Р Е Ш Е Н И Е
№ 83 20.06.2022
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На четиринадесети юни година 2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: С. Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 81 по описа за 2022
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 29, ал. 6 от Закона за достъп и
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските
граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА.
Делото е образувано по жалбата на Х.М.Х.
ЕГН ********** ***, против Решение № 2-2041/ 09.03.2022 г. на Комисията за
разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани
към ДС и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА).
Жалбоподателят сочи, че процесната
заповед е незаконосъобразна, тъй като не е бил вербуван, а принуден да подпише
декларация за сътрудничество по време на т.нар. „Възродителен процес“ през 1985
г., като подробно описва събитията в с. Божурка, общ. Търговище, обл.
Търговище, случили се на 19.01.1985 г., както и последвалия го арест в Окръжно
управление на МВР- Търговище.
В съдебното заседание по делото, оспорващият
редовно призован се явява лично като
изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.
Ответникът по оспорването – Комисията за
разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани
към ДС и разузнавателните служби на БНА (комисията), редовно призована, не
изпраща представител. По делото е получено писмено становище от председателя на
комисията Евтим Костадинов, който счита подадената жалба за неоснователна.
Представя копие от Протокол № 8/ 09.03.2022 г., с който е взето за четвърти път
решение от комисията за обявяване на принадлежността към бившите служби на ДС в
качеството му на Агент, с псевдоним „Я…“ на жалбоподателя в качеството му на
нова публична длъжност – кметски наместник на с. Божурка от 02.11.1999 г. до
10.11.2003 г.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, а разгледана
по същество, последната е основателна при различни от изложените в нея доводи,
при следните съображения:
Делото е изпратено по подсъдност от АС –
София-град предвид на нормата на чл. 135 от АПК.
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 17.08.2020 г. комисията е изпратила на кмета на община
Търговище писмо с искане за изпращането обратно на комисията на пълен списък на
лицата, заемали или заемащи публични длъжности от 10.11.1989 г. до настоящия
момент, предвид на нормата на чл. 3,1 ал. 1, т. 18 от ЗДРДОПБГДСРСБНА (стр. 11
от приложеното АД на АССГ).
На 04.09.2020 г. кметът на община
Търговище е изпратил обратно на комисията искания списък, където като кметски
наместник на с. Божурка за периода 02.11.1999 г. до 10.11.2003 г. е вписано
името на жалбоподателя Х.М.Х. ЕГН ********** (стр. 13 от приложеното АД на
АССГ).
По делото е приложено и кадровото досие на жалбоподателя Х. за
придобиване на качеството му на агент на ДС по линията на „турския
национализъм“ (стр. 16 до 66 от приложеното АД на АССГ). От същото се
установява, че жалбоподателят след т.нар. „Възродителен процес“ в страната е
бил приел българските имена Р. М. Р., като към него момент е бил от 1979 г.
кмет на с. Божурка, общ. Търговище.
По делото са разпитани като свидетели по искане на жалбоподателя лицата
М. Ф. Ю. и И. А. С. – съселяни на жалбоподателя.
Според показанията на св. С. на 19.01.1985 г. се били събрали в с. Божурка на
площада и чакали да дойдат и да им обясняват за възродителния процес. Дошли
цивилни и полицаи от града и като слезли от колите започнали да ги бият. Те
започнали да бягат като бягали и извън селото. После ги събрали около 17 човека
и ги докарали в града в МВР-то. Разпитали ги и после ги върнали в селото. И
кметът е бил с тях. Тогава всичките ги арестували. След 15-20 дена ги извикали
на разпит в МВР-то и ги освободили после. Знаел е, че Х. по него време е бил
кмет. После него го освободили и докарали друг човек за кмет. От с. Лиляк, е
бил човека, който докарали за кмет и той е бил българин. Тогава ги накарали да
си сменят имената и ги сменили.
Според показанията на св. Ю., той на
19.01.1985 г. в с. Лиляк е бил ръководител на зърнопроизводство. Предния ден
там ги събрал общинския комитет и им казал, че ще се сменят имената. Следващият
ден е бил събота. Говорело се, че в поповския район същия ден щели да сменят
имената, в антоновския район в неделята - и това се е свършило. С убеждението и
намерението да чуят нещо от властта, излезли и той също, въпреки, че бил чул от
друго място новината. Все пак са били убедени, че някой ще дойде да им каже
нещо. Властта като дошла, още като слезли от рейсовете, от джиповете и започнали
да ги бият. Били ги като стадо овце и който можел е бягал наляво, надясно. Побягнали към края на
селото. 70 % от хората започнали да бягат из селото, ама после като ги съборили
и имало бой. После той е бил викан два пъти за обяснения в полицията. Вторият
път минал леко – само със закани, но първия път – питали ги кой им е бил
организатора, имало и ритници. Организатор нямало. Ако са били дошли да кажат на
хората да се съберат или пък да кажат да са събере управата и да им обяснят/да
кажат, че това нещо ще стане така или иначе, но те не били дошли с тази мисъл.
Дълги години работели заедно с Х., но не бил чувал да е бил агент. По старо
време свидетелят е бил дълги години комсомолски секретар и ако нещо е бил
изтървал той от устата си, свидетелят е щял да бъде на мушката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като непротиворечащи на
събраните по делото писмени доказателства, поради което ги приобщава към
същите.
При тези факти съдът направи следните правни изводи:
Съдът приема, че постановеното от Решение
№ 2-2041/ 09.03.2022 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване
на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА
(Комисията) е по ред четвърто. Това е видно от представения Протокол от
заседанието на комисията на 09.03.2022 г. (стр. 21 от настоящото дело). По
делото не са представени нови доказателства, поради което съдът приема, че не
изправен пред хипотезата на чл. 28 от ЗДРДОПБГДСРБНА.
Решението
е връчено на жалбоподателя на 15.05.2022 г. (стр. 84 от АД на АССГ), поради което
подадената на 20.05.2022 г. жалба е в
срока по чл.
149 от АПК, вр. чл.
29, ал. 6 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
От преписката се установява, че едно от предходните решения на Комисията
е решение № 18/25.10.2007 г. за кандидатите
за местни избори 2007 г., с което Комисията
е установила принадлежността на жалбоподателя към органите на Държавна
сигурност като агент, въз основа на
същите документи.
От представените в административната преписка
писмени доказателства не се установява Решение № 18/25.10.2007 година на Комисията, което е предходно постановено, да е оспорено, поради което съдът
приема, че същото представлява стабилен административен акт. С влязлото в сила
решение Комисията е установила и обявила принадлежността на жалбоподателя към
органите по чл.
1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА въз основа на същите документи по чл.
25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и в същото качество, поради което
въпросът за принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА е решен с влязъл в сила административен акт.
Комисията има правомощието да постанови второ решение по отношение едно
и също физическо лице, независимо от това в какво качество по смисъла на чл. 3 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл.
28 - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1
на лица, за които вече се е произнесла. Конкретният случай не е такъв.
Принадлежността на жалбоподателя е установена и обявена въз основа на едни и
същи доказателства, в една и съща служба и в едно и също качество. Както документите, така и установяването са
идентични с посочените по-горе две
решения на Комисията, с уговорката, че настоящото решение е четвърто по
ред според документи на самата комисия.
С оглед на горното, съдът счита, че Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна
компетентност да се произнесе с четвърто по ред решение, обявяващо същата принадлежност към
органите по чл. 1 на база същите доказателства.
В оспореното решение посочените документи,
въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1, са
идентични с тези, въз основа на които е взето Решение № 18/25.10.2007 година на
Комисията, което не е оспорено и стабилитетът на административния акт, в
обективните си и субективни предели, прави нищожно всяко последващо произнасяне
на Комисията.
Предвид горното постановеният административен
акт е нищожен, на основание чл.
146, т. 4 от АПК. Налице е и ТР № 12/ 09.12.2021 г. на ВАС по ТД №
9/2019 г. на ОСС, I и II колегии. В него е прието, че Комисията няма
материална компетентност (извън случаите на 28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА) с второ и
последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“
към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови
доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и
обявена такава, предвид на императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон.
При този изход от спора, жалбоподателят
не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не му се
присъждат.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 2-2041/ 09.03.2022 г. на Комисията за
разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани
към ДС и разузнавателните служби на БНА по жалбата на Х.М.Х. ЕГН **********.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок
от получаване на съобщението с касационна жалба пред Върховния административен
съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: