Р Е
Ш Е Н
И Е №260188
гр.Кюстендил, 20.09.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№64/2021г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото е
образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Р.С.от АК-София, в качеството му
на пълномощник на Н.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, действащ лично и със
съгласието на попечителя муА.Н.Ц., с ЕГН **********, срещу решение
№260099/16.10.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№457/2019г.
по описа на този съд.
С
обжалваното решение КнРС е отхвърлил предявения от Н.Б.Ц., с ЕГН **********, с
адрес ***, поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на
попечителя муА.Н.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, против Ч.Н.И., с ЕГН **********
и М.Г.И., с ЕГН **********, двамата с адрес *** иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за продажба на поземлен имот с площ от 890 кв.м.,
находящ се в село***, община Кюстендил, област Кюстендил, съставляващ УПИ***, в
квартал 27 по действащия план на село***, при съседи: улица,***,***и УПИ***, а
съобразно скица на поземлен имот №****-29.03.2019 год., изд. от СГКК гр.
Кюстендил: поземлен имот с идентификатор
№*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-1228/13.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село***,
община Кюстендил, област Кюстендил, адрес на ПИ: с.***, ул.„***“; площ 879
кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до
Решението се обжалва изцяло с оплаквания за неговата неправилност,
немотивираност и необоснованост. Твърди се, че вътрешното убеждение на
решаващия съд е било формирано без да са били обсъдени всички доказателства по
делото и без да се съобрази съдебната практика. Претендира се отмяната му и
постановяване на акт по същество, с който исковата претенция да бъде уважена.
Изразява се несъгласие с направения от районния съд извод, че ищецът през целия
си съзнателен живот е могъл да разбира и ръководи действията си. Анализира се
съдържанието на понятието „добри нрави“ – обективни морални критерии, възприети
от обществото и свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от
неговото неравностойно, възрастово, социално, здравословно или материално
положение. Сочи се, че от документите, приети по делото е установено по
безспорен начин, че ищецът е бил поставен под ограничено запрещение, считано от
28.12.2018г., поради „умствена изостаналост, на ниво прогресиращ ход, вредна
алкохолна употреба“, което го е лишавало от възможността да ръководи сам
действията си и постъпките си и да защитава напълно личните си интереси.
Акцентира се върху доказания факт, че през 1980г. ищецът е бил освободен от военна
служба, като е приет за негоден, поради умствено изоставане, степен на
заболяването „тежко или дълбоко“. Това заболяване е било установено и през
2018г. в производството по поставянето на Ц. под запрещение по гр.д.№241/2018г.
по описа на КнОС, както и е било потвърдено от заключението по приетата
експертиза, изготвените Експертно решение, Етапна епикриза и други медицински
документи. Поддържа се, че в психиатрията научно и теоретично е доказано, че
щом едно лице е родено или е придобило заболяването „умствена изостаналост“ в
ранна детска възраст, то е умствено изостанало през целия си живот. Последното
се счита, че е относимо и доказано по отношение на ищеца, включително и от
заключението по назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, при все
това съдът отказал да възприеме, че ищецът страда от умствена изостаналост, без
да държи сметка, че в случая не ставало въпрос за това дали Ц. е разбирал
действията си към датата на сключване на сделката. Прави се и оплакване, че
решаващият съд не е възприел и не е обсъдил в мотивите си факта, че ответниците
били признали, че са използвали ищеца, като са преследвали материален интерес
да закупят общински имот, както и, че са знаели за финансовото му положение и
задълженията, които е имал, както и за социалния му статус – живял сам и сам се
грижел за себе си. Признанията за горните факти, според жалбоподателя,
безспорно доказвали, че ответниците по иска към датата на сделката са знаели и
са се възползвали от неравностойното положение, в което се е намирал ищеца, от
неговото възрастово, социално, здравословно и материално положение. Прави се
оплакване, че решаващият съд не се е съобразил с практиката на ВКС, според
която за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неоправдано
се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на
материални средства за облагодетелстване, поради което и погрешно не е стигнал
до правилния извод, че сключената сделка нарушава обективно морални категории,
които са възприети в обществото, като при това не е обсъдил установеното по
делото разминаване между очакваното от ищеца по сделката и полученото него,
което същият окачествявал като загуба, която не е желаел. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата не са подали
отговор на същата. Преди насроченото по
делото съдебно заседание същите, чрез пълномощника им адв.В.П., са депозирали
молба, в която изразяват становище за неоснователност на жалбата, правят искане
за потвърждаване на обжалваното решение и претендират присъждане на разноски за
въззивната инстанция, като представят списък на същите.
Окръжен съд-Кюстендил, след като съобрази материалите по делото,
намери, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок от страна, която
има право и интерес от обжалване, и насочена срещу съдебен акт, който подлежи
на въззивна проверка.
Въззивнията съд, като съобрази събраните по делото доказателства (във
въззивното производство нови такива не са приобщавани), в контекста на заявените
пред настоящата съдебна инстанция оплаквания, намира за установена следната
фактическа обстановка:
РС-Кюстендил е бил сезиран с
искова молба, подадена от Н.Б.Ц., с
ЕГН **********, с адрес ***, действащ лично и със съгласието на попечителя муА.Н.Ц.,
с ЕГН **********, насочена срещу Ч.Н.И., с ЕГН ********** и М.Г.И., с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, имаща за предмет искова претенция с правно основание чл.26
ал.1 пр.3 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че сключения между Н.Б.Ц., от една
страна като продавач, и Ч.Н.И., от друга, като купувач, по време на
брака му с М.Г.И., договор за покупко-продажба, във формата на нотариален акт №***, том ***, рег.№***,
дело №**/2015г., по описа на нотариусБ.А.с рег.№325 на НК на недвижим имот,
представляващ УПИ***, в квартал *** по действащия план на село***, с площ от
890 кв.м., заснет като поземлен имот с идентификатор №**** по КККР на
гр.Кюстендил, е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, като сключен от
лице с умствената изостаналост и алкохолна зависимост, и отчужден на занижена
цена – под данъчната оценка на имота. Ищецът е твърдял, че купувачът по
сделката се е възползвал от недостига у купувача на материални средства.
Установено е, че на 07.05.2015г. е бил сключен договорът, чиято валидност
е предмет на предявения иск, с който договор – обективиран в посочения в
исковата молба нотариален акт - Н.Б.Ц. е продал на Ч.Н.И. поземления незастроен
имот за сумата от 1 650.00 лева. От нотариалния акт за покупко-продажба е
видно, че към датата на сделката данъчната оценка на имота е възлизала на
1 658.32 лева.
Не било спорно между страните, че към 07.05.2015г. приобретателят по
договора се е намирал в граждански брак с М.И..*** документи е видно, че
изповядването на сделката е било предхождано от провеждане на процедура, довела
до сключването на договор за покупко-продажба на общински недвижим имот по ЗОбС
от дата 14.04.2015г., с който Община Кюстендил като продавач е прехвърлила
собствеността на Н.Ц., като купувач и съсобственик на останалата площ, върху
591 кв.м. от процесния имот - УПИ***, в квартал *** по действащия план на село***,
с площ от 890 кв.м., за сума в размер на 4 620 лева, както и 92.40 лева
режийни разноски и 92.40 лева – данък. При провеждане на процедурата и при
сключване на самия договор Ц. е бил представляван от пълномощниците си Ч.И. и М.И.,
които са внесли и дължимите суми по сметка на Община Кюстендил, видно от
представените платежни нареждания.
Според свидетелите П.Х. и Р.Р., Н.Ц. злоупотребявал с алкохол, бил
неграмотен, неадекватен, лесен за манипулиране, не можел да прави сметка на
парите, като свидетелят Х. е заявил, че няма впечатления за периода от
2015г.-2016г.
По делото са разпитани свидетелите Б.А.и М. М., съответно – нотариус и
помощник нотариус към датата 07.05.2015г., когато е сключен процесния договор.
Според тези свидетели, при изповядването на сделката Ц. е бил адекватен, не е
бил под влияние на алкохол, участвал е при коментарите относно аспектите на
сделката, бил е наясно, че част от цената купувачът ще заплати на Общината; в
последствие е бил прехвърлен и друг имот, част от продажната цена за който е
била заплатена под формата на погасяване на задължение на Ц. по изпълнително
дело. Свидетелите са посочили, че им е известно, че Н.Ц. е работил към онзи
момент, а преди това е бил миньор; познавал е парите.
С решение по гр.д.№241/2018г. по описа на КнОС, влязло в сила на
28.12.2018г. Н.Ц. е бил поставен под
ограничено запрещение.
В производството пред първата инстанция е прието
заключение с вх.№ 15002/21.07.2020г. на в.л. д-р Вл.Разсолкова по назначена
съдебно-психиатрична експертиза, според което липсват данни на базата на които
да се приеме, че към датата на сключване на договора – 07.05.2015г., у Н.Ц. е
било налице психично разстройство, в смисъла на психоза и/или тежка степен на
умствена недоразвитост, в смисъла на „слабоумие“, които трайно, постоянно и
необратимо да са го лишили от годността му да разбира свойството или значението
на постъпките му, да ги съзнава и да ги контролира, съобразно житейските
обстоятелства и моментни решения. Според вещото лице, доказателство за горното
е обстоятелството, че в чисто медицински аспект до процедурата по запрещението
през 2018г. не са предприемани и не са регистрирани други медицински и/или
социални процедури и интервенции. В заключението е посочено, че наличието на
данни в свидетелските показания за липса на автономност, необходимост от подкрепа,
затруднения при вземане на решения и др. биха могли да бъдат коментирани в
контекста на личността на Н.Ц. – зависим топ, като личност с граничен интелект
и съществуване с липсата на достатъчно инициативност и самостоятелност,
краткосрочност на решенията, функциониране на принципа „ден за ден“, без
плановост и идеи за бъдещето, усложнени от постоянна алкохолна употреба и
личностов упадък. Вещото лице е посочило, че съмнения за умствено изоставане от
ранна детска възраст не се потвърждават от житейския път и развитие на Ц.,
който до 2018г. е функционирал като пълноправен гражданин – завършил е
образование, грамотен е, има базови умения за самообслужване, полагал е труд, в
т.ч. и 20 години като „бункерист“ в рудник, тапицер и др., и никъде в професионалния
му маршрут, социално функциониране и междуличностни отношения, освен
алкохолната употреба и липсата на самостоятелност и инициативност не са
регистрирани неадекватно и несъответно на житейската ситуация поведение. Според
експерта, свидетелските данни за ниска информираност и импулсивно поведение в
посочения период могат да бъдат коментирани в контекста на социалната
занемареност, влошеният контрол над влеченията и импулсите и личностовият
упадък в резултат на алкохолната употреба, които количествено е възможно да са
повлияли на решенията и мотивацията, поради житейски нужди и кризи, но не са
резултат на неадекватна и нереалистична оценка на действителността. Поставянето
на Ц. под ограничено запрещение през 2018г., според вещото лице, е резултат на
настъпили когнитивни разстройства и личностов упадък, в следствие на
алкохолната употреба. Към датата на сключването на договора, липсват
регистрирани, описани и лекувани краткотрайни разстройства или трайни
психиатрични симптоми, последица от соматична, неврологична и/или друга увреда,
които да могат да бъдат коментирани като валидни, за да причинят качествено
разстройство на годностите на Н.Ц. да се ориентира в действителността, да
разбира и да ръководи поведението си. Според експерта, след като в периода от
2011г. до 2018г. у Н.Ц. не са регистрирани психични симптоми и/или психично
заболяване, лишаващи го от годности за правилно осмисляне на действителността,
то липсват клинични аргументи за обсъждане негодността му да е възприемал нормално
действителността, както и да е осъзнавал, разбирал, предвиждал и ръководил
действията си и към 07.05.2015г., към която дата е бил със съхранена
дееспособност.
По делото е представено удостоверение, издадено ДА „****“,
Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – В. Т., според което в наборната
книга на родените през 1964г. на Кюстендилско военно окръжие, срещу името на Н.Б.Ц.,
роден 1964г. от с.****, Кюстендилско, е отразено „Негоден за военна служба. С
изключване от военен отчет по § 1а от РБ 1980г.“.
Удостоверено е по делото, че имотът, предмет на
сключения договор понастоящем е с идентификатор 18352.501.382, а данъчната му оценка е в
размер на 1 762.20 лева.
При тези данни районният съд е приел исковата претенция за неоснователна,
аргументирайки извода си със следните доводи:
След като е съобразил твърденията и искането на Ц., основано на оплакване
за нищожност на сключения договор, поради накърняване на добрите нрави – една
от визираните в чл.26 ал.1 от ЗЗД хипотези на нищожност на договорите, КнРС е
посочил, че по естеството си „добрите нрави“ представляват морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона;
добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и съдържанието им следва
да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото,
но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са
свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото
неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение.
Съдът е изтъкнал, че съставът на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД е бланкетен, т.е. при
прилагането му следва да се конкретизира неписано правило, което договорът
нарушава, и да се прецени дали то се включва в обхвата на понятието „добри
нрави“ по смисъл на закона. В тази връзка, е посочено, че ищецът изрично е
прецизирал, че зависимостта му към алкохола и заболяването, което имал -
умствената изостаналост, както и извършването на продажбата на имота на цена
под данъчната му оценка, а също и използването на недостига на материални
средства у ищеца, опорочавали процесната сделка, с което тя не била съвместима
с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Районният съд е аргументирал разбиране, че макар по начало липсата на
еквивалентност на престациите да представлява една от най-типичните форми на
увреждане на добрите нрави, извод за наличие на такава хипотеза по делото не
може да бъде обоснован. Съдът е посочил, че при все липсата на доказателства за
пазарната цена на имота към датата на сключване на договора, видно било от
данните по делото, че продажната цена в размер на 1 650 лева е незначително
по-ниска от данъчната оценка на имота към този момент – 1 658.50 лева,
като е посочил, че същевременно са събрани доказателства, че с договор от
14.04.2015г. ищецът е придобил 591 кв.м. от имот частна общинска собственост
№234, за който, заедно с имот №*** е отреден УПИ*** от кв*** на с.*** за сумата
от 4 620 лева и, че не e оспорено твърдението, че тази сума е заплатена от ответниците за сметка
на ищца, като именно УПИ*** от кв.*** на с.*** е и предмет на прехвърлителната
сделка, както и, че придаваемото място било заплатено от ответниците, видно от
декларация с нот.заверка рег.№2724/26.05.2016г. и платежен документ от
14.04.2015г. Така, според съда, извод, че е налице нееквивалентност на
престациите, увреждаща интересите на ищеца, не може да бъде обоснован, тъй като
за да е налице подобно увреждане, пазарната цена следва значително, в пъти да
надвишава договорната такава, като при това с оглед свободата на договаряне е
възможно договорената цена да е равна на данъчната оценка, независимо че
последната е по-ниска от пазарната такава.
По отношение на оплакването, че сделката е била сключена от ищеца като
дееспособно физическо лице, което обаче не е могло да разбира и ръководи
действията си поради увредено психическо състояние с оглед психично заболяване
– умствена изостаналост и налична алкохолна зависимост, КнРС е посочил, че тези
доводи не могат да бъдат споделени, основавайки се на заключението на вещото
лице по приетата съдебно-психиатрична експертиза, според което към 07.05.2015г.
липсват медицински данни Ц. да не е могъл да ръководи и разбира постъпките си,
т.е. бил е със съхранена дееспособност. Съдът е приел също, че по делото
липсват данни за установена тежка алкохолна зависимост, водеща до невъзможност
ищецът да разбира и ръководи постъпките си към съответния момент; при
извършването на сделката Ц. да се е намирал в състояние на алкохолно опиянение
или друго временно състояние, възпрепятстващо го да формира адекватна преценка
или да изрази воля дали желае да настъпят правните последици на сключваната
сделка. Съдът се е позовал на показанията на свидетелите А. и М., според които
ищецът многократно е участвал в нотариални производства, като е приел, че дори Ц.
да е страдал от алкохолна зависимост, липсват доказателства при подписването на
договора да не е бил годен да ръководи постъпките си и да формира воля.
Според КнРС, не може да се приеме, че ограничаването на дееспособността
на ищеца през 2018г. - повече от три години след сделката, е основание за
прогласяването на договора за нищожен, защото към момента на изповядването й
ищецът е бил дееспособен. Съдът е посочил, че макар умствената изостаналост или
умствената недоразвитост да е отклонение от нормалното психично развитие, което
се изразява в цялостна изостаналост или недоразвитие на личността, същата в
леката й степен не ограничава напълно интелектуалното функциониране, като
проблемът е по-скоро поведенчески и емоционален и в този смисъл е и
заключението на вещото лице д-р Р.. Данните, че ищецът има завършено средно
образование, полагал е труд, създал е семейство и т.н., независимо от факта, че
Ц. не е бил годен за военна служба, според КнРС са показателни, че е
несъстоятелна тезата, че в целия си съзнателен живот ищецът не е могъл да
разбира и ръководи действията си, поради „умствена недоразвитост“.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на
ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта
му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно
и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението е правилно и, като такова следва да бъде
потвърдено. Настоящият състав споделя изцяло изводите на РС-Кюстендил относно
правните характеристики на поддържаното основание за нищожност на договора и
липсата на основания да се приеме за осъществена хипотеза на накърняване на
добрите нрави при сключването на договора, при наличие на който и да било от
поддържаните от ищеца доводи, като аргументите на съда в тази посока са
подробни, задълбочени и правилни, поради което на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния, без да намира за
потребно да ги преповтаря.
По възраженията в жалбата трябва да се отбележи следното:
Систематизирани, оплакванията на жалбоподателя са: 1/ неправилен е
изводът на КнРС, че през своя съзнателен живот Н.Ц. е могъл да разбира и да
ръководи действията си, тъй като още от ранна детска възраст същият страда от
„умствена изостаналост“, която е необратима и е свързана с проблеми с паметта,
логическото мислене, вниманието, възприятията, способността за вземане на
решения и др., доказателства за каквито са събрани по делото, като съществено
било не дали Ц. е разбирал действията си към датата на сключване на сделката, а
дали е страдал от психично заболяване към онзи момент; 2/ съдът не е обсъдил
обстоятелството, че ответниците признавали, че са се възползвали от Ц., като са
преследвали материален интерес да закупят общински имот, знаели са за влошеното
му финансово състояние и са се възползвали от неравностойното му възрастово,
социално, здравословно и материално положение; 3/ съдът не е отчел, че крайният
резултат от сключения договор е неоправдано разместване на имуществени права,
при което Ц. търпи загуба, която не е желаел и очаквал.
В разрез с тезата на жалбоподателя, следва да се посочи, че съществено е
да се установи не само фактът дали Ц. е страдал от някакво заболяване, а по
какъв начин – ако е страдал - това се е отразило върху способността му да
извърши правилна преценка на действията, които предприема, сключвайки договора
за покупко-продажба и на последиците от това, а също така – и обективно това
поставило ли го е в неравностойно положение. Сам по себе си фактът, че Ц. е
страдал от някаква форма на душевна болест не е достатъчен, за да обуслови
извод, че същият не е бил способен да действа разумно, на база на принципните
проявления на тази болест, без да се държи сметка за конкретните такива.
Обстоятелствата, че ищецът е бил освободен от военна служба, поради
„умствено изоставане“ и, че около три години и половина след сключването на
сделката същият е бил поставен под ограничено запрещение, поради заболяване
„умствена изостаналост“, са доказани по делото, но същите следва да бъдат
преценявани с оглед данните, съдържащи се в целия доказателствен материал и
сами по себе си не са годни да обосноват извод, че при сключването на договора Ц.
не е бил способен да действа разумно, в резултат на което сделката, която е
сключил накърнява добрите нрави и, че договарящите с него са се възползвали от
неравностойното му здравословно и материално положение.
Няма предпоставки за игнориране на важни доказателства, съдържащи се в
констатациите и изводите на вещото лице – психиатър д-р Вл.Р. и в показанията
на свидетелите А. и М., които сочат на извод, обратен на поддържаната от
жалбоподателя теза. Вещото лице е категорично, че липсват медицински показания,
на базата на които да се приеме, че към 07.05.2015г. Ц. не е бил годен да
възприема реално действителността, да осъзнава, разбира, предвижда и ръководи
действията си. Въпросите – страдал ли е Ц. от психично заболяване към датата на
сключване на договора, ако да – от какво и ако е страдал това нарушило ли е
годността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да може да
ги ръководи, са въпроси, които в същността си предполагат притежаването на
специални знания. Това е обусловило назначаването на съдебно-психиатрична
експертиза по делото, заключението по която е прието. Първоинстанционният съд е
възприел изводите на експерта и въззивният съд също счита, че следва да им се
даде вяра, тъй като кореспондират на останалите относими доказателства по
делото, като не намира основание да ги игнорира, доколкото данните, които в
някаква степен им противоречат не касаят правнорелевантния момент – сключването
на договора. От показанията на свидетелите А. и М. също може категорично да се
заключи, че Ц. е бил наясно с договора, който сключва и е желаел настъпването
на правните последици – разпоредил се е с незастроен имот, в който не е живял,
от който не е реализирал ползи, като е целял да получи парични средства.
Показанията на другите двама свидетели Х. и Р. са общи, оценъчни и не касаят
конкретния момент на сделката. Несъмнено е установено, че ищецът е завършил
средно образование, през съзнателния си живот е полагал труд, поради което не
може да се приеме, че решението му да сключи сделката е резултат на неадекватна
и нереалистична оценка на действителността. Данни, съдържащи се в заключения,
приети в други съдебни производства или такива, изготвени в извънсъдебни
процедури, не могат да се ценят като годни доказателства по делото.
Липсват каквито и да било доказателства, че приобретателите по договора
по някакъв начин са се възползвали от каквото и да било състояние на продавача,
за да го лишат от собственост, да придобият имот на нереално ниска стойност или
друго. Категорично може да се посочи,
че твърдението на жалбоподателя, че ответниците по иска са направили признание,
че са се възползвали от Ц., като са преследвали материален интерес да закупят
общински имот, не кореспондира на доказателствата по делото – такова признание
липсва, липсват и доказателства, обуславящи такъв извод. Всъщност, установява
се, че купувачът и съпругата му на практика са заплатили цена за имота
неколкократно надвишаваща данъчната му оценка, като са вложили и значителен
нефинансов ресурс във връзка с реализиране на обуславящи сключването на
договора административни процедури.
Оплакването в жалбата, че районният съд не е съобразил факта, че крайният резултат от
сключения договор е неоправдано разместване на имуществени права, при което Ц.
е претърпял загуба, която не е желаел и очаквал, е несъстоятелно. Районният съд
не е следвало да съобразява подобен факт, тъй като такъв не е бил установен по
делото. Категорично не е доказана липса на еквивалентност на престациите.
Липсва основание да се приеме, че сключеният договор е довел до претърпяване на
загуба от страна на продавача, тъй като – както уместно сочи и районния съд –
доказателства каква е била пазарната цена на имота липсват, но същевременно е
видно, че реално платената цена надхвърля неколкократно данъчната оценка, а
това, което Ц. е получил, при положение, че е притежавал само част от имота,
съответства на данъчната оценка на целия имот. Не е установено на някакъв
по-ранен етап преди на Ц. да бъде назначен попечител, същият да е изразявал
някакво неудовлетворение от договора, от това, което е получил като насрещна
престация по него.
В обобщение може да се посочи липсата на каквото и
да било основание да се счете, че процесният договор е сключен в противоречие с
добрите нрави в обществото, поради което да се намери за нищожен.
Обжалваното решение следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
Разноските за първоинстанционното производство за
били правилно разпределени от КРС.
Направените от жалбоподателя разноски за въззивното
обжалване остават за негова сметка.
С оглед изхода на делото, Ц. ще следва да заплати на
Ч.И. и М.И. сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция, които, видно от представения договор за правна защита и
съдействие, са в размер на 500.00 лева.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260099/16.10.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№457/2019г.
по описа на този съд, с което е отхвърлен предявения от Н.Б.Ц., с ЕГН **********,
с адрес ***, поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на
попечителя муА.Н.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, против Ч.Н.И., с ЕГН **********
и М.Г.И., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за продажба на поземлен имот с площ от 890 кв.м.,
находящ се в село***, община Кюстендил, област Кюстендил, съставляващ УПИ***, в
квартал ***по действащия план на село***, при съседи: улица,***,***и УПИ***, а
съобразно скица на поземлен имот №15-277599-29.03.2019 год., изд. от СГКК гр.
Кюстендил: поземлен имот с идентификатор №***** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1228/13.06.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село***, община Кюстендил, област
Кюстендил, адрес на ПИ: с.***, ул.„***“; площ 879 кв.м.; трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
ОСЪЖДА Н.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***,
действащ със съгласието на попечителя сиА.Н.Ц., с ЕГН **********, да заплати на
Ч.Н.И., с ЕГН ********** и М.Г.И., с
ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата в размер
на 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.