РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Перник, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Нина М. Коритарова
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500216 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков
спор.
С решение № 223/30.12.2024 г., постановено по негово гражданско дело №
20231730100114 по описа за 2023 година, Радомирския районен съд е
отхвърлил като неоснователен иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС,
предявен от ищците М. Г. С., ЕГН: ********** и С. М. С., ЕГН **********,
двамата на адрес: ***, против ответниците И. Б. В. ЕГН:**********, с адрес:
***, Г. Д. Г. ЕГН: **********, с адрес: *** и К. С. Я. ЕГН:**********, с адрес:
***, с който молят съда да постанови решение, с което да признае правото им
да изкупят следния имот:
1/2 /една втора/ идеална част от урегулиран поземлен имот, целият с площ
от 216 /двеста и шестнадесет/ кв.м., находящ се в гр. ***, община ***, област
***, за който съгласно утвърден със Заповед № 367 от 28.12.2001 година на
кмета на община Радомир, кадастрален план е отреден парцел *** /***/ за
имот планоснимачен номер *** /***/ от квартал *** /***/, сега поземлен имот
с кадастрален номер 61577.501.1006 /шестдесет и една хиляди петстотин
седемдесет и седем, точка, петстотин и едно, точка хиляда сто и шестдесет/, с
площ от 216 /двеста и шестнадесет/ кв.м., при съседи/граници/ на целия имот
по договор за продажба на държавен жилищен имот: улица ”***”, ул. ”***“,
1
Ж.Ц., а по графични данни /скица/ границите на целия имот са: ул. “***”, ул.
”***”, парцел *** /***/ за имот планоснимачен номер *** /***/, парцел ***
/***/ за имот планоснимачен номер *** /***/, всички от квартал *** /***/ по
кадастралния план на гр. ***, община ***, област ***, с реално ползване на
североизточната част на имота /парцела/, при съседи /граници/ на целия имот
по договор за продажба на държавен жилищен имот. Улица ”***”, наследници
на Г. В.П. и Ж.Ц., а по графични данни /скица/ границите на целия имот са: ул.
”***”, парцел *** /***/ за имот планоснимачен номер ***/***/ и 1/2 /една
втора/ идеална част от останалата част от продавания парцел *** /***/ за имот
планоснимачен номер ***/***/ от квартал *** /***/ по кадастралния план на
гр. ***, община ***, област ***, ведно с 1/2 /една втора идеална част от
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда /къща-близнак/, с
реално ползване на североизточната част, с обща застроена площ от 123 /сто
двадесет и три/, като в продаваната част от къщата се включват следните
помещения: в сутерена - две мазета, коридор /мазе/ с размери - дължина 7.40
/седем цяло и четиридесет стотин/ метра и ширина 1.50 /едно цяло и петдесет
стотни/ метра, и на първия етаж- стая, кухня, хол, тоалетна, коридор и тераса ;
разпределени са разноските по делото.
Ищците са недоволни от това решение и го обжалват с доводи за
неправилност. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част , като
вместо това иска им бъде уважен. Претендират се разноски.
Ответниците В. и Я. са подали отговор в срок; излагат доводи за
неоснователност на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Жалбата е подадена в срок, пред надлежен съд и от надлежно легитимирана
страна , при внесена държавна такса. Тя е допустима.
Окръжен съд гр. Перник съобрази :
Пред РС Радомир е бил предявен иск с правно основание в чл. 33 ал. 2 от
Закона за собствеността. Ищците М. Г. С., ЕГН: ********** и С. М. С., ЕГН
**********, са твърдяли да са част от съсобствениците на на процесния имот.
Твърдяли са , че първите двама ответници , И. Б. В. ЕГН:**********, с адрес:
***, Г. Д. Г. ЕГН: **********, са също от кръга на съсобствениците на този
имот , но продали своята част от същия на ответника К. С. Я. ЕГН:**********,
трето на тази съсобственост лице, без преди това да го предложат за
изкупуване от ищците. Искали са да им се признае по реда на чл. 33 ал. 2 от
ЗС правото да изкупят имота . Първоинстанционния съд е приел, че ищците и
първите двамата ответници са били от съсобствениците на имота, приел е че е
осъществена продажба и че липсва предложение до останалите
съсобственици да изкупят имота , но е отхвърлил иска , приемайки, че не е
спазен преклузивния двумесечен срок за предявяването на същия,
регламентиран в нормата на чл.33 ал. 2 от Закона за собствеността.
Решението е валидно и допустимо , а по същество , включително с оглед
наведените оплаквания – и правилно.
Не се формира по делото спор по това , че ищците и първите двама
ответници В. и Г. са от съсобствениците на процесния имот, и че последните
продали на несобственика К. Я. своята част от съсобствеността , без да я
2
предложат за изкупуване на ищците.В това отношение съдът кредитира
писмените доказателства – нотариален акт № *** т. *** , рег. № *** нот. дело
№ *** по опис на нот. Б.К. при РС Радомир, като отбелзява ,че към
нотариалното дело и акта не фигурира декларация по чл. 33 ал. 2 от ЗС от
останалите съсобственици на имота .
Спорно е било обаче спазването на преклузивния срок по чл.33 ал. 2 от
Закона за собствеността.
Срокът по чл. 33 ал. 2 от Закона за собствеността не е спазен .
От данните по делото личи, че продажбата е осъществена на дата
27.09.2022г., а исковата молба по настоящото дело е подадена в РС Радомир на
дата 07.02.2023г., три месеца и десет дни след датата на сделката. В тази
връзка, първоначалното твърдение на ищците е било, че са узнали за сделката
в деня след сключването й, 28.09.2022г., а след поправянето на нередовната в
тази част искова молба – че са узнали за сделката на дата 30.09.2022г и веднага
( на 04.10.2022г.) подали искова молба „за разваляне „ на този договор, по
която било образувано друго дело, под номер 945 по опис на РС Радомир за за
2022г. Няма данни за съдбата на това производство, страните не са ангажирали
искания то да бъде приложено по настоящото дело. Когато няма изрична
покана за изкупуване до другите съсобственици, предхождаща сделката,
двумесечния срок по чл. 33 ал. 2 от ЗС тече от датата на узнаването на същата.
В това отношение съдебната практика е константна и безпротиворечива
(Решение № 1470 от 5.VI.1964 г. по гр. д. № 694/64 г., I г. о. решение № 100 от
1.III.1995 г. по гр. д. № 1430/93 г., IV г. о., и др. под.). Спазването на даден
срок не съставлява факт, а извод на решаващия съд, базиран на твърденията на
страните по фактите и ангажираните за тези факти доказателства. Затова , при
липса на спор по фактическото твърдение на ищците, че са узнали за сделката
най – късно на дата 04.10.2022г., когато са предявили иск за развалянето й ,
срокът по чл. 33 ал. 2 от ЗС не е спазен.
При връщане на исковата молба като нередовна и свързаното с това
прекратяване на исковата производство, се заличават с обратна сила всички
последици на създалото се процесуално правоотношение, (на предявения иск)
, в това число и спазването на срока по чл. 33 ал. 2 от ЗС, ако е предявен такъв
иск . Този срок е елемент на фактическия състав на субективното право по
чл.33 ал. 2 от ЗС, а датата на узнаване съставлява положителен факт, от който
ищците черпят правата си. След като тя е посочена от ищците и не е оспорена
от ответниците , съдът не може да се отклони от нея и да приеме различна
дата на узнаване или липса на такова. Това би означавало съдилищата да се
произнесат по ненаведени от страната факти, т. е., да постановят недопустимо
решение. Или е правилен извода на РС Радомир за неспазен срок по чл. 33 ал.
2 от Закона за собствеността ; съдебната практика е еднопосочна в
разбирането си , че този пропуск не препятства правото на последващ
изтичането иск, а погасява субективното право на изкупуване. Затова искът
следва да се отхвърли, както е направил първоинстанционния съд . Решението
му следва да се потвърди, включително по изложените в него съображения.
Разноски се полагат на ответниците по жалбата , предвид изхода на спора .
3
Ответника К. Я. е бил представляван от особен представител на разноски на
ищеца, собствени такива не е направил. Ответника по жалбата и иска И. В.
има право на разноски за един адвокат във въззивното дело , в размер на 400
лв съгласно чл. 9 от действалата към датата на отговора наредба по чл. 36 от
ЗАдвокатурата ; хипотезата по чл. 38 от ЗА не е отречена.
Затова Пернишкият окръжен съд, на основание чл. 272 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 223/30.12.2024 г., постановено по гражданско
дело № 20231730100114 по описа за 2023 година, районен съд гр. Радомир.
Осъжда М. Г. С., ЕГН: ********** и С. М. С., ЕГН **********, двамата на
адрес: ***, да заплатят на адвокат С. И., адрес на дейност ***, сумата от 400
лева хонорар за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от датата на връчването му на страните , с
препис съгласно чл. 7 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4