Решение по дело №528/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 декември 2023 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20237240700528
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 468

   29.12.2023 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:   

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                        2. ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

 

 

при секретаря: Стефка Христова

и прокурора: Георги Николов

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №528 по описа на съда за 2023 г.

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Б.Б. ***, против чл.64, ал.1, изречение първо от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.

            Жалбоподателят претендира, че притежава правен интерес да атакува пред съд така посочената от него част от разпоредбата на чл.64, ал.1 от общинската наредба, който бил пряк, личен и непосредствен, тъй като бил правоспособен водач на МПС от кат. А, Б и М и често управлявал, спирал и паркирал, както лични, така и МПС на трети лица на територията на Община Стара Загора. При това можел да извърши и нарушение на някое от многобройните нарушения, описани в чл.33-34 от наредбата, за което да му бъдела наложена глоба с квитанция от 15 лева. Атакуваната от него част от разпоредба от общинска наредба била в разрез с чл.39, ал.1 от ЗАНН и нетърпима от принципа на правовата държава, установен в чл.4, ал.1 от Конституцията на страната. Оправдава правния си интерес и с приложени няколко на брой съдебни актове на този съд и на ВАС.

            Относно претендираните пороци на обжалвания текст посочва, че те се обхващали от чл.146, т.1,3,4,5 от АПК.       На първо място твъ, че процесната разпоредба била в пряко противоречие с по–висок по степен нормативен акт, визирайки чл.39, ал.1 от ЗАНН, където законодателят уредил хипотеза за налагане на глоба с квитанция, но само в размер до 10 лева, а не до 15, поради което в тази част имало незаконосъобразност.  На второ място сочи, че така ответникът надхвърлил нормотворческите предели, очертани в чл.8 от ЗНА, като по недопустим начин издал процесната част от атакувания текст, при условие, че глоба с квитанция и в определения размер от 10 лева се налагала сами при законова уредба или указ, а не с наредба като процесната. От там се извежда и извод за нищожността на атакувания текст от общинската наредба /по арг. на §11 от ЗДвП/, вкл. и поради не разгласянето й по правилото на чл.22, ал.2 от ЗМСМА.

            На следващо място жалбоподателят претендира и нарушение на процесуалните правила на чл.26 и чл.28 от ЗНА, тъй като проектът на наредбата не бил публикуван 30 дни преди приемането й и това довело до нарушение на установени права за трети лица и на основни принципи на административния процес. Липсвал анализ и за съответствие на оспорената част с правото на ЕС, нямало доклад и за очакваните финансови резултати.

            Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Б.. Поддържат оспорването. Претендират се разноски.

            Ответникът – ОбС Стара Загора, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който моли да се отхвърли оспорването. Мотивира спазване на процесуалните изисквания за приемане на процесния текст от общинската наредба. Моли да присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва като прекомерен размерът на уговореното възнаграждение за един адвокат от жалбоподателя.

            Представителят на ОП Стара Загора дава становище за допустимост на жалбата на г-н З. поради наличие на пряк правен интерес от нея и за основателността й.

            Съдът, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

            С предложение от 14.07.2011г. Кметът на Община Стара Загора внесъл за приемане в Общински съвет-Стара Загора проект за нова  Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /л.39-40/. С Решение № 1251, от проведено на 28.07.2011г. заседание, ОбС Стара Загора приел на първо четене на осн. чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, вр. с чл.2 Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Решението било прието с гласовете на 39 общински съветници /л.64/. С Решение № 1296 от 28.07.2011г.,прието на заседание на Общински съвет Стара Загора на 28.07.2011г. на основание чл.21, ал.1, т.7 във вр. с ал.2 от ЗМСМА и на второ четене била приета Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. В проведеното гласуване са участвали 31 общински съветници /при общ брой общински съветници в общински съвет Стара Загора – 51/, като всички са гласували  „за” /л.65/.

            От приложената по делото отпечатана процесната наредба, се установява, че същата е била изменяна и допълвана с последващи решения на Общински съвет Стара Загора в отделни нейни разпоредби, но същите не касаят текста на чл.64, ал.1, изречение първо. С нея е предвидено, че глоба в размер до 15 лева да може да се налага с квитанция.

            По делото се прилагат още: копие от СУМПС, издадено на П.Т.З. с валидност до 07.08.2023г. /л.5/; фактури за заплатена такса за паркирани и талони за паркиране от 2023г. /л.6/; титулна страница на читателска карта, издадена от Библиотека „Захари Княжевски“ Стара Загора и заемна бележка /л.7/; наредба за обществения ред при използването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /л.41-63/; интернет разпечатки от страницата на Община Стара Загора /л. 91-95/;

            При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следните правни изводи:

            Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Предвид множеството оспорвания, реализирани пред този съд от страна на жалбоподателя З. и обективираните произнасяния на ВАС, че същият притежава пряк и непосредствен интерес от същите, следва да се приеме, че жалбоподателят и в този случай обосновава такъв, още повече противното би означавало недопустимо ограничаване на правото му на свободно придвижване, което включва и възможността същият да пребивава в град Стара Загора, съответно при допуснати от него нарушения на правила, установени с въпросната общинска наредба да бъде субект на административно-наказателна санкция - глоба.

                   Предмет на оспорване пред съда е част от конкретна разпоредба от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора и съдът е ограничен в рамките, определени с жалбата, да извърши преценка по същество на валидността и законосъобразността й.

            От представените по делото писмени доказателства и извършената служебна проверка за законосъобразност Съдът констатира, че Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, в редакцията й от 28.07.2011г. /относимата към жалената частично разпоредба/, не е била приета в съответствие със законово регламентираните изисквания за подготовката и приемане на нормативни административни актове. По делото, въпреки дадените изрични указания с разпореждането за насочване на делото, не се представиха безспорни доказателства за спазване на изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА /в редакцията й към м. юли 2011г./ -  вносителят на проекта за наредбата да го е публикувал на интернет страницата на Община Стара Загора заедно с мотивите и да е предоставил на заинтересованите лица възможност за изразяване на предложения и становища по проекта в необходимия 14-дневен срок. Представените извлечения от интернет страницата на Община Стара Загора на л. 91 – 95/ по никакъв начин не удостоверят този факт. Данни за това не могат да се установят и от извършена служебна справка.  

            Отделно, в случая Съдът констатира и липса на пълни мотиви към проекта. Не са изложени съображения по всички критерии, посочени в чл.28, ал.2 от ЗНА, включително за съответствието с правото на Европейския съюз. Тъй като по отношение на приетия проект на наредбата цитираните законови изисквания не са спазени, то при издаването на подзаконовия нормативен акт съществено е нарушена процедурата и наведените в тази насока оплаквания са основателни. Нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 от АПК, задължаващ компетентният орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, което в случая не се доказа да е изпълнено.

            Жалбоподателят претендира нищожност на частта от разпоредбата на чл.64, ал.1, с довод, че издателят й не притежава законовата компетентност да приема такава /довод за нищожност/, както и че тя е в противоречие с акт от по-висока степен /чл.39, ал.1 от ЗАНН/, довод за незаконосъобразността й.

            Общинската наредба, част от която е и текстът на чл.64, ал.1, изречение първо, е приета на общото овластяващо ответника основание на чл.21, ал.1, т. 7 от ЗМСМА, вр. с ал.2, съгласно който Общинският съвет определя размера на местните такси. Съгласно чл.8 от ЗНА ОбС имат изрично установено правомощие да приемат наредба, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. На тази плоскост, не може да се приеме извод, че ОбС не  притежава правомощието да приема такива правни актове. Член 64, ал.1, изречение първо от наредбата обаче не установява в себе си  правило, касаещо определяне на размер на местни такси, нито е състав на административно нарушение, нито е санкционна правна норма, а единствено установява възможност санкция в размер до 15 лева да се налага с квитанция. Жалбоподателят претендира, че ОбС не притежава компетенция да приема разпоредба с такова съдържание като процесното по аргумент на §11 от ЗДвП и чл.8 от ЗНА, с довод, че така надхвърля очертаните му нормотворчески правомощия.

             Тези виждания не се споделят по следните съображения: както вече се посочи процесната част от чл.64 не установява размер на санкция за извършено нарушение на правила за поведение, които се установяват в наредбата, нито състав на административно нарушение. Член 64, ал.1, изречение първо от наредбата предвижда една обща правна възможност, че във всички случаи на определяне на размер на санкция „глоба“ до 15 лева, в случаите на извършени нарушения на нейни текстове, за които общинската наредба установява конкретни състави на административно санкционни разпоредби, това да може стане чрез издаване на квитанция. В този текст не се съдържа препращане, че това важи за онова правило за поведение /в частност чл.33 или чл.34/, за което в общинската наредба се предвижда при нарушаването му съответен санкционен състав /какъвто е бил установен в чл.63, ал.1, т.1, под т.5.1 и 5.2/. Видно обаче от приложеното решение по административно дело №611/2016г., влязло в сила, като потвърдено с Решение на ВАС, постановено по а.д. № 6282/2017г., тези санкционни разпоредби са обявени за нищожни и съотв. те не са част от общинската наредба. Това е известен факт за З., защото е участвал в това производство. След обявяването на тези две санкционни разпоредби за нищожни ОбС Стара Загора не е приел нови. Независимо, че от приложената по делото в пълен текст общинска наредба, все още да се съдържат тези текстове, то това не е следствие от законосъобразно поведение на ответника, а е следствие на негово бездействие да премахне тези текстове от съдържанието на наредбата, за което служебно известно е, че именно З. инициира друго съдебно производство пред този съд.

                 Самият жалбоподател обаче изрично обвързва своята претенция за нищожност на чл.64, ал.1, изречение първо единствено в контекста на правилата за поведение в чл.33 и чл.34 от наредба и евентуалния риск от носене на административно-санкционна отговорност за нарушението ми, но не и с оглед всички други текстове, установяващи правила за поведение при използването на превозни средства и общите площи на територията на Община Стара Загора или други. Именно и поради това З. прави ясно декларираното в жалбата му обвързване на довода за нищожност с §11 от ЗДвП, за да може да го извлече. Доколкото обаче липсват действащи санкционни разпоредби, относими в случаите на извършени нарушения именно на тези текстове, вкл. и липсват данни за приети такива след обявената от съда нищожност на предходните текстове на чл.63, ал.1, т.1, под т.5.1 и 5.2, то реално чл.64, ал.1, изречение първо не следва да намират приложение при нарушения на чл.33 или чл.34, а от там не би следвало да се преценява и дали ОбС притежава компетенцията да предвижда, че за такива нарушения може да налага глоба с квитанция, ако определеният размер е до 15 лева и това в контекста на §11 от ПЗР на ЗДвП. Формално, по съдържание чл.64, ал.1, изречение първо /а и последващите я изречение второ и ал.2/ установяват правило, което се съдържа в редица специални законови текстове, вкл. и чл. 186, ал.1 от ЗДвП, според които, в определени случаи на административни нарушения, санкционирането да не става посредством наказателно постановление и проведена процедура по ЗАНН, а по опростен правен ред, чрез издаване на друг акт /фиш/. Според този състав, приемането на такова правило от ОбС в акт, който той изрично е овластен да издава не може да обоснове претендираната от З. нищожност поради липса на законова делегация за това.

                Независимо от извода за неоснователност на искането за обявяване на процесния текст от общинската наредба за нищожна, то с оглед извода за нарушения на императивните процесуални правила за приемане на този текст, като част от общинската наредба, оспорването в крайна сметка се явява основателно и следва да се уважи.

               Жалбоподателят З. претендира разноските по делото. Такива се доказват, както следва: 10 лева, заплатена ДТ плюс 1 лева банкова такса /л. 1/, 30 лева заплатена такса за обнародване на оспорването в ДВ /л.22/ пляс банкова такса от 1,30 лева, както и се представя договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ уговорено от З. за адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, платени в брой /л.34/. По делото се прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.36/, в който не се съдържат никакви данни за претендирания за възстановяване техен размер.

               Процесуалният представител на ответника обаче прави възражение за прекомерността на това възнаграждение от 1200 лева, което настоящият съдебен състав приема за основателно по следните съображения: г-н З. е известен в редица административни съдилища като радетел на законността с насока оспорване като нищожни/незаконосъобразно на актовете /текстове от такива/, издадени от различни ОбС, това е вкл. и по отношение на ОбС Стара Загора. Поради тази си радетелност, същият има многогодишна практика все в насока искания за обявяване нищожност на различни текстове от общински наредби, съотв. искания за отмяната им като незаконосъобразни. Конкретното дело е с именно такъв предмет и то след като г-н З. вече е бил участник в предходно производство по оспорване текстове от същата общинска наредба. Самото дело в крайна сметка не се характеризира с някаква правна или фактическа сложност. Такива спорове дори са напълно идентични, а участието на конкретния жалбоподател в такива, както се каза вече е многогодишно. Разбира се всеки адвокат заслужава да получи съответно възнаграждение за положения труд, за който е уговорен и конкретен, определен между страните по договора размер на адвокатско възнаграждение. Претенцията за репариране на уговорени и заплатени разноски, чрез тяхното присъждане, не може да се превръща в средство за неоснователно обогатяване. Спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, Съдът приема, че в този случай следва да присъди само и единствено такъв размер на адвокатско възнаграждение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. съразмерен на извършената правна защита и съдействие, без да води до накърняване правата на другата страна или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 8, ал.3 /ДВ бр.88/2022г./ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, според който, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, е 1000 лв. Макар конкретното адвокатско възнаграждение да надвишава законовия минимум само с 200 лева, то настоящият състав все пак приема за основателно възражението на ответника, че то се явява прекомерно именно, защото липсва правна и фактическа сложност, както и защото е налице утвърден модел на процесуално поведение на г-н З. и неговия адвокат г-н Б., който е постоянният пълномощник на жалбоподателя в инициираните по негови жалби производство пред съд, с предмет оспорвания на разпоредби от различни общински наредби и съответно безспорно има рутина в осъществените от него процесуални действия. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. /вж. Определение №12471/08.10.2020г., на трето отд. на ВАС, докладчик Панайот Генков, по а.д. №9986/2020г./. Ето защо следва претендираният размер на адвокатско възнаграждение да се уважи до минималния такъв от 1000 лева.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТХВЪРЛЯ искането на П.Т.З. *** за обявяване нищожност на разпоредбата на чл.64, ал.1, изречение първо от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, приета с Решение № 1296/ 28.07.2011г. на Общински съвет Стара Загора. 

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразна разпоредбата на чл.64, ал.1, изречение първо от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, приета с Решение № 1296/ 28.07.2011г. на Общински съвет Стара Загора. 

ОСЪЖДА Общински съвет – Стара Загора да заплати на П.Т.З. разноски по делото в общ размер на 1042,30 лева

Решението  подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

След влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                               

     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                         2.