Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.С., 30.05.2019 година.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански
състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 6357/2018
г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правното си основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 9 и 11, т. 7 и т. 11 от ЗКП във вр. с чл.
240 от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и цена на
иска 282.38 лева.
В исковата молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” се твърди, че на 04.09.2015 г. е отпуснат паричен кредит по Договор
за потребителски заем с № CREX-11427594, по силата на който дружеството е
предоставило заем на Т.И.Н. в размер на 592.92 лева.
Сумата е изплатена от
кредитора по начин, уговорен в чл. 1 от Договора, а усвояването й Т.И.Н. е
удостоверила с полагането на подпис в поле „Удостоверение на изпълнението”.
Въз основа на чл. 1 от Договора за ответника възниквало задължението да погаси
заема на 12 месечни вноски, всяка по
60.27 лева, които съставлявали изплащане
на главница, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите
41.55 % и годишния лихвен процент 35.25 %, посочени в параметрите по Договора.
Т.И.Н. е
преустановила плащането на вноските по кредит № CREX-11427594 на 20.06.2016 г.,
като към тази дата били погасени осем месечни вноски и вземането по договора ставало
изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
По този начин Т.И.Н. следвало да изплати остатъка по заема в размер
на 241.08 лева, представляващ оставащите четири погасителни вноски към 20.07.2016
г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
Алтернативно се считат всички претенции за дължими на
основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по
съставения между страните Погасителен план, която била на 20.09.2016 г., т.е.
към датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК е изтекла и последната падежна дата, въз основа
на което считат вземането си за изискуемо на посоченото основание.
Т.И.Н. дължала
и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 41.30 лева за
периода от датата на настъпване на изискуемостта - 20.07.2016
г. до 11.05.2018 г. или 224.35 лева - главница; 16.73 лева - възнаградителна
лихва и 41.30 лева - законна лихва за забава, или общо 282,38 лева.
Ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
и е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2546/2018 г. по описа на СлРС.
Ответницата не е намерена на постоянния и настоящ адрес и е залепено уведомление. От изисканата справка от ТД НАП – Бургас е
видно, че Т.И.Н. няма действащ трудов договор.
За ищцовото дружество възниква правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред срещу Т.И.Н..
Предвид изложено моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че Т.И.Н. дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.”, както следва:
- сумата 224,35
/двеста двадесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/ лева
представляваща главница по Договор за потребителски заем с № CREX -
11427594 от 04.09.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 31.05.2018 година до окончателното
изплащане на сумата,
- сумата 16,73 /шестнадесет лева и
седемдесет и три стотинки/ лева, представляваща възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.06.2016 година до 20.09.2016 година;
- сумата 41,30
/четиридесет и един лева и тридесет стотинки/ лева представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 20.07.2016 година до 11.05.2018 година;
Претендират
се разноските направените в хода на заповедното и настоящото производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника Т.И.Н. чрез назначеният й
особен представител – адв. Т.Р. ***, в който счита иска за процесуално
допустим, но неоснователен и недоказан.
Счита твърденията на ищцовото дружество за
голословни, недоказани и противоречащи на релевантната нормативна уредба и
съдебната практика. Предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, тъй
като не настъпвала автоматично при неплащане на определен рой вноски, както е
посочено в текста на Договора за кредит.
Необходимо било длъжника да бъде уведомен за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем и то преди подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК.
Доказателства в подкрепа на това законово изискване не били ангажирани,
напротив Заповедта за изпълнение на паричното задължение № 1371 от 04.06.2018
г. не била връчена на ответника.
От ИМ и представените доказателства не се
установява да е отправено от ищеца волеизявление за обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо, което да е
достигнало до ответника преди подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, т.е преди 31.05.2018 г.
поради което счита, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането по Договора за кредит.
Въз основа на изложеното счита, че предявения
установителен иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли в цялост.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не
изпраща представител. Чрез процесуален представител е депозирало молба, с която
уведомява съда, че поради служебна ангажираност, не може да осигури процесуален
представител, който да вземе участие в с.з. Заявява, че поддържа исковата молба
и приложените доказателства към нея, като предвид разпределената от съда
доказателствена тежест и с оглед изясняване размера на дълга на ответника, моли
да бъде назначена съдебно счетоводна експертиза, като поставя конкретни
въпроси, на които вещото лице да отговори.
Досежно
направените от ответника възражения за ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост, твърди, че поканата, с която кредитът е обявен за предсрочно
изискуем е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно
същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя
ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
При
условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият
има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез
връчване на препис от същия на ответната страна. Иска се в случай, че ответната
страна се яви или бъде надлежно представлявана в с.з. и представи нови
доказателства по делото или направи нови доказателствени искания, на ищцовото
дружество да бъде дадена възможност за запознаване и изразяване на становище преди
постановяването на съдебното решение. В случай, че се даде ход на делото по
същество, заявява, че поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение,
с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира
разноските сторени в настоящото и заповедното производство.
Ответникът
– Т.И.Н. се представлява от назначения й особен
представител – адв. Т.Р. ***, която
поддържа Отговора на ИМ и всички доводи, изложени в него. Счита, че от
представените писмени доказателства по делото не са налице такива, които да
сочат, че действително е настъпила предсрочна изискуемост на кредите. Сочи, че
цитираната покана в депозирана в последна молба от ищцовото дружество, не е
приложена по делото като писмено доказателство. Ето защо счита, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан, поради което моли съда да отхвърли исковата
молба срещу ответницата.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
На 04.09.2015 г. между
страните е сключен Договор за потребителски заем с № CREX-11427594, по силата
на който дружеството е предоставило заем на Т.И.Н. в размер на 592.92 лева. Сумата
е изплатена от кредитора по начин, уговорен в чл. 1 от Договора, а усвояването
й Т.И.Н. е удостоверила с полагането на подпис в поле „Удостоверение на
изпълнението”. Въз основа на чл. 1 от Договора за ответника възниквало
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 60.27 лева, които съставлявали изплащане на главница, ведно с оскъпяването
й, съгласно годишния процент на разходите 41.55 % и годишния лихвен процент 35.25
%, посочени в параметрите по Договора.
Т.И.Н. е
преустановила плащането на вноските по кредита на 20.06.2016 г.,
С
разпореждане от
04.06.2018 г. постановено
по ч.гр.д. № 2546/2018 г., състав на СлРС е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение № 1371/04.06.2018 г. за
осъждането на Т.И.Н., която да
заплати на ищеца сумата от сумата 224,35 лева представляваща
главница по Договор за потребителски заем с № CREX - 11427594 от 04.09.2015
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 31.05.2018 година до окончателното изплащане на сумата,
сумата 16,73 лева, представляваща
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.06.2016 година до 20.09.2016
година и сумата 41,30 лева
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 20.07.2016 година до 11.05.2018
година;
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло,
като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск
за установяване вземането на ищцовото дружество
срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на
иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец
следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и тъй като
ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва
да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да
докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че между страните
е сключен Договор за потребителски заем с № CREX-11427594, съгласно който „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” е
предоставило заем на Т.И.Н. в размер на 592.92 лева.
Въз основа на чл. 1 от Договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 60.27 лева, които съставляват изплащане на главница, ведно с оскъпяването
й, съгласно годишния процент на разходите 41.55 % и годишния лихвен процент
35.25 %, посочени в параметрите по Договора.
Назначеният особен представител на ответницата оспорва
факта, че е настъпила предсрочна изискуемост на крадита.
Съгласно чл. 3 от Договора, вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Няма данни за обявяване на предсрочна изисуемост на кредита
В конкретния казус за дадения кредит е
изготвен погасителен план, съгласно който последната 12-та вноска е била
дължима към 10.11.2016 г., т. е. преди подаване на заявлението по по чл. 410 от ГПК 20.09.2016 г., падежът на последната вноска е
бил настъпил, което прави вземането изискуемо изцяло, без да е необходимо
обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като такава не е дължима. Заявлението
за издаване на заповед е подадено в СлРС на 31.05.2018 г.
От приетото и неоспорено по предвидения в ГПК
ред се установява, че неиздължените суми от ответницата по договора за
потребителски заем са в размер на 241.08
лева главница, представляваща незаплатени 4 броя погасителни вноски и обезщетение за забава в размер на 41.30
лева за периода от 20.07.2016 г. до 11.05.2018 г. и възнаградителна лихва в
размер на 16.73 лева.
Предвид изложеното предявеният от
ищеца положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2546/2018
г. на СлРС се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал.1
от ГПК ответницата следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на
125 лева д.т. , юриск. възнаграждение в размер на 100 лева, и 150 лева за
особен представител в исковото производство и 25 лева д.т. и 50 лева юриск.
възнаграждение в производството по издаване на заповед за изпълнение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.Н. с ЕГН ********** ***,
че ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4” , Бизнес парк София, сгр. 14, както
следва:
- сумата 224,35
лева /двеста двадесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски заем с № CREX - 11427594 от 04.09.2015 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
31.05.2018 година до окончателното изплащане на сумата;
- сумата
16,73 /шестнадесет лева и седемдесет и
три стотинки/ лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за
периода от 20.06.2016 година до 20.09.2016 година;
- сумата 41,30 /четиридесет и един лева и тридесет стотинки/ лева
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 20.07.2016 година до
11.05.2018 година, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 1371/04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2546/2018 г. на СлРС.
ОСЪЖДА Т.И.Н.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4” , Бизнес парк София, сгр. 14 разноски в исковото производство в размер на 375
лева и разноски в производството по
ч.гр.д. 2546/2018 г. на СлРС в размер на 75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: