Решение по дело №12325/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             30.03.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесета и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ   

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12325 по описа на 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12325/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Адвокатско дружество „В.и п.“ БУЛСТАТ *****гр.София от 27.12.2018 г срещу решение №528460 от 07.11.2018 г постановено по гр.д.№18211/16 г на СРС , 124 състав , поправено с решение №154786 от 20.07.2020 г по същото дело ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.286 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че „У.“ ЕООД *** ЕИК *****му дължи сумата от 5344 лева остатък от общата дължима сума съгласно чл.1 от спогодбата от 25.02.2015 г и сумата от 3142,86 лева договорна лихва за забава  по т.4 от посочената спогодба за периода 06.03.2015г. – 23.12.2015 г, ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2015 г до окончателното й заплащане , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 04.01.2016 г по ч.гр.д.№80769/2016 г по описа на СРС , 124 състав .

Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС. Сумата от 5344 лева представлява акцесорно задължение - дължимо ДДС върху главницата от 26 729 лева по спогодбата , която касае облагаема доставка по чл.2 ЗДДС /адвокатски услуги/ . За главницата от 26 729 лева е издадена друга заповед за изпълнение и САС е признал за установено , че сумата се дължи . Докладът на СРС е непълен и не е съобразено решението по предходното дело между страните . Искът е доказан по основание и размер .

Въззиваемата страна „У.“ ЕООД е подала писмен отговор , в който оспорва първоначалната въззивна жалба . Не е налице произнасяне по непредявен иск , като дължимостта на ДДС зависи от дължимостта на данъчната основа . С молба становище от 07.03.2017 г ищецът поддържа противоречиво становище – че и по двете дела претендира части от главницата и от ДДС върху нея . Не е доказано да е начислено ДДС , нито същото да е внесено . Докладът на СРС не е непълен , а искът е неоснователен по основание и размер .

С частна жалба от 14.06.2019 г въззивникът обжалва и определение на СРС по чл.248 ГПК №125776 от 28.05.2019 г . Счита , че разноските на ответника не са доказани и адвокатското възнаграждение е прекомерно .

Въззиваемата страна „У.“ ЕООД е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба . Представени са доказателства за разноските като не е необходимо да се прави разграничение между адвокатското възнаграждение по главния и по обратния иск . Адвокатското възнаграждение не е прекомерно , защото делото е с фактическа и правна сложност .

Във въззивна жалба от 31.07.2020 г „У.“ ЕООД обжалва решение №154786 от 20.07.2020 г по гр.д.№18211/16 г на СРС , 124 състав. Счита , че решението е недопустимо , защото в първоначалната въззивна жалба няма искане за поправяне или допълване на решението. Не е поискано своевременно допълване и на заповедта за изпълнение . Не са представени доказателства от ищеца , че е начислен ДДС от 5344 лева върху данъчната основа .

 Адвокатско дружество „В.и п.“ БУЛСТАТ *****гр.София е подало отговор и насрещна жалба по отношение на въззивна жалба от 31.07.2020 г на „У.“ ЕООД. Счита , че указанията на СГС е следвало да се изпълнят и да се допусне поправка на решението . Ако се приеме , че жалбата на другата е основателна , то следва да се допусне поправка на решението на СРС и на заповедта за изпълнение .

Третото лице помагач на ответника Г.К.П. ЕГН ********** от гр.София не е подал писмени отговори на въззивните  и частната жалби . 

 

         Въззивните  и частните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.12.2018 г и е обжалвано в срок на 27.12.2018 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

Частната жалба е допустима . Определението по чл.248 ГПК №125776 от 28.05.2019 г е връчено на въззивника на 05.06.2019 г и е обжалвано в срок на 12.06.2019 г /по пощата/ .

Въззивната жалба срещу решението за поправка е допустима . Това решение е връчено на „У.“ ЕООД на 26.08.2020 г и е обжалвано в срок на 31.07.2020 г . В срок е и насрещната въззивна жалба .

 

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение .

 

Главното решение на СРС е валидно , но е частично недопустимо и частично правилно . Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от  исковата молба ищецът е претендирал 5344 лева част от главница по договор за спогодба от 25.02.2015 г /общо за 32 064 лева с ДДС / и сумата от 3142,86 лева договорна лихва за забава  по т.4 от посочената спогодба за периода 06.03.2015г. – 23.12.2015 г, ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2015 г до окончателното й заплащане. Не е уточнено дали сумата от 5344 лева представлява само ДДС , или е част ДДС и част „данъчна основа“ .

С молба от 07.03.2017 г ищецът отново заявява , че по ч.гр.д.№46186/15 г е претендирал 26 720 лева , но няма пречка кредиторът да претендира по-малка сума , а впоследствие да поиска и остатъка . Процесната главница от 5344 лева представлява 4453,34 лева главница и 890 лева ДДС / съдът констатира , че има незначително разминаване в двете суми като сборът им не е точно 5344 лева /. 

СРС не се е произнесъл по непредявен иск . Пред СРС не са предявени заявление за издаване на заповед за изпълнение и искова молба само за ДДС , а съобразно молба от 07.03.2017 г за части и от двата „компонента“ по спогодбата . Твърдения в обратен смисъл се съдържат едва във въззивната жалба . Отделно , ДДС не представлява отделна „акцесорна претенция“ , а в отношенията между страните по делото е част  от „цената“ - от задължението на ответника за главница по спогодбата / решение №164 от 17.02.2015 г по т.д.№4009/13 г на ВКС , I ТО /.

От друга страна настоящият съд констатира , че с влязло в сила решение №2276 от 31.08.2018 г по т.д.№5790/17 г на САС , ТО , 5 състав е признато за установено , че „У.“ ЕООД *** ЕИК *****дължи на Адвокатско дружество „В.и п.“ БУЛСТАТ *****гр.София сумата от 26 720 лева главница и 8122,88 лева лихви за забава за периода 05.03.2015 г – 03.08.2015 г , за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№46186/15 г на СРС , 57 състав . Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№46186/15 г на СРС , 57 състав исковете не са били заявени като частични и не са били разгледани като такива от СГС , САС и ВКС в посоченото предходно исково производство . Щом това е така , безспорно е в доктрината и в практиката на ВКС /мотиви на Тълкувателно решение №3/2016 от 22.04.2019 г на ОСГТК на ВКС / , че процесния случай е формирана СПН и по размера на процесното вземане по спогодбата . Недопустимо е предявяване на нов частичен иск за „остатък“ от вземане , чиито размер вече е установен със СПН . На основание чл.299 ал.2 ГПК в тази част решението на СРС и съответната част от заповедта за изпълнение трябва да се обезсилят и да се прекрати производството по делото .

По отношение на лихвите за забава е налице СПН само частично . За периода 05.03.2015 г – 03.08.2015 г лихвите за забава са в размер на 8122,88 лева , а в настоящото производство са претендирани лихви от 3142,86 лева договорна лихва за забава  по т.4 от посочената спогодба за периода 06.03.2015 г – 23.12.2015 г. Видно е , че липсва пълно съвпадение на периода на претендираната лихва и доколкото тя е акцесорно задължение за периода 06.03.2015 г - 03.08.2015 г или за размер от 1613,89 лева  решението на СРС и заповедта за изпълнение  трябва да се обезсилят , а за разликата до 3142,86 лева  /или за 1528,97 лева/ решението на СРС трябва да се потвърди .

По отношение на решение №154786 от 20.07.2020 г по гр.д.№18211/16 г на СРС , 124 състав . Решението е постановено след указания на СГС първоинстанционният съд да се произнесе по молба да поправка на решението му и на заповедта за изпълнение материализирани във въззивната жалба . СРС е изпълнил частично указанията на въззивния съд и е поправил решението си със словесни  уточнения за сумата от 5344 лева . Неправилната правна квалификация по чл.250 ГПК и диспозитивът „допълва“ не изменят правната същност на извършеното от СРС , а то е поправяне на решението му . В тази част въззивната жалба от 31.07.2020 г „У.“ ЕООД е неоснователна .

В останалата си част визираното решение на СРС е недопустимо. Не съответстват на истината мотивите на първоинстанционния съд , че СГС е върнал делото , за да може СРС се произнесе по молба за ДОПЪЛВАНЕ /чл.250 ГПК/ . Видно от определението на СГС от 29.06.2020 г делото е върнато на СРС за ПОПРАВЯНЕ, като целта на връщането е да се постигне съответствие между искането в заявлението за издаване на заповед за изпълнение , самата заповед и решението по чл.422 ГПК . В случая се оказва , че СРС е поправил решението си , но не и заповедта за изпълнение , което е неприемливо и абсурдно . Освен това ПОПРАВЯНЕТО ПО ЧЛ.247 ГПК НЕ Е ОБВЪРЗАНО С ПРЕКЛУЗИВЕН СРОК.  Налага се изводът , че решение №154786 от 20.07.2020 г по гр.д.№18211/16 г на СРС , 124 състав трябва частично да се обезсили . Делото не следва да се връща на СРС , тъй като в тази част заповедта за изпълнение се обезсилва и поправянето й е безпредметно . Насрещната въззивна жалба на ищеца е неоснователна .

По отношение на разноските неправилно СРС е присъдил в тежест на ищеца сумата от 10 266 лева разноски пред СРС . Ответникът е доказал разноски от адвокатско възнаграждение от 9966,53 лева и 300 лева депозит за вещо лице , но същите са относими и към обратния иск , които е срещу друго лице и е оставен без разглеждане . Към главните искове съобразно цената на основния и на обратния иск са относими 3965,68 лева част от адвокатско възнаграждение и 119,37 лева част от депозит за вещо лице   . При материален интерес по главните искове от 8486,86 лева , адвокатско възнаграждение от 3965,68 лева се явява прекомерно и съдът счита , че трябва да го намали на 1200 лева , тъй като делото не е с ниска фактическа и правна сложност . Общо ищецът трябва да се осъди да заплати 1319,37 лева разноски пред СРС , а не 10 266 лева . Пред СРС разноски се дължат от ищеца на ответника  . Адвокатското възнаграждение на ответника е намалено поради прекомерност , а платената от него държавна такса за обжалване на „допълнителното решение“ / всъщност е решение за поправяне на ОФГ/ не се присъжда . Такава такса не се дължи  .

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №528460 от 07.11.2018 г постановено по гр.д.№18211/16 г на СРС , 124 състав , поправено с решение №154786 от 20.07.2020 г по същото дело , в частта , с което са отхвърлени исковете на Адвокатско дружество „В.и п.“ БУЛСТАТ *****гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.286 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че „У.“ ЕООД *** ЕИК *****му дължи сумата от 5344 лева остатък от общата дължима сума съгласно чл.1 от спогодбата от 25.02.2015 г и сумата от 1613,89 лева договорна лихва за забава  по т.4 от посочената спогодба за периода 06.03.2015г. – 03.08.2015 г, ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2015 г до окончателното й заплащане , както и ОБЕЗСИЛВА в посочената част  издадената за тези суми заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 04.01.2016 г по ч.гр.д.№80769/2016 г по описа на СРС , 124 състав ; и ПРЕКРАТЯВА производството по делото за тези суми .

 

ОБЕЗСИЛВА решение №154786 от 20.07.2020 г постановено по гр.д.№18211/16 г на СРС , 124 състав в частта , с която е оставена без разглеждане молба на Адвокатско дружество „В.и п.“ БУЛСТАТ *****гр.София за допълване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 04.01.2016 г по ч.гр.д.№80769/2016 г по описа на СРС , 124 състав.

 

ПОТВЪРЖДАВА посочените решения в частта , в която е отхвърлен иска на Адвокатско дружество „В.и п.“ БУЛСТАТ *****гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че „У.“ ЕООД *** ЕИК *****му дължи сумата от разликата над 1613,89 лева до предявения размер от 3142,86 лева договорна лихва за забава  по т.4 от  договор за спогодба от 25.02.2015 г за периода 04.08.2015 г - 23.12.2015 г, за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 04.01.2016 г по ч.гр.д.№80769/2016 г по описа на СРС , 124 състав.

 

 ОТМЕНЯ определение №125776 от 28.05.2019 г по гр.д.№18211/16 г на СРС , 124 състав , с което е оставено без уважение молба на Адвокатско дружество „В.и п.“ БУЛСТАТ *****гр.София за изменение на решение №528460 от 07.11.2018 г постановено по гр.д.№18211/16 г на СРС , 124 състав в частта за разноските ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ИЗМЕНЯ решение №528460 от 07.11.2018 г постановено по гр.д.№18211/16 г на СРС , 124 състав в частта за разноските ; като ОТМЕНЯ посоченото решение на СРС в частта , в която Адвокатско дружество  „В.и п.“ БУЛСТАТ *****гр.София е осъдено да заплати на „У.“ ЕООД *** ЕИК *****разликата над 1319,37 лева до 10 266 лева разноски пред СРС ; и ПОТВЪРЖДАВА решението в частта , в която Адвокатско дружество  „В.и п.“  е осъдено да заплати на „У.“ ЕООД 1319,37 лева разноски пред СРС .

 

ОСЪЖДА Адвокатско дружество „В.и п.“ БУЛСТАТ *****гр.София да заплати на „У.“ ЕООД *** ЕИК *****сумата от 925 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на Г.К.П. ЕГН ********** от гр.София като трето лице помагач на „У.“ ЕООД *** ЕИК *****.

 

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                2.