№ 59
гр. Разград, 31.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Административно наказателно дело № 20223330200759 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ *************** ЕООД, се явява адв. Д. Д..
ЗА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН, РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, не се явява представител.
АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ М. С. М. - Д., редовно призован, се явява.
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – РАЗГРАД не се явява представител.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилата жалба от *************** – гр.Разград,
представлявано от И.Б. –управител против НП № 38- 0002631 от 14.10.2022г.
на Директор Регионална дирекция „АА“- гр. Русе.
АДВ.Д.: Поддържаме жалбата. Нямам доказателствени искания. Не се
противопоставям да се разпита актосъставителя.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към административно
наказателната преписка, КАКТО И тези към жалбата.
ДОПУСКА ДО разпит като свидетел актосъставителя М. С. М. - Д..
СНЕМА самоличността на същата.
М. С. М. -Д. – на 42 години, омъжена, висше образование, неосъждана,
б.р. с жалбоподателя.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност при даване на неверни
показания. Свидетелката ОБЕЩАВА да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля М. Д..
СВИДЕТЕЛКАТА М. Д.: Работя като инспектор в РД „АА“ – гр. Русе,
отдел „Контрол“. На 06.07.2022 г. съгласно седмичния ни план - график бях
разпределена с началника на областния отдел „АА“ – гр. Разград да извършим
проверка на фирма ***************, притежаваща лиценз за Общността
№12672 по изпратено писмо. След извършване на комплексната проверка
1
съставихме констативен протокол за периода от 06.07.2021г. до 05.07.2022г.
на фирмата „Дая-Мери Транспорт“ ЕООД, както и бяха проверени в нашата
система водачите, удостоверенията им за психологическа годност, стаж и
квалификации. Беше установено, че лицензираният превозвач фирма
*************** е допуснал осъществяването на международен превоз на
товари на 28.09.2021г. с водача И.Д.Б., който нямаше валидно удостоверение
за психологическа годност. Видно от направената справка, той е карал в този
период без валидно удостоверение за психологическа годност. Последното му
такова е било валидно до 12.08.2021г. и следващото му удостоверение за
психологическа годност е изкарано на 16.11.2021г. През този период
лицензираният преводач е допуснал осъществяване на превози без издадено
такова удостоверение. Тога установихме от представената информация от
паметта на дигиталния тахограф, където излезе неговата карта, че е била
ползвана. Тогава излезе,че водачът е управлявал МПС –то на тази дата,
28.09.2021г., с МПС, което е описано в акта, с рег.№ ******, категория N3 и
видно от проверената карта на водача. Управителят на фирмата отказа да
подпише акта и беше подписан от свидетел.
СВИДЕТЕЛКАТА се освободи от залата.
АДВ.Д.: Нямам други искания, г-н Съдия.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.Д.: Уважаеми г-н Съдия, мисля,че проблемът се свежда до това, че
административният орган прилага грешно материалния закон. Те черпят
своето основание от въпросната Наредба №36/15.05.2006г. за изискванията за
психологическа годност. Там е записано, в чл.8, че на всеки 3 години се
предоставя този документ, който актосъставителят е търсил. Когато решавате
делото ще забележите, че към днешна дата тази норма е отменена, тя вече не
съществува. Причината тя да бъде отменена е вече трайно установената
практика, че тази норма,на която се позовава наказващият орган, влиза в
противоречие с нормативен акт от по-висша степен, а именно в Закон за
българските лични документи и в частност чл.51, ал.4, както и влиза в
противоречие с духа и буквата на закона в Европейската директива
№126/2006г. на ЕО. Установено е вече, безпротиворечиво, че когато едно
лице притежава валидно свидетелство за управление на МПС, то, за да
получи такова, е представило документи, че е психологически годно, а срокът
на валидност на такова свидетелство е пет години. Следователно, не може с
друга разпоредба, камо ли в разпоредба в нормативен акт от по-нисък ранг, да
се залага друго. Затова считаме,че наказващият орган е приложил неправилно
материалния закон. В заключение искам също така да споделя,че това е и
трайната практика на почитаемия Районен съд – Разград, обективирана в три
последователни дела №335/2022г., №341/2022г. и №352/2022г. на районен съд
- Разград. Като решението по последното цитирано АНД №352/2022г. е от
дата 26.10.2022г. За това Ви моля да отмените така издаденото наказателно
постановление и да присъдите сторените разноски, за което Ви представям и
списък.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законовия срок.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:15 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2
Секретар: _______________________
3