№ 388
гр. Плевен, 01.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Нанка Рачева като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ
касационно административно-наказателно дело № 412 по описа на Административен съд - Плевен за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на С.И.И., ЕГН ***********,
чрез адв. Г. Г. със съдебен адрес:***,
против решение № 112/24.02.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 2103/2019 г. по
описа на Районен съд Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление №
НП-08-00-413/05.02.2019 г., издадено от заместник-министъра на културата, с
което за нарушение на чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство
(ЗКН) на основание чл. 197, ал. 1, от ЗКН, й е наложена глоба в размер на 3000 лева.
От
касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен
и да отмени оспореното наказателно постановление. В жалбата се твърди, че при постановяването
на решението PC гр. Плевен е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон, които са касационни основания за неговата отмяна, като същото е
незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че при издаването на наказателно постановление на Заместник Министър на културата е допуснато съществено
процесуално нарушение и нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4, пр. 1
и пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1, пр. 2, ал. 1 и пр. 3 от ЗАНН. Твърди се, че наличието на задължителни
реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на
наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността,
неправилността, непълнотата по отношение на задължителните реквизити е
основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с
оглед на строго формалния му характер. Сочи
се, че в настоящия случай е допуснат порок по чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5, пр. 2, ал. 1 от ЗАНН, визиращ датата на
нарушението. Твърди се, че нито контролният, нито наказващият орган, не са
посочили инкриминирана дата или инкриминиран период на претендираното деяние,
а използваният израз „в продължение на години” без каквато й
да е допълнителна индивидуализация, не е изпълнение на горепосоченото законово
изискване за задължителен реквизит на обжалваното наказателно постановление. Сочи се, че датата/периодът на
извършване на деянието е съществен елемент от обективната му страна, без който
деянието е несъставомерно.
Ответникът
по касация – заместник-министър на културата, Министерство на културата – гр. София
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Александрова оспорва касационната
жалба като неоснователна и иска от съда да остави в сила атакуваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност на оспорването, поради което иска атакуваното
решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК,
настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните
съображения:
Делото е висящо
пред настоящата инстанция за втори път, след като по к.н.а.х.д № 683/2019 г. решението на районния съд е било отменено и върнато за
разглеждане от друг състав поради неизяснена фактическа обстановка и непроизнасяне
по съществото на спора.
Районен съд Плевен
с решение № 112/24.02.2020 г. постановено по
н.а.х.д. № 2103/2019 г., е потвърдил наказателно постановление № НП-08-00-413/05.02.2019
г., издадено от заместник-министъра на културата, с което за нарушение на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН, на основание чл. 197, ал. 1, от ЗКН, на С.И.И. е наложена глоба в размер на 3000 лева, за
това, че при извършена проверка на 08.06.2018 г. е установено, че като съсобственик на Сграда -
недвижима културна ценност, находяща с в гр. Плевен, ул***УПИ III-5989 /трети
римско за имот пет хиляди деветстотин осемдесет и девет/ в квартал 85а /осемдесет
и пет буква „а“ / съгласно ЗРП на гр. Плевен, одобрен със Заповед № РД-15-1894/15.11.2000
г. Имотът е с идентификатор 56722.659.872 по кадастрална карта и кадастралните регистри
на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК не е изпълнила разпоредбите на чл. 71, ал. 1 от
ЗКН, а именно: “Съсобствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими
културни ценности са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване,
съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този
закон и актовете по прилагането му“.
За да
потвърди наказателното постановление РС – Плевен на първо място е приел, че е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган.
В обстоятелствената част на оспореното решение
е изложена възприетата от РС - Плевен фактическа обстановка, съобразно
която жилищно-търговската сграда, находяща се на ул. ***,
УПИ ІІІ-5989, кв. 85а в гр. Плевен е собственост на Т.И.И., С.И.И.,*** и
"Делта Фуд" ООД – София.
Сградата е декларирана с писмо № 5675 от 15.12.1989 г. на НИПК и
фигурира под № 30 в актуализирания списък на архитектурните паметници на
културата в гр. Плевен, одобрен от архитектурната комисия при експертния съвет
на НИПК с Протокол № 26/12.09.1989 г., като архитектурно-строителен паметник на
културата с предварителна категория "за сведение" и попада в обхвата
на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на
културата – църква "Св. Троица" – Плевен, деклариран със същото
декларационно писмо като архитектурно-художествен паметник на културата, с
предварителна категория "местно значение". Този статут на сградата не
е променян.
Съгласно
преходната разпоредба на §10 от Закона за културното наследство (ДВ бр.19/2009
г.) заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата
запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този
закон. В чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗКН също е предвидена категория "за
сведение" за недвижими културни ценности, съобразно тяхната културна и
научна стойност и обществена значимост. В тази категория се включват
самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за
научната и културната област, към която се отнасят. С преходната разпоредба на §12 от ПЗР на Закона
за културното наследство (ДВ бр.19/2009 г.) е предвидено, че заварените
декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя
статут като декларирани обекти по този закон. В същото време е предвидено в
3-годишен срок от влизането на закона в сила директорът на НИНКН да предлага по
реда на чл. 64 за регистриране или за отписване на заварените декларирани
недвижими паметници на културата. Съгласно чл. 59, ал. 4 ЗКН декларираните
недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването
им като такива по реда на този закон. А според ал. 3 временният режим за
опазване на недвижимите обекти е задължителен за всички физически и юридически
лица след приемането на ЗКН (2009 г.). Ето защо процесната сграда запазва
декларираната по стария ред предварителна категория "за сведение" от
1989 г. и има статут на недвижима културна ценност до установяването й като
такава по реда на новия закон - ЗКН.
Относно
установяването на състоянието на сгради - недвижими културни ценности и
последващите мерки и процедури разпоредбата на чл. 196, ал. 8 от Закона за
устройство на територията препраща към Закона за културното наследство.
Последният предвижда задължение за собствениците на недвижими културни ценности
да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в
добро състояние при спазване разпоредбите на този закон и актовете по прилагането
му, да уведомяват незабавно НИНКН, регионалните инспекторати по опазване на
културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за
действия спрямо тях в нарушение на ЗКН, а при унищожаване на недвижима културна
ценност, поради неизпълнение на тези задължения, да я възстановят в същия вид –
с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени
характеристики.
В изпълнение
на Заповед № РД-09-319/11.05.2018 година
на Министъра на културата, на 08.06.2018 година, инспектори в същото
Министерство извършили проверка на обект жилищно-търговската сграда, находяща
се на ул. ***, УПИ ІІІ-5989, кв. 85а в гр. Плевен. Проверката била инициирана
във връзка с издадена Заповед № РД-12-145/04.05.2017 година на Кмета на Община
- град Плевен, съдържаща нарочни предписания към собствениците на същата сграда
във връзка с опазването и поддържането й като част от културното наследство.
В хода на
проверката двамата инспектори установили, че сградата е в още по-тежко аварийно
състояние от това, което било установено
при предишни проверки в годините, датиращи от 2015 година. Установили,
че покривът липсва напълно, били изцяло
разрушени североизточна кула и части от
надзида; стените по фасадите били обрушени с пукнатини от паднала мазилка,
което довело от своя страна до ерозия на тухлената зидария; гредоредът от
втория етаж бил прогнил и пропаднал, около и в сградата имало израснали много
храсти и дървета с различна големина.
За така
констатираните обстоятелства бил изготвен нарочен констативен протокол, било
направено и фотозаснемане на обекта.
На 09.08.2018 година до С.И. била изпратена нарочна покана да се
яви в сградата на Министерство на културата – град София на 27.08.2018 година
за запознаване с констатациите от проверката, съставянето и връчването на акт
за установяване на административно нарушение за извършено такова по чл. 71, ал.
1, т. 1 от Закона за културното наследство.
На
27.08.2018 година, в Министерство на културата се явил нарочно оправомощен
представител С.И. *** - Л.П.. В нейно присъствие бил съставен и връчен акт за
извършено на 08.06.2018 година нарушение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за
културното наследство от страна на С.И..
Впоследствие е издадено и атакуваното
наказателно постановление, което санкционира С.
И. *** на основание чл. 197, ал. 1 от Закона за културното с глоба в
размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 71, ал. 1,
т. 1 от Закона за културното наследство.
На
09.05.2019 година в град София било проведено заседание на Специализиран
експертен съвет по опазване на недвижимиге културни ценности към Министъра на
културата. На обсъждане бил подложен и статута на жилищно-търговската сграда,
находяща се на ул. ***, УПИ ІІІ-5989, кв. 85а в гр. Плевен. Предвид високото
знамение на сградата в градоустройствен аспект и висока културно – историческа
стойност било внесено предложение да бъде повишена категорията на недвижима културна
ценност от категория „за сведение“ в категория „местно значение“. Процедурата
още не е приключила.
С Решение №
14446/29.10.2019 година на ВАС, постановено по
Адм. дело № 45/2018 година по описа на същият съд е отменена Заповед №
РД-12-145/04.05.2017 година на Кмета на Община Плевен, преписката е изпратена
обратно в Община – Плевен за ново разглеждане, съобразно подробно изложени
указания, дадени в мотивите на решението.
Районният съд е
посочил, че установените фактически
обстоятелства се установяват от всички
писмени доказателства и гласни доказетелствени средства.
За да постанови
решението си районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същите са
породили съответните правни последици. Приел е, че в акта за установяване на административно
нарушение е посочено, че извършването на нарушението е констатирано при
извършване на проверка на 08.06.2018 г.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че при извършена проверка на
08.06.2018 г. е установено, че за дълъг период от време, в качеството на
съсобственик С.И. *** не е полагала необходимите грижи за опазване, съхранение
и поддържане в добро състояние на жилищно-търговската сграда, находяща се на
ул. ***, УПИ ІІІ-5989, кв. 85а в гр. Плевен. Изложил е правен извод, че изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН се осъществява чрез бездействие, от което следва, че
установяването на времето на бездействието съвпада с датата на установяване на
нарушението. В случая това е 08.06.2018 г.
Основните възражения на касатора са, че
първоинстанционното решение е постановено при липса на съобразяване на факта,
че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1, 2 и 3 от ЗАНН. Развити са доводи за несъставомерност на деянието, като
в тази връзка се твърди, че сградата няма статут на недвижима културна ценност.
Наред с това се сочи, че нарушението не е установено по безспорен начин с
допустимите доказателствени средства.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Решението на Районен съд – Плевен е правилно по следните причини:
Настоящият състав намира, че съдебното
решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение.
Не може да бъде споделено твърдението в
касационната жалба, че в АУАН не са
посочени инкриминираната дата или инкриминирания период от време на
претендираното деяние. Районният съд е достигнал до правилния извод, че
нарушението е осъществявано в продължителен период от време, поради естеството
и характера на деянието, поради което АУАН е надлежно съставен.
В оспореното решение са изложени мотиви
относно статута на процесната сграда като недвижима културна ценност, които се
споделят от настоящия състав и следователно не е необходимо да бъдат излагани
отново.
Неоснователно е и твърдението, че за
жалбоподателя остава неясно в какво се изразява нарушението предвид текста на чл. 71, ал.1 от ЗКН, съгласно която
норма „Собствениците, концесионерите и
ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да: 1. полагат
необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането
му“.
При така изложените съображения не се
установяват твърдяните нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съдът намира, че в
АУАН и НП се съдържат данни, приети за установени, както от актосъставителя,
така и от административнонаказващия орган, относно времето на извършване на
нарушението. Член 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН изисква в АУАН да се
посочат датата и мястото на извършване на нарушението. Същото изискване е
посочено и в чл. 57, ал. 1, т. 5 относно НП. В АУАН е посочено, че извършването
на нарушението е констатирано при извършване на проверка на 08.06.2018 г. В НП
е прието за установено, че при извършена проверка на 08.06.2018 г. е
установено, че за дълъг период от време, в качеството на съсобственик не е
полагала необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние на Сграда - НКЦ в гр. Плевен.
Следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 71, ал.1, т.1 от
ЗКН
се осъществява чрез бездействие, от което следва, че установяването на времето
на бездействието съвпада с датата на установяване на нарушението.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено своевременно
направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение.
Последното съдът определя на 120 лева на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1
и ал. 2, предл. II-ро от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Плевен, II-ри състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 112/24.02.2020 г.
постановено по н.а.х.д № 2103/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН *********** *** да заплати на Министерство на културата, Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“– гр. София,
бул.“Ал.Стамболийски“ №17 деловодни разноски в размер на 120 лева - възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/