О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1679 / 3.12.2019г.
гр. Пазарджик
Административен съд – Пазарджик, V състав, в закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Видев
като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 945 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на областния управител на област Пазарджик (подадена при
условията на заместване от заместник-областния управител) против Решение № 1277/26.06.2019 г. и Решение №
1305/31.07.2019 г. на Общински съвет Септември, с първото от които е дадено
съгласие за служебно изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода
№ 31610028/23.05.2015 г., издадено от директора на Басейнова дирекция – ИБР, а
с второто – е потвърдено първоначалното решение по повод връщането му за ново
обсъждане от жалбоподателя.
В
срока за произнасяне съдът констатира недопустимостта на жалбите:
Недопустима е жалбата против Решение №
1305/31.07.2019 г., тъй като съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА на оспорване
подлежи единствено повторно приетият акт на общинския съвет но не и
последващият акт.
Жалбата против Решение № 1277/26.06.2019
г. също е недопустима предвид следното:
Решение № 1277/26.06.2019 г. е издадено след постъпило в общинския съвет
Предложение № 190/19.06.2017 г. от заместник-кмета на община Септември, с което
е предложено на съвета да даде съгласието си за служебно изменение на
Разрешително за водовземане от минерална вода № 31610028/23.05.2015 г. от
находище на минерална вода „Варвара“, издадено на заинтересованата страна
„Аквамин“ ЕООД, в частта на същото, с която е определен „Разрешен максимален
дебит / време за черпене за СК1, СК3, СК4 и СК5 – до 5,71 л/с“, който текст да
се премахне, като остава текстът „Разрешен средноденонощен дебит: 1,472 л/с“.
Предложението е обсъдено и прието единодушно от общинския съвет в заседанието
му, проведено на 26.06.2019 г.
Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3, б. а) от
Закона за водите разрешително за водовземане от води от находища на минерални води -
изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за
управление и ползване от общините се издава от кмета на общината след решение
на общинския съвет.
Чл. 71 от същия закон предвижда следното:
Разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 подлежи на
обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
От тези разпоредби е видно, че крайният
административен акт е разрешителното за водовземане и именно този акт засяга
права и задължения на лицата и подлежи на обжалване пред съда. Напротив,
решението на общинския съвет, с което се дава съгласие за издаване на
разрешително от кмета на общината е акт, който е част от производството по
издаване на окончателния акт – разрешително – и като такъв не е административен
акт, съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК и съответно не подлежи на обжалване.
Тези съображения важат в още по-голяма
степен в настоящия случай, който не се отнася до издаване на разрешително, а до
изменение на вече издадено такова.
Обжалваното Решение № 1277/26.06.2019
г. е издадено на основание § 133, ал. 9,
т. 2, буква г) от ЗВ и чл. 11, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за
водовземане на минерална вода от находище на минерална вода – изключителна
държавна собственост – „Варвара“, предоставено безвъзмездно за управление и
ползване на община Септември, приета с Решение № 1075/30.10.2018 г. на Общински
съвет – Септември. § 133, ал. 9 от ПЗР на ЗВ и чл. 11, ал. 4 от наредбата
предвиждат следното:
ЗВ: § 133. (В сила от 1.01.2011 г. - ДВ,
бр. 61 от 2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) Министърът на околната
среда и водите може да предостави безвъзмездно за управление и ползване на
съответните общини за срок 25 години от влизането в сила на този закон
минералните води от находищата или от обособен участък от находище по
приложение № 2 към чл. 14, т. 2…
(9) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 55 от 2018
г.) За ползването на минералните води по ал. 1:
1. общинският съвет определя с решение:
а) по реда на чл. 41 общото водовземане на
минерална вода от находищата по ал. 1 за пиене и водоналиване от населението,
когато минералната вода е със състав и качества, подходящи за използването й с
такава цел;
б) дали искането за издаване на
разрешително за ползване на минерална вода съответства на политиката и плана за
развитие на общината и дали да бъде издадено разрешително за водовземане, или
да бъде предоставена концесия за добив на минерална вода;
в) дали минералната вода от определено
находище да бъде предоставяна за ползване безвъзмездно, или след заплащане на
такса, определена с тарифа, приета от общинския съвет;
2. кметът на общината:
в) (доп. – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) издава
разрешителните за водовземане по чл. 52, ал. 1, т. 3, буква "а";
г) (нова – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) изменя,
продължава, преиздава, прекратява или отнема разрешителни, издадени преди
предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от
общината;
Наредба: Чл. 11 (4) В случай на възникване
на условия за служебно изменение на Разрешението,включително и когато е
уведомен от Директора на Басейнова дирекция по реда на чл. 74 ал. 1 т. 1 предл.
второ от ЗВ, Кметът на Общината представя на Общинския съвет мотивирано
предложение за изменение на Разрешението, включително и по отношение на
наложените условия и/или ограничения, съобразени с изискването на чл. 74 ал. 2,
валидни за периода до влизане в сила на изменението. Общинският съвет се
произнася с решение в срок от 30 дни след сезирането му.
Видно от цитираните разпоредби е, че в
случаи като настоящия на предоставено от държавата за безвъзмездно управление и ползване на общината
за срок 25 години на минералните води от находище, представляващо изключителна
държавна собственост, е че за разлика от първоначалното издаване на
разрешително при неговото изменение
съгласно закона дори не е необходимо съгласието на общинския съвет.
Напротив, общинският съвет взема решения по други различни въпроси, свързани с
управлението на минералните води от минерални извори, предоставени за
безвъзмездно ползване от държавата. Издаването на оспореното решение е предвидено
не в закона, а единствено в общинската наредба. Следователно, обжалваното
решение, с което е дадено съгласието на общинския съвет за изменение на
разрешителното не представлява административен акт, а част от производството по
издаване на такъв (като дори законът допуска издаване на акта за изменение на
разрешителното без съгласието на общинския съвет), поради което решението не
подлежи на самостоятелно съдебно обжалване.
Действително съгласно цитираното от
жалбоподателя Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по т. д. №
20/2007 г. “областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност
върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния
административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2
ЗА“. Но посочената тълкувателна правна норма има предвид всички решения, които
представляват административни актове, тъй като само административните актове
подлежат на обжалване по реда на АПК, който е приложим съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА.
Очевидно е, че по реда на 45, ал. 4 от ЗМСМА не подлежат на оспорване например
решенията, с които се приемат актовете по чл. 21, т. 12 от ЗМСМА, който не са
административни актове: стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината.
Аналогично, не би могло да бъде оспорвано решение, което е само част от
процедурата по приемане на окончателен административен акт и то от процедура,
която не е задължителна съгласно закона, а е предвидена единствено в наредба на
общинския съвет.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъдат присъдени 500 лв.,
платено адвокатско възнаграждение.
Затова Административен съд – Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без
разглсждане жалбата на областния управител на област
Пазарджик (подадена при условията на заместване от заместник-областния
управител) против Решение №
1277/26.06.2019 г. и Решение № 1305/31.07.2019 г. на Общински съвет –
Септември, с първото от които е дадено съгласие за служебно изменение на
Разрешително за водовземане от минерална вода № 31610028/23.05.2015 г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция – ИБР, а с второто – е потвърдено
първоначалното решение по повод връщането му за ново обсъждане от жалбоподателя.
Прекратява
административно дело № 945
по описа на Административен съд – Пазарджик за 2019 г.
Осъжда Областна администрация –
Пазарджик да заплати на Общински съвет –
Септември разноски по делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/