№ 52
гр. Севлиево, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200556 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят „Никипласт – М“ ООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 116,
представлявано от М.Н.К., чрез адвокат С.Б. от ГАК, е обжалвал наказателно
постановление № 07-2100011 от 18.11.2021 година, издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово, с което за извършено нарушение по чл.
62, ал. 3 от Кодекса на труда / КТ / във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1а от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5
от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложена
имуществена санкция в размер от 1 500.00лв.
В жалбата се твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2
във връзка с чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, поради което до съда се
отправя искане за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като
приеме случая за маловажен.
За ответника по жалбата – Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово,
редовно призован се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва
жалбата и отправя молба към съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка: По делото по
1
несъмнен начин се установява и не се спори от страните, а това се установява и от
представения Протокол за извършена проверка и показанията на свидетелите, че след
искане от дружеството – жалбоподател по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ с Вх. № 21089066
от 30.09.2021 година, била извършена проверка в дружеството и в последствие по
документи, представени в офиса на наказващия орган, в т.ч. трудов договор № 601 от
21.06.2021 година; служебна бележка за проведен начален инструктаж; длъжностна
характеристика; ведомости за заплати; присъствени форми; усти и писмени обяснения
на М.К. – с. „***“, при която се констатирало, че между дружеството – жалбоподател,
в качеството му на работодател, и Н.Х.Н., ЕГН: **********, в качеството на работник,
на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ бил сключен двустранно
подписан писмен трудов договор № 601/21.06.2021 година за изпълнение на
длъжността „Машинен оператор“, с място на работа: Цех за производство на
пластмасови изделия, находящ се в гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 116, считано от
22.06.2021 година, на пълно работно време – 8 часа, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 655,00 лева, но в законоустановения три дневен срок от
сключването на трудовия договор, посочен по – горе, работодателят не е изпратил до
ТД на НАП уведомление за регистрация на трудовия договор, сключен с Н.Х.Н..
Гореописаните обстоятелства били отразени в съставения Протокол за
извършена проверка № ПР2132146 от 21.10.2021 година, а в последствие и в акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № ********** от 21.10.2021
година, съставен от свидетелката М.А. в присъствието на свидетелката Ц.К.. В акта за
установяване на административно нарушение актосъставителката квалифицирала
описаното по – горе деяние като нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 3, ал.
1, т. 1а от Наредба № 5/29.12.2002 година за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. След съставянето на акта същият бил предявен на
упълномощения представител на дружеството – жалбоподател, който вписал в графата
за възражения, че: „Действието е извършено неумишлено, като е сбъркано името на
лицето, което има частично съвпадение с името на друго лице“. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Д ”ИТ” гр. Габрово с № 07-2100011 от 18.11.2021
година. В същото административно-наказващият орган /АНО/ изцяло е преповторил
фактическите констатации и правните изводи на актосъставителя. Посочено е, че
нарушението е извършено на 25.06.2021 година и декларирано от работодателя с
подаване на Искане по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ на 30.09.2021 година в Д“ИТ“ и
установено по време на проверката по документи в инспекцията. Описани са
писмените доказателства, събрани в хода на извършената проверка. В заключение
АНО е приел, че „Никипласт – М“ ООД гр. Севлиево е нарушил чл. 62, ал. 3 във вр. с
чл. 3, ал. 1, т. 1а от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
2
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. АНО е направил констатацията, че няма
основание за приложение на чл. 415в, ал.1 от КТ и на чл. 28 от ЗАНН и на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложил на дружеството -
жалбоподател имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите М.А. и Ц.К., съпоставени с писмените доказателства -
Протокол за извършена проверка от 21.10.2021 година; Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с № 073902101674454 от 21.10.2021 г.;
Трудов договор № 601/21.06.2021 година; Длъжностна характеристика; ведомости за
заплати за периода месец юни 2021 година – август 2021 година; Присъствена форма;
Копие на трудова книжка на Н.Х.Н.; Служебна бележка № 687 от 22.06.2021 година;
Инструктаж; ; Декларация от Н.Н.; Писмено обснение от М.К., заемаща длъжността
„с., управление на човешките ресурси“; Искане на основание чл. 62, ал. 4 от КТ и
Пълномощно.
По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит свидетелката М.К.,
която обясни, че на 21.06.2022 година подготвила договор с Н.Х.Н. и изготвила
Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, което разпечатала и на хартиен носител. При
проверката му установила, че уведомлението е правилно изготвено. На същата дата
подготвила и договор с друго лице – И.Ц.П., но за да подаде едно общо уведомление за
двамата в НАП /един файл/, изтрила уведомлението на Н.Н., след което трябвало да
влезе в електронното му досие и в частта за трудов договор да постави отметка и да
смени вече записалия се надпис от статус „Подаден“ на статус „За изпращане“. След
това като задала на програмата команда „Изготви „Уведомления по чл. 62, ал. 5“
програмата проверявала всички лица и изготвяла едно общо уведомление, но вместо да
влезе в досието на Н.Н., отворила досието на следващия работник Н.Н.Ц. и така, без да
забележи изготвила уведомление за сключване на договор с И.П. и уведомление за
сключено допълнително споразумение за увеличаване на трудовото възнаграждение на
Н.Н.Ц. /което не се подава/. В последствие при разпечатване и подписване от страна на
новите служители на справката за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от
КТ с № 07388213015919 от 22.06.2021 година, никой не е забелязал сгрешеното име,
въпреки че уведомлението и справката /стр. 6 от делото/ са подписани собственоръчно
от Н.Н..
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи: Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 14.12.2021 год. Жалбата срещу постановление е депозирана в Дирекция „Инспекция
по труда“ – Габрово на 17.12.2021 година, поради което същата е допустима и следва
да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган. В тази връзка по делото е представено
3
заверено копие от Заповед № ЧР-008 от 08.01.2020 г. на Изпълнителния директор на
ИА „ГИТ” София. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата
на чл. 416, ал. 1 от КТ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено
нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1а от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5
от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ: „В тридневен срок от сключването
или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица
от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите
договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление”.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1а от Наредба № 5/29.12.2002 г.: „Уведомлението
съгласно приложение № 1 се изпраща в три дневен срок от сключване на трудовия
договор“.
Санкцията в размер на 1500 лева, наложена на дружеството – жалбоподател,
е на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно която разпоредба: „Работодател, който
наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение”.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 62, ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1а от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл. 62, ал. 5 от КТ. Това не се оспорва и от самия жалбоподател. Същият, чрез
процесуалния си представител, счита обаче, че в случая е приложима разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН за квалифициране деянието като маловажен случай. Твърди се, че
нарушението е на формално извършване, че от него не са произтекли вредни
последици, че липсват установени предходни нарушения на работодателя и че е налице
не пълно неизпълнение на изискването на закона, а само забава в изпълнението, която
се дължи на техническа грешка, допусната от служителката М.К., която в писмените си
обяснения и в дадените пред съда показания подробно обясни как се е стигнало до нея,
като подчерта обстоятелството, че уведомлението е подписано от Н.Н. – лицето, за
което е трябвало да бъде подадено.
Съдът споделя споделя аргументите на административно-наказващия орган,
че в процесния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл.415в от КТ.
Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява
4
за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена
законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед
неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-
наказващият орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е
налице основанието в разпоредбата на чл.415в от КТ. Специалният състав на
маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е
налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за
работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл.28
от ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от административно-
наказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание -
имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на
чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61,
ал.1 от КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т. е. за тези
нарушения, вкл. и процесното такова – по чл. 63, ал. 2 от КТ, привилегированият
състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните
в него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения
по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл не може да се приеме, че
осъщественото административно нарушение от жалбоподателя е маловажно именно
поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Липсата на обществена опасност на
деянието не води до преценка за неговата маловажност, която както вече бе отбелязано
по-горе съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ е изключена, а изобщо го изключва като
административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ на основание чл. 9, ал. 2 от НК,
приложим за административните нарушения на основание чл. 11 от ЗАНН. Безспорно
нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ е от категорията на формалните, тъй като за
съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Следва да се
отбележи, че чл. 9, ал. 2 от НК е приложим както за формални /на просто извършване/,
така и за резултатни престъпления, поради което се прилага и към формалните
административни нарушения, каквото е процесното. В този случай при преценката
дали нарушението е маловажно или не, намира приложение разпоредбата на чл. 93, т. 9
от НК по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление (в случая
административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
5
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. С оглед на това законово определение е необходимо да бъдат
изследвани конкретните смекчаващи обстоятелства, респективно липсата на
отегчаващи обстоятелства. Безспорно в процесния случай няма данни жалбоподателят
да е бил наказван за други нарушения на трудовото законодателство. Несъмнено е
също така, че от деянието не са произтекли никакви вредни последици за работника,
като в протокола за извършена проверка проверяващите изрично са посочили, че за
периода от 22.06.2021 година до момента на проверката на работника Н.Х.Н. са били
изплатени всички дължими трудови възнаграждения и от работодателя са били
внесени дължимите осигурителни вноски. Освен това не е налице непълно
неизпълнение на задължението, а забава в изпълнението, която се дължи на допусната
техническа грешка, изчерпателно посочена по – горе. Не на последно място съдът
намира, че дори и минимално предвидената за този тип нарушения санкция от 1500.00
лв. се явява несъразмерно висока на деянието и неговата обществена опасност.
Съдът счита, че посочените обстоятелства несъмнено имат характер на
смекчаващи обстоятелства. В същото време не са налице отегчаващи обстоятелства.
При тези данни и след съпоставка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, съдът
намира, че процесното нарушение макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, неговата обществена опасност е явно незначителна
по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Съдът намира тази разпоредба за приложима в
настоящия случай и поради това, че, след като законодателят е предвидил възможност
за изключване на отговорността при по-тежки правонарушения, каквито са
престъпленията, то с аргумент от по-силното основание тази възможност следва да се
признае и за деянията с принципно и изначално по-ниска степен на обществена
опасност – административните нарушения.
Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. От страна на
процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар. Видно от
представения по делото Договор за правна помощ и платежното нареждане за
кредитен превод, дружеството – жалбоподател е заплатило на адвокат Б. адвокатски
хонорар за процесуалното му представителство в нейно лице в размер на 450,00 лева.
При това положение, с оглед изхода на делото, Дирекция „Инспекция по труда“ –
Габрово, следва да заплати на дружеството - жалбоподател разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 07-2100011 от 18.11.2021 година,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово, с което на
„НИКИПЛАСТ – М“ ООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 116, представлявано от М.Н.К., за
извършено нарушение по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1а от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл. 62, ал. 5 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ му е
наложена имуществена санкция в размер от 1 500.00лв. /хиляда и петстотин/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово да заплати на
„НИКИПЛАСТ – М“ ООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 116, представлявано от М.Н.К.,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
450,00лв. /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7