Решение по дело №5731/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2021
Дата: 5 ноември 2021 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20215330105731
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2021
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330105731 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. М. П. срещу „Макс Колект“ ООД, с която е
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 1193.82 лева по договор за паричен заем №***.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска.
Претендира разноски, съгласно чл.78, ал.2 ГПК, доколкото не е дал повод за завеждане на
иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска, с молба от 12.07.2021
г., доколкото между същите страни на същото основание има друго, по-рано, заведено дело,
поради което на основание чл.126, ал.1 ГПК настоящото производство, като второ по ред
заведено, следва да се прекрати.
Не са представени доказателства, че вземането предмет на гр.д. № 14582/2020 г. по
описа на ПРС е идентично с вземането, предмет на настоящото дело, същите са различават и
по размер. В случая не е посочено как е формирано търсеното от ответника вземане в
размер на 1193.82 лева, какви вземания се претендират с тази сума, въпреки указанията на
съда.
Предмет на иска по гр.д. № 14582/2020 г. по описа на ПРС е прогласяване на
нищожност на клауза за неустойка от договор за кредит, по който ответник е „Кредит тайм“
ООД, а по настоящото делото е заведен отрицателен установителен иск срещу ответник
„Макс Колект“ ООД за недължимост на претендираната от последния сума.
1
Липсва идентитет между страните, основанието и размера на претенциите.
С оглед изложеното съдът приема, че не се установиха по делото наличие на
предпоставките по чл.126, ал.1 ГПК или чл.288, ал.2 ГПК, вр. с чл.298, ал.2 ГПК, поради
което делото да бъде прекратено.
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът признава иска.
Предвид признанието, съдът намира, че искът следва да се уважи, като се признае, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1193.82 лева.
По отговорността за разноските:
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане разноските по делото да
бъдат възложени в тежест на ищеца, съгласно чл.78, ал.2 ГПК, доколкото с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото, както и че е признал иска за основателен.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, независимо, че е отправял покани за
доброволно изпълнение. Извънсъдебните претенции на ответника за заплащане на
дължимите вземания, дори и със заплаха за предприемане на съдебни мерки, не са повод за
предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Отговорност за разноски би възникнала за ответника, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявеният основателен иск за несъществуване на вземането. В случая
не са налице такива обстоятелства, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.78, ал.2 ГПК, като в тежест на ищеца следва да се възложат разноските в настоящото
производство. В този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. №
4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 474 от 07.11.2019 г., по ч.гр.д. № 3063/2019 г.IV
ГО на ВКС и мн.др.
Искане за присъждане на разноски е направено от ответника в отговора на исковата
молба. В производството ответникът се е представлявал от адвокат, представен е договор за
правна помощ и съдействие, от който е видно, че ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева /л.28/.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. М. П., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на „Макс Колект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Христо Ботев“ № 17, ет.1, офис 208, сумата в размер на 1193.82 лева по договор
за паричен заем № ***, сключен с „Кредит Тайм“ ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени на „Макс Колект“ ООД с договор за цесия от 25.03.2021 г.
ОСЪЖДА Г. М. П., ЕГН **********, с адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Макс Колект“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христо Ботев“
№ 17, ет.1, офис 208, на основание чл.78, ал.2 ГПК, сумата в размер на 360 лева – разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
2
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3