№ 176
гр. Оряхово, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20231460100296
по описа за 2023 година
От С. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“Христо
Смирненски“ 47, чрез пълномощника си адв. Б. З.-САК, е предявен иск с пр. осн. чл.55 ал.1
от ЗЗД против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
П.Б.Д. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1046.13 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за поръчителство №
3759641/04.02.2020 г. сключен между страните,който е прогласен за нищожен с влязло в
законна сила Решение №38/15.03.2023г. по гр.д. № 520/2022г. по описа на РС Оряхово,
ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане на иска до окончателното й
изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Правното основание на предявеният иск е чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 19.09.2019 г. ищцата е сключила договор за паричен
заем № 3759641/04.02.2020 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, като съгласно сключеният
договор, кредиторът предоставя на потребителя парични средства в размер на 1500 лв.
В ИМ се сочи също, че на във връзка с предоставения паричен заем, между ответника
и ищеца, е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3759641/04.02.2020, по
силата на който „Файненшъл България“ АД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи
Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключеният договор за
поръчителство с ответника, ищцата е заплатила сумата от 1046.00 лева.
С Решение №38/15.03.2023г. по гр.д. № 520/2022г. по описа на РС Оряхово, влязло в
законна сила, договорът за поръчителство № 3759641/04.02.2020г. сключен между страните
е прогласен за нищожен. След прогласяване на нищожността до настоящия момент сумата
платена от ищцата по нищожния договор за поръчителство не е върната на ищцата.
С оглед на това ищецът счита, че за него е налице правен интерес за предявяване на
иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1046.13
лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за поръчителство №
3759641/04.02.2020 г. сключен между страните,който е прогласен за нищожен с влязло в
законна сила Решение № 38/15.03.2023г. по гр.д. № 520/2022г. по описа на РС Оряхово,
ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане на иска до окончателното й
1
изплащане.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. С отговорът
ответника признава предявения от ищцата иск основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, по основание и
размер.Прави искане за постановяване на решение по чл.237 ГПК.
На осн. чл. 78 ал.2 от ГПК, моли съда да не присъжда разноски в полза на ищеца, тъй
като ответникът не е станал причина за завеждане не иска, както и че със завеждане на
делото се цели злоупотреба с право от страна на ищцата, като навежда доводи в тази насока.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. От пълномощника на същите
адв.Д. М. М., е постъпила молба вх. № 3651/15.11.2023 г. в която поддържа иск. Прави
искане на осн.чл.237 ал.1, ГПК за постановяване решение при признание на иска.
За ответника редовно призован, не се явява представител.
Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни
по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и
отсъствие на отрицателни такива.
Допустими са и направеното признание на иска от страна на ответника и искането на
ищеца за постановяване на решение при признание на иска.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като с него се цели
връщане на платената от ищцата сума от 1046.13 лева, представляваща недължимо платена
сума на ответника по нищожен Договор за поръчителство № 3759641/04.02.2020 г. сключен
между страните, прогласен за нищожен с влязло в законна сила Решение № 38/15.03.2023г.
по гр.д. № 520/2022г. по описа на РС Оряхово.
Както вече се посочи претенцията на ищеца се признава от ответника, а ищецът иска
съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – чл.
237, ал. 2 ГПК. В този смисъл и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи
изцяло, ведно с последиците от това.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски, които възлизат в общ размер на 530 лв., които – сумата в размер на 50.00
лв. заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв.
Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за
разноски, тъй като не са налице кумулативните изисквания на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно
с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го признава.
В полза на ответника не се дължат разноски с оглед изхода на спора по делото.
2
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, Оряховският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от П.Б.Д., да заплати на С. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Оряхово, ул.“Христо Смирненски“ 47 сумата от 1046.13 лева, представляваща недължимо
платена сума по Договор за поръчителство № 3759641/04.02.2020 г. сключен между
страните,който е прогласен за нищожен с влязло в законна сила Решение №38/15.03.2023г.
по гр.д. № 520/2022г. по описа на РС Оряхово, ведно със законната лихва върху сумата
считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Оряхово, ул.“Христо Смирненски“ 47, направените по делото разноски в размер на
530.00 лв./петстотин и тридесет лева и нула ст./, които – сумата в размер на 50.00 лв.
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
3