СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Христина Цветкова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар
Стаевски въззивно гражданско дело №3174
по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20022373/25.01.2021 по гр.д. № 58924/2019г. по описа на
Софийски районен съд, 138 състав съдът е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД, ***
срещу „И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** искове по
реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за сумата от 1287,25 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2015г. – 30.04.2018г. за топлоснабден имот,
таван №1 находящ се на ул. Черковна № 70, сумата от 215,96 лв., представляваща
законна лихва върху главницата за периода 15.09.2015г.-20.06.2019г., 30,24 лв.
представляваща главница за извършване на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2015г. – 30.04.2018г. и сумата от 1,44 лв. представляваща законната лихва
върху главницата за периода
15.09.2015г.-20.06.2019г. ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението – 27.06.2019г. за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 36783/2019г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „М.Е.“ ООД.
Срещу решението е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност
- нарушение на материалния закон. Районният съд неправилно приел, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за небитови нужди само с факта на придобиване от ответника на
собствеността върху процесния имот – таван. Съгласно чл. 149 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
на клиенти за небитови нужди се извършвала въз основа на писмени договори при
общи условия. В случая не било спорно, че договорне е сключен между страните.
Поради това претенцията по чл. 59 ЗЗД следвало да бъде уважена, тъй като се
доказало реално доставена в имота топлинна енергия и неплащането й от ответника
в посочения размер, до който ищецът обеднял, а ответното дружество се обогатило.
Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение.
Ответникът по жалбата – „И.“ АД, чрез процесуалния си представител юрк.
Александра Кръстева взема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Процесуалният представител на ответното дружество счита че ищецът не е
представил безспорни доказателства, че има вземания към ответника нито на
договорно нито на извъндоговорно основание. Сочи че същият е станал собственик
на имота едва след издаването на постановлението за възлагане поради което към
началото на исковия период ответното дружество не носи отговорност. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Третото лице помагач на ищеца - „М.Е.“ ООД., не взема становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1, от ЗЗД вр. и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като краен резултат. Във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според дадената в § 1, т. 43 ДР ЗЕ обща легална дефиниция (действала до
16.07.2012 г. ) на "потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди", такъв е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет;
Според сега действащата дефиниция в т. 33а на § 1 ДР ЗЕ (нова, ДВ бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г. ), "небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за стопански/небитови нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти
на топлинна енергия за небитови нужди.
В случая не се спори, че такъв договор не е бил сключен между страните.
Настоящият състав намира за несъобразен с материалния закон извода на районния
съд, че след като е установено, че ответното дружество е собственик на имота, и
доколкото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е посочено изрично, че разпоредбата се прилага
единствено за битови клиенти на топлинна енергия, следва, че всички
собственици/титуляри на вещно право на ползване на имоти, намиращи се в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, са потребители/клиенти на
топлинна енергия, без оглед на това дали ползват енергията за битови или за
небитови нужди. В действащата легална дефиниция законодателят е използвал като
критерий при дефиниране на понятието "небитов клиент" нуждите, за
които той купува енергия - битови - т.е. такива за домакинството, или небитови
- такива, които не задоволяват битови нужди. Няма как юридическо лице да има
битови нужди, нито имот, представляващ магазин (независимо дали собственик е
юридическо или физическо лице), може да служи за задоволяване на битови нужди.
Следователно в случая става въпрос за доставка на топлинна енергия за небитови
нужди, и предвид императивната материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ,
предвиждаща специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди, която
форма е за действителност на сделката, следва, че в процесния период между
страните не е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, а отношенията между тях, свързани с ползваната в имота
топлинна енергия, следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно, ал. 2
на същия член, това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият
може да се защити. Предпоставките на иска за неоснователно обогатяване, които
следва да са налице кумулативно, са: обедняване на ищеца; обогатяване на
ответника - под формата на реално увеличение на имуществото му или под формата
на спестяване на разходи, които нормално би направил; липса на правно основание
за имотното разместване.
В случая, при доказателствена тежест за ищеца съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал ответникът да се е обогатил със стойността
на доставената в имота топлинна енергия, респ. със стойността на услугата
дялово разпределение - т.е. че именно ответникът е ползвал таванското помещение
и доставената в него топлинна енергия. С отговора на исковата
молба ответникът изрично е оспорил обстоятелството, че ползва имота. Ищецът не
е ангажирал доказателства в тази насока. Напротив ангажирани са доказателства
че ответникът е встъпил във владение на 20.06.2017г. съгласно приемо-предавателен
протокол , а след това е имал сключен договор за наем между „И.“ АД и Е.П.С.Т.ЕООД. При положение че ищецът не е
доказал, че именно ответникът се е обогатил за негова сметка исковете подлежат
на отхвърляне като неоснователни.
Съответно неоснователни са и акцесорните им искове за лихви за забава.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал3 от ГПК настоящото
решение подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20022373/25.01.2021 по гр.д. № 58924/2019г. по описа на Софийски районен съд, 138
състав
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ***,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. с
чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП да заплати на „И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 100 лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач „М.Е.“ ООД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.