Р Е Ш Е Н И Е №
206
Гр.
Сливен, 25.10.2022 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на
прокурора Красимир Маринов и секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното
от Детелина Бозукова КАНД № 213 по описа за 2022 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба на ТД на НАП Бургас против Решение № 274 от 27.06.2022 г. на Районен съд Сливен,
постановено по АНД № 269 по описа на съда за 2022 г., с което е отменено
Наказателно постановление № F570898/23.11.2020 г. на Директор Офис Сливен към ТД на НАП Бургас, с което на И.Д.С. *** е
наложено административно наказание ГЛОБА – в размер на 500, 00 (петстотин) лв.
за нарушение на чл. 109, ал. 1 във вр.
с чл. 107, т. 3 от ЗДДС.
В жалбата се
твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на
закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр.
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че деянието не представлява маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 б "а" от ЗАНН. Претендира се отмяна на обжалваното решение и по
същество потвърждаване на наказателното постановление.
В с.з. касаторът– ТД на НАП Бургас не изпраща представител. В
писмено становище поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
касацията – И.С. не се явява в с.з. В писмено становище оспорва жалбата и моли
съда да остави в сила решението на РС Сливен.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Административен
съд Сливен констатира, че жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Сливенски
районен съд е бил сезиран с жалба от И.С. срещу Наказателно постановление № F570898/23.11.2020
г. на Директор Офис Сливен в ТД на НАП Бургас, издадено въз основа на АУАН № F
570898/18.09.2020 г., съставен от главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Бургас. Обективираните в акта констатации, възприети
от първоинстанционния съд се свеждат до следното: При
извършена проверка от служители в ТД на НАП Бургас било установено, че И.С., в
качеството представляващ на ЕТ "Век 21-И.С.", с не е подала в ТД на НАП Бургас заявление за дерегистрация по ЗДДС в законоустановения
14-дневен срок. В хода на проверката било установено, че едноличният търговец е
заличен на 13.05.2020 г., задължението за подаване на заявление за дерегистрация е до 27.05.2020г., но такова не било подадено.
Процесното административно наказание е наложено при
тази фактическа обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия
орган и възпроизведена в спорното наказателното постановление, с което касаторът е санкциониран с налагане на глоба в размер на
500, 00 лв. на основание разпоредбата на чл. 178
от ЗДДС.
С обжалваното решение районен съд Сливен е отменил
оспореното пред него наказателно постановление. За да постанови посочения
резултат, съдът е приел за установено, въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, че от страна на касатора е
осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение, но
същото представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, доколкото е извършено в условия на извънредно положение в
страната, въведено предвид епидемия от Ковид.
Касационната
инстанция намира решението на РС Сливен за валидно, допустимо и постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Наведените от касатора доводи са изцяло неоснователни. В тази насока
данните по делото несъмнено сочат, че нарушението е извършено за първи път, не
се установява С. да е санкционирана за други такива нарушения, степента на
обществената опасност на конкретното деяние е изключително ниска, доколкото не
се констатира от същото да са настъпили каквито и да е вредни последици.
Необходимо в обсъжданата насока е да се посочи, че въведената в страната
извънредна епидемична обстановка рефлектира върху цялостната икономическа
ситуация в страната и най-вече върху гражданите от възрастовата група, в която
се намира нарушителката С.. В случая по
делото е и безспорно, че едноличният търговец не е осъществявал търговска
дейност години преди заличаването му в търговския регистър, при което положение
не са настъпили никакви вредни последици във връзка с разчитането на ДДС с
бюджета.
За маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме
това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият
случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на
административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства,
деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на
глоба макар и в минималния предвиден размер за това нарушение, се явява
несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието
и дееца.
С разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че
случаят е маловажен. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и
на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за
законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007
г. по тълк. дело № 1/2005 г. ОСНК - ВКС/. Процесният случай с оглед изтъкнатите по - горе
обстоятелства, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай. Като не го е
квалифицирал като такъв, административнонаказващият
орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички
предпоставки за прилагането на чл. 28, б. "а"
от ЗАНН. Правилно районният съд Сливен е отчел тези обстоятелства и е приложил
материалния закон, тъй като са налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. "а"
от ЗАНН.
По изложените
съображения, решението не страда от пороците, сочени като отменителни
основания и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 274 от 27.06.2022
г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 269 по описа на съда за 2022
г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.