Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1543
гр.
Пловдив, 16.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на осемнадесети юли две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Милена Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД
№ 959/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.П.С. *** против
наказателно постановление № 18-1030-008429 от 17.10.2018 г. на Началник група
към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.101, ал.3
т.8 от Закона за движение по пътищата / изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в
сила от 20.05.2018 г./ е наложено административно наказание „глоба” в размер на
150,00 лв. С жалбата се посочва, че
констатираното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не е
извършено, тъй като законовото основание, въз основа на което се твръди, че е
извършено нарушението , не съществувало към датата на проверката. В тази връзка
се твърди също , че незаконосъобразно е наложено и административно наказание
„глоба”, доколкото санкционната разпореда към датата на проверката също била
отменена. С оглед направените оплаквания се моли наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично, поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. В придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда,
се изразява становище, че
административнонаказателното производство е проведено законосъобразно и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице,
което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
Административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение след
извършена проверка на 18.09.2018 г. На посочената дата около 22:40 ч.
свидетелите Д.Б.П. и А.Н.Н.спрели за проверка жалбоподателя С.П.С. на път Втори
клас № II-56-км община Марица, който управлявал л.а. Мазда 3, рег.№ **. В хода
на проверката свидетелите установили, че водачът на описаното МПС управлявал
същото с неизправни светлини – преден ляв фар без къси светлини и габарит. Във
връзка с констатациите от проверката бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, съгласно който жалбоподателят управлявал МПС без
предвидените светлинни устройства / светлоотразители/ при движение през ноща .
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал
без възражения. Не били депозирани и писмени възражения срещу съставения акт за
установяване на административно нарушение и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в който установената в АУАН фактическа обстановка била възприета
по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Д.Б.П., Заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, справка за нарушител.
От приложената и приобщена по реда на чл.283 от НПК,
вр.чл.84 от ЗАНН справка за нарушител се установява, че жалбоподателят е правоспособен
водач.
Пред съда разпитания в качеството на свидетел
актосъставител посочва, че е съставил и подписал акта, не си спомня подробности
по случая.
Въпреки дадените от свидетеля показания и доколкото от
страна на жалбоподателя в хода на съдебното следствие не бяха представени
доказателства, опровергаващи обективираните в АУАН констатации, съдът приема,
че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка е обективно
установена. Според чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между
страните по установената от административния орган фактическа обстановка,
спорът е правен и се концентрира относно прилагането на материалноправните
разпоредби.
При осъществената от страна на съда служебна проверка
относно спазване на процесуалните изисквания при съставяне на АУАН и наказателното постановление, издадено въз
основа на него, съдът приема, че същите са съставени от компетентни лица , като
доказателство за това е приложената към администартивнонаказателната преписка
оправомощителна Заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление.
Съдът намира обаче, че при преценка относно
административнонаказателната отговорност органите на
административнонаказателното производство не са съобразили правилото,
предвидено в чл.34 от ЗАНН, съгласно което за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. При съпоставка на датата на
извършване на проверката, а именно 18.09.2018 г. , с действащата към тази дата
разпоредба , която е посочена за нарушена, се установява, че същата е
съществено изменена. Съгласно чл.101, ал.3 от ЗДвП разпоредбата на ал.2 не се прилага при възникване или констатиране на
опасни неизправности. Видно от редакцията на действащата към датата на проверката
разпоредба, описаното в АУАН, възприето изцяло и от административнонаказващия
орган, нарушение не съответства на правната норма. При преглед на ЗДвП съдът установи, че не съществува правна норма със
съдържание, съответстващо на нарушението. Чл. 101 от ЗДвП действително има
четири алинеи, но ал.3 няма т.8, а се отнася до неизправности, възникнали в
хода на управление и които са опасни. Съгласно
чл.101, ал.1 от ЗДвП при възникване по време на движение на повреда
или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.
В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на
пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да
е облечен със светлоотразителна жилетка. Съгласно чл.101, ал.2 от ЗДвП когато
отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът
може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното
отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на
движението. Съгласно чл.101, ал.3
от ЗДвП (Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или
констатиране на опасни неизправности. При съпоставка на констатираното в деня
на проверката със съдържанието на правната норма става ясно, че има несъответствие
между фактическите констатации и правната квалификация, което е съществено и ограничава
правото на защита на нарушителя.
Съдът
констатира, че е налице още
един съществен пропуск, отнасящ се до съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение, а оттам и до наказателното постановление. В случая
при описание на нарушението липсва елемент от фактическа страна на нарушението,
а именно дали неизправността е възникнала в хода на управление на МПС или
водачът е управлявал техническо неизправно МПС. Този пропуск поставя съда в
невъзможност да установи дали се касае за нарушение по чл.101, ал. 3 от ЗДвП, която макар и изменена се отнася до
неизправности, които са опасни и са възникнали в хода на управление на МПС или на разпоредбата на чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
която се отнася до управление на
техническо неизправно МПС, която неизправност е съществувала и преди управелние
на МПС.
В случай че се касае за
неизправност, възникнала в хода на движение, то същата не следва да се
характеризира като опасна, доколкото се отнася до неработещ преден ляв фар без
къси светлини, поради което и няма как да се приеме, че е нарушена разпоредбата
на чл.101, ал.3 от ЗДвП. Ако се касае за нарушение, изразяващо се в управление
на техническо неизправно МПС, то налице е нарушение на разпоредбата на чл.139
ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушението на която,
считано от 20.05.2018 г. е въведена санкционната норма на чл.
179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „глоба” в размер на 50 лева
за водачи на превозни средства, които управляват технически неизправно превозно
средство, при констатиране на незначителни технически неизправности.
Непосочването на този факт от обективната страна на нарушението – дали МПС е
било техническо неизправно или неизправността се дължи на причина, възникнала
по време на управление, не дава възможност на съда да приеме, че нарушението се
състои в управление на техническо неизправно МПС – нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и да измени наложената глоба по
силата на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН, като приложи
новоприетия, по-благоприятен за нарушителя закон, и съобрази новата санкционна разпоредба.
Допуснатите пропуски при
съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановение са съществени, същите не могат да бъдат отстранени в
хода на съдебния контрол, предмет на който е проверката на законосъобразността на административнонаказателното
производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши съществено правото на защита на нарушителя.
По изложените съображения
съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-008429 от
17.10.2018 г. на Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което на С.П.С. ***, с
ЕГН ********** за нарушение на чл.101,
ал.3 т.8 от Закона за движение по пътищата / изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.,
в сила от 20.05.2018 г./ на основание чл. 179, ал.1 т.4 от Закона за движение
по пътищата /Нова - ДВ, бр.
39 от 2011 г.; отм.,
бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 150,00 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия : ...............................
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.