Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 29. 10. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от младши съдия
Любомир Игнатов ч. гр. д. № 1839 по
описа на Софийския градски съд за 2021
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по реда на чл. 437 във
връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по жалба („частна жалба“)
на длъжника „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** - Д, актуален
адрес на управление *** А (жалбоподател) чрез упълномощения представител
юрисконсулт П.М., срещу разпореждане за разноски, постановено по изпълнително
дело № 20209210400657 (изпълнителното дело) от частния съдебен изпълнител С.П.,
регистрационен номер 921, район на действие Софийския градски съд (съдебният
изпълнител).
Жалбоподателят твърди, че с обжалваното
разпореждане съдебният изпълнител е отказал да намали претендираното от
взискателя юрисконсултско възнаграждение, съответно определената по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ) пропорционална такса. Поддържа, че претендираното юрисконсултско
възнаграждение е над законоустановения минимум, като се позовава на чл. 78, ал.
8 ГПК. Заявява, че юрисконсултското възнаграждение не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Иска от Софийския градски съд да
отмени обжалваното разпореждане и вместо това да намали юрисконсултското
възнаграждение до 200 лева, съответно да намали таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ като
изключи от основата ѝ юрисконсултското възнаграждение, а евентуално да я
намали предвид намаляването на юрисконсултското възнаграждение. Претендира
разноски.
В законоустановения срок са постъпили
писмени възражения от взискателя „ЗАД „А.Б.““ АД, ЕИК********, седалище и адрес
на управление ***, съдебен адрес град София, ул. „*****, ап. 4, чрез
процесуалния представител адвокат Л.И.. Оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа, че адвокатското възнаграждение е определено в рамките на предвидения
в чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум (Наредбата), като е било заплатено.
Заявява, че претендираното адвокатско възнаграждение е с включен ДДС. Твърди,
че жалбоподателят-длъжник не е заплатил в срока за доброволно изпълнение
дължимите суми, поради което са били предприети процесуални действия, а също
така е било изготвено и становище по. С оглед на това активно поведение
поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредбата.
Иска от Софийския градски съд да отхвърли жалбата. Възразява срещу
претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение, като счита същото за
прекомерно.
Постъпили са и мотиви от съдебния
изпълнител. Намира жалбата за неоснователна. Обосновава, че адвокатското
възнаграждение е определено в рамките установения с Наредбата минимум и не се
явява прекомерно. Излага доводи,
че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се начислява и върху адвокатското възнаграждение за
изпълнителното производство, като се позовава на съдебна практика. Иска от Софийския градски съд да отхвърли
жалбата и да потвърди действията му като законосъобразни.
Софийският
градски съд, след като прецени твърденията на жалбоподателя и взискателя,
мотивите на съдебния изпълнител и данните по делото, направи следните изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок срещу обжалваем акт на съдебен изпълнител от заинтересована страна чрез
надлежно упълномощен процесуален представил. Приложен е документ за заплатена
държавна такса в необходимия размер. Поради това жалбата е допустима.
Софийският градски съд приема, че
предмет на обжалване е разпореждането на съдебния изпълнител от 13. 10. 2020 г.,
с което е постановен отказ да се редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното
дело.
Изпълнителното дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 22. 07. 2020 г. от Софийския районен
съд, 38-и състав, по гр. д. № 47890 по описа за 2018 г., с който жалбоподателят
е осъден да заплати на взискателя сумата от 1 369 лева и 44 стотинки ведно
със законната лихва, както и 315 лева и 47 стотинки разноски. Молбата за
образуването на изпълнителното дело е подадена чрез надлежно упълномощен
адвокат.
С поканата за доброволно изпълнение
съдебният изпълнител е определил размер на разноските за адвокатско
възнаграждение на 240 лева и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 344 лева и 80
стотинки. Длъжникът не е изпълнил в срока за доброволно изпълнение. При това
положение взискателят е поискал чрез надлежно упълномощен адвокат съдебният
изпълнител да направи справка относно „притежаваните от длъжника банкови
сметки“, а след това е поискал и налагането на запор върху банкови сметки на
длъжника. След налагането на запора с постановление от 14. 09. 2020 г.
съдебният изпълнител е начислил допълнително разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя по чл. 10, ал. 2 от Наредбата в размер на
173 лева и 97 стотинки. По този начин разноските за адвокатско възнаграждение
са станали общо 413 лева и 97 стотинки. Софийският градски съд констатира, че
по изпълнителното дело са представени доказателства за реалното заплащане както
на възнаграждението за образуването на изпълнителното дело в размер на 200 лева
(л. 8), така и за адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 173 лева и 97 стотинки (л. 19). От платежните документи е видно, че
адвокатите са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, поради
което адвокатските им възнаграждения включват и данък добавена стойност (пар.
2а от Допълнителните разпоредби към Наредбата).
При това положение съдебният изпълнител
правилно е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение.
Осъществените чрез адвокат процесуални действия след изтичането на срока за
доброволно изпълнение, свързани с проучването на длъжниковото имущество и
налагането на запор на платежни сметки на длъжника обуславят правенето и
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение и по чл. 10, т. 2 от
Наредбата. Изпълнителното дело не се отличава с фактическа или правна сложност,
но заплатените адвокатски възнаграждения не надхвърлят нормативно установените
минимуми на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата. При това положение възражението
на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Що се отнася до пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият състав споделя съдебната практика, според която
същата се начислява и върху събираните в изпълнителното производство разноски,
включително и разноските за адвокатско възнаграждение. Според настоящия състав
разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална
такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1,
т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), таксите
по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие (решение № 278/25. 06. 2012 г. по гр. д. №
414/2012 г., ІV ГО на ВКС). Поради това, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват,
както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и
в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез
извършването на съответното изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ).
Съобразно приетото, че разноските за
адвокатски хонорар са законосъобразно начислено в нормативноустановения
минимум, пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ също следва да се приеме за
законосъобразно начислена.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Разноски.
Настоящият
състав застъпва виждането, че разноски в производство по разноски не следва да
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата,
наименована „частна жалба“, на длъжника „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***
- Д, актуален адрес на управление *** А,
срещу разпореждане за разноски, постановено по изпълнително дело № *******
номер 921, район на действие Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.