№ 1357
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110111683 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по предявени обективно и кумулативно
съединени искове иск от „ВиК”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.”П.” №33, ЕИК ********, представлявано от управителя В.Д.В. срещу Н.
Д. Д., ЕГН ********** с адрес Област Варна, Община Б., гр. Б., ул. С. № 1 за
установяване дължимостта на сумата от 1730,06 лева, представляваща главница,
дължима за периода от 10.06.2015г. до 13.07.2020г. за предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги на адрес гр. Б., ул. С. № 1, абонатен номер 2199718, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 16.02.2021г., до окончателно изплащане на вземането и сумата от 476,19лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
02.08.2015г. до 11.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение за
парично задължение по чл.410 ГПК №261279/18.02.2021г., постановена по ч.гр. дело
№*****/2021г. на ВРС, на осн., на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.
422 ГПК.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на ВиК оператор е
доставил на ответника ВиК услуги за процесния период, на обект находящ се в гр. Б.,
ул. С. № 1. Процесната сума под формата на главница се формира, като реално
доставени на адреса на потребление ВиК услуги за периода 10.06.2015г. до 13.07.2020г.
Посочва, че в срока по чл. 40, ал.2 от Наредба №4/11.09.2004г. на МРРБ ответникът не
е оспорил размер на вземанията, които са начислени от ВиК оператора.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез неговия
1
особен представител. Излагат се възражения, като се оспорва качеството на потребител
на ответника, доколкото по делото липсват данни същия да е собственик или ползвател
на имота, до който ищцовото дружество доставя ВиК услуги. В евентуалност оспорва,
че водомерът монтиран на адреса на потребление не е в метрологична точност
доколкото няма данни същия да е преминал през проверка за годност, при което
намира, че не би могъл да отчете потребеното количество вода на обекта на
потребление. Оспорва количеството реално потребени ВиК услуги. Релевира
възражение за погасяване на задължението за главница и лихва за забава по
ДАВНОСТ, като намира, че вземанията посочени във фактури от 03.07.2015г. до
16.02.2018г. са погасени по давност, която погасена по давност стойност възлиза на
1057,56 лева – главница и 362,41 лева лихва за забава.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представена е справка за недобора на частен абонат с аб.№ 2199718 досежно
имот намиращ се в гр. Б., ул. С. №1 с титуляр Н. Д. Д., в която се посочва, че за
периода 10.06.2015г.-13.07.2020г. е начислена сумата от 1731,06 лева – главница за
предоставени ВиК услуги, сумата от 481,66 лева лихва за забава.
Представени по делото са карнети по партида №2199718, в които за периода
05.02.2016г. – месец 10.2017г. са отчитани изразходени количества питейна вода с
последно показание на водомера 720 м3.
Приета по делото е справка от Служба по вписванията – Варна по партида на
ответника, в която се посочва, че на 16.07.2015г. е вписан договор за покупко –
продажба, по силата на който ответникът е придобил собствеността върху имот в гр.
Б., ул. С. №1.
Прието по делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза на вещото
лице Я.Л., в което се посочва, че при посещение на адреса е констатирано, че
процесния водомер се намира в шахта, като показанията на същия към този момент
възлизат на 1001м3.На обекта на потребление се доставя питейна вода и се отвеждат
мръсни води, не се установява плащане на задължения към датата на проверката.
Установява, че размера на задължението за дължими ВиК услуги за процесния период
възлиза на 1730,06 лева – главница, както и сумата от 476,19 лева лихва за забава. За
периода 03.07.2015г. – 12.01.2018г. в размер на 1027,82 лева, съответно лихва за забава
в размер на 354,18 лева, а за периода 13.01.2018г. – 13.07.2020г. главницата възлиза на
702,24 лева, а лихвата за забава в размер на 122,01 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК
в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
2
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с
ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен
между тях договор за доставка на ВиК услуги, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи
тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на
задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи
или правонамаляващи обстоятелства.
Потребители на ВиК услуги могат да бъдат физически или юридически лица,
които са собственици, ползватели съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2,
ал.3 от ОУ. В настоящата хипотеза от представената по делото справка по партида,
която се води в Служба по вписванията – Варна досежно недвижими имоти, които са
собственост на ответника се установява, че на 16.07.2015г. той е придобил
собствеността върху процесния имот намиращ се в гр. Б., ул. С. №1, до който
недвижим имот съдът приема, че ответникът осъществява доставка на ВиК услуги,
които се изразяват в доставка на питейна вода и отвеждане на мръсни води. В
качеството му на собственик, ответникът от този момент на нататък до изгубване
правото на собственост върху имота придобива и качество на потребител на ВиК
услуги за този адрес на потребление. Няма данни по делото имотът да е придобит от
трето на спора лице, не се представят и доказателства, че друго лице в качеството му
на ползвател или наемател на имота е придобило качество на потребител. За периода
преди осъществяване на разпоредителната сделка, въз основа на която ответникът
придобива материални права на собственост, същия не се легитимира като потребител
на ВиК услуги, поради което и не следва да дължи стойността на предоставените
такива от ищеца в качеството му на ВиК оператор. Видно от справката за недобора на
частен абонат първия отчетен период обхваща времето от 10.06.2015г. до 03.07.2015г.,
за който период за начислени 7 м3 питейна вода на стойност 16,72 лева, съответно 8,88
лева лихва за забава. За този период ответникът не дължи плащане на задължение за
потребените на обекта на доставка услуги доколкото не се доказа между него и ищеца
за този обект да е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на
ВиК услуги.
Считано от 16.07.2015г. ответникът е потребител на ВиК услуги на адреса в гр.
Б., ул. С. №1 и доколкото няма данни да е загубвал това си качество за процесния
период, за който се претендира вземането от ищеца, то той се явява задължено за
плащане лице на стойността на изразходваните ВиК услуги. Така изложеното налага
извода, че възражението за липса на качество за потребител за периода след
16.07.2015г. е неоснователно.
Следващата категория възражения на ответника са свързани с метрологичната
годност на водомера и възможността му той да измерва количеството питейна вода
доставена на обекта на потребление.
3
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза на в.л. Л., което
напълно се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че
на обекта на потребление се доставя питейна вода и се отвеждат мръсни води. На
обекта на потребление е монтиран водомер, който се намира в шахта, като последните
показания на средството за измерване към момента на изготвяне на заключението
възлизат на 1001 м3. От справката на недобора съдът приема, че монтираният на
обекта на потребление водомер е пломбиран с пломба 1/0070089, същия преминал през
метрологична проверка на 01.01.2009г.
За да бъде даден отговор на повдигнатите от ответника, чрез особения му
представител възражения за липсата на метрологична точност на водомера, който
измерва питейната вода, то следва да бъде посочено, че водомера като част от ВиК
системата на индивидуалния имот на абоната е техническо средство, което е
собственост на лицето, което се легитимира за собственик на недвижимия имот, до
който се осъществява доставка на ВиК услуги. Само на основание, че собственикът на
имота е и собственик на водомера следва извода, че задължение на последния е да
поддържа средството си за измерване в метрологична точност. Това задължение на
собственика на имота не произтича само на база притежаваните от него материални
права на собственост, а и от нарочни нормативни разпоредби уреждащи въпросите по
доставка на ВиК услуги, отчитане и годност на средството за измерване на същите на
адрес на потребление. В тази връзка разпоредбата на чл.34а от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията реда за присъединяване и за ползване на ВиК системите,
издадена от МРРБ, ДВ бр.88/08.10.2004г. посочва, че периодичните проверки на
инидивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради- етажна собственост, се извършват през 10
години, като същите са за сметка на потребителите. Нормативно предвидено е, когато
длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно ал.1 (т.е. изминали повече от 10 години от монтажа на водомера
или последната негова проверка) срокът за извършване на проверката е три месеца,
както и в случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка
на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал.6 от
Наредбата /чл.34а, ал.5 от Наредбата/. Подобна регламентация се съдържа и в Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, като съгласно чл.16, ал.4 от
Общите условия на ВиК оператора периодичните проверки на индивидуалните
водомери се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от
датата на последната метрологична проверка.Така изложеното налага извода, че
поддръжката на метрологична годност на водомера е дейност, която е възложена и е за
сметка на абоната, като задължението на оператора е свързано единствено и само с
даване предписание за извършване на периодична проверка (чл.21 от Общите условия
на ВиК оператора).Изложеното налага извода, че след изтичане срока на метрологична
4
годност на водомера, абоната следва да предприеме действия или за неговата подмяна
с нов водомер или да поиска демонтаж на водомера и предоставянето му за периодична
проверка, които дейности за са негова сметка. Не се направени по делото възражения
от ответника за липса на дадени предписания в изпълнение на задължението му по
чл.21 от ОУ от страна на ВиК оператора свързани с подмяна на средството за
измерване с ново или подлагане на старото за периодична проверка. И двете хипотези
на замяна на водомера с нов или демонтаж на стария водомер и предаването му за
метрологична експертиза касаят активни за абоната действия, като собственик на
водомера, поради което той не може от това свое бездействие да черпи изгодни за себе
си правни последици позовавайки се на неговата метрологична негодност. Няма данни
по делото абонатът да е сезирал оператора с искане за подмяна на водомера или
неговия демонтаж и изпращане за метрологична експертиза, за да бъде прието, че той е
изпълнил своето задължение по осъществяване на активни действия по поддръжка на
собственото си средство за измерване на доставена питейна вода в метрологична
годност.
На следващо място следва да бъде посочено, че водомерът на адреса на
потребление е преминал през метрологична проверка през 2009г.(според данните в
справката за недобора на частен абонат – приета и неоспорена по делото), поради което
и на осн. чл.34а от Наредба №4/14.09.2004г. за условията реда за присъединяване и за
ползване на ВиК системите следваща проверка или замяна с нов водомер следва да
бъде осъществена през 2019г. След изтичане на десет годишния срок до края на
процесния период през 13.07.2020г. няма данни по делото за предприети активни
действия от абоната за неговата подмяна или демонтаж и предаване на метрологична
експертиза, след което и при годност на средството да бъде осъществен неговия
обратен монтаж, които така описани действия са за сметка на абоната. Изложеното
налага извода, че ответникът е неизправна страна, като не е изпълнил задълженията си
по смисъла на чл. 16, ал.4 от Общите условия на ВиК оператора, поради което тези му
възражения са неоснователни.
По отношение възражението на ответника за погасяване на вземането по давност:
С Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГТК на ВКС се прие разбирането, че
винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни
белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци
на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и
за тях се прилага тригодишна давност. Процесната хипотеза попада в приложното поле
на дадените задължителни указания, при което следва да бъде разгледано
възражението на страната, като бъде посочено, че доколкото производството по реда
на чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство, то
5
погасителната давност следва да бъде съобразена с момента на депозиране на
заявлението в съда. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
депозирано в съда на 16.02.2021г., поради което явяват се погасени по давност
вземанията за доставени ВиК услуги три години преди тази дата, т.е. към 16.02.2018г.
За да се погаси едно задължение по давност, то първо следва да е изискуемо, а то е
изискуемо ако е настъпил падежа за неговото плащане. В случая съобразно
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014г. от ДКЕВР, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, поради което следва извода, че падежа на задължението
настъпва след изтичане на посочения тридесет дневен срок от издаване на фактурата.
За отчетния период 15.12.2017г.-12.01.2018г. е издадена фактура
№**********/12.01.2018г. Падежа на задължението по тази фактура съобразно
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ е настъпил на 12.02.2018г. Заявлението за издаване
за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е депозирано на
16.02.2018г., следователно за всички вземания падежирали преди 15.02.2018г. е
настъпила тригодишната погасителна давност. От заключението на в.л. Л. се
установява, че за отчетния период 10.06.2015г.-12.01.2018г. са издадени общо 21 бр.
фактури, последната от която горе посочената №**********/12.01.2018г. За периода
10.06.2015г.-03.07.2015г., за който период е издадена първата фактура №
**********/03.07.2015г. на стойност 15,72 лева за главница, съдът намира че така
посочената сума не се дължи от ответника, доколкото не се установи за този период, за
който е осъществена доставка на ВиК услуги между страните да е възникнало валидно
облигационно правоотношение, доколкото вещното право на собственост по
отношение на имота, до който се предоставят услуги от оператора е възникнало за
ответника едва на 16.07.2015г. За периода 11.08.2016г. -12.01.2018г., страните са
обвързани във валидно облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги, но
вземането се явява погасено по давност доколкото са изминали повече от три години от
падежа на съответното задължение до депозиране на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК в съда. От таблица №1 към заключението на вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза съдът приема, че размера на задължението, което
не се явява погасено по давност възлиза на 702,24 лева – задължение за главница за
предоставени ВиК услуги, съответно сумата от 122,01 лева лихва за забава. Погасени
по давност за вземания на стойност в размер на 1012,01 лева главница, съответно
350,77 лева – лихва за забава, за периода 11.08.2016г.-12.01.2018г., към които погасени
по давност задължения следва да бъдат прибавени и недължимите поради липса на
облигационна връзка 15,72 лева – главница и 3,41 лева мораторна лихва. В заключение
общия размер на задължението, за което ответникът отговоря възлиза на 702,24 лева,
което задължение представлява незаплатено задължение за използвани ВиК услуги за
6
периода 13.01.2018г.-13.07.2020г. на адрес на потребление в гр. Б., ул. С. №1, като за
разликата над този размер до пълно предявения размер от 1730,06 лева претенцията
следва да бъде отхвърлена, както и за периода 10.06.2015г.-12.01.2018г. Претенцията за
лихва за забава е основателна в размер на сумата от 122,01 лева,като и за периода
18.03.2018г.-11.02.2021г., като за разликата над този размер до пълно предявения
размер от 476,19 лева, като и за периода 23.10.2018г.-17.03.2018г. претенцията е
неоснователна.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно
уважената част на предявените искове. За заповедното производство се дължи сумата
от 35,16 лева. За исковото производство съдът определя за базова основа
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200
лева, от по 100 лева за всеки един иск, която основа използва за определяне на
съразмерно дължимите разноски. Съдебно – деловодните разноски възлизат на 709,5
лева, от които 75,07 лева доплатена по делото държавна такса, 250 лева депозит за
назначена съдебно – счетоводна експертиза и 384,43 лева депозит за особен
представител на ответника. Съразмерно уважената част на предявените искове на
ищеца се дължат общо разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 339,78
лева, на осн. чл. 26а вр. чл.25 НЗПП вр. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Д. Д.,
ЕГН ********** с адрес Област Варна, Община Б., гр. Б., ул. С. № 1 дължи на
„ВиК”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”П.” №33, ЕИК
********, представлявано от управителя В.Д.В. сумата от 702,24 лева – главница
дължима за периода от 13.01.2018г.-13.07.2020г. за предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги на адрес гр. Б., ул. С. № 1, абонатен номер 2199718, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 16.02.2021г., до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта за разликата над уважения размер от 702,24 лева до пълно
предявения размер, като и за периода 10.06.2015г.-12.01.2018г.; сумата от 122,01 лева
мораторна лихва върху уважения размер на главницата за периода 18.03.2018г.-
11.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за разликата над уважения
размер от 122,01 лева до пълно предявения размер от 476,19 лева, като и за периода
23.10.2018г.-17.03.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение за парично
задължение по чл.410 ГПК №261279/18.02.2021г., постановена по ч.гр. дело
№*****/2021г. на ВРС, на осн., на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.
7
422 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН ********** с адрес Област Варна, Община Б., гр. Б., ул.
С. № 1 да заплати на „ВиК”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.”П.” №33, ЕИК ********, представлявано от управителя В.Д.В. сумата от
35,16 (тридесет и пет лева и 16 ст.) лева съдебно – деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение дължими за заповедното производство, както и
сумата от 339,78 (триста тридесет и девет лева и 78 ст.) лева съдебно – деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение дължими за исковото производство, на
осн. чл. 26а вр. чл.25 НЗПП вр. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8