№ 73
гр. Кърджали , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова
Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно
гражданско дело № 20215100500074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба с вх.№ 240/190.05.2021г., подадена от В. Б.
ИЛ. от М. чрез пълномощник, срещу определение № 162/31.03.2021 г.,
постановено по гр. д. № 438/2020 г. по описа на М.ския районен съд, с което е
оставено без уважение искането на В. Б. ИЛ. за изменение на постановеното
по делото решение №4/ 04.01.2021г. в частта му за разноските.
Жалбодателката счита, че атакуваното определение е необосновано и
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска се то
да бъде отменено, вместо което да бъде постановен друг съдебен акт, с който
Н. АЛ. З. да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски в
размер на 510.00 лева за първоинстанционното производство, както и тези,
направени пред въззивната инстанция.
В писмен отговор ответникът по частната жалба Н. АЛ. З., чрез
пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява
за оставянето й без уважение, респ. за потвърждаване на атакуваното
определение. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приложил
нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като са били налице изискуемите
предпоставки на закона за това, а именно когато ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако изрично признае иска.
Установявало се по делото, че ответникът не е дал повод за предявяването на
1
исковата претенция и е направил в съдебно заседание признание на иска. На
отделно основание се сочи и, че правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.
127а, ал. 2 от СК пред първата инстанция. Това разрешение следвало от
характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима
при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат
да постигнат извънсъдебно споразумение. Претендира деловодни разноски за
въззивното производство като прилага договор за правна защита и съдействие
от 22.04.2021г.
Настоящият съдебен състав като съобрази данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и
като изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване
на неизгодното за него първоинстанционно определение, респ. като насочена
срещу акт от категорията по чл.248 ал.3 от ГПК, подлежащ на самостоятелен
контрол за законосъобразност, е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Гр. д. № 438/ 2020г. по описа на РС – М. е образувано по молба с правно
основание чл.127 „а” от СК, и е предявена от В.И. против Н.З., за даване на
съдебно разрешение за пътуване на тяхното дете А. в чужбина, като по делото
е постановено Решение № 4/ 06.01.2021г., с което е уважена молбата. С
решението си съдът е приел, че е налице направено признание на искането,
т.к. заинтересованият ответник не е оспорил искането на молителката, изразил
е съгласие в съдебно заседание; също така съдът е приел, че ответникът не е
дал основание със своето поведение за завеждането на делото, т.к. по същото
не се установява, че майката е поискала от бащата преди завеждането на
делото даване на съгласие за пътуване на детето в чужбина. При това съдът е
приложил разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК и е уважил иска, но е отхвърлил
искането на молителката за присъждане в нейна полза на сторени в
производството по делото разноски.
При уважаване на иск с предмет спорна съдебна администрация на ищеца
следва да се присъдят на общо основание разноски. На ищеца не биха се
дължали разноски само при хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК, в която
2
ответникът не е дал повод с поведението си за завеждане на делото и ако
изрично признае иска /в тази насока определение №252 от 25.09.2015 г. по гр.
д. №3895/2015 г., ІІ г.о., ГК на ВКС/. Въпреки, че по въпроса за дължимостта
на разноски в производства по спорна съдебна администрация има
противоречива практика /определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д. №
3423/2015 г., І г.о., ГК на ВКС/, преобладаващата практика е в насока, че
разноски се дължат и в това производство, като обстоятелствата следва да се
преценяват при всеки конкретен случай, респ. за определящо се смята
поведението на страните и в частност на ответника по делото /в тази насока и
определение №332 от 02.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2518/2015 г., ІІІ г.о., ГК на
ВКС/.
Следователно от значение в случая е дали ответникът Н.З. е дал повод с
поведението си за завеждане на делото и дали е признал или оспорил
искането.
По делото не се установява по безспорен начин, че бащата не е дал исканото
от майката съгласие за пътуване на детето им в чужбина – не се сочи нито
един конкретен случай на поискано и недадено съгласие. Действително,
събрани са гласни доказателства в тази насока, чрез разпита на св. Ц. И. –
майка на ищцата, но същите са общи, липсва конкретика относно това кога,
по какъв повод и при какви обстоятелства ищцата В.И. е провеждала
разговори с отв. З., и кога той е отказал да даде съгласието си. Тъй като
липсват други доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, следва да
се приеме, че ответникът не е дал повод с поведението си за завеждане на
делото.
Или, с оглед изричното признание на искането от страна на ответника, и след
като настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е дал повод с
поведението си за завеждане на делото, в полза на ищцата не се следват
деловодни разноски за първоинстанционното производство, до какъвто извод
е достигнал и първоинстанционния съд. При това положение, частната жалба
следва да се остави без уважение, като при претенция и на двете страни за
разноски за въззивното производство, такива се следват в полза на ответника
по частната жалба, в размер на 300лв., съобразно приложения към отговора
договор за правна защита и съдействие.
3
При това положение, въззивната частна жалба следва да се остави без
уважение.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 240/190.05.2021г.,
подадена от В. Б. ИЛ. от М. чрез пълномощник, срещу определение №
162/31.03.2021 г., постановено по гр. д. № 438/2020 г. по описа на М.ския
районен съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на
постановеното по делото решение №4/ 04.01.2021г. в частта му за разноските.
ОСЪЖДА В. Б. ИЛ., с ЕГН **********, да заплати на Н. АЛ. З. с ЕГН
**********, сумата в размер на 300 лева за въззивното производство.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4