Р Е
Ш Е Н
И Е № 189
Гр.Кнежа, 10.12.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Кнежанският Районен съд в публично съдебно
заседание на 13.11.2018г./тринадесети ноември/ през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
Председател : Пламен Тодоров
при секретаря Красина Давидова като разгледа
докладваното от съдията АНД№193/2018г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното :
„ВИКИ 5-ЕР“ЕООД-гр.Кн., с БУЛСТАТ ********* ,със седалище и
адрес на управление гр.Кн., ул.“Д. Б.“ №**, вх.“*“, ап.**,адрес
за кореспонденция с. Д. Л.,общ.И.,ул.“Ц. С.“№**, представлявано
от Б.Х. В.-
упълномощено лице с адрес гр.Плевен,ул.“Лозенград“№36,ет.5,ап.9 е предявило въззивна жалба против
Наказателно Постановление №333177-F378366/16.04.2018г.на Директора на ТД на НАП-гр.В. Т. и наложената с него имуществена
санкция в размер на 1000лв.
Въззивното дружество
не отрича установената фактическа обстановка с АУАН №F378356/27.03.2018г.,съставен от Е.С.М.-Р.
на длъжност ГИП в НАП В.
Т. офис Пл..
Обаче изтъква ,че :
- допуснатото нарушение е отстранено
незабавно още в процеса на проверката,
-нарушението е първо,
-републиканския бюджет е бил ощетен
със сумата от 177,08лв. за срок от 30/тридесет/дни,тъй като фактура №**********/07.11.2017г.
с ДО- 885,42лв. и ДДС- 177,08лв. ,издадена от „Интерагри
България“АД е отразена в СД и дневник за покупките на „ВИКИ 5 ЕР“ЕООД за м.феврурари 2018г.,а анулиращото я кредитно известие
№**********/07.11.2017г. с ДО-855,42в. и ДДС-177,08лв.,издадено от „Интегри България“е отразено в дневник за покупките за месец
ноември 2017г. с коригираща Справка-декларация за месец 11.2017г. на
26.03.2018г. и
- издателя на НП не е взел под
внимание разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.
С жалбата са поискани да бъдат представени от административно-наказващия
орган следните писмени доказателства : СД и дневник за покупките на
жалбоподателя за периоди м.11.2017г. и м.02.2018г., коригираща СД и дневник на
жалбоподателя за м.11.2017г., съобщение по чл.103 от ДОПК
№П-04001518050059-177-001/23.03.2018г., АУАН №F378356 от 27.03.2018г., НП №333177-F378356/16.04.2018г.
Към жалбата са окомплектовани следните
писмени доказателства:
Копие от пълномощно със заверка на кмета на с.Д. Л. от 08.09.2917г. от собственика на
капитала на въззивното дружество П.И. Ст.
за Б.Х.В.,оригинал на Наказателно Постановление
№333177-F378366/16.04.2018г.на Директора на ТД на НАП-гр.В. Т.,оригинал от АУАН №F378356/27.03.2018г.,копие от Заповед
№ЗЦУ-582/23.12.2015г. на Изп.Директор на НАП.
По време на производството по делото бяха
представени от въззивната страна заверено копие от
Кредитно известие №********** към Фактура №**********/07.11.2017г.,заверено
копие от Фактура №**********/16.11.2017г.,заверено копие от Фактура
№**********/07.11.2017г.,заверено копие от Фактура №**********/07.11.2017г. и
копие от дневник за покупките на въззивната страна,а
от въззиваемата страна се представи сверено копие от
Покана по чл.103 от ДПК №П-04001518050059-177-001/23.03.2018г.
По
делото се проведоха общо 2 бр. о.с.з. на 01.10.2018г. и на 13.11.2018г.
Въззивната страна чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата си.
Въззиваемият е бил
редовно призован и чрез процесуалния си представител юрк.Ц.Г.
оспорва въззивната жалба и развива доводи за нейната
неоснователност като иска от съда да отхвърли предявената жалба и да потвърди процесното Наказателно
Постановление №333177-F378366/16.04.2018г.на Директора на ТД на НАП-гр.В. Т. като правилно и законосъобразно.
В предоставеният им от съда срок от страните
са постъпили писмени защити ,в които подробно и аргументирано излагат тезите
си.
По
делото бяха разпитани свидетелите
на въззиваемия Е. Р.,И. Г. и В.К.,както и на въззивната страна Б. В..
Видно
от разпита на актосъставителката Естел Р., обективирани в протокол от о.с.з. на 01.10.2018г.-лист 3-4
вкл. ,същата след като се запозна със съдържанието на предявения и АУАН каза
,че е негова съставителка на 27.03.2018г. и го е подписала в това качество като
служител на НАП-В.Търново-офис Плевен във връзка с проверка по ДДС.Свидетелката
Р. разказа,че съгласно резолюция от 15.03.2018г.й е била възложена проверката
да бъде извършена за периода от 01.12.2017г. до 28.02.2018г.включително за
трите месеца ДДС и при нея е констатирано ,че „Интерагри
България“АД е издало на задълженото лице фактура №**********/07.01.2017г.за
закупуване на материали на стойност 885,42лв. и ДДС 177,08лв. Тя каза ,че
същата фактура е анулирана с кредитно известие от „Интерагри
България“АД,издадено на 07.11.2017г. като регистрираното по ЗДДС дружество не е
отразило полученото от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчния
период,когато е издадено и това е довело до определяне на данъка в по-малък
размер с 177,08лв. Актосъставителката каза ,че
данъчното кредитно известие е включено с подаване на коригираща
справка-декларация на 26.03.2018г. и срещу съставения акт не е постъпило
възражение. Според актосъставителката била проведена
среща със счетоводителя на фирмата ,който е упълномощено лице,било изготвено
съобщение за отстраняване на несъответствието и подаване на коригираща
декларация,която била подадена на 26.03.2018г. Предвид това ,актосъставителката Р. каза,че на 27.03.2018г.е изготвила в
присъствието на упълномощеното лице АУАН ,който е за нарушение на разпоредбата
на чл.124,ал.5 от ЗДДС,а лицето е написало обяснение по време на
проверката и е направило доброволно
корекция.Според свидетелката Р.,неотразяването на този документ води до промяна
на резултата за съответния данъчен период с 177,08лв. по малко ДДС и има реална
вреда. По искане на процесуалния представител на въззивното
дружество ,адв.Р.М., на свидетелката Р. бяха
предявени представените по делото
писмени доказателства : заверено копие от Кредитно известие №********** към
Фактура №**********/07.11.2017г.,заверено копие от Фактура
№**********/16.11.2017г.,заверено копие от Фактура
№**********/07.11.2017г.,заверено копие от Фактура №**********/07.11.2017г. и
копие от дневник за покупките на въззивната страна за
м.11.2017г. ,която каза ,че не може да твърди ,че всичките са й били
представени ,но със сигурност не й е
било представено кредитното известие от задълженото лице.
Свидетелката Р. задълбочено разясни,че
въз основа на кредитното известие от фактурата,чиито издател е „Интерагри България“АД,дневника на покупките и на продажбите
на тази фирма и при непредставено
кредитно известие от въззивната страна е съставила
АУАН ,в който не е взела предвид предявените й писмени доказателства на въззивната страна.Актосъставителката
каза ,че от 2006г. работи в НАП като от 2010г. е на длъжност „главен инспектор
по приходите в НАП“ като преди това не е проверявала въззивната
фирма по ДДС,но след проверката при която е съставила АУАН е имало още една
проверка на тази фирма във връзка с връчването на НП.Тя обясни ,че данъчнозадължените
лица по електронен път подават информация и затова не им изискват дневниците,а
нарушенията се засичат при съпоставяне на документацията и в частност на
съответните дневници на покупки и продажби на двете фирми,в случая на
жалбоподателя и на фирма „Интерагри България“АД.
Видно от разпита на свидетелката И.Г., обективирани в протокол от
о.с.з. на 01.10.2018г.-лист 5,същата след като й беше предявен АУАН и се
запозна със съдържанието му каза ,че го е подписала като свидетел под №1 и е
свидетел само по връчването му,понеже със св.Р. са в една стая и не е запозната
с причините наложили съставянето на този АУАН.
Видно от разпита на свидетелката В.К., обективирани
в протокол от о.с.з. на 01.10.2018г.-лист 5 вкл., същата след като й беше
предявен АУАН и се запозна със съдържанието му каза ,че е подписала същия под
№2 и е свидетел само по връчването на АУАН ,за което се явило упълномощено
лице.
Видно от разпита
на свидетеля Б.Х.В., обективирани в протокол от
о.с.з. на 13.11.2018г.-лист 2 вкл.,същият работи в счетоводна къща „Акаунт
консулт“ЕООД-гр.Пл.,която обслужва счетоводно въззивното дружество и в това си качество е запознат със
съставения АУАН на тази фирма. Според св.В. е
била допусната фактическа грешка като не е бил отразен данъчния документ в
дневника за покупки за съответния данъчен период,което е довело до определяне
на по-малък данък в размер на 177лв.,тъй
като кредитното известие не се отнася
към съответната процесна фактура и поради това е
подадена жалбата пред съда да бъде отменено НП и издадения АУАН с наложената
санкция. Свидетелят каза ,че това несъответствие е било забелязано и
отстранено като са били поканени от НАП-Плевен по чл.103 от ДОПК да извършат
корекция на дневниците по ДДС и са извършили корекцията.Той каза,че ако са били
забелязали преди да изпълнят задълженията си по ДОПК са щели да информират
НАП-офис Пл..Свидетелят заяви ,че не си спомня номера на кредитното
известие,нито номера на фактурата,но на
кредитното известие е отразено към коя фактура се отнася и може да бъде
установено това обстоятелство.
Съдът дава вяра на показанията на актосъставителката Е.Р. и на свидетелките И.Г. и В.К.,както и на свидетеля Б. В., които
счита за достоверни ,обективни и непротиворечиви по между си и със събраните по
делото писмени доказателства.
След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото
писмени доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка :
Видно от съдържанието на АУАН серия AN №F378356/27.03.2018г. от актосъставителката Е.Р. в присъствието на св.И.Г. и св.М.К. го е съставила на въззивното дружество, за това ,че при извършената проверка
се установи ,че ЗЛ не е включило в дневник покупки за м.11.2017г. кредитно
известие №**********/07.11.2017г. с ДО „-885,42лв. и ДДС „177,08лв.“ за
анулиране на фактура №**********/07.11.2017г. за закупуване на материали
,издадена от „Интерагри България“АД с ЕИК202420948.За
отстраняване на несъответствието е изготвено съобщение по чл.103 от ДОПК
№П-04001518050059-177-001/23.03.2018г. ЗЛ е подало коригираща СВ за м.11.2017г.
с вх.№15001546436/26.03.2018г. и дневник за покупки за м.11.2017г. ,в който е
включено издаденото кредитно известие №**********/07.11.2017г.
Посочено е ,че изложеното е нарушение на
чл.124,ал.5 от ЗДДС.
Този АУАН
е бил връчен на упълномощено лице Б.Х.В. на 27.03.2018г.
Въз основа на описания АУАН, административно
–наказващия орган е издал на въззивника процесното Наказателно Постановление №333177-F378366/16.04.2018г.на Директора на ТД на НАП-гр.В. Т.-връчено на въззивника
чрез упълномощено лице Б.Х.В. на 24.07.2018г.
за това,че при извършване на проверка,възложена с резолюция за извършване на
проверка №П-04001518050059-ОРП-001/15.03.2018г. е установено ,че „ВИКИ 5ЕР“ЕООД
,като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило получено от него кредитно
известие в дневника за покупки за данъчния период,през който е издадено ,което
е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Като получател на
данъчно-кредитно известие №**********/07.11.2017г. с ДО- 885,42лв. и ДДС
177,08лв. към фактура №**********/07.11.2017г.,издадено от „Интерагри
България“АД с ЕИК202420948, “ВИКИ
5ЕР“ЕООД не е отразил получения данъчен документ в дневник покупки за
съответния данъчен период – периода на издаване м.ноември 2017г. ,което е
довело до определяне на данъка в по-малък размер с 177,08лв. За отстраняване на
несъответствието е изготвено съобщение по чл.103 от ДОПК
№П-04001518050059-001/23.03.2018г. на 26.03.2018г. е подадена коригираща
справка декларация по ЗДДС №15001546436/26.03.2018г. и дневник за покупки за
м.11.2017г.,в който е включено издаденото кредитно известие
№**********/07.11.2017г.
Посочено е ,че изложеното е нарушение на чл.124,ал.5 от ЗДДС.
Посочено е ,че срещу съставения АУАН е
направено възражение ,което е разгледано по реда на чл.52,ал.4 от ЗАНН и е
преценено за неоснователно,а за да се определи административното наказание са
взети предвид тежестта на нарушението,всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства
и се е констатирало,че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Предвид това на осн.чл.53,ал.1
вр.чл.27/чл.83/ и чл.3,ал.2 от ЗАНН на въззивната страна е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв./хиляда лева/ на осн.чл.182,ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:
АУАН и процесното
НП са били съставени ,съответно издадени от компетентни за това лице и
административен орган,което се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства на страните и не се оспорва от въззивника.
Процесното НП е получено
от въззивника на 24.07.2018г.,а жалбата срещу него е
подадена чрез административно-наказващия орган на 01.08.2018г. и е регистрирана
при въззивника на с вх.№1220#1 от 01.08.2018г.
Предвид горното въззивната
жалба е предявена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява
основателна и доказана.
Доказателствената
тежест по делото пада
върху административно-наказващия орган,който е длъжен по безспорен и
категоричен начин да установи и докаже ,че въззивника
на посочената в АУАН и процесното НП дата е извършил
виновно вмененото му административно нарушение.
Според настоящият съдебен състав при
съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП
са били извършени съществени процесуални
нарушения от актосъставителя и от административно-наказващия
орган,тъй като кредитно известие
№**********/07.11.2017г. е относимо към фактура
№**********/07.11.2017г.,а не към фактура №**********/07.11.2017г. Видно от извлечението от дневника на
покупките на въззивната страна за м.11.2017г. под №1 е записана фактура
№**********/07.11.2017г. с доставчик „Интерагри
България“АД за сумата от 923,66лв. с ДДС от 184,73лв., но липсва да е отразена фактура с №**********/07.11.2017г.,която
навярно е трябвало да бъде посочена в описаното по-горе кредитно известие на
НАП.
Изложеното води до несъответствия в
описанието на нарушението и обстоятелствата ,при които е било извършено и са
отразени в АУАН и процесното НП и представлява нарушение на чл.42,т.4 и на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,което нарушава правото на защита на въззивника.
Освен това предвид обстоятелствата ,че :
1.въззивната страна няма предходни финансови /фискални/
нарушения,
2.размера на установеното несъответствие
от 177,08лв./сто седемдесет и седем
лева и осем ст./ при МРЗ към датата на нарушението за м.11.2017г. от 460лв. съгласно ПМС № 141 от 13.07.2017г.(ДВ, бр. 58 от 2017 г.) е
в насока ,че това несъответствие е под
40% от МРЗ,
3. Предвиденото наказание по ЗДДС
,съгласно
„Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007г.,
в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ
или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер,се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,или с имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 1000 лв.“ и наложената имуществена санкция от 1000лв. са
несъразмерно тежка за извършеното финансово нарушение в размер на 177,08лв.,представляващо
под 18% от минимума на определената от
законодателя минимална санкция и
4.
Наложената имуществена
санкция в размер на 1000лв. е близо 6 пъти
/т.е. 5,65 пъти/ повече от установеното нарушение и не само,че е несъразмерна,но
е и несправедлива,тъй като т.нар.“малък бизнес“ остава с впечатлението,че
съответните държавни органи вкл.НАП имат
тенденционно и предубедено негативно отношение към
тях и „отчитат резултативни дейности“ в техен ущърб ,съдът счита ,че по
отношение на установеното фискално нарушение е приложима и нормата на чл.28,бук.“а“ от ЗАНН, защото е налице
маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно ТР №1 /12.12.2007г.
по Тълкувателно Наказателно дело №1/2007г. на ОСНК :
„… В чл.28 от ЗАНН е предвидено,че за „маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,като предупреди
нарушителя,устно или писмено,че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК
и НПК.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание,а прилагането на санкцията на
административно-наказателната норма, във всички случаи,е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение
се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с
понятията „маловажни” и „явно маловажни”
нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАНН. Когато деянието
представлява „маловажен” случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Изразът в закона „може” не обуславя действие при
„оперативна самостоятелност”,а означава възлагане на компетентност. Отнася се
за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален,
предвиден в закона ред, а именно – при
наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Ако се приеме становището за преценка
по целесъобразност, биха се създали условия за неравно третиране на нарушителите в сходни по съдържанието си случаи.
Такъв подход би влязъл в противоречие с принципа за равенство на гражданите
пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се
включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН.Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона.
Разбирането за обхвата на съдебния
контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека
по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото / виж решенията по делата
„И. Д. срещу България от 28 април 2005 г, 43578/98, 2005, ЕСПЧ 271, параграфи
45, 47-49, „Шеврол срещу Франция” от 13 февруари
2003, 49636/99, 2003, ЕСПЧ 83, параграфи 76 и 77„Ле Комт,
Ван Льовен и Де Майер срещу Белгия” от 23 юни 1981,
6878/75, 7238/75, 1981, ЕСПЧ 3, пар. 51, „Злинсат, спол, С.Р.О. срещу
България от 15 юни 2006 г, 57785/00, 2006, ЕСПЧ 627, пар.
73, „Янакиев срещу България” от 10 август 2006 г, 40476/98, 2006, ЕСПЧ 725,
параграфи 67 и 68 и др. /.“
Предвид това ,според настоящия съдебен
състав административно-наказващия орган
е следвало да съобрази изложените по-горе обстоятелства по отделно и съвкупно и
да не наложи на въззивната страна наказание, а да я предупреди писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Съобразно изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение,с
което да отмени Наказателно Постановление №333177-F378366/16.04.2018г.на Директора на ТД на НАП-гр.В. Т. като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
Отменява Наказателно Постановление №333177-F378366/16.04.2018г.на Директора на ТД на НАП-гр.В. Т. като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Пл. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия :............................
/ Пл. Тодоров /