Р Е Ш Е Н И Е
№ 587/20.10.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 585 по
описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на П.П.Б.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Г.,*** против Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 23-0813-000208/14.06.2023 г. на Г. Д. Д. – мл. автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Ямбол.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Моли се да бъде отменена.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена молба
с вх. № 7651/26.09.2023 г., в която жалбоподателят по изложени съображения моли
съда да отмени оспорения административен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Сочи допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуален закон.
Ответникът по жалбата – Г. Д. Д.
– мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Ямбол, редовно призован,
не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Административен съд – Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на административното
производство е ЗППАМ № 23-0813-000208 от
14.06.2023 г. на Г. Д. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР гр. Ямбол, с която на П.П.Б., ЕГН ********** *** е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС с рег. № SOT7724
за срок от шест месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично
на жалбоподателя на 14.06.2023 г., като получаването му е удостоверено с подпис
в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е
упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик – жалба с
вх. № 5216/16.06.2023 г.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.
Ямбол на 14.06.2023 г., в резултат на която е съставен АУАН № GA904825/14.06.2023
г. Констатирано е, че на същата дата, около 15:50 ч., в Община Тунджа на път
Първи клас № 7, при село Окоп по РП I-7, до
бензиностанция БУЛ Петролиум, в посока гр. Елхово, жалбоподателят управлява МПС
– Смарт с рег. № SOT7724, лична собственост, след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дрегер
Дръг Тест 5000, с инвентарен номер ARMC – 0066,
с тест касета REF – 8323634 и LOT – ARRD – 0981, като уредът отчита положителна
проба за Амфетамин. Издаден е Талон за медицинско изследване на кръв № 144932,
който водачът е подписал и получил.
Въз основа на извършената
проверка и констатациите в АУАН № GA904825/14.06.2023 г., е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС с рег. № SOT7724
за срок от шест месеца.
Като доказателства по делото са
представени АУАН № GA904825/14.06.2023 г., Талон за изследване № 144932/14.06.2023
г., Справка на нарушител/водач, Заповед № 326з-99/01.02.2022 г., от които се
установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице,
имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при
издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е
правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея
подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е
цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към
обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2А се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.
Ямбол, упълномощен със Заповед №
326з-99/01.02.2022 г. на Директор ОДМВР Ямбол, е компетентен да налага ПАМ. Не
се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице
материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП, от
което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 171,
т. 2А, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки
(ПАМ), като прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е
доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП. В съставения АУАН, на
който се позовава административният орган в заповедта, е посочено, че след
извършената проба за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози, уредът е отчел положителна проба за Амфетамин. В хода на съдебното
производство не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които
да оборят констатациите в съставения АУАН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН
има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата
обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. С оглед
на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата
обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение.
Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП. Касае се
за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата
на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е
приложил принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден при
условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за
прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма
нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал.
2 от АПК, е издаден за целите и на основанията на закона.
Съдът намира за неоснователни
доводите в жалбата, поддържани и от процесуалния представител на жалбоподателя,
а именно, че при налагане на ПАМ не са взети предвид резултатите от извършеното
на медицинско изследване на кръв.
Законът за движение по пътищата не
предвижда изрично, че при издаване на талон за медицинско изследване, компетентният
административен орган за издаване на ЗППАМ е длъжен да изчака определен в закона
срок, в който да бъде извършено изследване и да му бъдат изпратени Протокола за
медицинско изследване и Протокола за химическо изследване. Задължението
регламентирано в чл. 27 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Наредбата) е насочено към медицинските заведения и ще бъде определящо
при налагане на административно наказание. Освен това принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. Принудителната
административна мярка не е административно наказание. Оспорената заповед има
самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се
установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането
на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция (НП). Всеки от тях обаче има различно
предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение.
Способът за опровергаване на фактическото
основание за издаване на ЗПАМ – управление на МПС след употреба на алкохол или
наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което предполага
отсъствие на алкохол в кръвта. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване
на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при
осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с техническо средство
– в полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията
на обвързана компетентност.
В конкретния случай по делото не
са представени доказателства, че на жалбоподателя е извършено медицинско
изследване на кръв по издадения му талон за медицинско изследване на кръв, а
такива твърдения са изложени само хипотетично. От страна на Б. не се твърди и не се установява по делото, той да е спазил указанията,
вписани във връчения му талон за медицинско изследване, да се е явил в указания
срок от 120 мин. в посоченото лечебно заведение и да е дал необходимата проба за
извършване на лабораторно изследване. Представените по делото резултати от медицинско
изследване, проведено в „Медицинско-диагностична лаборатория ЦибаЛаб“ ЕООД, гр.
София, са относими до изследвания за наличие на наркотични вещества в урина, които
са проведени на 20.06.2023 г., тоест шест
дни след процесната проверка на 14.06.2023 г.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че наложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта
на закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия
водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се
предотвратят тежките последици при управление на МПС от водачи, които са под
влияние на наркотични вещества и представляват сериозен риск както за себе си,
така и за останалите участници в движението по пътищата. Нормите на ЗДвП са с
ясно изразен императивен характер, поради което обжалваната заповед не нарушава
принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 и 5 от АПК, доколкото
разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП се визира управление на МПС от
водач, за който е установено наличие на наркотични вещества в кръвта, без да
поставя допълнително условие за размера на превишените стойности, както и на
какво се дължи установеното наркотично вещество в кръвта. Прилагането на същата
е съобразено с материалния закон и неговата цел.
Относно
заявените в жалбата възражения за това, че административният орган не е уведомил
жалбоподателя за началото на административното производство по налагане на принудителна
административна мярка е достатъчно да се отбележи, че в случая, въпросната административна
процедура е сложена в ход с предприемането на действия от страна контролния орган
по извършване на проверка спрямо водача Б. относно употреба на алкохол и наркотични
вещества или техни аналози.
Според чл.
24, ал. 1 от АПК, производството по издаване на индивидуален административен акт
започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация,
а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или
друг държавен орган. В конкретния случай, инициативата на административния орган
за започване на производство по издаване на индивидуален административен акт е осъществена,
посредством извършване на проверка относно Б., за която разбира се, той е бил известен
и е участвал, като е бил подложен на тест с техническо средство - „Drеger Drug
Test 5000“ с инв. № ARMC-0066. В хода на тази процедура е била издадена и незабавно
връчена оспорената в настоящото производство заповед. Не са налице каквито и да
е данни, правата и правно защитимите интереси на Б. да са били нарушени и същият
да е бил препятстван по някакъв начин при осъществяване на правото си на участие
и защита в административната процедура.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед
за правилна и законосъобразна.
От
ответната страна по делото не са поискани, а и реално не са направени разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне в частта за разноските.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.П.Б., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Г.,*** против Заповед за прилагане
на принудителни административни мерки № 23-0813-000208/14.06.2023 г., издадена
от Г. Д. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Ямбол.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)