Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 09.08.2022 Град
КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На девети август две хиляди двадесет и втора година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело 1014 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е за допълване на съдебно решение по
реда на чл. 250 ГПК.
С Решение №260017/23.06.2022 г. съдът е уважил
иска на П.С.П., ЕГН: **********,***, чрез адв. М.Р., съдебен адрес:*** против
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:***,
п. к. 1000, представлявано от изпълнителните директори А.Л. и ,Р.Д. като на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ е осъдил ответното застрахователно дружество да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания от настъпила на 24.09.2015 г. смърт на баба му П.А.П.,
вследствие на ПТП от 25.08.2015 г., при което същата, като пешеходец, в гр. С.,
обл. П., на бул. „И. В.“, е била блъсната от автобус марка „М.”, модел „408“,
рег. № РВ *** ** управляван от Д.Д.Г., ЕГН: **********, застрахован по договор
за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите, сключен със застрахователна полица
№BG/23/l 15002066909, валидна от 11.08.2015 г. до 10.08.2016 г., със
застраховател ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
С молба вх. №201716/27.06.2022 г. адв. Р. –
пълномощник на ищеца, твърди, че съдебното решение е непълно, тъй като в
диспозитива не бил посочен размерът на присъденото обезщетение, а освен това
липсвало произнасяне по претенцията за лихва.
В законовия едноседмичен срок по чл.250, ал.2 ГПК ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, чрез юрк. Д., е взело становище за частична основателност
на молбата. Не оспорва, че е налице пропуск в диспозитива, доколкото е
присъдено обезщетение, без да е посочен
неговият размер. Счита, че претенцията за законна лихва, считано от датата на увреждането,
до окончателното плащане, е неоснователна, тъй като е изтекла погасителна
давност – възражение за което е направено с отговора на исковата молба. Освен
това по делото било представено уведомление за щета от 07.06.2020 г., а
съгласно КЗ застрахователят изпадал в забава след произнасянето по щетата,
тоест евентуално на 15.07.2020 г. – датата, на която е получен отказът на
застрахователя.
Съдът намира, че не следва на основание чл.250,
ал.2, предл. 2-ро от ГПК да призовава страните в открито съдебно заседание.
Искането за допълване на решението в частта за
разноските е направено в срока по чл. 250, ал.1 от ГПК, същото е допустимо и
частично основателно.
Настоящият съдебен състав констатира, че в мотивната
част на Решение №260017/23.06.2022 г. е изложил съображения за това, че в полза
на ищеца следва да присъди обезщетение от 10 000 лева. Тази сума не е посочена
в диспозитива на съдебния акт, поради което няма спор, че същият следва да се
допълни по реда на чл.250 ГПК.
В мотивите на решението е отразено също, че с
исковата молба претенция за лихви не е релевирана, поради което неотносими се
явяват възраженията на ответника в тази насока. В действителност ищецът е
поискал да бъде присъдена лихва върху главницата, считано от датата на
непозволеното увреждане – 24.09.2015 г., до окончателното плащане.
Съгласно константната практика на ВКС, вземането
за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската
отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111,
б. „в“ ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо
вземането за обезщетение от непозволено увреждане.
В случая искът е предявен на 21.08.2020 г., след
повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви,
която е датата на смъртта на бабата на ищеца, резултат на пътното произшествие
– 24.09.2015 г.
С предявяването на иска срещу застрахователя на
21.08.2020 г., давността за това вземане, на която ответникът се е позовал, е
прекъсната на основание чл.116, б. „б“ ЗЗД.
Поради това вземането е погасено за периода,
предхождащ тригодишния от завеждането на исковата молба – до 20.08.2017 г. За
периода след 21.08.2017 г. обезщетението за забава е дължимо и възражението за
давност е неоснователно /вж. Решение 53/25.03.2016 г. по т.д. №288/2015 г. на
ВКС, I т.о., Решение 95/26.06.2014 г. по т. д. №3060/2013 г. на ВКС, I т.о. и
др./.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА на основание чл.250 от ГПК постановеното по гр. д. № 1014/2020 г. по описа на РС Карлово Решение
№260017/23.06.2022 г., като текстът:
„ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление:***, п. к. 1000, представлявано от
изпълнителните директори А.Л. и ,Р.Д. да заплати на П.С.П., ЕГН: **********,***
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от настъпила
на 24.09.2015 г. смърт на баба му П.А.П., вследствие на ПТП от 25.08.2015 г.,
при което същата, като пешеходец, в гр. С., обл. П., на бул. „И. В.“, е била
блъсната от автобус марка „М.”, модел „***“, рег. № **** КР, управляван от Д.Д.Г.,
ЕГН: **********, застрахован по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на
автомобилистите», сключен със застрахователна полица №BG/23/l 15002066909,
валидна от 11.08.2015 г. до 10.08.2016 г., със застраховател ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД“
да се чете:
„ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:***, п.
к. 1000, представлявано от изпълнителните директори А.Л. и ,Р.Д. да заплати на П.С.П.,
ЕГН: **********,*** сумата от
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от настъпила на 24.09.2015
г. смърт на баба му П.А.П., вследствие на ПТП от 25.08.2015 г., при което същата,
като пешеходец, в гр. С., обл. П., на бул. „И. В.“, е била блъсната от автобус
марка „М.”, модел „**“, рег. № РВ 787****, управляван от Д.Д.Г., ЕГН: **********,
застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен със
застрахователна полица №BG/23/l 15002066909, валидна от 11.08.2015 г. до
10.08.2016 г., със застраховател ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.08.2017 г. до окончателното плащане“.
Допълнителното решение може да се обжалва в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив.
След влизане на допълнителното решение в сила,
делото да се докладва за администриране наа въззивната жалба на ответника.
С.А.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: