Р Е Ш Е Н И Е
№177
гр. Пловдив ,02.02.2023г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, І състав, в съдебно
заседание на десети януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2207 по
описа за 2022г. на Пловдивския административен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК, във връзка с чл. 223, ал. 3 от ДОПК.
Производството
е образувано по жалба на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано С.А., с посочен съдебен
адрес: гр. ***, против Решение № 279/02.08.2022г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № РД-16-1637/05.04.2022г. по
описа на ТД на НАП – гр. Пловдив против отказ на публичен изпълнител за спиране
на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело №
16090008496/2009г., обективиран в протокол № С220016-026-0014377/29.03.2022г.
В жалбата се
сочи, че решението е незаконосъобразно и се иска отмяната му по съображения,
изложени в жалбата, съответно изпращане на публичния изпълнител с указания за
спиране на производството. Твърди се, че публичният изпълнител действа не при
оперативна самостоятелност, а при обвързана компетентност и във всеки случай,
когато възникнат основания за прихващане, производството по принудително
изпълнение се спира до приключване на действията по прихващането, но за не
повече от три месеца. Според твърденията в жалбата, неправилно в протокол №
С220016-026-0016050/05.04.2022г. публичният изпълнител се позовава на АПВ №
П-16001622059101-004-001/01.04.2022г., с който е прихваната надвнесена сума в
размер на 144,87лв. срещу изискуеми задължения по ИД, тъй като същият не е влязъл
в сила и в последствие е отменен с решение № 254/16.06.2022г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът –
директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуаления представител юр. Ш. оспорва жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък с разноските. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в становище от юр. Бойкова (л. 5
– 5 гръб).
Жалбата е процесуално допустима. Решение № 279 от 02.08.2022г. на директора
на ТД на НАП – гр. Пловдив е връчено на представляващия дружеството С.А.на
10.08.2022г., съгласно саморъчното изписване на датата и полагане на подпис в
известие за доставяне (обратна разписка) на л. 8. Жалбата е подадена в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок на 10.08.2022г., чрез
административния орган.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: на
29.03.2022г. дружеството – жалбоподател е направило искане по чл. 223, ал. 1 от ДОПК (л. 24), като е приложило към същото вносна бележка за плащане към бюджета
на сумата в размер на 480лв. (л. 24 гръб), с посочено основание за плащане
„данъци“ и с твърдение, че тази сума е надвнесена. На същата дата публичният
изпълнител е съставил протокол (л. 48 – 48 гръб), в който е посочил, че ЗЛ има
задължения по данъчно – осигурителната сметка (ДОС) на етап доброволно
изпълнение, с титул декларация обр. 6 от 23.03.2022г., за периода м. 02.2022г.
в размер на 334,76лв. главница и 0,37лв. лихва, със срок на погасяване
25.03.2022г. Подаденото искане за прихващане е поредно такова, след като вече
има постановен предходен отказ от публичен изпълнител по чл. 223, ал. 1 от ДОПК, влязъл в сила. По повод поредно искане на същото основание, подадено на
18.02.2022г. за прихващане на надвнесена сума в размер на 440лв. е извършено
такова по изпълнителното дело. Към 29.03.2022г. изискуемите публични задължения
на длъжника възлизат общо на 199 676,08лв.
Според
публичния изпълнител, действията на длъжника се извършват с цел похабяване на
вещите и прогресивно редуциране на оценката им, тъй като по предходна тръжна
процедура е оттеглена офертата от кандидат, а последващата публична продан е
стартирана с 25% по-ниска оценка на предлаганите активи. Независимо от
поредицата искания за спиране на производството по чл. 223, ал. 1 от ДОПК, на
01.03.2022г. е насрочен търг с тайно наддаване на движими вещи, който е
проведен и от реализацията на публичната продан са постъпили суми в размер на
48 300лв.
На
30.03.2022г. е насрочена следваща публична продан. В резултат на прихващане на
сумата в размер на 144,87лв. не се очаква задължението да бъда погасено изцяло
или частично, както и съществено да се промени неговият размер.
На
30.03.2022г. публичният изпълнител е съставил втори протокол (л. 49 – 49 гръб),
в който е посочил, че е налице значителна несъразмерност на размера на
внесената от длъжника сума от 480лв. спрямо публичния дълг по изпълнителното
дело. Посочената сума е усвоена за задължения за данък върху доходите от
трудови правоотношения по декларация обр. 6 за месец 02.2022г., със срок на
доброволно изпълнение 25.03.2022г. и за лихва за периода от 26.03.2022г. до
29.03.2022г. Очаква се издаването на АПВ за сумата от 144,87лв., надвнесена по
сметка за данъци. След извършване на прихващането размера на задължението по ИД
ще бъде над 199 000лв., а движимите вещи, обект на публична продан, са
обявени с първоначална цена в общ размер на 40 000лв. Подадена е нова
декларация обр. 6 за м. 02.2022г., в която са посочени нови задължения в размер
на 1 019,39лв., непогасени към момента на издаване на протокола.
На
05.04.2022г. публичният изпълнител е съставил трети протокол, в който е
посочил, че „…подадената жалба срещу мълчалив отказ е в срока за произнасяне по
искането…“, като отново е посочил, че е установил “…липсата на основания за
спиране на изпълнителното производство…“, като е изложил и други допълнителни
мотиви, включително и че е издаден акт за прихващане или възстановяване №
П-16001622059101-004-001/01.04.2022г. от органи по приходите в ТД на НАП – гр.
Пловдив, с който е прихваната сумата от 144,87лв. надвнесена по сметка за
данъци срещу задължения по ИД. След извършване на прихващането остават
изискуеми задължения по ИД в общ размер на 199 358,69лв. Същевременно,
дружеството е подало декларация обр. 6 за м. 02.2022г., в която са декларирани
нови задължения в размер на 1 019,39лв.
Съобразно
дадени задължителни указания с решение № 1387/18.07.2022г., постановено по адм.
дело № 1338 от 2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, предмет на
спора решение на директора на ТД на НАП
– гр. Пловдив, с което е потвърден отказ на публичния изпълнител по чл. 223 от ДОПК, обективиран в протокол № С22016-026-0014377/29.03.2022г.
За да
потвърди обжалваният ИАА, горестоящият административен орган е приел за
правилни и законосъобразни доводите на публичния изпълнител. Допълнително е
посочено, че на 01.04.2022г. е издаден АПВ №
П-16001622059101-004-001/01.04.2022г., с който надвнесената сума в размер на
144,87лв. е прихваната срещу изискуемо задължение по наказателно постановление
(НП) № 41295-S003941/26.11.2010г.
В
хода на съдебното производство е прието като доказателство решение по жалба
срещу акт за прихващане или възстановяване № 254 от 16.06.2022г., с което АПВ №
П-16001622059101-004-001/01.04.2022г. е отменен и на основание чл. 155, ал. 4
от ДОПК преписката е върната на компетентния орган по приходите за издаване на
нова резолюция, извършване на нова проверка и издаване на нов АПВ, при
съобразяване с направените от горестоящия административен орган изводи.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото
обстоятелството, че е налице надвнесена
сума от жалбоподателя с основание заплащане на данък, с основание декларация
обр. 6 за периода м. 02.2022г. При извършена проверка от публичния изпълнител,
обективирана в протоколи изх. №№ С220016-026-0014377 от 29.03.2022г.,
С220016-026-0014873 от 30.03.2022г. и С220016-026-0016050 от 05.04.2022г.
административният орган е констатирал последователно във времето поведение на
длъжника за „надвнасяне“ на суми за заплащане на месечни задължения с
декларация обр. 6 с цел спиране на производството по принудително изпълнение по
чл. 223, ал. 1 от ДОПК. Тези действия се извършват непосредствено преди
извършване на търг с явно наддаване на движими вещи, с цел намаляване на
първоначално определената тръжна цена. След провеждане на търга на 30.03.2022г.
и продажбата на 11бр. движими вещи, собственост на длъжника, по отношение на
купувачите са издадени 11бр. постановления за възлагане на движима вещ от
05.04.2022г. Всички действия на публичния изпълнител са предмет на
административно и последващо съдебно обжалване.
Спор
между страните се формира относно обстоятелството дали при изпълнение на правомощията
си по чл. 223, ал. 1 от ДОПК публичният изпълнител действа при условията на
оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. В тази връзка,
настоящият съдебен състав намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 1 от ДОПК, когато в хода на принудителното производство възникнат основания
за прихващане, по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител
производството се спира до приключване на действията по прихващането, но за не
повече от 3 месеца, освен ако се възложи ревизия. Публичният изпълнител, пред
когото длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверява основанията
за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния
компетентен орган за извършване на прихващането. Ако в резултат на прихващането
задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се
прекратява или се продължава за остатъка от вземането. Съгласно разпоредбата на
чл. 223, ал. 2 от ДОПК прихващането по ал. 1 може да бъде направено до датата
на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането публичното вземане се
погаси изцяло, включително разноските по организиране на проданта, тя се отменя
и изпълнителното производство се прекратява.
При
тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че публичният изпълнител
действа при условията на обвързана компетентност при изпълнение на задължението
си да удостовери основанията за прихващане и изпращане на съответния
компетентен орган за извършване на прихващане. Не е спорно, че това задължение
е изпълнено, като от компетентни органи по приходите е издаден АПВ, в
последствие отменен в производство по административно обжалване.
Неправилно е
твърдението в жалбата, че поради отмяната на издадения АПВ публичният
изпълнител е направил неправилна преценка да не спре производството по
принудително изпълнение. В настоящия случай, при постановяване на процесния
отказ по чл. 223, ал. 1 от ДОПК преценката на публичния изпълнител е направена
с оглед последователно провежданото поведение на длъжника за „надвнасяне“ на
малки суми спрямо месечните му задължения за данък, установени с декларация
обр. 6 и ползването си от възможността по чл. 223, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият
съдебен съвет намира за правилни изводите на публичния изпълнител и горестоящия
административен орган за злоупотреба с права от длъжника. Не е спорно по
делото, че от дружеството не са подавани заявления за плащане на задълженията
по изпълнителното дело, вместо това неколкократно са подавани искания за
прихващане и възстановяване на надвнесени суми в минимален размер по сметка на
бюджета, с титул декларация обр. 6. При наличие на декларирани данни от самото
дружество за размер на задължението, налице е неправомерно поведение за
„надвнасяне“ на суми за погасяването му, с цел злоупотреба с правото по чл.
223, ал. 1 от ДОПК и непогасяване на задълженията по изпълнителното дело, които
са в значителен размер.
Правилни са
изводите в решението на горестоящия административен орган, че публичният
изпълнител следва да извърши преценка на обстоятелствата, свързани с искането
от длъжника за спиране на изпълнителното производство поради настъпили
основания за прихващане на надвнесени суми. В случая преценката е извършена при
съпоставка между размера на остатъка от вноската за данък с титул декларация
обр. 6 – 144,87лв. и размера на задължението по изпълнителното дело –
199 506,56лв. Правилно публичният изпълнител не е спрял производството по
изпълнителното дело, доколкото първата стойност се явява явно незначителна
спрямо общата сума на задълженията по изпълнителното дело.
По така
изложените аргументи, жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив – правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, на ответника се дължи
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Настоящият
съдебен състав намира, обаче, че в настоящия случай се касае за административно
дело без определен материален интерес, тъй като предмет на спора са действия на
публичен изпълнител, оспорени в производство по реда на чл. 268 от ДОПК.
В този
смисъл, размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен по
реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ,
тъй като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на Глава XIX – та от Дял трети, в
частност чл. 161, ал. 1 да намират приложение в производствата по обжалване,
уредени и в другите дялове на този кодекс. Предвид фактическата и правна
сложност на правния спор, следва да бъде присъдена сумата в размер на 150лв.
(сто и петдесет лева).
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление***, представлявано С.А., с посочен съдебен адрес: гр. ***,
против Решение № 279/02.08.2022г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба вх. № РД-16-1637/05.04.2022г. по описа на
ТД на НАП – гр. Пловдив против отказ на публичен изпълнител за спиране на
производството по принудително изпълнение по изпълнително дело №
16090008496/2009г., обективиран в протокол № С220016-026-0014377/29.03.2022г.
ОСЪЖДА „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление***, представлявано С.А.,
с посочен съдебен адрес: гр. *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
– гр. София сумата в размер на 150лв. (сто и петдесет лева) възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: