№ 6304
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110147733 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът Т. Д. П. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *** 1,
бл.5, вх.А, ап.20 и ответникът Т. И. Р. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ***, бл.13, ап.42,
чрез адв. Г. и адв. ***.
Ищецът твърди, че ответникът е помощник-ЧСИ при ЧСИ В. ***. Ищецът бил длъжник
по изп.д. № 901/22г. на ЧСИ ***, по което ответникът извършвал изпълнителни действия и
упражнил тормоз по отношение на ищеца чрез 8 деяния:1/ отказ да продаде запориран лек
автомобил, собствен на ищеца, своевременно с цел да се намали стойността или да бъде
разрушен; 2/ отказ да насочи изпълнението към жилището на ищеца и да вдигне възбраната
върху автомобила; 3/ отказ да издаде удостоверение за нова регистрация на автомобила; 4/
отказ да приеме вещта за пазене, 5/ отказ да вдигне запора на вещта, въпреки че взискателят
не платил таксата за извършване на опис, 6/ безпричинно пренасрочване на описа, за да даде
срок на взискателя да плати таксата, 7/ забрана да ползва вещта; 8/ твърдения, че не може да
направи нищо без молба от взискателя. С молба от 19.2.2024г. ищецът уточнява и следните
действия, чрез които твърди, че ответникът е причинил тормоз: отказва да изпрати до съда
молбите му, които имат характер на жалби; отказва да запознае съда с погасителния план,
който предлага.
Твърди, че ответникът упражнява тормоз по признак личното и обществено положение
на ищеца в качеството му на лице, което подава множество жалби и сигнали като
обществено активен гражданин.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска.
1
Предявен е иск по чл.71, ал.1, т.1 вр. чл.5 ЗЗДискр. за установяване на нарушението -
тормоз по признаци обществено и лично положение.
В тежест на ищеца е да представи факти, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице тормоз.
В тежест на ответника е да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице тормоз– той трябва да
докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на
дискриминация, като неизпълнението на възложената на ищеца доказателствена тежест е
достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове. Не е необходимо пострадалият
да доказва пълно и главно, че е налице дискриминация, умисъл у ответника или
целенасоченост на дискриминиращите действия, нито пълно и изцяло да установява
причинно-следствената връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране.
Следва обаче да докаже поне факти, които на пръв поглед дават основание за съмнение или
подозрение, че вероятно, макар и не сигурно, е извършена дискриминация. Едва тогава
тежестта е за ответника – да установи пълно и главно, че правото на равно третиране на
ищеца не е нарушено. В този смисъл е трайната практика на ВКС: Решение № 85 от
13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2015 г., IV г. о., Решение № 62/19.06.2014 г. по гр.д. №
3920/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 587/2009 г, ІІІ г.о. и
други.
В исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът е бил подложен на тормоз от страна на
ответника поради висока обществена активност на ищеца, изразяваща се в подаване на
множество жалби и сигнали, поради което ищецът е дискриминиран на основата на
защитените признаци лично и обществено положение. Съгласно чл. 5 ЗЗдискр тормозът въз
основа на признаците по чл. 4 ЗЗДискр. се смята за дискриминация, а според § 1, т. 1 от ДР
на ЗЗДискр. тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1,
изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. При дискриминация под формата на „тормоз“ не следва да се прави
сравнение между засегнатото от твърдяната дискриминация лице, което е носител на
защитен от закона признак по чл.4 ЗЗДискр и други лица, които не притежават защитения
признак, тъй като забраната за осъществяване на тормоз е абсолютна.
В настоящия случай в хода на производството не се установяват факти, които да
предполагат, че ищецът е бил подложен на тормоз.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства (книжата по
изпълнителното дело) се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 11.5.2018г.,
2
издаден в полза на СДВР, за сумата 115,92лв. е образувано изп.д. № 901/22г. на ЧСИ ***.
По изпълнителното дело са наложени запори на банкови сметки на длъжника Т. П., както и
на 9.9.2022г. е наложен запор върху МПС на длъжника и е насрочен опис на движимите му
вещи на 7.10.2022г. Длъжникът е получил ПДИ на 12.9.2022г. В молба от 6.3.2023г.
длъжника /ищецът по настоящото производство/ е посочил, че автомобилът е с откраднати
регистрационни табели. Искал е да му се вдигне запора и да се възбрани апартамента му, да
му се издаде удостоверение, с което ЧСИ да укаже на КАТ да извърши нова регистрация,
посочил е, че не може да придвижи автомобила, тъй като няма регистрационни табели.
Излага твърдения, че същите са откраднати от служител на МВР. Представил е такова
удостоверение от ДСИ от 2.3.2023г. Видно от два имейла от 6.3.2023г. служител от
кантората на ЧСИ *** /Ив. Антов/ е изпратил молбата за замяна на обезпечението на
взискателя за становище. Следват още молби от длъжника със сходно съдържание от
8.3.2023г. /също изпратени на взискателя за становище/, 9.3.2023г., 10.3.2023г. /в която
ищецът пише „веднага вземайте мерки за опазването й /на автомобила/, защото ще ви търся
сметка по закон. Както мазно се хилите в момента, когато усетите закона между хълбоците
си, мазно ще се оправдавате“/; от 12.3.2023г. /в която ищецът иска незабавно да го уведомят
какво ще правят с вещта му, както и че „няма да позволи на нито един овластен простак да
унищожава вещта му“/; 14.3.2023г. /“затова, че умишлено ме държите в неведение, няма да
търся отговорност от МВР, а ще търся отговорност лично от теб, долно генетично уродче,
което четеш какво ти пиша и се подхилкваш самодоволно, злоупотребявайки с властта си.
“/, от 15.3.2023г., 16.3.2023г. 20.3.2023г. и 21.3.2023г. На 21.3.2023г. по изп.д. № 901/22г. на
ЧСИ *** е постъпило становище от взискателя, в което сочи, че не е съгласен със замяна на
обезпечението. Следват още молби от ищеца – длъжник по изпълнителното дело, както и
становища от взискателя, насрочване на опис на автомобила на 28.6.2023г. Длъжникът е
посочил, че не може да присъства и е поискал да предаде талона и ключовете от автомобила.
Насрочен е нов опис за посочена от длъжника дата – 22.8.2023г. Видно от платежен
документ на л. 130 е платената дължимата такса от взискателя за извършването на описа.
Описът е извършен на 22.8.2023г., като за пазач е назначен длъжникът. На 25.8.2023г.
длъжникът е поискал да се определи друго лице за пазач на вещта. Изготвена е оценка от
вещо лице на автомобила – 1880лв. Последвала е кореспонденция във връзка със смяната на
пазача. На 9.10.2023г. е съставен приемо-предавателен протокол, с който длъжникът е
предал владението на автомобила на служител на ЧСИ – ответника в настоящото
производство. На същата дата е изготвено съобщение за публична продан и за смяна на
пазача, като за пазач е назначен друг служител при ЧСИ Радослав Сираков. С писмо от
19.10.2023г. длъжникът е уведомен, че му е издадено исканото удостоверение до КАТ. На
17.11.2023г. е обявен купувач на запорирания лек автомобил, а на 23.11.2023г. е издадено
постановление за възлагане. Длъжникът е подал жалба срещу постановлението.
От подадените от ищеца множество молби по изпълнителното дело са видни твърденията
му, че ЧСИ и конкретно определеният служител от кантората, на когото е разпределено
делото, а именно ответникът в настоящото производство, умишлено с цел забавление не е
предприемал исканите от длъжника действия, което е довело до намаляване стойността на
3
вещта, като по този начин го е ощетил и е нанесъл вреди на вещта, която има
сантиментална стойност за длъжника. Молбите съдържат и множество закани за образуване
на съдебни производства конкретно срещу ответника.
От свидетелските показания се установява, че ищецът често посещавал кантората на ЧСИ и
се държал грубо със служителите. По изпълнителното дело отделни действия са извършвани
както от ответника, така и от други служители. Свидетелят сочи, че са имали и други случаи
с агресивни длъжници, но не и в такава степен /“ така някой да ни „залива“ ежедневно с
молби, редовно да минава през кантората да иска да му се дава обяснение, не сме имали.“/
Свидетелят сочи, че това не се е отразило на отношението към длъжника /“дори бяхме
много по-внимателни с него, колегата Р. държеше по-бързо да му се придвижват молбите,
дори лично ги изпращаше на момента за становище до взискателя. По-скоро дори и другите
колеги се държаха доста по-внимателно, защото се притесняваха от него.“/. Свидетелят
сочи, че обезпечението не е заменено, тъй като са взети предвид отрицателните становища
на взискателя, както и че предложеното обезпечение многократно надхвърля задължението,
тоест исканата от длъжника обезпечителна мярка не съответства на размера на
задължението.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите се потвърждават и от приетите
писмени доказателства.
Съдът намира, че описаното от ищеца поведение на ответника Т. И. Р. не покрива
съдържанието на понятието „дискриминация“ по смисъла на §1, т.1. от ДР на ЗЗДискр. За да
е налице дискриминация под формата на тормоз се изисква да е изразено нежелано
поведение на основата на някои от защитените признаци по чл. 4, ал. 1, изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна
среда. В случая от твърденията на ищеца в исковата молба и от събраните по делото
доказателства не се установява ответника да е осъществил поведение, чрез което се
накърнява достойнството на ищеца. При осъществяването на изпълнителни действия
интересите на длъжника неминуемо се засягат, тъй като събирането на задължението му се
извършва по принудителен ред, тоест въпреки липсата на съгласие от страна на длъжника.
Принудителното събиране на паричното задължение не се осъществява според молбите,
исканията и в сроковете, посочени от длъжника, а по строго формалните правила, уредени в
ГПК. Всяка от страните в изпълнителното производство има точно определени права и
задължения, включително и относно актовете на съдебния изпълнител, които подлежат на
обжалване. Уредбата на изпълнителното производство не задължава ЧСИ да действа според
исканията на длъжника. Част от тези искания могат да бъдат удовлетворени, но това
подлежи на преценка от страна на ЧСИ и на съгласуване с взискателя, както е бил уведомен
и ищецът. Поради това и посочените 10 деяния, а именно 1/ отказ да продаде запориран лек
автомобил, собствен на ищеца, своевременно с цел да се намали стойността или да бъде
разрушен; 2/ отказ да насочи изпълнението към жилището на ищеца и да вдигне възбраната
върху автомобила; 3/ отказ да издаде удостоверение за нова регистрация на автомобила; 4/
4
отказ да приеме вещта за пазене, 5/ отказ да вдигне запора на вещта, въпреки че взискателят
не платил таксата за извършване на опис, 6/ безпричинно пренасрочване на описа, за да даде
срок на взискателя да плати таксата, 7/ забрана да ползва вещта; 8/ твърдения, че не може да
направи нищо без молба от взискателя, 9/ отказ да изпрати до съда молбите му, които имат
характер на жалби; 10/ отказ да запознае съда с погасителния план, който предлага, не
представляват тормоз по смисъла на ЗЗДискр.
По делото не се установява ответникът да е накърнил честта и достойнството на ищеца, а
точно обратното.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че ищецът не доказва твърдените факти, от които да се направи обосновано
предположение за осъществен от ответника Т. И. Р. тормоз, а още по-малко – че това
поведение на ответника е свързано с личното и обществено положение на Т. Д. П. като
гражданин с висока обществена активност. Ето защо предявеният иск е неоснователен и
като такъв следва да бъде оставен без уважение.
По разноските: при този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на направените от него разноски в производството. Ответникът претендира сумата
3000лв. за адвокатско възнаграждение, а ищецът е направил своевременно възражение за
прекомерност. След преценка на фактическата и правна сложност на делото и обема на
извършените процесуални действия, съдът намира, че възражението е основателно и
присъденото възнаграждение следва да се намали до 500лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*** 1“, бл. 5,
вх. А, ап. 20, срещу Т. И. Р. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ***, бл.13, ап.42, иск с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, вр. чл. 5 от ЗЗДискр за установяване на тормоз по
признаци обществено и лично положение, изразяващ се в десет деяния при извършване на
служебни действия по изп.д. № 901/22г. на ЧСИ ***, а именно 1/ отказ да продаде
запориран лек автомобил, собствен на ищеца, своевременно с цел да се намали стойността
или да бъде разрушен; 2/ отказ да насочи изпълнението към жилището на ищеца и да вдигне
възбраната върху автомобила; 3/ отказ да издаде удостоверение за нова регистрация на
автомобила; 4/ отказ да приеме вещта за пазене, 5/ отказ да вдигне запора на вещта, въпреки
че взискателят не платил таксата за извършване на опис, 6/ безпричинно пренасрочване на
описа, за да даде срок на взискателя да плати таксата, 7/ забрана да ползва вещта; 8/
5
твърдения, че не може да направи нищо без молба от взискателя, 9/ отказ да изпрати до съда
молбите му, които имат характер на жалби; 10/ отказ да запознае съда с погасителния план,
който предлага, не представляват тормоз по смисъла на ЗЗДискр.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*** 1“, бл. 5, вх. А, ап. 20, да
плати на Т. И. Р. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ***, бл.13, ап.42, сумата 500лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6