Р Е Ш Е Н И Е № 147
16.04.19г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ:Албена Зъбова - Кочовска
Иван Воденичаров
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело № 119 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 463, ал.2, вр. Чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. О. Т. с ЕГН **********, с адрес: *, чрез пълномощник- адв. А. , със служебен адрес: *, против решение № * постановено по в.гр.д. №103/19г. по описа на Окръжен съд Б. , с което е отменено постановлението за разпределение от 22.10.18г. на ЧСИ Г. М. , с рег. № 703 на КЧСИ и район на действие- този на ОС Б. по изп.д №20167030400336, по описа на същия ЧСИ, с дадени му указания, които да спази при извършването на новото разпределение на събраната сума.
В жалбата си горното лице, явяващо се взискател по изпълнителното дело навежда оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна иска, както и ново произнасяне от въззивния съд при оставяне в сила на атакуваното постановление на ЧСИ. Конкретно сочи, че мотивите на съда, защитаващи интересите на длъжника стигат до крайност и не съответстват на затвърдената с ТР №2/26.06.15г. по тълк.д. №2/13 г. на ОСГТК на ВКС практика, а също излизат извън приложението на нормата на чл.73, ал.4 и чл.73а от ГПК, посочващи кога таксите в изпълнителното дело са за сметка на взискателя. Оспорва аргументите на първата инстанция още с това, че в случая ЧСИ е предприел един и същ способ за изпълнение- обща публична продан по отношение на седем земеделски недвижими имота на длъжника, макар само за два от тях обявеното за купувач лице да е внесло достигнатата цена. Следователно сторените за общия способ разноски следва да се признаят общо и така да се включат в разпределението на получената след проданта сума. Възразява се и срещу мотивите, че невнесените прости такси не били от първи ред на вземания за разноски, т.к. този извод противоречи на логиката на чл.79 от ГПК, както и на т.6 и т.11 от цитираното по- горе ТР. Акцентира върху това, че по жалбата против приетите от ЧСИ разноски за адвокатски хонорар, платен от взискателя, е вече налице произнасяне на БОС, чийто акт е влязъл в сила. Прилага копие от акта. Не ангажира нови доказателства.
Ответниците по жалбата- длъжник по изпълнението Д. К. Р. , купувачът от публичната продан Т. Р. , присъединените взискатели – Н. П. и община П., не подават писмен отговор на частната жалба.
Проверката на апелативен съд по чл.269 от ГПК сочи решението на първата инстанция за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените в частната жалба доводи, събраните по делото доказателства и съобразявайки закона, въззивният съд приема за установено следното:
Производството пред БОС е образувано по реда на чл.463 ГПК, по три жалби на длъжника по изп.д. №336/16г. по описа на ЧСИ Г. М. , с район на действие- този на БОС- Д. Т. К. Р. с ЕГН ********** от *, подадени против постановлението на ЧСИ за разпределение на събраните по същото производство суми от публичната продан на два недвижими земеделски имота- собственост на длъжника, касаещи начислените в разпределението такси и разноски, за които съдебният изпълнител е приел предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД: сумата 1907, 59лв. с ДДС-„разноски по изпълнението, обикновени такси, платени от взискателя“ и сумата 3127,59 лв., разпределени в полза на взискателя Т. Аргументите са, че горепосочените разноски не касаят настоящото изпълнително производство, а друго изпълнително такова, което е било образувано пред ЧСИ с район на действие – Пловдивски окръжен съд, но вече прекратено, че разноските не са били предявени на длъжника преди връчването на разпределението, че възприетото по изпълнението адвокатско възнаграждение от 800 лв. е твърде завишено( срещу постановлението, възприемащо тези разноски е подадена паралелна жалба, разгледана от БОС в друго производство, по което има влязло в сила решение), че разноските са сторени за действия, неотносими към имуществото на длъжника- за чужди недвижими имоти, несъстояли се по тази причина описи на същите и др. действия, нямащи отношение към събраните в това производство суми за удовлетворяването на взискателите, че така както са определени, сумите за разноските ощетяват привилегирования взискател Н. за публичните задължения, които длъжникът има.
Ответникът по жалбата-взискател Т. е оспорил доводите на жалбоподателя и е въвел подробни съображения в подкрепа на становището си за правилността и законосъобразността на извършеното от ЧСИ Г. М. разпределение.
Окръжният съд е счел жалбата за основателна и е приел разпределението за неправилно изготвено. Отменил го е с указания до ЧСИ за изготвянето на ново, в което да съобрази, че привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД ползва само онези разноски на взискателя, които са направени за принудителното изпълнение върху имотите, продадени на публичния търг, а не за всички сторени от него разноски за всички приложени изпълнителни способи или други процесуални действия. Отбелязал е и, че разпределението не съдържа подробно описание на разноските- те са посочени общо. Освен това е постановил, че ЧСИ не е кредитор в производството и с изключение на таксата по чл.26 от Тарифата, която не е авансово дължима, няма законово основание да включва в разноските с предпочтително удовлетворение от първи ред своите вземания за онези, които е следвало да бъдат, но не са му внесени авансово от взискателя. Тези разноски ЧСИ би следвало да потърси по реда на чл.410 от ГПК и едва тогава да ги включи в разпределението на събраните от имуществото на длъжника суми.
Въззивният съд споделя крайния извод на първата инстанция, че разпределението е изготвено неправилно, че следва да бъде отменено и върнато на ЧСИ с указания за изготвянето на ново, но по съображения, частично различаващи се от изложените в обжалваното решение.
Апелативният съд споделя становището на окръжния, че привилегията по чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД е особена и не се прилага за всички направени в изпълнителното производство разноски на взискателя. (Вж. в този смисъл и възприетото от ВКС в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК- т.6 и т.11 становище).
Привилегията е качество на едно вземане, по силата на което то се удовлетворява по предпочитание пред други вземания и представлява характеристика на самото вземане, като правната теория различава две нейни разновидности: специални/особени/ привилегии, допускащи удовлетворение на конкретно субективно право предпочтително пред други, т.к. е обвързано с конкретно имущество и общи, при които правото на предпочитано удовлетворение се упражнява независимо върху какво имущество е насочено принудителното изпълнение. Привилегиите на кредиторите в индивидуалното принудително изпълнение, уредено в ГПК, са съобразени с императивната разпоредба на чл.136 от ГПК.
Съгласно визираното в чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, привилегировани са вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Затова тази привилегия е особена. В т.6 от горното ТР изрично е посочено, че в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, като в този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
Казаното навежда на два извода: първият, че ако за няколко имота(движими вещи) е приложен един способ на изпълнение, но така е постигнато осребряване само на част от тях, в разпределението на паричните постъпления ще се включат само разноските, направени за имотите, за които принудителната продан е осъществена. Вторият-че разпределението трябва да бъде изготвено по начин, страните и съдът да могат да проверят правилността му, т.е. от него да е видно основанието и размера на отделните включени като разноски суми, включително тези, за които ЧСИ е приложил първата по ред привилегия на плащането- те следва да са разграничени по пера.
Видно от обжалваното по делото разпределение е, че горните изисквания за законосъобразност не са спазени: в случая ЧСИ е определил общи разноски за изпълнението в размер на 4345, 09лв., но включените в този сбор елементи са твърде общо обяснени, не се подкрепят от събраните по делото доказателства за извършени плащания и поради това се оказват необосновани. Освен това предпоставят извода, че ЧСИ не е отграничил от всички направени до момента разходи тези, които касаят само продадените два земеделски имота. Първата определена в разпределението за плащане с привилегията по чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД сума от 1907,59лв. с ДДС- за „разноски по изпълнението, обикновени такси, платени от взискателя“, не съдържа никаква разбивка за съставките си и поради липсата на други данни по делото, съдът не може да направи преценка дали тя е действително дължима и за какво, респективно правилно ли е начислена. Сумата 104,30лв., наречена „разноски по изпълнението, платени от ЧСИ държавни такси“ също не е обоснована чрез посочване на отделните такси, от които е съставена и не дава възможност да се провери за какво е начислена, била ли е дължима, а поради липса на данни и дали наистина е платена от ЧСИ. По същия начин липсва обосновка и разбивка на отделните съставки на сумата 396 лв.с ДДС, включена в разпределението като „разноски по изпълнението, обикновени такси на ЧСИ, неплатени на основание ТРР от ЗЧСИ: т.4,т.5,т.9,т.10 и т.13. Поради съвпадения с резултати от направени допълнителни собствени изчисления, настоящият съд може само да предположи, че определената за плащане на ЧСИ сума от общо 1113,20лв. представлява сбор от дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ(717,20лв. плюс разноските от общо 396лв.), а определената за плащане на взискателя Д. Т. сума от общо 3127,59лв. е сбор от разноските от 1907,59лв., адвокатския хонорар от 800лв. и възнаграждението за вещо лице от 420 лв.
Неяснотата за основанието и формирането по размер на така посочените такси и разноски, и невъзможността те да бъдат проверени, е достатъчно самостоятелно основание за отмяна на обжалваното разпределение, както и за указване да се извърши ново, при което ЧСИ да посочи произхода и размера на всяка приета такса и разноска, включително и на тези, сторени от взискателя в хода на прекратеното пред пловдивски ЧСИ изпълнително производство, защото настоящото, образувано пред ЧСИ М. е негово продължение. В разпределението следва да бъдат включени само разноски и такси за описа и оценката на двата продадени имота, изчислени пропорционално на дължимите, респективно на събраните от взискателя за всички изнесени на публична продан имоти.
Този съд обаче не споделя мотивите на първата инстанция в насока, че неплатените авансово от взискателя такси и разноски не подлежали на включване в настоящото разпределение като вземане на ЧСИ и за тях не била приложима привилегията по чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД.
Разсъждението противоречи на възприетото от ВКС в т.11 от горецитираното ТР становище, че ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато последният отговаря за нея. Едва когато длъжникът не отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от нейния размер.
В случая с оглед размера на подлежащата на изпълнение сума(35 427 евро и 1822,35лв.), не е приложимо ограничението на чл.73а ГПК за съответствие между разноски и събираем дълг, след надвишаването на което отговорността за разноските преминава върху взискателя, нито е въведено възражение за неправилно приложение на ограничението за размера на пропорционалните такси, визирано в чл.73, ал.4 от ГПК, имащо същата последица. Не са приложими и хипотезите на чл.79 ал.1 от ГПК, в които длъжникът не отговаря за разноските по изпълнението. Следователно за всички такси и разноски в настоящото изпълнително производство отговаря длъжникът. Това не се променя от факта, че ЧСИ не ги е събрал авансово от взискателя. Последният не остава задължен за тях към ЧСИ и за събирането им не може да се приложи редът на чл.410 и сл. от ГПК. Разноските остават пак в тежест на длъжника според общото правило на чл.79, ал.2 от ГПК и следва да бъдат включени в разпределението на равностойността на осребреното му имущество, включително като се ползват от привилегията на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Включените в разпределението разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат ревизирани от съдебния изпълнител, предвид влязлото в сила решение №ІV-79/04.02.19г. на БОС по в.гр.д. №83/19г. по описа на същия съд, оставящо без уважение жалбата, подадена против постановлението на ЧСИ М. от 25.09.18г.,т.к. размерът на адвокатския хонорар на взискателя от 800лв. не е прекомерен.
В обобщение на горното и поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища, решението на Окръжен съд Б. следва да бъде потвърдено, но като се постанови при изготвянето на новото разпределение, ЧСИ да съобрази указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №ІV-81/04.02.19г., постановено по в.гр.д. №103 по описа на Окръжен съд Б. за 2019г., като ПОСТАНОВЯВА при изготвянето на новото разпределение ЧСИ Г. М. да съобрази указанията, дадени от БАС в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: