Присъда по дело №8758/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НОХД 8758/2022г. по описа на 109-и състав на СРС

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против Р. Б. Т., ЕГН: **********, роден на ХХХХ. в
гр.С.,
българин, българско гражданство, осъждан, със средно образование,
безработен, с адрес: гр. С., АДРЕС, за това, че на 22.02.2020г. в гр. С.
противозаконно е присвоил като задържал за себе си чужда движима вещ -
лек автомобил, марка „ХХХ“, модел „Х5“ с per. № СВ ХХХ ХХ, рама №
WBAFB71000LX76619, на стойност 10 355 лв., собственост на „Мого
България“ ООД, която владеел на основание Договор за лизинг № AG0007765
- престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа изцяло
повдигнатото обвинение и намира, че въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства обвинението се явява доказано по
несъмнен начин и подсъдимият е виновен в извършването на престъплението
за което е обвинен. Иска съдът да наложи наказание на подсъдимия при
съобразяване на съдебното му минало като отегчаващо обстоятелство и да му
наложи наказание около средния установен в закона размер.
Защитникът на подсъдимия, адв. А., пледира за оправдателна присъда.
Изразява становище, че обвинението е недоказано и от събраните
доказателства се установява неизпълнение на граждански договор. Поддържа,
че лизингодателят е имал към подсъдимия парична претенция, а не такава за
връщане на вещта, което се установявало от данните за образувано
изпълнително производство. Поддържа, че подзащитният е имал
договреност с ЧСИ да заплати претендираната сума. Навежда доводи, че
подсъдимият не е имал намерение да върне вещта, не защото е имал желание
да я присвои, а защото е имал намерение да я изплати, от което следва, че не е
имал умисъл. Поддържа, че не се установяват конкретни действия по своене
на вещта.
Подсъдимият поддържа изложеното от неговия защитник. В последната
си дума отново казва, че се присъединява към изложеното от адвоката.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия, по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Р. Б. Т., ЕГН: **********, е роден на ХХХХ. в гр.С. и
е българин, с българско гражданство, осъждан по НОХД № 6022/21 г. с
присъда, влязла в сила на 25.02.2022 г., за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК,
извършено за периода 01.02.2020 г. до 28.02.2021 г. Подсъдимият е със средно
образование,
1

безработен, неженен, с адрес: гр. С., АДРЕС.
На 03.05.2019г., в гр. С., между подсъдимия Р. Б. Т., ЕГН: **********, в
44
качеството на лизингополучател, и „Мого България ЕООД, в качеството на
лизингодател, бил сключен Договор за финансов лизинг № AG0007765.
По силата на този договор подсъдимият получил владението върху
44
лизингов актив, собственост на „Мого България ЕООД - лек автомобил,
444
марка „БМЕГ, модел „Х5 с per. № СВ ХХХ ХХ, рама №
WBAFB71000LX76619, срещу задължението да заплаща месечни лизингови
вноски, първоначални разходи и други разходи, в т.ч. застраховки на
лизинговия актив. Дължимата за погасяване част от главницата по договора
била 10 400 лв., а лихвата върху главницата 21 425,79 лв., като общата сума за
погасяване към датата на падежа по договора била 31 825,79 лв. В полза на
обвиняемия Т. било издадено пълномощно да управлява лекия автомобил.
С приемо-предавателен протокол моторното превозно средство лек
444
автомобил, марка „БМЕГ, модел „Х5 с per. № СВ ХХХ ХХ, рама №
WBAFB71000LX76619, било предадено във владението на подсъдимия Т.
през същия - 03.05.2019г., заедно с талона на автомобила.
Подсъдимият заплатил първата лизингова вноска, таксата за
регистрация на автомобила и първите от дължимите лизингови вноски.
След като подсъдимият преустановил заплащането на лизинговите
вноски с нотариална покана Покана-уведомление за прекратяване на
Договор за финансов лизинг № AG0007765, приложена по делото,
44
лизингодателят „Мого България ЕООД отправил към подсъдимия
претенция за заплащане на дължимите суми, като му бил даден 7-дневен
срок за изпълнение на задължението.
В нотариалната покана било посочено още, че при неизпълнение
договорът за лизинг ще се счита за прекратен, а лизинговият актив - лек
4444
автомобил, марка „ХХХ, модел „Х5 с per. № СВ ХХХ ХХ, рама №
WBAFB71000LX76619, подлежи на връщане на адрес: гр. С., бул.
44
„Цариградско шосе № 147, етаж -1, в двудневен срок, считано от датата на
изтичане на срока на доброволно изпълнение.
За съдържанието на нотариалната покана подсъдимият бил уведомен
на 12.02.2020 г., в 15:03 часа, в разговор по телефона с призовкар Р. Гетов
към частен съдебен изпълнител
Таня Г. Маджарова, който се свързал с подсъдимия чрез обаждане към
номер **********, титуляр на който била позната на подсъдимия -
свидетелката Р. К. Т.-М.. Подсъдимият пожелал нотариалната покана да му
бъде изпратена на имейл адрес: ************@*****.***. Посоченото
действие било удостоверено от призовкаря върху нотариалната покана.
Документите били изпратени на електронната поща на подсъдимия на
13.02.2020 г., видно от приложената по делото заверена кореспонденция
2

чрез електронна поща.
Подсъдимият не възразил по предвидения ред срещу претенциите на
дружеството „Мого България“ ЕООД.
В посочения в нотариалната покана доброволен срок за доброволно
изпълнение - 19.02.2020г., подсъдимият не изпълнил задълженията си, тъй
като имал затруднено материално положение през периода на
коронавирусната пандемия.
С оглед едностранното изявление на лизингодателя за прекратяване на
договора поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя в
посочения срок за изпълнение, с изтичането му на 19.02.2020г. договорът за
финансов лизинг бил прекратен.
За подсъдимия възникнало задължение да върне на лизингодателя
4444
лизинговия актив - лек автомобил, марка „ХХХ, модел „Х5 с per. № СВ
ХХХ ХХ, рама № WBAFB71000LX76619, на адрес: гр. С., бул.
44
„Цариградско шосе № 147, етаж -1, в двудневен срок, считано от датата на
изтичане на срока на доброволно изпълнение, тоест до 21.02.2020 г.
Подсъдимият не върнал на лизингодателя автомобила до изтичането на
посочения срок, а съзнателно го задържал във свое владение.
Вместо това, считано от 22.02.2020г. подсъдимият Р. Б. Т. задържал за
себе си лекия автомобил, марка „ХХХ“, модел „Х5“ с per. № СВ ХХХ ХХ,
рама № WBAFB71000LX76619, който към този момент бил на стойност 10
355 лв., съгласно приетото от съда заключение на изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза.
Известно време след това подсъдимият се свързал със свидетеля И. Г.,
съобщил му, че има нужда от парични средства и предложил да му продаде
автомобила. Подсъдимият заявил, че е закупил автомобила с договор за
лизинг и казал, че ще изплаща лизинговите вноски, но просто са му нужни
пари. Свидетелят нямал интерес, но завел подсъдимия в гр. П. при хора,
които изкупуват коли и ги разглобяват на части. Подсъдимият предал
владението върху автомобила на едно от момчетата, с които се срещнал на
това място. Свидетелят И. Г. познавал това момче под името Л.. След като
подсъдимият оставил автомобила в гр. П., той помолил свидетеля Г. да го
закара до гр. С. и последният удовлетворил молбата му.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване (изготвените по делото експертизи),
които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите: П. Ц., А. К., И. Г.,
Р. Т.-М., от заключението на изготвената в хода на ДП съдебна-оценителна
експертиза, от договора за финансов лизинг, от нотариалната покана и
изготвените документи във връзка с уведомяването на подсъдимия за нейното
съдържание, от приемо-предавателния протокол, от справката за съдимост на
подсъдимия, както и от останалите писмени доказателства, приобщени по
3

делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. К., дадени в хода на
съдебното следствие, както и надлежно приобщените негови показания,
дадени в хода на досъдебното производство, които не противоречат на
дадените пред съда, но са по подробни с оглед по-близкия времеви момент на
депозирането им до инкриминираните събития. Пред съда свидетелят
потвърждава и подписа си в сключения договор за лизинг. Показанията у
съдът кредитира като ясни и кореспондиращи с документите о делото.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П. Ц., дадени в хода на
съдебното следствие, както и надлежно приобщените негови показания,
дадени в хода на досъдебното производство, които не се намират в
противоречие п между си, а единствено са по подробни с оглед по-близкия
времеви момент на депозирането им до инкриминираните събития..
Показанията на свидетеля съдът кредитира като ясни и кореспондиращи с
документите по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Г. като последователни,
подробни, ясни, лишени от вътрешни противоречия и такива с останалата
доказателствена съвкупност.
Съдът кредитира и показанията на свидетелкта Р. Т.-М. дадени пред съда
и приобщените и показания от досъдебното производство като ясни и
кореспондиращи по отношение на обстоятелството, че подсъдимият е ползвал
регистрираният на нейно име телефонен номер през процесния период с
констатацията на призовкаря за разговор по телефона с подсъдимия.
Следва да се отчете, че фактическите обстоятелства по делото са
безспорно установени, като в разпитите си свидетелите не изказват
противоречия, нито се констатират такива между показанията на свидтелите и
останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и изготвеното по делото експертно заключение на
оценителната експертиза, което е пълно, обосновано и изготвено от
компетентно вещо лице, поради което съдът го кредитира
Доказателствените източници в своята съвкупност са непротиворечиви и
логични, като еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на
деянието.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимият Т. на валидно правно основание -
Договор за финансов лизинг № AG0007765 от 03.05.2019г., е получил
владението върху чужда движима вещ - лек автомобил, марка „ХХХ“, модел
„Х5“ с per. № СВ ХХХ ХХ, рама № WBAFB71000LX76619, на стойност 10
355 лв., собственост на „Мого България“ ООД. Като не върнал вещта в гр. С.,
бул. „Цариградско шосе“ № 147, етаж -1, след изтичане на сроковете (за
доброволно изпълнение и за връщане на вещта след прекратяване на
4

договора), на 22.02.2020г. подсъдимият Т. я задържал за себе си,
осъществявайки нейното противозаконно присвояване, с което е осъществил
състава на престъплението по чл. 206, ал.1 НК. Престъплението е довършено
с факта на задържането на вещта след изтичането на срока на правомерното
владение.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че владее чужда движима
вещ и че следва да върне същата поради отпадане на правното основание за
това - прекратяване на договора поради неизпълнение. Същият е имал
съзнанието за общественоопасния характер на деянието си и целял
противозаконно да присвои инкриминираната вещ като я задържи за себе си -
действал е виновно, при форма на вината пряк умисъл - чл. 11, ал.2, предл.
първо НК. За наличието на пряк умисъл сочи и последващото поведение на
подсъдимия, изразило се в предаването на владението на вещта на трето лице
различно от нейния собственик.
Съдът приема за неоснователни възраженията на защитата, че е налице
единствено неизпълнение на граждански правоотношения. Наличието на
граждански правоотношение не изключва възможността да бъде осъществен
и състав на престъпление, което се доказва по несъмнен начин в настоящото
производство. Съдът не споделя и доводите, че от субективна страна
подсъдимият не е искал да присвои вещта, тъй като тази теза се опровергава
от неговото външно обективирано поведение – не я е върнал на собственика в
установения срок, не предприел действия за постигане на последващи
договорки с лизингодателя при така стеклите се обстоятелства, в следващ
момент дори е извършил фактическо разпореждане с вещта, предавайки я на
трето лице. Наличието на договорки с ЧСИ подсъдимият да заплати свои
парични задъжения, по повод на образувано изпълнително производство, не
опровергават извода, за неправоморното задържане на вещта от подсъдимия с
намерение противозконно да я присвои, тъй като вече е било отпаднало
правното основание, на което я е владеел и не е бил постигнал нови
договорки със собственика на вещта за задържането на ново правно
основание. Наличието на договорки с лице, което не е собственик на вещта,
не могат да породят валидно правно основание за упражняването на владение
върху нея и не обуславят извод за несъставомерност на поведението на
подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът прие, че са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства – материалните затруднения
на подсъдимия през процесния период и чистото му съдебно минало към
момента на извършване на деянието. Подсъдимият е осъждан с постановена
по НОХД № 6022/21 г. по описа на СРС присъда, влязла в сила на 25.02.2022
г., за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, извършено за периода 01.02.2020 г.
до 28.02.2021 г. Следователно към момента на извършване на
престъплението, предмет на настоящото производство, подсъдимият не е бил
осъждан. Двете престъпления се намират в условията на реална съвкупност,
поради което наказанията им подлежат на групиране в производство по реда
5

на чл. 306, ал. 1т. 1 от НПК. Следователно предходната спрямо настоящата
присъда не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчита стойността на предмета на
престъплението, която не е незначителна -- 10 355 лева.
При тези налични смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че адкеватното наказание за подсъдимия следва
да бъде „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. Съдебният състав намира, че така определеното наказание
ще постигне целите, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът констатира визираните в закона предпоставки за отлагане
изпълнение на наказанието съгласно чл. 66 НК – налага наказание лишаване
от свобода до три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане на целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително
да изтърпи наказанието.
Съдът намира, че следва да осъди подсъдимия да заплати и направените
по делото разноски, които възлизат на 128.10 лева за досъдебното
производство и 50 лева за съдебното, а нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК
повелява, че когато подсъдимият е признат за виновен, то същият следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
При тези мотиви, 109-и състав на СРС постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	210
Дата:	8 април 2024 г. (в сила от 24 април 2024 г.)
Съдия:	Роси Петрова Михайлова

Дело:	20221110208758
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2022 г.

Присъда по дело №8758/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите