Р
Е Ш Е Н И Е
№
260160 / 16.2.2021г.
гр.
П., 16.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4044 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на дружеството
срещу Р.И.А. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките
на ч.гр.д. № ***. по описа на ПРС за сума представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
град П., ул. “***в размер на 488,16 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 49,31 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 04.10.2018 г., представляващи ½ от цялото задължение,
начислено за доставка в процесния имот, което е в общ размер на 976,31 лева
главница и лихва.
Твърди се, че между топлофикационното
дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала
по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага
свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил
своето задължени, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия,
чиято стойност се претендира в настоящото производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете
за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Конкретно твърди, че не са
налице договорни отношения с ищеца, оспорва доставката на топлинна енергия.
Поддържа, че общите условия не са надлежно разгласени и нямат действие спрямо
него. Намира, че част от исковите претенции са погасени по давност. Излага свой
прочит на нормативната уредба, относима към настоящия спор.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът поддържа така
предявените искове. Представя за констатация вестник „СъП.“ и „Новинар свят“, в
които са публикувани общите условия на дружеството.
Ответникът не се представлява.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са спорни
всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът
носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От нотариален акт за продажба № ***г. се
установява, че на ***г. И.А. М.е придобил правото на собственост върху процесния имот, за който се твърди, че е
топлоснабден.
От представеното по делото удостоверение
за наследници се установява, че И.А. М.е починал на ***г., като негови
наследници по закон са съпругата му и синът му – ответникът И.А. М..
Тези обективни данни и липсата на
твърдения и данни за последващи прехвърлителни сделки с предмет процесния
недвижим имот, дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай
ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове
като притежател на ½ от правото на собственост върху апартамента с оглед
настъпилото универсално правоприемство по правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. От заключението се установява, че монтираните в
абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през
задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени
като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско
измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата е
отразено, че през релевантния период технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия
топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е
подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на
годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните
изравнителни сметки. Начислен е и разход за отопление на имота, в който отоплителните
тела са в кухнята и в банята има отоплително тяло – щранг-лира, без ИРУ,
разходът за което аналогично е определен прогнозно по изчислителен път, като
след провеждане на годишния отчет сумите са сторнирани и разликата е отразена в
годишната изравнителна сметка. През периода е начисляван разход за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на
имота по проект – 122 куб.м., и само през зимния отоплителен период – времето,
през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна
топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС,
доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че
начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба. Изяснено е, че е начислен прогнозен
разход за битова гореща вода, поради неосигурен достъп до имота, като е
начислен служебен разход, преизчислен след провеждане на задължителния годишен
отчет, като сумите са сторнирани, а разликите са отразени в изравнителните
сметки.
При така установените факти, въз основа
на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 976,31 лева, а половината от тази сума се
равнява на 488,16 лева.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на претендираната
главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ по компоненти
(отопление 281,08 лв. и БГВ в размер на 452,34 лв.), както и вноска за услугата
„дялово разпределение“ в размер на 213,37 лв. и корекция 29,52лв. и възлиза на
стойност – 976,31 лв. Падежите на всяко месечно задължение са определени, при
съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството, като няма данни за
извършвани плащания. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 976,31 лева, поради
което предявеният главен иск за заплащане цената на доставена топлинна енергия
за сумата от 488,16 лева – представляваща ½ от цялото задължение следва
да бъде уважен в цялост.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. В заключението по СИЕ е посочено, че за
процесния период лихва за забава е в размер на 98,62 лева, поради което
предявеният акцесорен иск също е основателен и следва да бъде уважен така,
както е предявен – за сумата от 49,31 лв.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 275 лева, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в минимален размер
от 100.00 лева, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да
бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора
на ищецът се дължат разноски в размер на 525 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът също е претендирал разноски,
но при този изход от спора такива не му се дължат.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Р.И.А., ЕГН **********
*** за
сумата в размер на 488,16 лева,
представляваща
½ от стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
П., ул. “***за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума в размер на 49,31 лева,
представляваща законна лихва за забава върху ½ от месечните задължения за периода от 10.07.2016 г. до 04.10.2018 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките
на ч.гр.д. № ***. по описа на Районен
съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.И.А. да
заплати на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК ********* сумата от 375,00 лева –
разноски пред Районен съд П. в исковото производство и 75,00 лева – разноски пред
Районен съд П. в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________