Р Е
Ш Е Н
И Е № 323
гр. Стара Загора, 14.07.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с
участието на прокурор Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева КАНД №262
по описа за 2021 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение № 260080 от 06.04.2021г., постановено по АНД № 378/2020г. по описа на Районен съд Чирпан е потвърдено
наказателно постановление /НП/ №20-0375-000398 от 30.07.2020г., издаден от
Началник група към ОДМВР Стара Загора, с което на И.В.Н., ЕГН **********, за
нарушение на чл.58, т.3 и нарушение на чл.104а от ЗДвП и на осн. на чл.178ж,
ал.1, т.1 и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП били наложени две наказания „глоба“ в
размери съотв. 50 лева и 1000 лева, ведно с лишаване от право на управление на
МПС за срок от 3 месеца. С решението И.В.Н., ЕГН ********** бил осъден да
заплати на ОДМВР и разноски в размер на 80 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от
решението останал наказаният, който в срок и чрез процесуален представител моли
съдебният акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, ведно с
потвърденото наказателно постановление.
Според
касатора, при постановяване на решенето РС изобщо не обсъдил безспорно
установеното обстоятелство, че актосъставителят не присъствал на извършването
на нарушението, а бил извикан по телефона от свои висше стоящи колеги, които на
конкретната дата нямали никакви контролни функции и които в нарушение на ЗДвП използвали
звуков сигнал да спрат един случайно срещнат гражданин.
Допълнително
се мотивира, че РС ни изследвал обстоятелството, че в действителност по време
на нарушението скоростта на въпросния участък била ограничена поради много
лошото състояние на участъка от пътя, което сочело, че вероятно водачът се
опитвал да избегне множеството дупки там. Въпросът дали била ограничен
скоростта в този участък следвало да се удостоверя от органа и да се изиска
служебно информация от АПИ.
На последно
място касаторът сочи, че цитираното от РС определение за автомагистрален път не
отчитало ситуации, при които пътното платно било в такова лошо техническо
състояние, че се налагало използването на аварийната лента, с цел избягване на
по-тежки ПТП.
Касаторът,
редовно призован в с.з., не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
касация, редовно призован, не се представлява. Не взема становище по жалбата.
Представителят
на ОП Стара Загора излага становище за правилност и законосъобразност на
въззивното решение.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата се явява
неоснователна.
Въззивният съд приел извод за неоснователност изцяло на подадената
до него жалба. По отношение на нарушението по т.1 от процесното НП, а именно на
чл.58, т.3 от ЗДвП, санкционирано на осн. чл.178а, ал.1, пр.1 от ЗДвП, приел за
установено, че на дата 22.05.2020г. касаторът управлявал на АМ Тракия, км.
167+100 м. по посока запад – изток лекия си автомобил като се движел в лентата
за принудително спиране, без да имало повреда на МПС или здравословен проблем
на водача или пътниците. Относно нарушението по т.2 от НП, а именно за
нарушение на чл.104а от ЗДвП, санкционирано на осн. чл.183, ал.4, т.6 от
закона, въвзивният съд при гореописаната факическа обстановка приел, че водачът
по време на управление на МПС използвал мобилен телефон без устройство, което
да позволявало използването на телефона без участието на ръцете.
Изводите на съда за безспорна установеност на горепосочените
фактически обстановки били обосновани чрез данните от гласните доказателствени
средства, събрани пред РС, а именно от показанията на актосъставителя и св. А.
и св.Д.. РС посочил, че техните показания не били оборени с други доказателства
и се кредитирали изцяло. Предвид на това въззивният съд приел извод за
законосъобразност на издаденото НП, вкл. и за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения.
В решението си съставът на РС Чирпан мотивирал изводи за
неоснователност на всички навеждани от жалбоподателя доводи относно опорочаване
на проведеното АНП и несъставомерност на наказанието по т.1 от НП.
Касационната инстанция изцяло споделя фактическите изводи на РС и
направените въз основа на тях правни такива и по отношение на двете
противоправни деяния, като извършени от касатора и не се налага тяхното
преповтаряне тук.
Не се явява основателно възражението, че РС въобще не обсъдил
безспорното обстоятелство, че актосъставителят не присъствал на нарушението. Таково изискване чл.40 от ЗАНН не установява.
По делото пред РС се удостоверява обаче, че актосъставителят притежава
компетенция да съставя АУАН относно нарушения по ЗДвП, поради което на тази
плоскост изобщо не се доказва да има допуснато нарушение. Следва да се посочи,
че изцяло в съотв. с процесуалните си задължения за всестранно, пълно и
обективно установяване на релевантните за спора обстоятелства, РС допуска до
разпит в качеството им на свидетели не само актосъставителя, но и очевидците на
двете нарушения. Именно чрез показанията на последните се изгражда и извода за
безспорна доказаност от обективна и субективна страна на двете нарушения на
ЗДвП. За тези свидетели /А. и Д./ не се удостоверява от данните по делото да са
извършвали проверка на водача относно спазване на изискванията на ЗДвП, нито да
са извършвали процесуални действия по ЗАНН по тяхното установяване. Единствено св. А. се сочи, като свидетел по
акта, който обаче е издадено от пол. служител Н., за който се удостоверява по
безспорен начин, че притежава съотв. правомощия за това.
Още по несъстоятелни са възраженията за не обследване въпроса за
ограничението на скоростта в процесния участък на пътя. Всеизвестно е на цялото
българско общество плачевното техническо състояние на пътен участък от АМ
Тракия в района на област Стара Загора към м. юли 2020г., вкл. и там, където
попада км.167+100, мястото на извършване на двете нарушения. Изцяло правилен
обаче се явява доводът на РС, че въведеното ограничение в скоростта на движение
в този участък, не променя характеристиката на пътя и той си остава
автомагистрален. Ето защо установените в ЗДвП ограничения при движението по
него остават важими и следва да се спазват от водачите. Сред тях е забраната
водачите да се движат в т.нар. „аварийна“ пътна лента /чл.58, т.3 от ЗДвП/,
освен при наличие на установените законови изключения, каквито не се доказва да
са били налице към момента на нарушението, както и важи забраната да не се
управлява МПС по време на което да се използва мобилен телефон без съотв.
устройство „свободни ръце“ /чл.104а от ЗДвП/.
При безспорна установеност, че с поведението си касаторът виновно
нарушава тези забрани при управлението на собствения си лек автомобил, то на
същия изцяло правилно и законосъобразно се издава НП, с което тези нарушения се
санкционират с предвидените по вид и размер санкции, съотв. чл.178ж., ал.1 и
чл.183, ал.4, т.3 от ЗдвП. Потвърждавайки това законосъобразно издадено НП,
въззивният съд прилага правилно закона. По отношение на съдебното решение не се
установява да са налице касационните основания, които се претендират и същото
следва да се остави в законна сила като валидно, допустимо и правилно.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ изцяло в сила Решение № 260080 от 06.04.2021г., постановено по АНД № 378/2020г. по описа на Районен съд Чирпан.
Настоящото
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.