Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 12.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б
въззивен състав,
в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч. гр. д. № 15723 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по
жалба от 14.11.2019 г. на В.Й.П., съпруга
на Т.А.П.- длъжника по изпълнително дело № 20198510400198, по описа на ЧСИ М.П.с
рег. № 851 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, срещу
разпореждане от 08.10.2019 г. на ЧСИ, с което същият е отказал да спре
изпълнението по отношение на апартамент № 6, находящ се в гр. *******.
В жалбата се
поддържа, че на основание чл. 502 от ГПК В.П. се е възползвала от правото си да
посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението, а
именно - 1/10 идеална част от УПИ и
жилищна сграда във вилна зона „Побит камък“ , Община Елин Пелин. Сочи се, че
законодателната възможност по чл. 502 от ГПК на съпруга недлъжник е особена
хипотеза, при която чл. 443 от ГПК не следва да се прилага. Счита се, че
съдебният изпълнител е длъжен да приеме направеното по реда на чл. 502 от ГПК
предложението на съпруга недлъжник, без да извършва преценка за това, дали
сумата, получена от принудителното изпълнение върху вещта – лична собственост
на съпруга длъжник, ще покрие задължението му – по аргумент на чл. 502, ал. 1,
изр. последното от ГПК. В тази връзка се излага, че единствената преценка,
която следва да бъде извършена от съдебния изпълнител при отправено до него
предложение по чл. 502 от ГПК, е дали посоченото имущество съществува и дали е
лична собственост на съпруга длъжник. По така изложените
доводи жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане.
Взискателят А.Н.С.изразява
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли съдът да я остави
без уважение.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител също заявява становище за неоснователност
на жалбите по подробно изложени съображения.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във
връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Процесното
изпълнително дело е образувано по молба от 23.01.2019 г. на А.Н.С.въз основа на
изпълнителен лист, издаден по разпореждане за незабавно изпълнение,
обективирано в заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. дело № 77121/2018
г., по описа на СРС, 50-ти състав, срещу длъжника Т.А.П.за сумата от
160 000 лева – задължение по Запис на заповед, издаден на 03.10.2018 г.,
платим на падеж: 27.11.2018 г., ведно със законната лихва от 06.12.2018 г. до
изплащане на вземането, и сумата от
3 700 лева – разноски по делото.
Съдебният
изпълнител насочил принудително изпълнение върху процесния имот - апартамент №
6, находящ се в гр. *******, върху който била наложена възбраната. На
08.05.2019 г. В.Й.П., в качеството й на съсобственик, е уведомена за насрочения
опис на този имот и за възможността по чл. 500 от ГПК. С протокол от 09.05.2019
г. бил извършен опис и оценка на апартамента.
С нарочно обявление съдебният изпълнител е насрочил публична
продан на недвижим имот, собственост на длъжника Т.А.П., а именно: 1/2 идеална част от апартамент
№ 6, находящ се в гр. *******.
За публичната продан е уведомен както длъжникът Т.А.П., така и съпругата му В.Й.П..
На
08.10.2019 г. В.Й.П. е подала молба до ЧСИ М.П., в която на основание чл. 502
от ГПК е посочила имущество на длъжника, върху което е отправила молба да се
насочи изпълнението, и именно: 1/10 идеална
част от УПИ и жилищна сграда във вилна зона „Побит камък“ , Община Елин Пелин,
като е поискала спиране на изпълнителното действие – публична продан на 1/2 идеална част от апартамент
№ 6, находящ се в гр. *******, докато не бъде продаден посочения в молбата
имот. С атакуваното разпореждане на ЧСИ така подадена молба от В.Й.П. е
оставена без уважение.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателката В.Й.П., в качеството й на съпруг недлъжник, е процесуално
легитимирана да обжалва изпълнителните действия на съдебния изпълнител с
твърдения за неспазване на разпоредбата на чл. 502 от ГПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 503, ал.
2 от ГПК,
съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване
на чл. 502 от ГПК. А
съгласно чл. 502, ал.
1 от ГПК,
изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ,
която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на
съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото
имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след
извършването на описа изпълнението по отношение на вещта съпружеска общност се
спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество
вземането или част от него остане неудовлетворена.
По делото не се спори, а и от
представените писмени доказателства се установява, че собственици на апартамент
№ 6, находящ се в гр. *******,
в режим на СИО, са съпрузите В.Й.П. (съпруг-недлъжник) и Т.А.П.(длъжник). С оглед на това,
съдебният изпълнител е насочил изпълнение единствено върху собствената на
длъжника 1/2 ид.ч. от въпросния недвижим имот.
Принудителното изпълнение върху
имущество, което е в режим на съпружеска имуществена общност е допустимо, тъй
като съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.
Съгласно
разпоредбата на чл. 503, ал.
1 от ГПК обаче,
когато съдебният изпълнител установи, че вещта върху която се насочва
изпълнението е в режим на съпружеска имуществена общност, той има задължението
да уведоми съпруга недлъжник, за да може последният да упражни своите самостоятелни
права, уредени в ГПК, едно от които е и правото му да посочи имущество на
съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Целта на разпоредбата е
първо изпълнението да се насочи към индивидуална собственост на съпруга
длъжник, като по този начин се избегне възможността на публична продан да се
изнесе идеална част от имот, който е в режим на СИО, а при неудовлетвореност на
вземането, т.е. когато сумите не са достатъчни, да се пристъпи и към
имуществото на съпрузите в режим на СИО. Настоящият съдебен състав намира обаче,
че в разглеждания случая предпоставките на чл. 502, ал.
1 от ГПК не
са налице. Разпоредбата на чл. 502, ал.
1 от ГПК не
задължава съдебния изпълнител при всяко едно искане от страна на съпруга
недлъжник да спира изпълнението върху общата вещ и да насочва изпълнение срещу
имот, индивидуална собственост на длъжника, посочен от съпруга недлъжник. Тази
възможност е налице само ако от посоченото имущество вземането може да се
удовлетвори, а в случая, с посочената от жалбоподателката 1/10 идеална част от УПИ и жилищна сграда във вилна зона
„Побит камък“, Община Елин Пелин, вземанията на взискателя по изпълнителното дело не биха
могли да се удовлетворят. Поради което, атакуваният акт на
съдебния изпълнител е законосъобразен, а настоящата жалба като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 14.11.2019 г. на В.Й.П.,
съпруга на Т.А.П.- длъжника по изпълнително дело № 20198510400198 по описа на
ЧСИ М.П.с рег. № 851 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, срещу
разпореждане от 08.10.2019 г. на ЧСИ, с което същият е отказал да спре
изпълнението по отношение на апартамент № 6, находящ се в гр. *******.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.