъдителните претенции.   Претендира разноски за адв. представителство  в размер на 5000 лева, осъществено по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

            Ответната страна П.на Р Б., представлявана от Гл.Прокурор, оспорва исковете като неоснователни. Оспорва и размера на претендираните обезщетения като необосновано завишени и не съответни на реално претърпените вреди. Изразява и поддържа становище за несъответствие на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични дела. Оспорва като погасени по давност част от претенциите за лихва  върху търсеното обезщетение за вреди от незаконно обвинение по чл.211 от НК.

В съдебно заседание, страните поддържат  фактическите твърдения и правни изводи. Ищцата претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото писмени гласни доказателства преценени по отделно и в съвкупност съобразно материално правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от влязла в законна сила на 13.07.2017 г. присъда  № 5719 от 14.07.2016 г.  постановена по НОХД № 14787 по опис на СРС за 2014 г. подсъдимата, сега ищца, а именно Д.Л.М. е призната за невиновна за това, че   

за времето от 18.01.2008 г. до 17.04.2008 г. в гр. София, в съучастие като помагач с И.М.Т.-Я.(помагач) и П.И.Д.(извършител), спомогнала да бъде вписан договор за покупко-продажба, с продавач Столична община, представлявано от кмета Б.М.Б.и купувач „С.-С” ЕООД, представлявано от управителя на дружеството П.И.Д., като договора е  вписан в Службата по вписвания в имотна партида 490358, рег. № 14776/2008 г. и съдействала за снабдяване с констативен нотариален акт, като по този начин умишлено е улеснила извършителя П.И.Д.,  престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК;

 В мотивите към присъдата е посочено, че фактическата обстановка, отнасяща се до подсъдимата Д.М. е различна от описаната в обвинителния акт, което е довело до нейното оправдаване. Пак там /в мотивите/ се съдържа и констатацията, че фактите,  възоснова на които съдът е оправдал тази подсъдима, са били  налични и към момента на внасяне на обвинителния акт, което го е направило изначално необоснован.

В мотивите към присъдата се съдържат констатации за СРС, от съдържанието на които наказателният съд е приел, че не могат да обосноват обвинението срещу  подсъдимата /сега ищца/.

От горното следва, че обвинението, обективирано в обвинителен акт по НП № 94 по опис на СО – СГС по пр. пр. № НСН № 167/2014  г. по опис на СРП  е незаконно, както и воденето срещу ищцата досъдебно производство в неговата цялост, в това число и наложените мерки за процесуална принуда – задържане за срок от 72 часа, налагане на марка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева.

Не е спорно и от представените писмени доказателства, се установява, че ищцата е била задържана на основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР със заповед № 702 от 10.05.2008 г. Привлечена в качеството на обвиняем на 25.05.2008 г. , на 23.05.2008 г., на 16.12.2013 г.  и на  02.07.2014 г. . Извършени са претърсвания и изземвания на работното място и в нейния дом, както и обиск на лице и личните вещи. В продължителния период на водене на разследването, обвиняемата е искала наказателното производство по отношение на нея да бъде прекратено. Исканията са оставени без уважение. На 21.09.2009 г.  с постановление на Прокуратурата, на ищцата е наложена забрана да напуска пределите на страната. Ищцата е поискала делото да се разгледа от съда, на основание чл. 368 и сл. от НПК  Обвинителния акт е внесен в съда. На 21.03.2014 г. съдът е прекратил производството и е върнал наказателното производство на Прокуратурата. Съдът е сезиран с обвинителен акт възоснова на който е образувано НОХД № 462/2014 г. по опис на СРС . Съдът частично е прекратил производството по отношение на ищцата, по обвинение за извършено престъпление по чл.319 пр. 1 от НК По това дело, производството е прекратено на 18.05.2018 г. поради изтекла на 19.10.2015 г. давност, на основание чл. 80, ал.1, т. 4 вр. 81, ал.3 от НК.

Видно от протокол за проведено публично съдебно заседание на 14.07.2016 г. П.в ход по същество е коментирала факта, че са използвани СРС за установяване на отношенията между  ищцата и другите подсъдими.

От приетите като доказателства документи, представени от ищцата е видно, че по сигнал е съставен КП от 14.03.2018 г. подписан  от инспектор и  експерти към ИВСС. От съдържанието на протокола се установява, че наказателното производство съм датата на констатациите е продължило  9 години, 1 месец и 23 дни. Причините за забавянето са извън поведението на ищцата, извън критерия за фактическа и правна сложност  и са свързани с органите на досъдебното производство, които са извършвали многобройни тъждествени процесуално следствени действия, а през големи периоди от време изобщо не са извършвали такива. установил, че в досъдебната фаза наказателното производство необосновано е забавено с период от 3 години.

  ИВСС е извършил подробен анализ на всички процесуални действия в  протокол № РС-18-450 от 15.03.2019 г. и мотивите на настоящия съдебен акт препращат към този документ, поради големия обем.

Видно от Заповед № 221 от 23.05.2008 г. на Председателя на СРС е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и СРС. В документа е записано, че ищцата сама е подала молба за напускане на 23.05.2008 г.  Молбата не се съдържа в делото и предвид установения с писмени доказателства факт, че ищцата е била задържана и на същата дата и е повдигнато обвинение, съдът приема, че тя не е физическия носител на молбата /ако съществува такава/. След прекратяване на трудовото правоотношение, работодателя е поискал възстановяване на парични суми.

Установи се  с писмени доказателства, че през м. януари 2008 г., ищцата работеща по трудов договор  е сключила договор за банков кредит, чието обслужване преустановила и спрямо нея била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 417 от ГПК, възоснова на която издаден изпълнителен лист и образуван изпълнително дело.

Представени са  публични публикации във в. „24 часа“ , придружени със снимка на ищцата с белезници, както и снимка на нейния дом, с посочване на адреса с. Волуяк и с разяснения за това, че работи в съда като деловодител. Представено е и прессъобщение   от 3 ноември 2014 г.  за повдигнатото обвинение и участието на ищцата в престъплението,  за което е обвинена.

От медицинската документация,  приета като писмени доказателства, се установява, че на 21.05.2008 г. е на 23.05.2008 г. е извършен преглед и изследване на пациент, доведен от органи на МВР. Пациентът е с имената на ищцата, която е била арестант към посочените дати.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. Д. Я., потвърдени и с медицински документи, се установява, че ищцата е влошила здравословното си състояние след събитията по нейното задържане, прекратяване на трудовото правоотношение и образуване на наказателно производство, чиято продължителност е довела до състояние на отчаяние. Това състояние протичало многофазно с различни проявления и интензитет.  Изключително тежко е приревавала факта, че е била служител с опит, а е останала безработна, че не е могла да си намери работа, поради това, че е била подсъдима и вече известно лице, което се свързва с тежко престъпление, каквото е измамата.  Поради липсата на доходи ищцата продала колата си и  парите платила тока си. Разчитала е на приятели за дребни суми. Последвало онкологично заболяване. Последвала и коренна промяна в поделението. От весел, жизнерадостен човек ищцата станала трудна за комуникация. За тези промени в характера, свидетелства и  В.Т., който познава ищцата  в продължение на 25-26 години. Според този свидетел, причината за състоянието на ищцата е и факта, че семейството изпаднало във финансова криза. Същевременно поради заболяване /дискова херния/ не е могла да се отзове и на поканите на свидетеля да работи в заведение. При опитите да започне работа се е случвало след месец-два работодателят да прекрати договора. На свидетеля не са известни причините за това повтарящо се състояние на безработица.

От Заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза, се установява, че  ищцата е в добро  общо състояние  без отпадна неврологична симптоматика, но леко ситуативно напрегната. Ориентирана всестранно. Емоционално - тревожна, лабилна, с дистимни включвания. Отрича суицидни мисли и намерения. Сключва антисуициден договор. Мисловен процес правилен по скорост и структура, в съдържанието доминантни свързани със стресогенното събитие, сензитивна.Вниманието, паметт и месленето са в нормите на  интелектуалното развитие съответни на възрастта, образованието и социалния опит. Мисленето е адекватно, с изводими общи връзки от ситуативно- практически и абстрактно-логичен тип. Логически последователен разказ. Контекст - достъпен. Поради това, вещите лица поддържат, че няма данни за изразена личностова тревожност или екстремна динамика в индекса на тревогата.

Вещите лица обаче, са констатирали, че поведенческата нагласа е към активно-отбранителни позиции със спонтанна, целенасоченост в поведението. Активността е съчетана с ригидност в нагласите, упорство в постигане целите, като обаче преживяванията и отношенията са с предпочитание пред конкретните цели. Стремеж към доминантност. Стресоустойчивост, със стремежи към престижна позиция.

В конфликтни ситуации - избухливост, чувствителност към дразнители. Дефицит на собствена социална ниша, избирателност в контактите и по-близките междуличностни отношения. Това, заедно със субективните, категорични оценки за ситуациите затруднява адаптабилността й.  При проследяването на житейския път (биопатографията) вещите лица са установили, че произхожда от семейство на разведени родители.  Няма особености в наследствеността, в ранните биологични процеси (бременност, раждане, ранно развитие) или фазите на психосоциалното й развитие. Завършила средно специално образование, работила като деловодител, бобиньор, санитарка и продавач.  Инвалидизирана  е през 2006 г. /преди задържането/, последното (приложено по делото) експертно решение на ТЕЛК е от 2017г., определена е 69 % ТНР.

Личностовата й структура се характеризира с особености в границите на широката норма и не се установяват клинични данни за психично заболяване от ранг на психоза и няма информация и за претърпяно такова в миналото. Преживяла е психотравма, свързана със  задържането й на 20.05.2008г. Възприела е задържането като показно и това е довело при нея до адаптационно разстройство - остра стресова реакция (остра кризисна реакция, кризисно състояние) с интензивни негативни емоции на срам, болка, унижение, чувство, че „ще полудее” и обилна вегетативна симптоматика: „...Получих силен стрес при задържането, слагат ти белезници, водят те като маймуна в цялото СГС, за да те видят хората - пресъхна ми устата, висше  ми се свят, бях много зле, така пак през цялото време. Щях да полудея, срам, болка, унижение...По време на ареста имах топли вълни, пот течеше отвсякъде от мене...Не можех да мисля, бях объркана.“.

Психотравмените преживявания продължават след това при отиването във Волуяк за извършване на обиск в дома й: „...Като отидохме за обиск във Волуяк - две коли от 06 РУ и една патрулка от 09 РУ, изпитах още един път голямо унижение, както и след задържането й в 06 РУ-СДВР: „...В 06 РУ бях в килия само с цимент - няма вода, няма храна, седяла съм на цимента 24 часа...Ужасно се чувствах - болки в корема, поисках доктор, не ми дадоха. Ще ми се пръсне мозъка, силни болки в корема, така прекарах 24 ч...Не спрях да плача, главата ще ми се пръсне, не можех да дишам, не съм спала...”.

След този емоционален срив са възникнали тревожно-депресивни симптоми - станала тревожна, напрегната, страхувала се от затворени пространства, не можела да стои сама в дома си, настроението било потиснато, плачела много, не спяла пълноценно и сънувала кошмари свързани с ареста, обвинявала се, че не може да работи и е в тежест на семейството, струвало й се, че хората я наблюдават, че я следят с коли. Консултирана е от психиатър и започнала амбулаторно лечение с антидепресанти и транквилизатор през м. юни 2008г. с добър ефект - Сероксат, Зопиклон и Ривотрил. Опитала се да започне работа като куриер, но е освободена след един месец. След това симптомите отново станали много интензивни, поради което се наложила хоспитализация в Дневен стационар на Областен диспансер за психични заболявания със стационар София-град на 21.11.2008г. Проведено е лечение със Сертран 100 и Флуанксол, изписана е на 05.12.2008г. с диагноза: F43.20, адаптационна депресивна реакция.

След хоспитализацията продължила лечението си амбулаторно под контрол на психиатър и приемала медикаменти в продължение на две години, след което употребява само транквилизатор при нужда - Ксанакс. Вещите лица определят тази клинична симптоматика като Смесена тревожно-депресивна реакция в границите на Адаптационноразстройство /F43.22 от МКБ Десета ревизия/. Разстройствата в адаптацията са състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация като последица от стресогенно преживяване. Стресорът може да бъде непреодолимо травмиращо преживяване или необичайно внезапна и заплашваща промяна в социалната позиция и/или обкръжение на индивида. Клиничната картина варира и включва: депресивно настроение, тревожност, безпокойство (или смесица от тях), чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, в някаква степен нарушаване и извършването на рутинните ежедневни дейности.  Описаната невротична симптоматика, независимо от лечението, не е претърпяла обратно развитие и в експертно решение на ТЕЛК за психични заболявания София-град от 25.02.2010 г.  диагностичната оценка на психичното й състояние е: Смесено тревожно- депресивно разстройство. В експертно решение на ТЕЛК за общ профил от 25.01.2013г. е променена диагнозата на психичното заболяване на: Рецидивиращо депресивно разстройство. Същата диагноза е и в решението на ТЕЛК за общ профил от 10.07.2014г. В последното приложено по делото експертно решение на ТЕЛК от 29.09.2017г. диагнозата е: Смесено депресивно разстройство. Инвалидизирана е през 2017г. с 69 % ТНР за срок от три години.

От резултатите от експертното психиатрично и психологично  изследваневещите лица са установили депресивна симптоматика, повишена тревожност (верифицирано от тестовете на Цунг за депресия и тревожност) и параноидни идеи със свръхценен характер.

Свръхценните идеи са резултат от повлияването на мисловния процес от силни емоции. Те са грешки в съдържанието на мисленето, към които липсва критично отношение, но които могат да бъдат коригирани с доводите на здравия разум и/или с данните на опита. При свръхценните идеи става дума за надценяване на реални обстоятелства от съществено значение за лицето и абнормното в случая е не толкова съдържанието на идеите, колкото тяхната продължителност и изживяването им с голяма емоционална наситеност. На поставените конкретни въпроси, вещите лица отговорят, че ищцата е  изживяла психически страдания от повдигнатите и поддържани незаконни обвинения, както и от проведените спрямо нея незаконни действия - задържане в ареста за 72 часа, провеждането на незаконните CPC, а така също и от извършените от П.спрямо нея незаконни действия на разследване. Ищцата е претърпяла психотравма (задържането й на 20.05.2008г. и извършените процесуални действия след това), която е довела до разстройство в адаптацията: остра стресова реакция (остра кризисна реакция) с интензивни негативни емоции на срам, болка, унижение и чувство, че „ще полудее” на фона на обилна вегетативна симптоматика. След този емоционален срив е възникнала тревожно-депресивна симптоматика (интензивна тревожност, напрежение, страх от затворени пространства, понижено настроение, диссомния /нарушен сън/ с кошмарни сънища свързани с ареста, параноидни изживявания с кататимен характер), което наложило стационарно лечение в Дневен стационар на ОДПЗС София-град” от 21.11.2008г. до 05.12.2008г. След този период е продължила медикаментозна терапия под контрол на психиатър в продължение на две години. Към момента приема епизодично транквилизатор. Описаната клинична симптоматика вещите лиза определят диагностично като Смесена тревожно-депресивна реакция в параметрите на Адаптационноразстройство /F43.22 от МКБ Десета ревизия/.Вещите лица са категорични, че независимо от терапията не е претърпяла обратно развитие и в експертно решение на ТЕЛК за психични заболявания София-град от 2010 г. диагностичната оценка на психичното й състояние е: Смесено тревожно-депресивно разстройство. След това, през 201 Зг. и 2014г. експертната диагноза на ТЕЛК е променена на: Рецидивиращо депресивно разстройство, а в последното решение на ТЕЛК от 2017г. диагнозата е: Смесено депресивно разстройство. Към момента на проведеното изследване, ищцата е имала депресивна симптоматика, повишена тревожност (верифицирано от тестовете на Цунг за депресия и тревожност) и параноидни идеи със свръхценен характер. Експертното обсъждане на тези клинични симптоми  е дало основание на вещите лица да определят и да поддържат диагнозата: Смесено тревожно-депресивно разстройство /F41.2 от МКБ Десета ревизия/ и препоръката да се проведе антидепресивна медикаментозна терапия.

При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:

В чл. 2 от ЗОДОВ, лимитативно са посочени хипотезите, на допустимите осъдителни искове.  В общата хипотеза на правната норма са уредени активната и пасивна материално правна легитимация. Отговорността е на Държавата, в случаите при които на граждани са причинени вреди от разследващите органи, П.или съда. Законът въздига задържането под стража,  включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, като юридически факт на непозволено увреждане. Същото се отнася и до обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отделна хипотеза е незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

Претенцията за имуществени вреди в размер на 200 000 лева, следва от влязла в законна сила оправдателна присъда и по този факт между страните няма спор. Фактът на оправдаването, прави обвинението незаконно. Незаконно е и всяко действие свързано с това обвинение. Ищцата, в качеството на обвиняема, а в последствие подсъдима е призната за невиновна, поради което е и активно легитимирана да претендира обезщетение за вреди. Относно вредите, съдът установи, че спрямо ищцата са извършени действия на процесуална принуда. Повдигано е обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление в съучастие /като помагач/. Обвинението е било публично оповестено. Преди задържането ищцата е имала нормален жизнен цикъл, на трудещ се човек. След задържането е публично унизена, водена с белезници, привеждана за медицински изследвания като арестант, напуснала е работата си на юридическо основание, което не съвпада с факта, че не е имала достъп до работодателя си в деня на регистриране на молбата за освобождаване. Определена е била парична гаранция в размер на 5000 лева, който е висок размер  за 2008 г. и не съответен на нейното социално положение. Обвинението е продължило повече от 9 години, период в който тя е инициирала с всички законни средства по-бързото приключване на наказателното производство. В този период преживеният стрес, срам, обида от задържането, а в последствие и от продължителното обвинение са се отразили на здравословното състояние на ищцата, като същата е била принудена да живее в постоянно безпокойство, в социална изолация, като безработна. Всички тези обстоятелства представляват вреди, които не са били обезщетени и които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което е била оправдана. Съдът приема, че психическото състояние, установено с експертното заключение е следствие на неразумния срок, в който е имала качеството на обвиняема. Справедливо обезщетение за продължителността на това състояние е паричен еквивалент от 180 000 лева. При определяне размера, съдът съобразява следните факти. В период по-дълъг от 9 години, ищцата е изпитвала притеснения за своето бъдеще. Качеството на обвиняем с такава продължителност, означава на практика, че на невинен правен субект е поставен да търпи актове на процесуална принуда каквито са – марка за неотклонение, марка за ограничаване на правото на свободно придвижване, невъзможност да заема длъжност подобна или близка до тази която е имала преди задържането. Към тези последици от деянието на ответника, следва да се прибави и факта на публичното опозоряване в същия продължителен период, чието опровергаване слез почти десет години не може да постигне ефекта на реабилитация на загубения авторитет сред колеги, приятели и цялата общественост. Упоритостта на П.да не анализира фактите и да прекрати производството срещу ищцата, следва да се съобразяват при определяне на обезщетението, тъй като срещу това необосновано бездействие, тя е имала активна, но безрезултатна позиция. Не на последно място, следва да се отчете и факта, че иззетите от дома на ищцата документи не са във връзка с обвинението, а имат частен характер и се отнасят до нейни законни права и интереси. В продължение на повече от девет години, пред ищцата е стояла възможната перспектива да бъде осъдена за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години, като съда е могъл да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. 

Претенцията за имуществени вреди в размер на  100 000 лева,  за това, че наказателното производство по обвинение в извършване на престъпление по чл.319, пр.1 от НК е било прекратено във фазата на образуваното НОХД  462/2014 г. поради изтекла давност е недопустима. Хипотезата на чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ има предвид друг фактически състав. Право на иск притежава този правен субект, на която е повдигнато обвинение, след като е изтекла давността за наказателно преследване. Процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото се приема, че били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Това, че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези хипотези не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. Тъй като този елемент не е съществувал и към датата на предаване на иска, той е бил изначално недопустим. При констатиране на недопустимост на иска, поради липсата на правен интерес, съдът следва да прекрати производството, независимо от етапа на исковия процес.За да възникне правото на иск, ищцата е следвало в качеството на обвиняема в съдебно заседание да поиска наказателното производство да продължи по по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. 2 и 3 НПК и чл. 288, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. В тези случаи обаче, право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.

Претенцията с правно основание чл. 2, ал.1 т. 1 от ЗОДОВ в размер на 100 000 лева, за вреди за незаконно задържане за 72 часа по реда но НПК, съдът приема за основателна, но завишена по размер. Справедливо е това обезщетение, което е съответно на вредата. Три дни в следствения арест безспорно са довели до страдания, които са констатирани от вещите лиза в комплексната СППЕ. Справедливо обезщетение за този деликт обаче е  сумата от  6000 лева. В този размер е съобразена със съдебната практика, като е отчетен факт, че в този период е осигурен достъп до медицинска грижа.

Претенцията с правно основание чл. 2, ал.1 т. 7 от ЗОДОВ в размер на 50 000 лева, съдът приема за доказана по основание, като се има предвид, че ответникът е обосновавал обвинението върху специално разузнавателно средство, чието съдържание е възприето и изтъквано в съдебно заседание от ответника за нуждите на обвинителния акт. Не са представени обаче доказателства, с каква е била неговата продължителност, поради което съдът приема, че на ищцата се дължи обезщетение, в размер не по-голям от този, който би възстановил чувството за справедливост от неоснователната намесата в личния живот на правния субект /изследване на навиците му в какъвто смисъл е обоснована нуждата/. Преценявайки, че ищцата е призната за невиновна, че по съдържанието събраните със специални разузнавателни средства не са довели до обосноваване на обвинението за всички подсъдими, съдът приема, че  по отношение на невиновната, справедливо обезщетение е в размер на 10 000 лева.

Върху сумите, което съдът приема за доказани по основание и по размер се дължи мораторна лихва /от датата на влизане в сила на присъдата/ само ако страната е претендирала такава. В случая не е, поради което е безпредметно, съда са излага мотиви по възражението за изтекла погасителна давност направено в писмения отговор на ответника.

С оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски в производството съответни на частта, в която осъдителните искове са уважени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

  ОСЪЖДА  П.на Р България, представлявана от Гл.Прокурор, ДА ЗАПЛАТИ  на Д.Л.М. с ЕГН ********** ***

Сумата от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение на нанесени неимуществени вреди,  в следствие на  незаконно обвинение в извършване на тежко умишлено по чл.211, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от НК, за което е оправдана с влязла в законна сила на 13.07.2017 г. присъда по н.о.х.д.№ 14787/2014 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 22.12.2020 г. , до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД и ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата над присъдената сума до претендирана в размер на 200 000 лева.

Сумата   от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляващи обезщетение на нанесени неимуществени вреди,  в следствие на  незаконно  задържане за срок от 72 часа, с начален момент 20.05.2008 г. , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата  на предявяване на иска 22.12.2020 г. , до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал.1 т.1  от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД и ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата  над присъдената сума до претендираните 100 000 лева.

Сумата   от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение на нанесени неимуществени вреди,  в следствие на  незаконно  използване на специални разузнавателни средства  - записи на телефонни разговори и наблюдения на срещи за обосноваване на обвинение в извършване на престъпление  две години след извършване на изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение,  считано от датата  на предявяване на иска 22.12.2020 г. , до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал.1 т.7  от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД и ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата  над присъдената сума до претендираните 100 000 лева.

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по претенцията Д.Л.М. с ЕГН ********** ***   за осъждане на П.на Р Б.представлявана от Гл.Прокурор, да заплати обезщетение в размер на 100 000 лева, за вреди от обвинение за извършено престъпление по чл.319, пр.1 от НК, въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 462/2014 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, наказателното производство по което е прекратено с определение на съда от 18.05.2018 г., поради изтекла абсолютна давност на престъплението, като недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК.

ОСЪЖДА  П.на Р България, представлявана от Гл.Прокурор, ДА ЗАПЛАТИ  на Д.Л.М. с ЕГН ********** *** сумата от 217 777 лева, представляващи направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните, а в частта, в която производството е прекратено може да се обжалва с частна въззивна жалба пред същия съд  в едноседмичен седмичен от връчване на съобщението до ищцата.

Съдия в СГС: