РЕШЕНИЕ
№ 13402
гр. София, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110140311 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 22.08.2023,
на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Л. Б., с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи
на дружеството следните суми – 476,06 лева – цена за доставена за периода
месец май 2019 г. – месец април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ул.
„О.“ № ****, партер, ап., топлинна енергия, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.01.2023 г., до окончателното плащане; 86,47 лева – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода 16.10.2020 г. – 12.01.2023 г.;
20,16 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец декември 2019 г. – месец
април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 23.01.2023 г., до окончателното
плащане, и 4,51 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 31.01.2020 г. – 12.01.2023 г. – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 3348/2023 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
1
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Бруната България“ ООД, като поради това се иска
привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират
доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
Третото лице – помагач – „Бруната България“ ООД, не е взело
становище по иска.
В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника – С. Л. Б.,
като в заповедното производство същият е заявил, че е продал апартамента си
през април 2021 г. В първото по делото ответникът е заявил възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията, както и че ищецът иска
прекомерно много разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена на лист 27 от делото молба-декларация от
13.07.1997 г., подадена от ответника до ищеца, същият е поискал да му се
открие партида за потребяване на топлинна енергия на адрес: С., ул. „О.“ №
***, ет. *, ап. *, при един обитател. На лист 50 от делото е представен и
Нотариален акт за придобИ.не на собствеността върху същия по доброволна
делба от 13.12.1994 г., който сочи за собственик ответника.
Съгласно представен на лист 74 – 78 от делото Нотариален акт №
**/******г., том **, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на ********* В. М. с
регистрационен № 053 в Нотариалната камара, на 05.08.2021 г. ответникът е
продал горепосиания апартамент на неучастващо по делото лице.
Съгласно представен на лист 35 от делото Протокол от общо събрание
на етажните собственици на сграда с адрес: С., ул. „О.“ № ***, с които за
топлинен счетоводител е избрано третото лице – помагач по делото. На лист
33 – 34 от делото е представен подписан на 03.12.2001 г. договор с последното
лице, съгласно чл. 7 от който абонаментът за услугата „дялово разпределение“
е 12 лева на абонат.
Съгласно представени на лист 70 от делото от третото лице – помагач и
неоспорени от страните протоколи за отчет на адрес: С., ул. „О.“ № ***, ет. *,
ап. *, изадедни на името на ответника в имота няма потребление на топла вода
и радиаторите са пломбирани и несвързани с вертикалните щрангове. На лист
69 – 70 са представени две изравнителни сметки със задължения на ответника
само за разходи на сградната инсталация, които за отоплителния сезон от май
2019 г. до април 2020 г. възлизат на 191,09 лева, а за сезона от април 2020 г. до
2
май 2021 г. – на 245,68 лева.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 10.04.2024 г. (на лист 94 от делото), а в
писмен вид – на лист 86 – 91 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, общият топломер в
абонатната станция в сградата на ответника е бил проверяван метрологично
на 28.05.2018 г. и 28.01.2022 г., и двете със заключения за съответствие, като
на ответника са начислявани само разходи за подгряване на сградната
инсталация – за отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г. – 191,09
лева, а за отоплителния сезон от май 2020 г. до април 2021 г. – 245,68 лева.
Съгласно представени на лист 10 от делото Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33,
ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията.
По делото се установи, че ответникът е собственик на имота на ул. О.“, и
че до сградата, в която се намира същият е подавана топлинна енергия, но не и
в апартамента на ответника. Поради изложеното ответникът дължи само
разходите за топлинната енергия, която преминава през сградната инсталация
(тръбите, които свързват отделните апартаменти) в сградата, тъй като като
етажен собственик той поема задължения не само за собствения си
апартамент, а и за цялата сграда. Основанието за това задължение е
уредено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в т. 6.1.1. от Приложение № 1 към действалата в
периода Наредба за топлоснабдяването. Причините да се дължи цена и за част
от отоплението на цялата сграда са в колективния характер на етажната
собственост и обстоятелството, че при затопляне на съседните на този на
3
ответника обекти оттам през стените преминава топлина и към неговото
жилище. Тази топлина следва да се заплаща, отчасти и за да насърчава
ответника към по-голяма енергийна ефективност на цялата сграда, в която
живее – тъй като ответникът е задължен да поема енергийните разходи на
цялата сграда, това е мотИ.ция той да участва в разходите за по-добрата
топлоизолация – чрез полагане на съответни изолационни материали в общите
части, по-малко топлинни загуби по стълбите и през вратата на сградата и т.н.
Тези мотиви се подкрепят и от изложеното в Съда на Европейския съюз в т. 69
– 70 и 84 – 89 от Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-708/17 и
С-725/17 ЕВН България Топлофикация, с което е утвърдено задължението на
всеки етажен собственик да заплаща и част от разходите за енергия в цялата
сграда, като са посочени и възможностите за освобождаване от това
задължение – или да бъдат убедени мнозинството от етажните собственици да
прекратят топлоподаването, или собственикът да продаде апартамента си в
етажната собственост и да заживее в самостоятелна, отделна сграда, като
докато не го направи, той е длъжен да търпи последиците от решението на
своите съседи.
Цена за загряването на сградната инсталация се дължи, дори никой да не
обитава апартамента, тъй като става въпрос за отопление на цяла сграда
според колективно решение на мнозинството от етажните собственици, което
създава задължения за всички тях. Така се стимулира и отопляването на
цялата сграда и това да не се губи топлина през празните апартаменти, като
така се ощетяват съседите, а също така и косвено – общественополезното
ползване на всички построени жилища, вместо те да бъдат държани празни,
като така се губи нужна жилищна площ за всички членове на обществото.
Възражението на ответника, че е продал имота през 2021 г. няма
значение за делото, тъй като същото се води за задължения само до април
2021 г., от ответника не се търсят суми след тази дата. Възражението за
изтекла давност няма да бъде разглеждано от съда, тъй като съгласно чл. 133
ГПК ответникът е следвало да го направи най-късно в срока за отговор на
исковата молба, а не в заседанието по делото, като в тази насока съдът е дал
указания (на лист 53 от делото) и включително му е указал, ако не ги разбира,
да си потърси адвокат. Въпреки това ответникът е пропуснал срока, което се
дължи изцяло на негова вина и съдът няма да разглежда просроченото
възражение.
По делото е установено безсъмнено, че са извършени изчисления на
отдадената от сградната инсталация по нормативните правила, като
ответникът дължи поради това отчетените по този ред 436,77 лева, като за
тази сума искът за цена на топлинна енергия следва да се уважи и да се
отхвърли до пълния предявен размер над тази сума до 476,06 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на топлина енергия:
Лихва за забава следва да се начисли само от падежите на двете
изравнителни сметки след отчетеното заплащане, тъй като съгласно чл. 33, ал.
3 от общите условия на ищеца при забава за плащане на месечните сметки не
се начислява лихва. Падежите са 45 дена след издаване на фактурите, т.е. на
4
14 септември на съответната година, като от следващия ден ответникът изпада
в забава по чл. 84, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна
лихва.
Лихвата съдът изчислява по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвения
калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция.
Върху изравнителната сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2020 г., от която се дължат 191,09 лева след извършените плащания
задължението за лихва възлиза от 16.10.2021 г. (датата, от която е поискана от
ищеца) до 09.03.2023 г. (крайната дата по исковата молба) на 43,57 лева.
Върху изравнителната с сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2021 г., в размер на 245,68 лева, се дължи лихва от 15.09.2021 г. до
09.03.2023 г. в размер на 33,22 лева.
Следователно искът за лихва за забава следва да се уважи за сбора от
тези две суми – 76,79 лева, като се отхвърли за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 86,47 лева.
По иска за заплащане на услугата „дялово разпределение“ – същата е
била извършвана от третото лице – помагач, като ищецът се позовава на чл.
22, ал. 2 от общите си условия за това, че цената следва да му се плаща
директно. На лист 34 от делото е установена цена от 12 лева годишно на
абонат, следователно ответникът дължи за двете години 24 лева, от които са
поискани 20,16 лева и искът следва да се уважи изцяло за поисканата сума,
над която съдът не може да присъжда нищо съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК.
Искът за лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ следва
да се отхвърли, тъй като за същото вземане не е установен падеж, а съгласно
чл. 84, ал. 2 ГПК в такъв случай лихва се дължи от поканата за плащане до
ответника, като не е доказано същият да е получил такава до образуване на
настоящото производство.
Определеният в договора за дялово разпределение от 2001 г. падеж е
еднократен само за същата година и не променя извода на съда.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално
на уважената част от исковете (533,72 лева от 587,20 лева, или 90,89 %), а
ответникът – пропорционално на отхвърлената част (9,11 %), на основание чл.
78, ал. 1 и 3 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 250 лева – депозит за вещо лице;
25 лева – държавна такса, и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК (участващ представител и в двете
заседания), поради което от направените общо 425 лева следва да му се
присъдят пропорционално 386,67 лева разноски. От направените в
заповедното производство 75 лева разноски пропорционално следва да му се
присъдят 68,17 лева.
Ответникът не е доказал разноски и такИ. не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по отношение на С. Л. Б., с ЕГН: **********, и адрес: С., бул. „В.“
№ **, ет. *, ап. *, че дължи на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, 436,77
лева (четиристотин тридесет и шест лева и 77 стотинки) – цена за доставена
за периода месец май 2019 г. – месец април 2021 г. до топлоснабден имот с
адрес С., ул. „О.“ № **, вх. *, партер, ап., топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното плащане; 76,79 лева
(седемдесет и шест лева и 79 стотинки.) – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 16.10.2020 г. – 12.01.2023 г., и 20,16 лева
(двадесет лева и 16 стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец
декември 2019 г. – месец април 2021 г., ведно със законната лихва от датата
23.01.2023 г. до окончателното плащане – вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 3348/2023 г. по описа на Софийския
районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за сума в размер на
разликата над 436,77 лева до пълния претендиран размер от 476,06 лева
(четиристотин седемдесет и шест лева и 6 стотинки) – цена за топлинна
енергия; сума в размер на разликата над 76,79 лева до пълния претендиран
размер от 86,47 лева (осемдесет и шест лева и 47 стотинки) – цена за
топлинна енергия, и 4,51 лева (четири лева и 51 стотинки) – законна лихва за
забава за плащане на последната описана сума за периода 31.01.2020 г. –
12.01.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Бруната“ ООД, с ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6