Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 409
гр.
Русе, 19.10.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет
и първи септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при
секретаря Димана Стоянова и
в присъствието на
прокурора
Добромира Кожухарова като разгледа докладваното
от съдията Н. Георгиева в. гр. дело № 422
по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
П.М.Ц., чрез пълномощника адв. П.М., е обжалвала
решението на Русенския районен съд по гр. д. № 4767/2017 г. в частта, с която предявеният
от нея иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
отхвърлен над сумата 2 000 лв. до 10 000 лв. и е осъдена да заплати разноски по
делото. Излага оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и
моли то да бъде изменено, като се уважи изцяло исковата претенция до пълния
претендиран размер от 10 000 лв.
Ответникът Апелативен съд Велико Търново оспорва основателността на жалбата
и моли тя да не се уважава, а решението в обжалваната част да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Ответникът Окръжен съд Велико Търново счита жалбата за неоснователна, моли за
нейното отхвърляне и потвърждаване на решението в обжалваната част като
правилно и законосъобразно.
Апелативен съд Велико Търново е обжалвал решението на Русенския районен съд
по гр. д. № 4767/2017 г. в частта, с която е осъден солидарно с Окръжен съд
Велико Търново да заплати на ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди по чл. 2б от ЗОДОВ в размер на 2 000 лв. Моли за отмяната му, а в условия
на евентуалност – да се намали размерът на присъденото обезщетение, като излага
подробни съображения за неправилност на съдебния акт. Претендира разноски по
делото.
Жалба срещу решението е депозирана и от Окръжен съд Велико Търново в
частта, с която е осъден солидарно с Апелативен съд Велико Търново да заплати
на ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди по чл. 2б от ЗОДОВ в размер на 2 000 лв. Моли да бъде отменено в тази част като неправилно и
незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло иска
като неоснователен и недоказан, а в условия на евентуалност – да се намали
присъденото обезщетение, по изложените в жалбата доводи.
П.М.Ц., чрез пълномощника адв. П.М., е депозирала
становище по въззивните жалби на ВТОС и ВТАС, в което счита и двете за
неоснователни и необосновани.
Представителят на прокуратурата счита жалбите на Апелативен съд Велико
Търново и Окръжен съд Велико Търново за основателни, а на ищцата за
неоснователна.
Въззивният съд намира жалбите за допустими – подадени са от заинтересовани
от обжалването страни, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. Разгледани по същество, жалбите на Апелативен съд Велико Търново и Окръжен
съд Велико Търново са частично основателни, а жалбата на П.М.Ц. е неоснователна.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е уважил иска
на Ц. по чл. 2б от ЗОДОВ и е осъдил солидарно Апелативен съд Велико Търново и
Окръжен съд Велико Търново да ѝ заплатят сумата 2 000 лв., представляваща
обезщетение за нарушение на правото на разглеждане на гр. д. № 636/2009 г. по
описа на Окръжен съд Велико Търново в разумен срок, ведно със законната лихва, считано
от 02.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като е приел, че тя е
претърпяла неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок, защитено по чл. 6 от ЕКПЧОС. Това
обезщетение е определено след като съдът е взел предвид постановената съдебна
практика, обективирана в Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5721/2015 г., III г. о, според което в производството по иск с правно основание
чл. 2б от ЗОДОВ не може да бъде определяно обезщетение в размер, по-нисък от
предложения по извънсъдебен ред от държавен орган. В цитираното съдебно решение
изрично е прието, че при липса на съгласие на страната с размера, предложен по
споразумението, положението на тази страна не може да бъде влошавано в съдебното
производство, развиващо се по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, което е мотивирало съда да
уважи исковата претенция за сумата от 2 000.00 лева. В останалата част до 10 000
лв. искът е квалифициран като неоснователен и е отхвърлен.
Въззивният съд намира, че неправилно обезщетението за претърпените от ищцата
вреди е определено на сумата 2 000 лв. В
чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1
от ЕКЗПЧОС. Предвиденото обезщетение е
за нарушаване на субективното право на разумен срок за разглеждане и решаване на делата, което е и основен принцип, установен,
както в Конвенцията, така и
във вътрешното ни право – в чл. 60а от ЗСВ и
в чл. 2б от ЗОДОВ. Районният съд правилно е достигнал до извода, че за
уважаване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ е необходимо да бъде установено, че
съответното производство е разгледано в срок, който надвишава разумния такъв за
разглеждане на делото, както и да бъде доказано, че на ищцата са причинени
вреди, които са закономерна последица от продължителното разглеждане на делото.
В този смисъл не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателите ВТОС
и ВТАС, изложени в насока, че не е налице забавяне на процеса по разглеждане и
решаване на делото, тъй като на лице са били обективни причини за това. Действително,
производството по частна жалба с вх. № 719/12.02.2013 г. против разпореждане от
07.03.2012 г. за издаване на изпълнителен лист по в. гр. д. № 647/2010 г. на
Апелативен съд Велико Търново, е приключило в разумен срок и не е налице
забавяне при разглеждане и решаване на делото.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС всяко лице, при решаването на
правен спор относно неговите граждански права и задължения, има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Нарушението на това субективно материално поражда отговорност за обезщетение за
причинени вреди на лицето. Преценявайки на тази плоскост развилото се
производство по частна жалба с вх. № 1536/12.02.2013 г. против разпореждане от
13.03.2012 г. на Окръжен съд Велико Търново по гр. д. № 636/2009 г., първоинстанционният
съд правилно е констатирал забава при администрирането на същата, поради което четири
години след депозирането ѝ, на 14.02.2017 г., състав на Апелативен съд – Велико
Търново е отменил разпореждането за издаване на изпълнителния лист. Безспорно
ищцата е търпяла вреди от продължилия четири години процес, свързан с
обезсилването на изпълнителния лист. Това се установява от събраните по делото
гласни доказателства – свидетелите сочат, че ищцата е изпитвала притеснения по
повод образуваното против нея изпълнително дело, тревожила се е за неговия
изход, изпитвала е притеснения и относно бъдещото си финансово състояние. Затова
въззивният съд приема, че е налице негативно въздействие върху психиката на ищцата,
което се е проявявало в продължителен период от време, свързано с
неизвестността от изхода на делото.
Неправилно, обаче, съдът не е съобразил процесуалното поведение на ищцата
през този период и по-конкретно – действията ѝ, свързани с подаване на множество
молби и жалби с неясно съдържание чрез различни органи, както и инициирането на
процедури, които не навеждат на извод, че цели защита на правата ѝ.
Настоящият състав приема, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Доводи в тази насока са
изложени както в жалбите на двамата ответници, така и още в подадените от тях
отговори на исковата молба, но първоинстанционният съд не е обсъдил същите в
мотивите си. Основателни са възраженията във въззивната жалба на ВТАС, че
ищцата не е предприела процедура по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в
частта за разноските в производството пред първоинстанционния Окръжен съд
Велико Търново. Такова искане не се съдържа и в депозираната от нея въззивна
жалба срещу решението на съда. Следва да се отбележи, че именно това
производство, по чл. 248 от ГПК, е най-бързият, логичен и законово
регламентиран път за решаване на въпроса, дължима ли е била държавната такса и
с решаването му не би се стигнало до издаване на изпълнителен лист за 3 000 лв.
плюс 5 лв. такса за неговото издаване. Това поведение на ищцата, изразяващо се
в бездействие, има значение за обема и интензитета на твърдяните
от нея вреди и следва да бъде съобразено при определяне на справедливото
обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ. Вместо да упражни добросъвестно и в срок
предвидените в закона процесуални права, тя подава до различни органи
многобройни и неясни молби, с което цели защита на свои накърнени права.
На следващо място следва да се отбележи, че ищцата се е възползвала от
правото си по реда на чл. 255 от ГПК, като е поискала определяне на срок при
бавност. Същевременно обаче е подала и молба до Министъра на правосъдието чрез
ИВСС за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, за да получи обезщетение. Това е наложило изпращане на делото в
ИВСС, довело до допълнително забавяне на разглеждането и решаването му.
При определяне на обезщетението на Ц., съдът съобразява приетото в Решение
№ 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о, според което в производството по иск с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ не може да бъде определяно обезщетение в размер,
по-нисък от предложения по извънсъдебен ред от държавен орган. Действително,
цитираното съдебно решение не представлява задължителна съдебна практика,
съгласно чл. 290, ал. 3 от ГПК, в какъвто смисъл навежда доводи жалбоподателят
ВТАС, но настоящият състав споделя възприетото в него. Доколкото в това решение
е възприето, че ако страната не е съгласна с размера на обезщетението,
предложен по споразумението, то положението ѝ не може да бъде влошавано в
съдебното производство, развиващо се по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, съдът намира,
че исковата претенция трябва да бъде уважена за сумата от 800.00 лева, която
следва да бъде присъдена на ищцата, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявление до Министъра на правосъдието – 02.03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Неоснователни са оплакванията направени с въззивната
жалба подадена от П.Ц., за неправилност на
решението, в частта, с която е отхвърлена претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди над уважения размер от 2 000
лв. до предявения размер от 10 000 лв. Конкретни доводи не са въведени от жалбоподателката,
поради което съдът няма как да вземе отношение по направеното оплакване за
неправилност на съдебния акт в обжалваната част.
С оглед изложеното, искът като основателен и доказан следва да се уважи до
размера от 800 лева, а над него до 2 000 лв. да се отхвърли като неоснователен,
в който смисъл следва да се измени и решението в обжалваната част. В останалата
част, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Предвид
изложеното и отхвърлената част на иска, в полза на Апелативен съд Велико Търново
следва да се присъди възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал.
1 от НЗПП.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 675 от 26.04.2018 г. на Русенски районен съд по гр. д. №
4767/2017 г. в частта, с която искът на П.М.Ц. против Апелативен съд Велико
Търново и Окръжен съд Велико Търново е уважен над сумата 800 лв. до 2 000 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, иска с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от ищеца П.М.Ц. против
Апелативен съд Велико Търново и Окръжен съд Велико Търново, за сумата над 800 лева до 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА П.М.Ц. с ЕГН ********** *** да
заплати на Апелативен съд Велико Търново сумата от 100.00 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: