Р Е Ш Е Н И Е
№ ......62.... 18.06.2019г. гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд
наказателна колегия
На
петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: 1.Светлин Стефанов
2.Румяна
Райкова
Секретар:
Станка Ангелова
Прокурор:
Орлин Куздов
Сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Светлин Стефанов ВНАХД № 122 по описа за 2019г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.318 и сл. от НПК.
С
Решение № 33 от 01.03.2019г. по АНД № 30 по
описа за 2019г. Великопреславският районен съд :
-признал обвиняемия П.Ж.В. ЕГН **********, за виновен в това, че на 07.02.2018 г. в гр.
Върбица, обл. Шумен в съучастие като съизвършител с В.П. ***, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
направил опит да удари с дървен кол (парче от дърво) С.И. от гр.Върбица,
псувал, плюл и обиждал същия с думи и изрази от вида на „...боклук, сопол,
майка ти ша еба..." - престъпление по чл. 325,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00/хиляда/ лева.
-признал обвиняемата В.П. В. ЕГН **********,
за виновна в това, че на 07.02.2018 г. в гр. Върбица, обл.
Шумен в съучастие като съизвършител с П.Ж.В. ***,
извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - ударила с дървен кол по гърба С.И. от
гр.Върбица, ударила го по краката и слабините, плюла същия - престъпление по
чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК я освободил от наказателната отговорност и й
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 лева.
Срещу
така постановеното решение на Великопреславския
районен съд в предвидения срок и форма е подадена въззивна
жалба от адв. К.Б. от ШАК, защитник на двамата
обвиняеми. С жалбата се изразява становище за неправилност и необоснованост на
атакувания съдебен акт. Подробно се излагат доводи за противоречивост на
събраните по делото доказателства. Счита, че в разглежданият случай не е налице
извършено от подсъдимите престъпление хулиганство и действията им не са били
насочени срещу обществения ред. Намира, че първоинстанционният
съд е интерпретирал неправилно в мотивите си всички доказателства в подкрепа на
незаконосъобразни действия на общинските служители. Моли за отмяна на присъдата
и постановяване на решение, с което подзащитните му
да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата счита, че решението на ВПРС е
правилно и обосновано, а така наложените наказания „глоба“ в този размер за
справедливи. Не намира основания за отмяна или изменение на атакуваното
решение. Моли същото са бъде потвърдено.
Жалбоподателите П.Ж.В. и В.П.В., редовно призовани, се
явяват лично и с редовно назначения за служебен защитник в хода на досъдебното
производство – адв.К.Б. от ШАК.
Защитникът подържа жалбата. Излага доводи за
неправилност и необоснованост, анализирайки установената от съда фактическа
обстановка. Моли деятелността с оглед изложеното да се възприеме от въззивния съд като маловажна, решението отменено и подзащитните му оправдани.
Обвиняемите В. и В. изразяват съгласие с изложеното от
защитника им и молят наказанията им да бъдат отменени.
Въззивната
инстанция след служебна и цялостна проверка на обжалваното решение съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, преценка на събраните по делото доказателства и
като се запозна с възраженията и мотивите за тях на страните изложени в жалбата
и в съдебно заседание, намира за
установено: Производството е било образувано на основание чл.375 и сл. от НПК,
по внесено от ШРП постановление, с което
е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на П.Ж.В. и
В.П.В. - обвиняеми по досъдебно производство № 101/2018г. по описа на РУ-Велики
Преслав с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.325, ал.1
от НК.
Районният съд въз основа на писмените
доказателства по досъдебното производство установил от фактическа страна
следното :
Свидетелят
С.Б.И.живеел в гр. Върбица, обл. Шумен
на административен адрес ****. Към процесната дата заемал длъжността „Специалист гори общински фонд" при Община - Върбица.
На 07.02.2018г. при него дошъл С.Ш.Р.от
гр. Върбица, обл. Шумен. Споделил,
че му били
свършили дървата за огрев и С.И. го посъветвал да
поиска разрешение за сеч на
едно изсъхнало орехово дърво, находящо се в района
на автогарата и ул."Герила" в града, на общински
терен. В същият ден свидетелят Р.получил необходимото му разрешение за
сеч, издадено от кмета на
населеното място. Свидетелят И. от своя страна маркирал
процесното дърво и издал превозен билет на Р., за да
може да го
транспортира до дома си. По-късно
през деня следобед му се
обадил Р.и обяснил, че след
като отсякъл и нарязал ореха, подготвяйки го за превоз до
дома си, при него дошли
обвиняемите В.П. В. и сина
й обвиняемия П. Ж.В.. Двамата
твърдели, че дървото е тяхна собственост, т.к наследствения им имот се простирал
до реката и дървото било засято
в миналото техен от възходящ роднина.
На това основание
не позволявали на Р.да го
транспортира. Р.веднага уведомил за случилото
се С.И.. Последният придружен от двама
свои колеги - А.И.А. и Е.С.Б.пристигнал на място. След като
И. слязъл от автомобила, обвиняемият П. Ж.В. с
дървен кол (дълго парче дърво
от процесния орех) посегнал да му нанесе
удар по тялото.
С агресивен тон започнал да го
псува, плюе и обижда, използвайки думи и изрази от
вида на „...майка ти ще
еба...", „...боклук...",
„...сопол...". Свидетелят
И. успял да хване с ръцете си кола и да
се предпази от ударите на
обвиняемия В.. Обвиняемият В.
се подхлъзнал и паднал на земята.
В това време, обвиняемата В.П. В. с друго парче дърво от
ореха (описвано от свидетелите също като „кол"),
нанесла удар в областта на гърба
на свидетеля С.И.. След като той
се обърнал към нея с лице,
тя започнала да го плюе
и рита в областта на краката и слабините.
Двамата свидетели очевидци - А.А.и Е.Б.се намесили и издърпали встрани обвиняемите. За случилото се били
уведомени органите на РУ - В. Преслав и мястото било посетено
полицейски екип. По случая било
образувано настоящото досъдебно производство.
Така изложената фактическа обстановка
се възприема изцяло от настоящата инстанция. Същата е послужила като основа за
обосновани и правилни изводи, след прецизен анализ на доказателствения
материал. Обстойни и изключително детайлни са мотивите на първата инстанция
относно обективната и субективна страни на деянието предмет на делото по
отношение на престъпната деятелност на двамата обвиняеми. Налице са всички
елементи обусловили квалификацията по ал.1 на чл.325 от НК.
Доводите на защитата са неоснователни.
Същите са били изложени и пред първата инстанция. Правилно в мотивите си
районният съд е посочил, че обект на престъплението
хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като
обект на престъплението хулиганство следва да се
разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса
на обществения живот. Според разпоредбата
на чл. 325, ал. 1 от НК основният
признак на деянието, чрез което се осъществява
престъплението хулиганство,
са "непристойни действия". Престъплението не може да
се осъществи чрез бездействие. "Непристойни действия" са онези, които
са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.Грубо нарушение на обществения ред има, когато
деецът чрез действията си изразява
брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях
нарушава важни държавни, обществени или лични интереси
или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на
неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези
действия се съзнава както от
дееца, така и от други лица,
на които са станали достояние.
Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.
С оглед на мотива за извършване
на действието и целите, които преследва
извършителят, хулиганските действия могат да бъдат свързани
с посегателства върху личността, нанасяне на обида или
телесна повреда.
Направеният анализ на гласните доказателства е
подробен и обективен.
За да се достигне извод за извършено от обвинямите престъпление по чл.325, ал.1 от НК, така както е
направил районният съд, следва да се отбележи, че извършеното трябва да се
оценява не само като отделни елементи или детайли, а в тяхната съвкупност.
Именно тази съвкупност от последователни действия на, сочат на извода, че и от
субективна страна е осъществено деянието, предмет на настоящото наказателно
производство. Доводът за липсата на пряк умисъл и наличието на личен мотив,
като основание за оневиняване е несъстоятелен. Съдебната практика, в основата
на която е Постановление № 2 от 29.06.1974 по н.д. № 4/74г. на Пленума на ВС е
категорична и еднопосочна по този въпрос. Престъплението хулиганство може да се
осъществи и при евентуален умисъл, когато по чисто личен мотив се извършват
действия, които освен с друго са съпроводени и с грубо нарушаване на
обществения ред и изразяват неуважение към обществото. Такъв е и разглежданият
случай. И в това отношение е налице прецизна оценъчна дейност от страна на
районният съд. Като се има предвид, че посочените действия са извършени на
публично място, не може да се направи извод, различен от този, че обвинямите в
рамките на създадена от тях стресова ситуация са предизвикали страх, смут и
възмущение. Тези им действия са възприети лично и непосредствено. Гореизложеното
безспорно е израз на явно неуважение не само към конкретна личност, но и срещу
установения обществен ред.
Както вече
съдът подчерта, поведението на обвинямите в създалата
се ситуация следва се разглежда в цялост. Настоящата инстанция намира, че същите с деянието си са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Съдът намира за правилна констатацията на ШРС относно
наличието на предпоставки за приложението на чл.78а, от НК за освобождаване на всеки
един от обвиняемите от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание. Така наложеното наказание настоящата инстанция намира за справедливо
и съответстващо на извършеното. Правилно ШРС е отчел всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и е наложил санкция в минимален размер.
Във въззивното производство
не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа
обстановка. Не се констатираха нарушения на материалния закон,
необоснованост или явна несправедливост на постановеният първоинстанционен
съдебен акт, поради което въззивният съд намира, че
същият следва да бъде потвърден.
Ето защо и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33
от 01.03.2019г. постановено по АНД № 30 по описа за 2019г. на Великопреславския
районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на
страните.
Председател: Членове: 1.
2.