Р
Е Ш Е Н И Е
№
260011 / 11.7.2024г.
******11.07.2024
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3828 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260352/20.10.2020 г.,
постановено по настоящото дело е допусната делба между Е.М.Б. и Р.М.Б. на
съсобствените им:
1).
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния
директор на АГКК – ******находящ се на адрес: гр. ******с предназначение:
жилище ******); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м., стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под
обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор ***., заедно с 1/2 идеална част
от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в северната част на
сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална част от
правото на строеж;
2).
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния
директор на АГКК – ******находящ се на адрес: гр. ******ет. 2, с предназначение:
жилище ******); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м., стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под
обекта: обект с идентификатор ***., над обекта: няма, заедно с 1/2 идеална част
от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в южната част на
сутеренния етаж, 1/2 идеална част от
тавански етаж и 1/2 идеална част от правото на строеж;
3).
сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК – ******находяща
се на адрес: гр. ******с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на
обекта: 1, с площ от 15 кв. м.;
4).
сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК – ******находяща
се на адрес: гр. ******с предназначение: жилищна сграда – ******, брой нива на
обекта: 1, с площ от 36 кв. м.;
5).
сграда с идентификатор ***.4., съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК – ******находяща
се на адрес: гр. ******с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на
обекта: 1, с площ от 28 кв. м.;
6).
сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК – ******находяща
се на адрес: гр. ******с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на
обекта: 1, с площ от 63 кв. м., находящи се върху поземлен имот с идентификатор
***., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК – ******находяща се на адрес:
гр. ******с площ от 809 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти
с идентификатори ***., ***., ***. и ***, при следните КВОТИ:
½ /една втора/ идеална част за Е.М.Б.
½ /една втора/ идеална част за Р.М.Б..
При условията на чл. 345 от ГПК, вр. чл.
34, ал.1 ЗС е допусната делба на поземлен имот с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор
на АГКК – ******находящ се на адрес: ******кв. „***“, ул. „***, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ***, ***– част от парцел I – ***,***,
при съседи: имоти с идентификатори: ***., ***., ***., ***. и ***., заедно с
масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1., с обща застроена
площ от 82 кв. м., състояща се от първи жилищен етаж: три стаи, баня и тоалетна
и втори жилищен етаж: три стаи, както и сграда с идентификатор ***.2., с площ
от 21 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и сграда
с идентификатор ***.3., с площ от 6 кв. м. на един етаж, с предназначение:
селскостопанска сграда, в съсобственост с трети лица, при права на съделителите Е.М.Б. и Р.М.Б. общо ½ идеална част от имота, или по ¼ идеална част от
целия имот за Е.М.Б. и по ¼ ид.част от целия имот за Р.М.Б..
По делото е представено влязло в сила
решение, постановено по гр.д. № 6690/2020 г. по описа на Районен съд П., с
което в общ дял на съделителите Е.М.Б.
и Р.М.Б. е възложен ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор ***, с обща площ 295 кв.м. съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на
Изпълнителния директор на АГКК – ******находящ се на адрес: ******кв. „***“,
ул. „***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ***, ***– част
от парцел I – ***,***, при съседи: имоти с идентификатори: ***., ***., ***., ***.
и ***., заедно със североизточната част на
масивната двуетажна жилищна сграда близнак с идентификатор ***.1., със
застроена площ от 52 кв. м. и РЗП 104 кв.м., състояща се от два етажа.
Способите за извършване на делбата са
изчерпателно изброени в закона – чл. 247 – 350 ГПК и изключението по чл. 353 ГПК. Основният принцип е всеки съделител да получи реален дял ако това е
възможно.
В първото по делото заседание след
допускане на делбата е направено искане от ответника допуснатият до делба
недвижим имот да бъде поставен в негов дял.
Направено
е искане съсобствеността да бъде прекратена по реда на чл. 353 ГПК като съдът
разпредели в индивидуален дял на ответника имота на ул. „***, а в дял на ищеца
да бъде възложен имота на ул. „***.
В съдебно заседание ищецът заявява, че също
желае вторият имот да бъде възложен в негов дял.
Съгласно приетата по делото СТЕ, която съдът
кредитира изцяло имотът на ул. „*** е поделяем
по отношение на двата жилищни етажа от къщата.
Имот с идентификатори *** би могъл да се обособи, ведно с
прилежащите ½ идеални части от общите части на сградата, гараж и помещения,
разположени в северната част на сутеренния
етаж, ½ идеална част от тавански етаж и ½ идеална част от правото
на строеж, като стойността му е 168 450,00 лева.
Имот с идентификатори *** би могъл да се
обособи, ведно с прилежащите ½ идеални части от общите части на
сградата, гараж и помещения, разположени в южната част на сутеренния етаж, ½ идеална част от тавански
етаж и ½ идеална част от правото на строеж, като стойността му е 181 684,00
лева
Останалите сгради са неподеляеми. Същите са с обслужващо
жилищната сграда предназначение. Вещото лице е изчислило, че тяхната стойност е
както следва:
сграда с идентификатор *** – 10 740,00
лева
сграда с идентификатор ***. – 18720,00
лева
сграда с идентификатор ***.4. –
11 760,00 лева
сграда с идентификатор ***. – 10 080,00
лева.
Общата оценка на сградите ул. „*** към
датата на изготвяне на заключението е в размер на 401 434,00 лева.
Имотът на ул. „*** е неподеляем. Неговата стойност е 89 628,00 лева.
В конкретния случай са налице
предпоставки всеки един от съделителите да получи индивидуален дял. Съдът
намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК. Съгласно тук
посочената разпоредба съдът може да извърши делбата, като разпредели
наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 100/27.07.2015 г. по гр. д. № 6463/2014 г. на ВКС, I ГО е прието, че
към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл.
353 ГПК съдът пристъпва, когато броят на имотите е равен или по-голям от броя
на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по
критериите, посочени в т. 5 на ППВС № 7/1973 г. – когато до делба са допуснати
имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно
дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили с отделен
дял подобрения на значителна стойност.
В конкретния случай се установи, че
ответникът обитава имота на ул. „*** от дълги години, а ищецът в този на ул. „***.
Всеки един от тях е поискал да му бъде възложен именно имота, които обитава,
като това е единствения консенсус,
постигнат от страните в рамките на процеса. Вярно е, че стойността на имота на
ул. „*** е значително по – висока и жилищната сграда е поделяема, но в случая е
крайно неудобно съставяне на разделителен протокол по чл. 347 ГПК и извършване
на делба по реда на чл. 352 ГПК чрез теглене на жребий, тъй като имотите са
неравностойни.
Съдът намира, че при разпределението по
този начин е изпълнено изискването на чл. 69, ал. 2 ЗС - всеки наследник получава
дял в натура, а неравенството на дяловете се изравнява с пари.
Ето защо съдът счита, че в индивидуален
дял на ищеца следва да бъде възложен имотът на ул. „***, а в дял на ответника -
този на ул. „***. Сборът от цената на двата имота е в размер на 491 062,00 лева. Дяловете на
страните са равни – по 245 531,00
лева. След като се прие, че ответникът следва да получи в дял имот със
стойност от 401 434,00 лева при дял от 245 531,00 лева, то същият следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 155 903,00 лева за уравняване на дела му.
Само за пълнота следва да се посочи, че
предпоставката по чл. 349 ГПК по възлагателното искане на ответника не е
налице, тъй като по този ред се възлага единствено неподеляем имот, а този на ул. „*** не е такъв.
Своевременно е направено и искане за
сметки от ответника, поддържайки извършването на множество подобрения. Тези
искания са приети от ** за съвместно разглеждане, като по тази молба на ищеца е
дадена възможност да вземе становище. Същият е намира претенцията за
неоснователна.
Ответникът е претендирал заплащане на
половината от подобренията, извършени в делбения имот на ул. „***. Така
предявената претенция намира своето правно основание в чл. 12, ал. 2 ЗН, съгласно
който сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи
наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при
делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се
даде в имот или в пари.
Само за пълнота на настоящото изложение
съдът посочва, че при предявяване на претенции по сметки в делбеното
производство от съделителите разликата между претенциите при чл. 12, ал. 2 ЗН,
е че подобренията са извършени преди откриване на наследството (М.П. е починал
на ***г.), а при останалите - след откриване на наследството.
В конкретния случай за част от
подобрения, извършени след ***г.- (датата, на която М.П. е починал) правната
квалификация на претенцията е чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Резултатът обаче е идентичен –
отговорност до размера на фактически
увеличената стойността на имота (по – ниската стойност), тъй като по
правилото на тук посочената разпоредба на възмездяване подлежи по-малката сума
между обедняването /направените разноски/ и обогатяването /увеличената стойност
на имота/. Определената от ** правна квалификация почива на установеното по
делото - ищецът е знаел за подобренията, макар и не какви конкретно са те, но
съгласие не е давано. Ищецът е твърдял, че не е знаел и се е противопоставил
(резултата е идентичен), а ответникът е твърдял съгласие на ищеца (чл. 30, ал.
3 ЗС, при който резултата би бил различен), но в подкрепа на това твърдение
доказателства не са представени.
В този смисъл е Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по
гр. д. № 149/68 г., ОСГК, в което се приема, че съсобственикът, който е
извършил подобрения в съсобствения имот със съгласието на останалите
съсобственици … се уреждат … от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС и тези за водене чужда работа без
пълномощие. Тези разяснения са доразвити в Решение № 339 от 10.10.2011 г. по
гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 487 от 30.11.2011 г. по
гр. д. № 1503 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и Решение № 315 от 25.10.2012 г.
по гр. д. № 1189 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., като се приема, че когато
съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието и без знанието на
останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да
е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите
съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се
уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие.
И в двата случая за размера на
увеличението е от значение не колко е
изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко се е увеличено
наследственото имущество, съобразявайки неговата стойност по време на
извършване на делбата. Искането по чл. 12, ал. 2 ЗН е особено приложение на
принципа на неоснователното обогатяване. То е във връзка с увеличаване
имуществото на наследодателя, за което е помогнал наследникът. Затова, когато
наследникът има материален принос в уголемяването и при предпоставка, че не е
възнаграден по друг начин, той може да иска в делбата това увеличение да се
пресметне в него полза. Какъвто е и настоящия случай. Основната характеристика
на това право е, че увеличението е в онзи размер, който има при делбата, а не
при изразходването на средствата и труд към момента, когато е уголемено
наследството.
В подкрепа тезата на ответника по делото
са събрани доказателства чрез разпит на свидетели, представени са писмени
доказателства, изслушани са и приети съдебни експертизи.
Свидетелите
на ответника - K.P.Б.– негова съпруга е заявила, че познава семейството от 1992 г.
като строежите са започнали през 1993 г., поддържайки пряко и единствено
участие на съпруга си при изграждането на всички сгради, извършването на
ремонти, обзавеждане и облагородяване на междусградното пространство. Поддържа,
че до 1996 г. е бил завършен грубия строеж на жилищната сграда и започнали
довършителните СМР – ВиК и ел. инсталация, подово отопление, външни и вътрешни
подови настилки.
Свидетелства, че през 2011 г. започнал
ремонта на втория етаж – поставяне на дограма (смяна на съществуваща такава),
нов комин, вътрешни стълбища, ел. инсталация, водопровод, ел. табла, поставяне
на подови и стенни настилки, интериорни врати. Твърди, че е направен ремонт на
покрива, тъй като е протекъл, изразяващ се в смяна на улуци, полагане на черна
хартия, подмяна на счупени керемиди, затваряне на капандура, поставяне на капак
на комина.
Твърди, че къщата е пребоядисана и били
изградени три масивни навеса с дървени елементи, греди, керемиди и една тераса.
През 1998г. била изградена ограда на ул.
„***, входна порта на имота /малка/ и до нея две гаражни порти на вече
съществуващите два гаража.
Започнало изграждането на циментови
площадки, които компенсирали денивелацията на три нива, засаждане на растения които
подробно описва.
Била изградена оранжерия от стъкло и
армиран найлон, клетки за кучета, клетка за прасе.
Бил изградени изцяло и трети гараж през
1999г., клетка за екзотични птици, с цимент на пода, мрежа и покрив от метал.
В двора построили лятна кухня с навес.
Цокъл и колони облепени с камъни и шадраван с камъни, зидана мивка и зидана
камина, облепени с камък.
Засадени били множество растения,
изградена била и напоителна система, капково поливане, хидрофор.
Твърди, че финансовите средства за
всичко това били на съпруга ѝ. Общият наследодател не е живял в едно
домакинство с тях. Той обитавал стаята, която била склад с тоалетна в сутерена.
Бащата на мъжа ѝ участвал само с идеи. Мъжът ѝ работил 20 години
във фирми ******от 1998 г. до преди 3 години и оттам намирал ******. Категорична
е, че бащата на съпруга ѝ не им е давал пари.
Общият наследодател на страните не се е
противопоставял на извършваните СМР, като единствено имал изискване, когато
нещо се започне да бъде довършено докрай - да се измажат всички стени догоре и
затворят всички тераси.
Твърди, че свекърът ѝ (Г. М.) през
********. е преживял тежка травма, което не му позволяваше влизане в ремонтните
канали и почти преустановил дейността си по ремонти на *******.
Отрича с него да е живяла жена – имало е
определено лице, което „идваше и си тръгваше, нямаше гардероб дори“.
Свидетелят В. Н. Г.заявява, че познава ответника от 30 години. Има наблюдения
върху имота на ул. „***“ от 1992 г. Също твърди, че всичко е изградено от
ответника. Съпругът ѝ и свекърът ѝ също участвали. Всички
второстепенни постройки – трети гараж, стопански сгради, облагородяване,
жилищната сграда били изградени от ответника
Преди 5-6 години бил ремонтиран и
обзаведен втория етаж от къщата, който съществувал в незавършен вид отпреди
около 20 години. Бил направен изцяло ремонт поставяне на врати, нова дограма,
подови настилки, измазване, гипсокартони, водопровод, канализация, кухни, бани,
спални, всички мебели.
Излага възприятията си и описва
растенията, посадени в двора, наличието на парник и напоителна система.
Конкретно твърди, че свекърът ѝ
измазал къщата като му било платено от ответника. Обобщава, че ответника
отговарял за ремонта и осигурявал всички средства, а за баща му не знае да е
заплащал каквито и да било средства.
Свидетелят сочи също, че общият
наследодател е бил ******в периода от ******и някоя година. Същият е живеел в
имота с друга жена – Д., която вечер е идвала и сутрин излиза от имота. Не е
виждала Д., ищцата и майка ѝ да участват лично или със средства в
ремонтите.
Като свидетел е разпитам и Н.М.Р., участвал в ремонтните дейности.
Твърди, че през 1993г. били положени единствено основи на къщата, като е работил
от основите на къщата до покрива. Къщата има сутерен, два етажа и тавански
помещения. Твърди, че ответникът е ангажирал майстори, вкл. него, като същият
им заплащал. Къщата била завършена през 2012г.-2014г.
Участвал е в подравняването на двора.
Свидетелства, че е имало постройки за кокошки и за гълъби, които са гледани
бащата на Р..
Било изградено барбекю също от
ответника, тъй като към този момент баща му бил със ******. Поддържа, че всички
средства са осигурявани от ответника, а баща му никога не му е плащал за нещо.
Не му е заплащано от другиго.
Също
знае, че М.е посещаван от жена на име Д., която идваше вечер и сутрин си
отиваше, но това било рядко.
Като свидетел на ищеца показания е дала Н.Н.В. – майка на страните.
Твърди, че по време на съжителстването
си с М.са разполагали с много пари. Той работел на 4-5 места, а тя също
разполагала със средства. Притежавали два автомобила. Тъй кат живеели в къща
гредоред, решили да построят друга. Твърди, че грубият строеж е завършен през
1992 г., като пригоден за живеене бил само първият.
През 1998г. ответникът се преместил да
живее на ул. „***, след което и аз започнах да ходя на гости, за да виждам внучка
си Б. Бащата на страните живеел в двора в барбекюто, което е отделна сграда от
жилищната съвместно с друга жена. Твърди, че оградите и допълнителните
постройки са изграждани със средства на М.. Пояснява произхода на средствата на
М.– работел като ******в *********, както и към „***“. Бил *********. Бил *********и
*********. Свидетелства, че към момента на извършване на СМР ответника бил ********
и не е разполагал със средства за къщата. Твърди, че намерението на М.било
къщата да се остане за двете му деца.
Не знае да е ремонтиран втория етаж
Свидетелят Г. Ц. О.– бивш съпруг на ищцата и към настоящ момент живее с нея на
семейни начала е заявил. че около 2000 г. за първи път има наблюдения над имота
на ул. „***. Къщата била завършена и с масивна ограда. Твърди, че бащата на
страните правел барбекюто. Докато бил жив той живеел там и поддържал имота. Виждал
е Н. (предишния свидетел), който *********с М.. Предполагам, че тези дейности
се плащали от М., а Н. бил негов работник. Виждал е как М.дава пари на Н.. М.се
занимавал с изкупуване на *********.
На въпроси на ответната страна
потвърждава, че е виждал лично как М.е плащал на свидетеля Н. за работата,
която той извършва.
Според този свидетел първият етаж бил
оправен и живееше Р., а втория не бил към 2002 г. - момента на женитбата му с
ищцата. Вторият етаж към 2010г. също не бил годен за живеене, тъй като не бил
ремонтиран. Аз съм ходил в имота от 2002г. до 2010г. един път-два пъти
седмично.
Твърди, че барбекюто е изградено от Н., един
техен комшия „Б.“ заедно с М.., като
средствата са осигурени единствено от М.. Не е виждал Р. да участва в строежа
на барбекюто или да дава пари за него.
Свидетелят Д. Й. Г.съжителствала с общия наследодател от 1992 г. до 2012 г. заявява,
че през 1992 г. на ул. „***“ имало груб строеж до покрив, след това се прави
оградата. През тази година сградата не беше обитаема. М.си бил пригодил една
стая след гаражите. През 1993 г.-1994 г. имота бил ограден.
Първият етаж бул пригоден, защото
ответникът живеел под наем в кв. „***“. Бащата на страните правел ремонта. Заявява,
че свидетелят Н. е работил на къщата и бащата на страните му е плащал. Той бил
общ работник. Твърди, че М.плащал всичко, както и на свидетеля Н..
Описва поетапното изграждане на
постройките, като сочи, че М.разполагал с финансови средства за това, тъй като преди
демокрацията работил *****, след това в *******- „*******“ на *******, в „**“,
бил ******в **, ремонтирал *******. Изкупувал **********, бил **********.
През 2012 горният етаж на къщата бил като
склад за вторични суровини, саксии, обувки, ненужни неща от първия етаж. Тавана
бил гълъбарник, тъй като М.обичал гълъбите. Имотът бил построен за двамата –
ищеца и ответника. Вторият етаж и таванските били замислени да са за второто
дете, първия етаж за първото дете,
Знае, че М.е помагал финансово, но не знае
кой е платил за обзавеждането и пригаждането на първия етаж за живеене. Знаме,
че бабата на страните /майката на М./ е дала пари на М., които той да
разпредели между тях.
На въпроси на ответника заявява, че вътрешно
втория етаж не бил измазан. имало прозорци. Стената на къщата отвън била
измазана. Отвътре не било завършено, като целта беше това от децата, което го
вземе да си го завърши по собствен вкус. М.плащал на Н. за обща работа - ******************.
Н. е помагал на М., дори когато поправяше коли. Винаги М.е плащал на Н.. Категоричен
е , че дворното място е правено М.Б., като двамата са ********. След 2012 г.
може да са садени и други растения. Селскостопанските сгради също ги правил М.Б..
Той гледал кокошки, гъски, зайци, кучета. Прасета не е имало. Имал ********. Лозите
също са посадени от М..
Поради разминаване в показанията на
свидетелите съдът е допуснал служебно очна
ставка между Н.М.Р. и Д. Й. Г..
При повторния разпит Н.Р.е заявил, че не
знае чии са средствата за закупуване на материалите, че му е заплащано от М.,
но само ако ответникът бил обективно ангажиран да се яви в уговорения за
плащане ден и час. На следващия ден връщал парите, които са получени от М.,
след като получел заплащане от ответника. Работел нерегулярно – когато го
извикат.
Д. Й. Г. е категорична, че М.Б. е
осигурил средствата за строежа на къщата, че той плаща на другия свидетел Н. и
на същия не му е плащано от ответника.
Във фазата по допускане на делбата
показания са дали част от свидетелите, разпитани във втора фаза. Свидетелят Н.Р.е
поддържал, че строителните материали били заплащани от ответника, който давал
фактурите на баща си.
Свидетелят Н.В. е сочила, че средствата
са изцяло осигурени от общия наследодател
Свидетелят Д. Б.е поддържала същата теза
- до 1992 г. първият етаж на къщата на ул. „***“ бил завършен и тя била
построена от М.и съпругата му. Наследодателят на страните споделял, че идеята е
всеки един от етажите да бъде разпределен за децата му. Свидетелката разказва,
че ответникът бил *********и в първата половина на 90-те години живеел на
квартира в кв. „***“. Докато се строяла къщата ответникът живеел на друг адрес
и едва в последствие се преместил на адреса на ул. „***“, след което започнал
да прави непрестанни подобрения, включително барбекюто на двора, съвместно с
друг от разпитаните в о.с.з. свидетели.
При тези обективни данни, установени по
свидетелските показания, този състав приема, че ответникът е извършвал
подобрения по смисъла на т.6 от ППВС № 6/74 г., но същите са осъществени с
негови средства едва след 2012 г. За да достигне до този извод съдът анализира
показанията на свидетелите. От една страна всички свидетели са категорични, че
до 2012 г. всички сгради са завършени като постройки. В рамките на първа фаза
ответникът е претендирал лична собственост въз основа на вложени лични средства
и придобиване по давност, които възражения са счетени за неоснователни. Във
втора фаза се поддържа увеличаване на стойността на имота отново с твърдението
за вложени лични средства. С такива обаче не се установи да е разполагал. Съдът
не кредитира показанията на св. В. Н. Г.и Н.Р.в частта, че средствата са
осигурени единствено от ответника. Показанията на първия свидетел попадат в
хипотезата на чл. 172 ГПК, а тези на Р. също е възможно да бъдат повлияни,
доколкото и към настоящия момент същият е финансово зависим от ответника от
текущо възлаганите му инцидентни дейности. Същите не кореспондират с останалите
доказателства по делото. Също така, съдът съобрази, че показанията на Р.
преливат от категорични към условни. Първо е твърдял, че всичко е заплащано от
ответника, но същевременно той е предавал на баща си фактурите, което може да
бъде тълкувано единствено като отчет за направените разходи, а не както се
поддържа в ответната теза, че М.П. „участвал само с идеи“. Било му заплащано от
наследодателя само ако ответникът не могъл да се яви в съответния ден, след
което връщал парите. Тази теза също не се възприема от **, доколкото много по -
лесно би било ответникът да се разплати с баща си, с когото живее в общ двор.
Свидетелят В. Н. Г.не е заинтересована
от изхода по делото и също е категорична, че всички средства са осигурени от
ответника, но същата няма впечатления за произхода им, както и показанията
ѝ се съсредоточават в по късен етап – довършване на втория етаж и
измазване на къщата. Твърденията за цялостно вложени средства и труд от
ответника до 2012 г, са крайно общи, подозрително близки до защитната теза, като
без конкретика е невъзможно да се установи тяхната достоверност и остават
изолирани. Твърденият като възприет факт следва да се конкретизира, като едва
анализа на детайлите относно личните възприятия могат да дадат сигурна индиция,
че твърдяното е действително осъществило се.
От друга страна, показанията на
свидетелите на ищеца са близки и взаимодопълващи се. Всеки от тези свидетели, в
рамките на когнитивните си възможности е пресъздал възприетото, като се
отличава сърцевината – средствата са осигурявани от М.П.. Сочи се и източникът
– доходи от 4-5 места. Установява се причината – да остави в наследство на
децата си по един жилищен етаж, приемайки че те биха могли да живеят в
разбирателство. Тези показания обаче се ограничават до 2012 г., поради и което
съдът прие, че след тази дата подобренията са извършени от и за сметка на
ответника. Този извод кореспондира с косвеното доказателство коментирано по –
горе – изтеглянето на кредит, за който макар и да няма преки данни относно
влагане на средствата, то е високо вероятно тези средствата са послужили за
твърдените подобрения.
Съгласно съдебната практика и правната
теория подобрения в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ -
имота и не са били необходими за запазването и съхраняването му. При тях
необходимата предпоставка е именно увеличаването
на стойността на имота , какъвто е и настоящият случай. Ремонтите извършени
от ответника, представляват нововъведения, които са увеличили стойността му,
меродавна към момента на разглеждане на спора. Необходими разноски не се
установяват, а и не се твърдят.
Относно стойността на подобренията и
стойността на вложеното за тяхното реализиране по делото е приета съдебно-оценителна
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обоснована, пълна, отговаряща на
поставените задачи, и дадена от лице, притежаващо съответните специални знания.
Тя е оспорена от ответника по отношение пазарната стойност на имота и оценката
на подобренията, като са допуснати допълнителни въпроси. Оспорванията касаят
начина на изчисляване – вещото лице е изчислило стойността на подобренията към
датата на извършването им и е деноминирало вложените средства съгласно закона
от 1999 г., като допълнителна задача е допусната по отношение и на цената на
подобренията при сегашни пазарни цени.
Съдът намира подхода на вещото лице за
законово правилен. Съгласно чл. 2 от Законът за деноминацията на лева,
вземанията, възникнали преди влизане в сила на закона са деноминирани по силата
на закона, поради което не може да се присъди в неденоминиран размер. Така
Решение № 820 от 20.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2009 г., I г. о., ГК.
В конкретния случай без правно значение е размерът на вложените средства, а още по –
малко колко биха стрували подобренията ако са извършени към настоящия момент –
обстоятелство, което ищецът държеше да установи чрез допълнителни въпроси по
допусната СТЕ, за която дори не внесе определения допълнителен депозит.
Вещото лице е изчислило, че общо
вложените средства за труд и материали е в размер на 103 595,21 лева към датата на извършването им, като
сумата, с която се е увеличила стойността на имота е 82 876,18 лева, като
изрично е упоменато, че в тези стойности не се включват насажденията. Тези
данни съдът възприема като основа за да изчисли, че процентното изражение между
вложено като средства и увеличаване на цената е 80% като правно релевантно в
случай. Този коефициент е важен, защото ще служи като основа да се изчисли
стойността, с която се е увеличила стойността на имота въз основана на
подобренията, извършени след 2012 г., за които съдът прие, че са основателни,
доколкото такова разграничение не е правено в СТЕ.
Както бе посочено, съдът прие, че
сградите са били изградени преди 2012 г, поради което тяхната стойност е
неотносима за извършените подобрения. След тази дата се установява:
Лятна къща – ролентен таван, текущ
ремонт на покрив, смяна на улуци и текущ ремонт на обща стойност – 2070 лева;
Вътрешно стълбище – 2 броя площадки от
гранитогрес и 5 бр. стъпала, стени до втори етаж измазване на обща стойност – 2344
лева;
Баня – окачен таван и стени фаянс – 2720
лева;
Втори етаж – 29 982 лева;
Покрив и фасада – 9280 лева.
Общата стойност на вложените средства е
в размер на 46 396 лева, като по гореописаното съотношение съдът приема, че
стойността на имота се е увеличила с 37 116,80
лева (80% от вложеното като материали и труд) в резултат на подобренията,
извършени от ответника след 2012 г. Тук приетото се подкрепя и от представените
писмени доказателства, че ответникът е изтеглил кредит през 2014 г.,
рефинансиран с друг през 2018 г. в общ размер на 25 000 лева. Доколкото подобренията
се изразяват в материали и труд, а ответникът е твърдял и доказал с показанията
на свидетелите и пряко участие (личен труд), съдът приема, че изтеглената като
кредит сума кореспондира на стойността на подобренията.
При този извод ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 18 558,40 лева – половината от стойността на подобренията, с
които е увеличена стойността на имота.
Ответникът е поддържал, че в резултат на
своя принос в имота има множество насаждения. Това съдът счита за ирелевантно
по отношение на горните изводи. Тези растения не се отразяват върху увеличената
стойността на имота (изрично упоменато в СОЕ-за), поради което ответникът не се
осъжда да заплати на ищеца сума за уравняване на дяловете. След като не
увеличават стойността на имота, не е налице подобрение (пазарната стойност на
самите тях е без значение), което да бъде заплатено от друг собственик.
На следващо място, всички те, с
изключение на лозите, са засадени в период, в който съдът прие, че подобренията
са извършени от ответника. Тези насаждения са ползвани от ответника от
засаждането им и занапред той ще се ползва от тях, поради което не му се дължи
компенсация от ищеца за извършени подобрения, тъй като този имот се възлага в изключителна
собственост на ответника.
По
разноските:
На основание чл. 355, изр. първо ГПК вр.
чл. 8 от ТДТГПК и съобразно стойността на дяловете, съдът приема, че
съделителите дължат държавна такса по сметка на **, в полза на бюджета на
съдебната власт в размер на 9821,24 лева
всеки един от тях.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на **, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
за разликата между претендираната претенция по сметки и уважената такава в размер
на 7695,04 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на **, в полза на бюджета на съдебната власт и 420,00 лева – невнесен допълнителен депозит
за допусната по негова молба и приета СТЕ, която сума е платена от бюджета на **.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на **, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за
уважената претенция по сметки в размер на 742,34
лева.
Ответникът е претендирал разноски. В
първа фаза е оспорил изцяло твърдените квоти в собствеността като е
претендирал, че е единствен собственик, но това възражение е счетено за
неоснователно, поради което за тази част от производството не следва да му се
присъждат разноски. Във втора фаза му е възложен в дял искания от него имот, но
единствено защото другата страна не е възразила, а не защото са налице
предпоставки за това, които да са били оспорвани. По молба на ответника са
допуснати 3 експертизи, като същият е заплатил част от определения депозит.
Доколкото се прие, че за насажденията не следва да му се присъжда сума като
подобрение, то разноските за САгроТЕ следва да бъдат оставени в негова тежест.
По САТЕ са внесени 1070 лева, като следва да се добави и половината от
платеното възнаграждение за процесуално представителство – 300,00 лева, от който
сбор следва да му се присъдят 120,54 лева съразмерно на уважената претенция по
сметки.
Ищецът също е претендирал разноски.
Такива е доказал в размер на 570,00 лева за експертизи. Претендирано е общо
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 800,00 лева, от
което половината следва да се присъди изцяло, а другата половина да се прибави
към депозита по експертизите и да се присъди съразмерно на отхвърлената част от
претенциите за сметки. В полза на ишецът следва да се присъди сума в размер на
1248,65 лева (400 + 884,65).
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ВЪЗЛАГА
на
основание чл. 353 ГПК В ДЯЛ И
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Е.М.Б.,
ЕГН **********,***:
½
идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с
обща площ 295 кв.м. съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК – ******находящ
се на адрес: ******кв. „***“, ул. „***, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по
предходен план: ***, ***– част от парцел I – ***,***, при съседи: имоти с
идентификатори: ***., ***., ***., ***. и ***., заедно със североизточната част на масивната двуетажна жилищна
сграда близнак с идентификатор ***.1., със застроена площ от 52 кв. м. и РЗП
104 кв.м., състояща се от два етажа.
ВЪЗЛАГА
на основание чл. 353 ГПК В ДЯЛ И
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Р.М.Б.,
ЕГН **********,***:
1). самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК – ******находящ се на
адрес: гр. ******с предназначение: жилище ******); брой нива на обекта: 1, с
площ от 113 кв. м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор ***.,
заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения,
разположени в северната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански
етаж и 1/2 идеална част от правото на строеж;
2). самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК – ******находящ
се на адрес: гр. ******ет. 2, с предназначение: жилище ******); брой нива на
обекта: 1, с площ от 113 кв. м., стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор ***.,
над обекта: няма, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, гараж
и помещения, разположени в южната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална
част от правото на строеж;
3). сграда с идентификатор ***.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК – ******находяща се на адрес: гр. ******с
предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15
кв. м.;
4). сграда с идентификатор ***.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК – ******находяща се на адрес: гр. ******с
предназначение: жилищна сграда – ******, брой нива на обекта: 1, с площ от 36
кв. м.;
5). сграда с идентификатор ***.4.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК – ******находяща се на адрес: гр. ******с
предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 28
кв. м.;
6). сграда с идентификатор ***.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК – ******находяща се на адрес: гр. ******с
предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 63
кв. м., находящи се върху поземлен имот с идентификатор ***., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на
Изпълнителния директор на АГКК – ******находяща се на адрес: гр. ******с площ
от 809 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***., ***.,
***. и ***
ОСЪЖДА
Р.М.Б. да заплати на Е.М.Б. сума в размер на 155 903,00 лева за уравняване на дяловете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 2 ГПК Е.М.Б. да заплати на Р.М.Б. сума в размер на 18 558,40 лева – половината от подобренията, извършени след 2012 г.,
с които е увеличена стойността на имота в гр. ******изразяващи се в СМР в Лятна
къща – ролентен таван, текущ ремонт на покрив, смяна на улуци и текущ ремонт, Вътрешно
стълбище – 2 броя площадки от гранитогрес и 5 бр. стъпала, измазване на стени
до втори етаж, Баня – окачен таван и стени фаянс, довършване СМВ във Втори етаж,
ремонт на Покрив и фасада, ведно със законна лихва от влизане в сила на
решението до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК Е.М.Б. да заплати по сметка на Районен съд П.,
в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 10 563,58 лева., както и 5,00 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК Р.М.Б. да
заплати по сметка на Районен съд П., в полза на бюджета на съдебната власт сума
в размер на 17 516,28 лева, на
основание чл. 77 ГПК – 420,00 лева, както
и 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355, вр. чл 78 ГПК Е.М.Б.
да заплати на Р.М.Б. сума в размер на 120,54
лева съразмерно на уважената претенция по сметки.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355, вр. чл 78 ГПК Р.М.Б.
да заплати на Е.М.Б. сума в размер на 1248,65
лева съразмерно на отхвърлената претенция по сметки.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ НА
страните.
СЪДИЯ____________________