№ 130
гр. С., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110111510 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от
Ю.Ц. спрямо И. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. П, ет., ап..
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № ... от 29.03.2018 г. при общи условия. Въз основа на сключения договор,
доставчикът на далекосъобщителни услуги издал 4 броя фактури за периода от
08.08.2018 г. до 08.12.2018 г. на обща стойност 297,65 лв. Поради незаплащане на
фактурираната стойност в срок, операторът прекратил едностранно договора за
доставка на далекосъобщителни услуги, като на 08.01.2019г. е издал и крайна фактура
№ ..... На 11.12.2018 г. процесният абонамент бил деактивиран. С договор за цесия от
16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С. Г.
Груп” ЕАД вземането на кредитора към ответницата било прехвърлено, като
впоследствие бил сключен и договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ЕАД
и „ЮБЦ” ЕООД, в резултат на което се излага, че ищецът има качеството на кредитор
спрямо ответника. Твърди, че с уведомително писмо „С. Г. Груп” ЕАД е уведомило
длъжника за извършените две цесии. При горното се предявява настоящия иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 265,39 лв.,
представляваща незаплатена сума за периода от 08.08.2018г. до 08.12.2018г. по договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ... от 29.03.2018 г. ,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, както и
сумата в размер на 52,17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 25.12.2018 г. до 30.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021г. по ч.гр.д. № 35914/2021г. на СРС, 36 с-в,
която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендират се и разноски по
производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му
особен представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Твърди, че не е била уведомена за извършените цесии, както и че особеният
представител не би могъл да бъде надлежно уведомен за процесните цесии, поради
1
което счита, че договорите за цесия не са породили правно действие по отношение на
длъжника, поради което смята, че ищецът няма материалноправна легитимация по
предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно
възникнали договорни отношения между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответника, период на доставяни услуги, техния обем и стойност, момента на
прекратяване на договора, наличието на валидно възникнало договорно отношение
между цедента и цесионера, уведомяване на длъжника.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на вземането.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже
факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – изтичане на срока за изпълнение на задълженията по договора за предоставяне
на далекосъобщителни услуги, сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника; договор за цесия, по силата на който „ЮБЦ“ ЕООД е
придобило процесните вземания срещу ответника; съобщаване на цесията на длъжника
от страна на цедента.
С определение № 29312/02.11.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи от
доказване следните обстоятелства включени в предмета на спорното материално
право: наличие на валидно облигационно отношение между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, че за процесния период „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД реално е доставяло далекосъобщителни услуги
по договор с кл. №... на посочената в исковата молба цена.
Спорни въпроси по делото са дали е редовно съобщена цесията на длъжника и
дали претендираните от ищеца вземания са погасени по давност.
По делото е представено Уведомление до длъжника за извършените цесии от „С.
Г. Груп“ ООД – в качеството на пълномощник на цедента по Договора за цесия от
16.10.2018 г. и в качеството на цесионер по Договора за цесия от 01.10.2019 г. Няма
данни за лично връчване на уведомлението на длъжника. Горното се изтъква от
ответника като довод за неоснователност на предявения иск.
В тази връзка съдът намира, че въпреки липсата на данни уведомлението да е
достигнало до длъжника преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, с
връчването на 04.08.2022 г. на особения представител на исковата молба и
приложеното към нея уведомление за извършените прехвърляния на вземането
ответникът е надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Уведомяване на длъжника за цесията може да се извърши и от новия кредитор /при
надлежно упълномощаване от стария, както е в случая/ чрез предявяване на иска за
защита на цедираното вземане /за неговото присъждане или установяване/, като
уведомяването настъпва с получаване от длъжника на препис от исковата молба на
цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на устните състезания,
подлежащ на съобразяване от съда /чл. 235, ал. 3 ГПК/. Уведомяване в тази хипотеза
може да се извърши и чрез връчване на исковата молба и приложенията на особения
представител на длъжника, приравнено на лично такова. Именно такъв е настоящият
случай, тъй като преписи от исковата молба и приложенията, сред които са договорите
2
за цесия, пълномощното от мобилния оператор до „С. Г. Груп“ ООД и уведомлението,
са връчени на назначения особен представител. Приемането от особения представител
на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано до отсъстващия
ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до
негови строго лични субективни права /тази практика е възприета в Определение
№/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г. на ВКС, I ТО/.
На следващо място, съобщаването на цесията би имало значение при евентуално
изпълнение на задължението от длъжника на стария кредитор, каквото в случая нито се
твърди, нито се доказва.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищцовото дружество е
носител на вземането, произтичащо от процесния договор за електронни съобщителни
услуги, тъй като е налице валидно прехвърляне на вземането в патримониума на
„ЮБЦ“ ЕООД, за което длъжникът е надлежно уведомен . Ищецът е надлежен нов
кредитор на ответника и притежава материалноправна легитимация спрямо длъжника
по отношение на вземането в претендирания размер. С оглед изложеното предявения
иск сумата в размер на 265,39 лв., представляваща незаплатена сума за периода от
08.08.2018г. до 08.12.2018г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски № ... от 29.03.2018 г. , сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника се явява изцяло основатален.
С отговора на исковата молба ответникът релевира възражение по чл.120 ЗЗД за
погасяване на вземанията по давност.
Дължимите по процесните договори абонаментни такси са престации, които се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор
при общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и
определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за услугата.
Горните характеристики на вземанията на телекомуникационното дружество за цена
на доставената на потребителите телекомуникационна услуга -съдът, и при зачитане на
тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да
ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма
кратка, тригодишна давност. С тригодишна давност се погасяват и вземанията на
ищеца за лихви върху главниците на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с предявяването на иск – в случая с депозиране заявление по чл.410 от ГПК
на 22.06.2021 г.
В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм.
- ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Република Б. от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република Б., считано от 13 март
2020г. до 13 април 2020г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата
територия на Република Б. е удължен до 13 май 2020г. След тази дата, срокът на
извънредното положение не е бил удължаван, от което следва, че същото е отпаднало.
По изложените съображения, следва да се приеме, че в периода 13.03.2020г.-
13.05.2020г. е имало обявено извънредно положение и съгласно чл. 3, т. 2 от
специалния закон давностните срокове, с изтичането на които се погасяват права на
частноправни субекти, са спрели да текат. Поради това, срокът на погасителната
давност за процесните вземания, които са в полза на частноправен субект /търговско
3
дружество/, следва да бъде удължен с периода, в който е спряла да тече давността,
равняващ се на два месеца.
Съгласно т.29, раздел VII от приложените по делото общи условия месечните
абонаментни такси стават изискуеми 15 дни след издаване на сметката/ фактурата за
отчетения период. Последната издадена фактура за абонаментна такса е от дата
08.11.2018г., като при горните условия се установява, че вземането по нея е изискуемо
от 25.11.2018 г. Ето защо, вземането на ищеца за цена на доставените
телекомункационни услуги е не е погасено по давност. Последващото издаване на
една обща, крайна фактура за процесните абонаментни такси не измества датата на
изискуемостта им, каквито доводи е изложил ищецът.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – изтичане на срока за изпълнение на задълженията по договора за предоставяне
на далекосъобщителни услуги, сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника, които обстоятелства се доказаха в настоящото
производство, тъй като както бе посочено по-горе, месечните абонаментни такси
стават изискуеми 15 дни след издаване на сметката/ фактурата за отчетения период. С
оглед на изложеното искът сумата в размер на 52,17 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 25.12.2018 г. до 30.11.2020 г. следва да бъде
уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото
производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът. От името на същия е направено искане за присъждане на разноски и списък по
чл. 80 ГПК, като същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване,
а именно за заплатена държавна такса за исковото производство в размер на 75,00 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева и възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лева. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва
да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството. От името на ищеца се претендира присъждане на разноски в
заповедното производство, като същевременно са представени и доказателства за
тяхното извършване, а именно за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. Предвид горното и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сумата от 205,00 лева, представляваща разноски за заповедното производство и
сумата от 555 лева разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ..., със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ №, вх. В, еет., срещу И. П. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., жк. Л., бл.П, ет. ап. , че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата в размер на 265,39 лв., представляваща незаплатена сума за периода от
08.08.2018г. до 08.12.2018г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски № ... от 29.03.2018 г. , сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника, както и сумата в размер на 52,17 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 25.12.2018 г. до 30.11.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021г. по ч.гр.д. №
35914/2021г. на СРС, 36 с-в
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Д.Д., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. П., ул. „Р.Д.“ №, ет. 2, оф., да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ..., със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ №, вх. В, еет., сумата от 205 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 555 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5