РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Троян, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20224340100235 по описа за 2022 година
В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на
Т. Б. Т. от гр. П.,срещу Т. И. Н. и Х. Н. Н., двамата от гр. Т., с правно
основание чл. 31 ал.2 от ЗС.
Ищецът Т. Т. твърди, че с нот. акт № 1 т. І, по нот. дело № 1/2000 г. на
Троянски районен съд, родителите му дарили 1/4 ид. част от Поземлен имот с
идентификатор 73198.505.385 по КККР на гр. Троян, находящ се в *** / по
КККР - № 13/, целият с площ от 430 кв. м, урбанизирана територия, заедно с
цялата сграда с кад. № 73198.505.385.4 - друг вид сграда за обитаване с площ
от 39 кв. м.
Сочи, че ответниците са негови роднини, които притежават една
четвърт от имота и реално сгради в него, които оспорили правото му на
собственост, поради което било инициирано съдебно производство,
образувано било гр.д. №588/2020г. по описа на ТРС с правно основание
чл.108 ЗС, по което Т. бил признат за собственик на процесния имот, а
ответниците – страни в производството по гр.д.№588/2020г. на ТРС били
осъдени да предадат на ищец владението върху имота.
Твърди, че бил лишен от достъп до имота, поради което отправил
нот.покана рег.№2852 , том 1, акт №188/11.08.2020г. на Нотариус Д.К. с рег.
№525 на НК, с р-н на действие РС-Троян, ответниците да му предадат
владението или да му заплащат обезщетение, като излага, че реално получил
владение върху имота на 12.01.2022г., за което бил съставен
протокол.
Претендира заплащане от ответницитена обезщетение за 17 месеца, за
периода 12.08.2022г. – връчване на нот.покана, до 12.01.2022г. , когато
реално получил владение върху имота, в размер на 5100.00лева, т.е. по 300
1
лева месечно, в едно със законната лихва за забава, считано от 12.01.2022г. до
датата на изплащане на задължението. Претендират заплащане на
разноски.
Ответниците оспорват изложените обстоятелства с твърдение, че не са
лишавали Т. от достъп до имота, не са разбивали врата на сграда с
идентифищкатор № 73198.505.385.4, не са получавали добив от ¼ ид.ч. от
имот с идентификатор № 73198.505.385 и сграда с идентифищкатор №
73198.505.385.4. Сочат, че претендираните от Т. обезщетения са
неоснователни по размер. Молят исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна, а при условия на евентуалност, ако съдът я приеме за
частично или изцяло основателна, претендират прихващане на сумата 86.10
лева, заплатен от тях в полза на Община Троян местен данък, такса битови
отпадъци и лихви, дължими за процесните ¼ ид.ч. от имота, които били
неправомерно възстановени на Т. Т..
На основание чл. 214 от ГПК по искане на ищцовата страна, в
проведеното по същество съдебно заседание, е допуснато изменение на
заявената искова претенция, като същата е намалена от 5100.00 лева до
размер 2380.00 /две хиляди триста и осемдесет/лева – главница, а лихвата за
забава за периода от 12.01.2022 г. до 12.09.2023 година се претендира в
размер на 434.87 /четиристотин тридесет и четири лева и осемдесет и седем
стотинки/ лева.
След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
От прилоЖ.те доказателства по делото се установява, че страните са
съсобственици на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с
идентификатор 73198.505.385 по КККР на гр. Троян, находящ се в ***/ по
КККР - № 13/, целият с площ от 430 кв. м, урбанизирана територия, заедно с
цялата сграда с кад. № 73198.505.385.4 - друг вид сграда за обитаване с площ
от 39 кв. м.
С Решение №260119 от 23.12.2020г. на РС-Троян, постановено по гр.д.
№588/2020г. на ТРС, по предявен от Т. Б. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС
срещу Т. Н. и Х. Н. е признат за собственик на ¼ ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор 73198.505.385 по КККР на гр. Троян, находящ се в *** / по
КККР - № 13/, целият с площ от 430 кв. м, урбанизирана територия, заедно с
цялата сграда с кад. № 73198.505.385.4 - друг вид сграда за обитаване с площ
от 39 кв. м.
Представени са и следните относими по делото доказателства: заверено
копие от Заявление /жалба/ вх.№ 359000-7607/02.08.2020 г. на РУ на МВР
Троян; заверено копие от Нотариална покана рег.№ 2852, том 1, акт №
188/11.08.2020 г. на Д. К. – нотариус с рег. № 525 на НК с район на действие
РС-Троян; заверено копие от Протокол за въвод във владение от 12.01.2022 г.
по изп.д.№ 1172/2021 г. на ЧСИ Р. Д. с рег.№ 880 на КСИ с район на действие
ОС-Ловеч; заверено копие от Скица на поземлен имот № 15-708161-
06.08.2020 г. с идентификатор 73198.505.385 на СГКК-Ловеч; заверено копие
от Скица № 531/15.07.1998 г. на Община Троян; заверено копие от Приходна
квитанция № 37155 от 21.04.2020 г. на Община Троян; заверено копие от
Приходна квитанция № 9964 от 19.02.2020 г. на Община Троян; гр.д.№
588/2020 г. по описа на ТРС, Писмо вх.№ 4969/25.10.2022 г. от Община
Троян.
2
В тежест на ищеца, претендиращ обезщетение на основание чл. 31, ал. 2
от ЗС беше възложено да докаже всички елементи от фактическия състав на
цитираната разпоредба (ползване, лишаване от ползване и писмено поискване
до ползващия съсобственик), както и на размера на обезщетението, а в тежест
на ответниците беше да докаже, че не са препятствали ползването на общата
вещ от ищеца или че са заплатили поисканото обезщетение за пропуснати
ползи, което в настоящия процес не беше направено.
По делото е назначена СТЕ със задача да даде заключение относно
пазарния наем за ¼ ид.ч. от имота, както и обезщетение за забава, дължимо
от 12.01.2022г. до окончателното изплащане. Съгласно заключението по
допуснатата експертизата, средният пазарен наем за ползването на 1/4
идеални части от недвижимия имот за периода 12.08.2020г. до 12.01.2022г. е
в размер на 230.00 лв. месечно, т.е. за 17 месеца наемът възлиза на
3910.00лева, а законната лихва за забава за периода 12.01.2022г. до датата на
изготвяне на заключението 04.05.2023г. е в размер на 519.16лева.
Заключението е оспорено от проц.представтител на ответниците с аргумент,
че размера на обезщетението е завишен, тъй като сочените в заключението
пазарни аналози не са подходящи, като сравними обекти. В проведеното на
12.05.2023г. открито с.з. вещото лице Н. уточнява, че при изготвяне на
заключението не е намерила подходящ аналог, който да използва, тъй като
всички аналози са били в много по-добро състояние от оценявания обект.
По искане на страните, проведеното на 07.06.2023г. съдебно заседание е
чрез реализиран по реда на чл.204 ГПК оглед на процесния имот, при който
съдът констатира, че сградата с идентификатор 73198.505.385.4 се състои от
две стаи. «…В първата - източна стая, имамивка и на единият извод е
монтиран проточен бойлер. По данни на вещото лице, при извършван от
експертапредходеноглед на недв.имот, двата извода за водатаса били
затапени. Установи се на място, че ел.захранването не е възстановено, няма
ток. Подът е с дървенодюшеме, което на доста места е компрометирано. На
тавана над мивкатамазилката е паднала, катомястото е укрепено с
дървенаплоскост, а друга част от тавана е с напуканамазилка.
Съдътконстатира, че сграда с идентификатор 73198.505.385.4, не
разполагасъссервизно помещение, а по данни на двете страни, присъстващи
лично в с.з. се установи, че външна тоалетна няма повече от 45 години…“.
На вещото лице е поставена допълнителна задача, след направеното от
него уточнение, че би могло да използва друг метод, изчисленията по който
да дадат по - ясна и реална цена на пазарен наем, ако не намери подходящи
аналози. Представено е допълнително заключение, в което вещото лице е
използвало два метода на изчисление - Метод на пазарните сравнения, с
използване на аналози с най-близки характеристики до оценяваните и
приходен подход - на капитализиране на бъдещите приходи, при което е
установило, че пазарният месечен наем на поземлен имот с площ 54 кв.м. и
лятна кухня с площ 39 кв.м., находящ се в *** е 163,23 лева, като за периода
от 12.08.2020 г. до 12.01.2022 г., (17 месеца) наемът възлиза на 2 774,91лв.
Изчислило е законната лихва върху сумата от 2 774,91 лв. за периода от
12.01.2022г. до датата на изготвяне на заключението - 17.07.2023 г. в размер
на 424,72 лева.По искане на проц.представители на страните на вещото лице е
поставена и втора допълнителна задача, при отговора на която да съобрази,
3
че в поземлените имоти от пазарните аналози, посочени в табличен вид на
изготвеното допълнително заключение няма съсобственост и не следва да се
прилага коефициента за корекция от
0,5%“.
В депозираното второ допълнително заключение, експерта е отразил,
че месечният наем за проц.имот е 140.00 лева, т.е. за претендирания период
от 17 месеца възлиза на 2380.00 лева, а законната лихва върху тази сума за
периода 12.01.2022г. до 17.07.2023г. /датата на изготвяне на заключението/ е
385.43 лева.
Съобразно второто депозирано и прието като обективно, компетентно и
безпристрастно заключение по допуснатата експертиза, в проведеното на
25.07.2023г. открито с.з. е направено по реда на чл.214 ГПК изменение на
исковата претенция, като същата е намалена от 5100лева до размера на 23800
лева, а обезщетението за забава, се претендира в размер на 434.87 лева,
считано от 12.01.2022 г. до 12.09.2023 година.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на две групи свидетели - Д. П. Ц. и Г. И. Б., свидетели на ищццова
страна и С. А. П.-И. и А. М. Т.- свидетели на ответната страна.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като
незаинтересовани и непротиворечиви, но намира, че от показанията на
свидетелите С. И. и А. Т. не се установяват релевентни за производството
факти, същите са неинформативни по отношение на това,дали ответниците
са препятствали или не ползването на общата вещ от ищеца. От показанията
на свидетелите Ц. и Б. се установява, че ответниците, посредством наети от
тях лица са се разпоредили с вещи, собственост на ищеца, находящи се в
проц.имот, като и двамата свидетеля твърдят, че вещите на Т. били
изхвърлени на улицата, натоварени и откарани някъде, а ответницитесменили
патроните на вратите, след което ищецът нямал достъп до имота.
С разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС е установено правилото, че когато
правото на собственост върху вещ се притежава съвместно от няколко лица, а
вещта се ползва лично само от един от съсобствениците, той дължи
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на
писменото поискване. С нормата е предвидено на собственика, лишен от
възможността да се ползва от вещта съгласно нейното предназначение и
според обема права, които същият притежава в съсобствеността, да се
предоставя паричен еквивалент. Следователно, основателността на иск с
правна квалификация чл.31 ал. 2 от ЗС се обуславя от установяването на
следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ; лично
ползване на общата вещ от един от съсобствениците и писмена покана за
заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен неползващият
съсобственик.
Наличието на първата предпоставка– съсобственост между ищците и
ответника върху процесния имот е установена по делото с влязло в сила
решение №260119 от 23.12.2020г. на РС-Троян, постановено по гр.д.
№588/2020г. на ТРС с правно основание чл.108 от ЗС, по силата на което
същият е признат за собственик на ¼ ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор 73198.505.385 по КККР на гр. Троян, находящ се в *** / по
КККР - № 13/, целият с площ от 430 кв. м, урбанизирана територия, заедно с
цялата сграда с кад. № 73198.505.385.4 - друг вид сграда за обитаване с площ
4
от 39 кв.м.
Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС, с оглед приетото
Тълкувателно решение №7/2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. По какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта– чрез непосредствени свои или действия на
член на неговото семейство или чрез трето лице, е ирелевантно за личното
ползване. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, пречейки им да ги реализират. Личното
ползване от страна на ответниците на общата вещ е безспорно установено от
доказателствата по делото. Задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишените от възможността да ползват общата вещ
съсобственици, каквото е направенос нот.покана рег.№2852 , том 1, акт
№188/11.08.2020г. на Нотариус Д.К. с рег.№525 на НК, с р-н на действие РС-
Троян. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено
във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика. Обезщетение следва да се присъди за периода 12.08.2022г. –
връчване на нот.покана до 12.01.2022г. , когато реално получил владение
върху имота, което след направеното по реда на чл.214 ГПК изменение на
исковата претенция, съобразно заключението на вещото лице по допуснатата
втора допълнителна задача е в размер на 2380.00 лева. При този изход на
делото, основателна се явява и претенцията за заплащане на обещетение за
забава в размер на 434.87 лева, считано от 12.01.2022 г. до 12.09.2023 година,
установено от вещото лице и неоспороено от страните.
Относно възражението на ответниците, за прихващане на сумата от
86.10 лева, заплатена от тях в полза на Община Троян, представляваща
местен данък, такса битови отпадъци и лихви, дължими за процесните ¼ ид.ч.
от имота, които били неправомерно възстановени на Т. Т. съдът намира
същото за частично основателно до размер на 72.82 лева, поради следните
съображения: От представените на л.70 и л. 86 от делото писма от Община
Троян се установява, че на 03.06.2022г. на Т. Б. Т. е възстановена с разходна
квитанция № 51227 от 03.06.2022г. сума от 72.82 лева представляваща
надвнесен данък недвижим имот, поради което заявената претенция за
прихващане следва да бъде уважена до размер от 72.82
лева.
Предвид изложеното, искът по чл. 31 ал. 2 от ЗС следва да бъде уважен
за сумата 2307.18 лв.– дължимо обезщетение за периода от 12.08.2022г. –
връчване на нот.покана до 12.01.2022г., когато реално получил владение
върху имота, след направено прихващане на сумата от 72.82 лева
възстановена на ищеца с разходна квитанция № 51227 от 03.06.2022г. за
надвнесен данък недв.имот, както и обещетение за забава в размер на 434.87
лева, за периода от 12.01.2022 г. до 12.09.2023 година. По отношение на
разноските:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото
разноски, в размер на 1314.00 лева, от които: 610.00 лева заплатен
адв.хонорар, 204.00 лева ДТ , 500.00 лева за възнаграждение за вещото лице,
съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.
5
Съдът не следва да уважава искането на ответниците, направено от
пълномощника им, за присъждане на разноски, съобразно извършеното
намаление в размера на предявената претенция. В случая, не се касае за отказ
от иска или частично оттегляне на иска, в каквато насока са доводите на
пълномощника, а до изменение – намаление, в размера на претенцията,
каквато възможност предвижда разпоредбата на чл. 214, ал.1 от
ГПК.Частичното оттегляне на иска и намалението на размера са
самостоятелни процесуални институти. Те имат различен предмет, цел и
последици. Намаляването на размера на петитума, като вид изменение на
иска, не е механичен израз на частичен отказ или оттегляне от иск, а
самостоятелно процесуално действие на промяна в параметрите на търсената
защита, насочено към определяне на целия обем от предмета на делото,
върху който ще се формира СПН на решението.
Водим от горното, Троянски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. И. Н., ЕГН **********, адрес: *** и Х. Н. Н., ЕГН
**********, адрес: *** да заплатят солидарно на Т. Б. Т., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата 2307.18 /две хиляди триста и седем лева и осемнадесет
стотинки/ лева, представляваща дължимо обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за
периода от 12.08.2022г. до 12.01.2022г. / след направено прихващане на
сумата от 72.82 лева възстановена на ищеца с разходна квитанция № 51227 от
03.06.2022г. за надвнесен данък недв.имот/,за лишаването му от ползване на
собствените на ищеца идеални части от съсобствен с ответниците недвижим
имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 73198.505.385 по
КККР на гр. Троян, находящ се в *** / по КККР - № 13/, целият с площ от 430
кв. м, урбанизирана територия, заедно с цялата сграда с кад. №
73198.505.385.4 - друг вид сграда за обитаване с площ от 39 кв.м., ведно със
законната лихва върху нея от предявяване на иска– 28.03.2022 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и сумата 434.87
/четиристотит тридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща мораторна лихва за периода 12.01.2022 г. до 12.09.2023
година.
ОСЪЖДА Т. И. Н., ЕГН **********, адрес: *** и Х. Н. Н., ЕГН
**********, адрес: *** да заплатят солидарно на Т. Б. Т., ЕГН **********,
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1314.00/хиляда триста
и четиринадесет/ лева, представляваща направените по делото разноски от
страна на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6