№ 973
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20*********** по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на
четвърти юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Михаела Митова, като разгледа търг. дело № 1491 по описа
за 2022 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Е.О." ЕООД, ЕИК ****, срещу С.О., БУЛСТАТ ****,
обективно, кумулативно съединени искове за заплащане на сумата 73219,22 лева - част от
общо дължима сума в размер на 143532,97 лева, представляваща възнаграждение за
извършени СМР по договор от 20.08.2021 г. за извършване на дейности по ремонт и
реконструкция на транспортната инфраструктурна мрежа на територията на СО, район
„Красно село" и за заплащане на сумата 4311,80 лева - част от общо дължима сума в размер
на 8452,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 143532,97 лева за
1
извършените, но неплатени от възложителя СМР, изчислена от датата на забавата (датата на
твърдяното разваляне на договора от страна на СО, район Красно село) - 30.12.2021 г. до
29.07.2022 г..
Ищецът твърди, че на 20.08.2021 г., след проведена обществена поръчка с предмет
„Дейности по ремонт и реконструкция на транспортната инфраструктурна мрежа на
територията на СО, район „Красно село", № АОП 01260-2021-0002, сключил със С.О.
договор, с който приел да извърши СМР на отделни обекти от транспортната
инфраструктурна мрежа, които възложителят му възложи с възлагателно писмо. Твърди, че с
възлагателни писма му били възложени дейности по отношение на 8 обекта, които дейности
били изпълнени и за същите били съставени необходимите по договора протоколи, както и
били издадени съответните данъчни фактури, представени на ответника за плащане на
02.12.2021 г.. Дължимото възнаграждение за тези дейности било в размер на 143532,97 лева.
С уведомително писмо № РКС21-ТД26-981-(57) от 30.12.2021 г. възложителят
възразил за неточно, некачествено и забавено изпълнение от страна на ищеца, но въпреки
това изразил готовност да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 73219,22
лева, представляващо част от дължимата сума за дейности, които намерил за полезни и
годни за ползване по предназначение. Върху стойността на извършените от изпълнителя, но
незаплатени от възложителя СМР от датата на твърдяното разваляне на договора от страна
на С.О. - 30.12.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, се дължало и
обезщетение за забава, което до 29.07.2022 г. възлизало на сумата 8452,50 лева, от която
ищецът претендира част с размер от 4311,80 лева.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира такъв, с който оспорва да
дължи предявените вземания, тъй като изпълнението на възложените работи било
некачествено и забавено. Не оспорва сключването на договора, но твърди, че на „Е.О."
ЕООД били възложени за изпълнение 17 обекта, като изпълнение било започнато само по 8
от тях, но същото не било цялостно, нито качествено. По останалите възложени обекти
изобщо липсвало изпълнение. Стойността на изпълнените работи, които били полезни за
общината била в размер на 73219,22 лева, затова и ответникът заявил готовност за плащане
на работите, които били годни да бъдат ползвани по предназначение при условие, че му
бъдат издадени нови фактури, съобразени с приетата стойност за всеки от обектите. С оглед
неизпълнението на договора развалил същия, което породило вземания за уговорените в
договора неустойки.
С отговора заявява предявяване на претенции за заплащане на неустойки по чл. 17 и
чл. 18 от сключения на 20.08.2021 г. договор за извършване на дейности по ремонт и
реконструкция на транспортната инфраструктурна мрежа на територията на СО, район
„Красно село", които релевира като предмет на насрещни искове, уточнени с молба, вх. №
83308/05.12.2022 г., които искове са приети за разглеждане в настоящото производство.
Насрещните осъдителни искове, с правна квалификация чл. 92 ЗЗД имат за предмет
заплащане на сумата 14353,30 лева, представляваща неустойка в максимален размер от 10 %
за забавено изпълнение на СМР по процесния договор (10 % от твърдяното и от ищеца да е
дължимо възнаграждение в размер на 143532,97 лева), основана на чл. 17 от договора и на
сумата 41623,36 лева – неустойка в размер на стойността на изпълнените СМР по същия
договор, съгласно чл. 18 от договора, дължима при незавършване или непредаване на
възложените работи.
В отговор на насрещната искова молба, „Е.О." ЕООД оспорва да дължи неустойки,
2
съответно счита възложителя за неизправна по договора страна, за която не е възникнало
правото на разваляне. Отделно уговорените клаузи за неустойки били нищожни поради
противоречие с добрите нрави и поради невъзможен предмет. Твърди и че неустойките са
прекомерни, следвало да бъдат намалени и не подлежали на кумулиране.
С депозирането на отговори на първоначалната и на насрещната искова молба
размяната на книжа е приключила, тъй като страните не са упражнили право да депозират
допълнителни искови молби.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и видно от договор, сключен на 20.08.2021 г. С.О. възложила на
„Е.О." ЕООД изпълнението на дейности по ремонт и реконструкция на транспортната
инфраструктурна мрежа на територията на район Красно село, като изпълнението на всеки
отделен обект се възлагало с възлагателно писмо, в което се отразявал конкретен срок за
извършване на дейностите съобразно вида и обема им, включително се указвал и от кой
конкретен момент започва да тече този срок – чл. 1, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от договора. В
договора страните уговорили обща стойност на дейностите до размера на сумата 1188000
лева, но заплащане на възнаграждение се дължало за всеки конкретен обект, на база акт за
установяване на извършените дейности и издадена фактура в 7-дневен срок от превеждане
на сумата от С.О. към неправосубектния район „Красно село“ – чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от
договора. С оглед обстоятелството, че възложител по договора е С.О., вътрешният трансфер
на парични суми не може да определя настъпването на изискуемостта на възнаграждението,
дължимо на изпълнителя, поради което и приложение следва да намери разпоредбата на чл.
266, ал. 1 ЗЗД и възнаграждението да се счита за дължимо от приемане на изпълнената
работа.
В чл. 17 от договора изпълнителят „Е.О." ЕООД дължало, при виновно просрочие на
изпълнението на конкретно възложен обект, неустойка в размер на 0,5 % от общата цена на
обекта на ден, но не повече от 10 % от стойността на извършените дейности. В чл. 18 от
договора пък страните предвидили дължимост от изпълнителя на неустойка при
неизвършване или непредаване на възложените работи в размер на „стойността на
извършените работи“.
Клаузата на чл. 24 от договора предвиждала право на възложителя да развали договора
при забава на изпълнителя с повече от 10 дни за конкретен обект или ако стане явно, че
изпълнителят няма да извърши възложеното по уговорения начин или с нужното качество.
В този случай възложителят следвало да заплати стойността на тези изпълнени работи с
нужното качество, които биха били полезни за възложителя.
В производството са представени подробни количествени сметки, протоколи за
извършени и подлежащи на заплащане видове строителни работи и актове за установяване
на подлежащи на закриване СМР, които не са подписани от възложителя С.О.. Тези
представени в производството документи, касаещи строителния процес са взети предвид от
вещото лице, изготвило заключението на съдебно-техническа експертиза, поради което и
съдът не ги обсъжда самостоятелно.
В констативен протокол, адресиран до кмета на район Красно село от 30.12.2021 г. е
отразено, че по процесния договор са възложени на „Е.О." ЕООД 17 обекта, като дейности
по изпълнение са предприети само по отношение на 8 от тях, но изпълненото било
некачествено, забавено, незавършено и негодно за приемане, поради което е предложено да
3
се пристъпи към разваляне на договора, като стойността на изпълнените работи, които биха
били полезни за възложителя била в размер на сумата 73219,22 лева. Въз основа на
констативния протокол до „Е.О." ЕООД е отправено изявление за разваляне на договора,
поради неизпълнение и е предложено заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР в
размер на сумата 73219,22 лева, наред с което са заявени претенции за плащане на
неустойки по чл. 17 и чл. 18 от договора в размер на общо 29700 лева. Ищецът „Е.О." ЕООД
не оспорва получаването на изявлението за разваляне на договора.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира и въз основа на което приема за установено, че от ищеца във връзка с
изпълнението на процесния договор са издадени 8 броя фактури, които са заведени в
дневника за продажби на „Е.О." ЕООД в данъчен период м. 12.2021 г., като общият размер
на вземанията по процесните фактури и проформа фактури възлиза на сумата 143532,97
лева, от които 119610,82 лева - данъчна основа и 23922,15 лева – ДДС. Съгласно
счетоводните записвания на ищеца не е извършвано сторниране на суми по процесните
фактури.
В търговските книги на С.О., не са извършени счетоводни записвания във връзка с
процесните фактури и няма дневници за покупки и продажби, в които те да са заведени,
съответно не са извършени и операции за сторниране на суми по тези фактури.
След извършени проверка и анализ на представените по делото доказателства и
счетоводните записвания в търговските книги на ищеца вещото лице е установило, че има
осчетоводени от ищеца фактури и други надлежни счетоводни документи за закупуването
на материали, за ползвани външни услуги, за трудови възнаграждения и осигурителни
плащания във връзка с изпълнението на процесния договор за периода от сключването му -
20.08.2021 г. до м.12.2021 г. на общата стойност 83614,60 лева без ДДС.
Въз основа на основното и допълнително заключение на съдебно-техническата
експертиза, приети неоспорени в производството, съдът приема за установено, че
изпълнителят е извършвал дейности по 8 от възложените му обекти, а именно: 1. обект:
„Паркинг на ул. „Дебър“, зад бл. 9 в ж.к. „****“, 2. обект: „Паркинг и тротоари зад бл. ** и
бл. ** в м. „ж. к. ****“, 3. обект: „Пешеходна алея покрай бл. **** в ж.к. „****“, 4. обект:
„Ремонт на съществуваща настилка при басейна на 136 ДГ в ж. к. „****“, 5. обект: „Ремонт
на тротоарна настилка пред входа на филиал на 99 ДГ, бл. 6 в ж. к. „****“, 6. обект:
„Паркинг и тротоари до бл. 207 на ул. „Ладога“ и ул. „Лелинска чука“ в ж.к. „Красно село“,
7. обект: „Паркинг и тротоари до бл. 142А в ж.к. „Хиподрума“ и 8. обект: „Ремонт на
тротоарна алея пред бл. 201А на бул. „Братя Бъкстон“.
При извършения оглед и след преценка на събраните в производството документи,
вещото лице е установило, че обект: „Паркинг на ул. „Дебър“ зад бл. 9 в ж.к. ****“ е
възложен за изпълнение с писмо, рег. № РКС21-ТД26-981-[4]/04.10.2021 г. със срок за
изпълнение 9 календарни дни, считано от 05.10.2021 г. до 13.10.2021 г.. Допълнително с
писмо, рег. № РКС21-ТД26-981-[7]/19.10.2021 г. на изпълнителя е указано отпадане на
възлагането за позиция № 17 - Доставка и полагане на хоризонтална пътна маркировка, като
датата на това указание (19.10.2021 г.) е след крайния срок за изпълнение (13.10.2021 г.).
Това налага демобилизация на дейностите по изпълнение на тази работа.
Допълнително с писмо, рег. № РКС21-ТД26-981-[24]/12.11.2021 г. по искане на
„Топлофикация София“ ЕАД, на изпълнителя е възложено да направи „Повдигане на РШ,
включително доставка на м-лите“. Експертизата е констатирала, че датата на това указание
4
(12.11.2021 г.) е след крайния срок за изпълнение (13.10.2021 г.). Това налага допълнителна
мобилизация на ресурси/дейности по изпълнение на тази работа и промяна на срока за
завършване на обекта. Няма друго писмо от възложителя, с което да се промени/продължи
срокът за завършването на този конкретен обект.
От направения оглед е установено, че паркингът функционира и се използва по
предназначение, а видимите видове СМР отговарят на описаните в КСС към възлагателното
писмо и протокол № 1/02.12.2021 г. (Акт 19) за установяване на извършените дейности.
Констатират се и 5 бр. наклонени/откъртени бордюра, но няма данни към кой момент е
настъпил този дефект. Положените бордюри са с размер 15/25/100, а в КСС са с размер
18/35/50. В засипаните с пясък отвори на бетоновите паркинг-елементи на места е
поникнала трева. Паркингът се нуждае от текуща поддръжка.
При проверка и сравнение на единичните цени от ценовото предложение на
изпълнителя и тези заложени в КСС по възлагателните писма, експертизата е установила
разлика в единичната цена по позиция 15 - направа асфалтова кръпка без изрязване на
нарушено пътно платно с плътен асфалтобетон 10 см. Възложителят е заложил по-ниска
единична цена (20,20 лв./м2), вероятно поради техническа грешка, вместо тази от ценовото
предложение (24,84 лв./м2). Експертизата е коригирала тази цена при определяне
възлагателната стойност на обекта.
Стойността на този обект съгласно възлагателното писмо и след отпадане на позиция
№ 17 е изчислена от СТЕ да възлиза на сумата 15550,06 лева без ДДС и 18660,07 лева ДДС.
Стойността на изпълнените СМР по обекта, съгласно протокол № 1 (Акт 19)/02.12.2021 г.
възлиза на 13225,37 лв. без ДДС и 15870,44 лв. с ДДС.
Обект: „Паркинг и тротоари зад бл. ** и бл. ** в м. „ж. к. ****“, е възложен е писмо,
рег. № РКС21-ТД26-981-[3]/05.10.2021 г., със срок на изпълнение - 15 календарни дни,
считано от 07.10.2021 г. до 21.10.2021 г., като допълнително, с писмо, рег. № РКС21-ТД26-
981-[7]/19.10.2021 г, на изпълнителя е указано отпадане на възлагането за позиция № 20
„Доставка и полагане на хоризонтална пътна маркировка". Допълнително, с писмо, рег. №
РКС21-ТД26-981-[11]/21.10.2021 г. е възложено извършване на непредвидени СМР съгласно
приложена количествено - стойностна сметка.
С писмо, рег. № РКС21-ТД26-981-[34]/30.11.2021 г. е възложено окончателно
извършване на допълнително възникнали СМР, съгласно приложена количествено -
стойностна сметка.
Експертизата уточнява, че допълнителните възлагания са извършени на дати
21.10.2021 г. и 30.11.2021 г. и на практика възложените с тях СМР е трябвало да се извършат
след определения от възложителя срок за приключване на този обект. Това е наложило
допълнителна мобилизация на ресурси/дейности по изпълнение на тази работа и промяна на
срока за завършване на обекта.
При направения оглед е констатирано, че паркингът и тротоарите функционират и се
използват по предназначение, а видимите видове СМР отговарят на описаните в КСС към
трите възлагателни писма и Протокол № 7 (Акт 19) за установяване на извършените
дейности. Констатирани са и 4 бр. наклонени/откъртени градински бордюра около
съществуващо дърво, но без данни за времето на настъпване на този дефект. В засипаните с
пясък отвори на бетоновите паркинг елементи на места е поникнала трева. Паркингът се
нуждае от текуща поддръжка.
5
Стойността на този обект, съгласно възлагателните писма е била в размер на сумата
42010,13 лв. без ДДС и 50412,17 лв. с ДДС. Експертизата прави уточнение, че във
възлагателната КСС позиция № 16 – „Направа на бетонови водещи ивици, включително
доставка на материалите“ е с некоректна единична цена 22,46 лв./м, вместо 14,81 лв/м. След
направена корекция в тази връзка общата стойност и по трите възлагателни писма възлиза
на 41283,43 лв. без ДДС и 49540,12 лв. с ДДС.
Стойността на изпълнените СМР по обекта и по трите възлагателни писма съгласно
Протокол № 7 (Акт 19) )/02.12.2021 г. възлиза на сумата 37437,89 лв. без ДДС и 44925,47 лв.
с ДДС.
Обект: „Пешеходна алея покрай бл. **** в ж.к. „****“ е възложен с писмо, рег. №
РКС21-ТД26-981-[4]/08.10.2021 г. със срок на изпълнение - 7 (седем) календарни дни,
считано от 11.10.2021 г. до 17.10.2021 г., като допълнително, с писмо,с рег. № РКС21-ТД26-
981-[6]/15.10.2021 г. поради техническа грешка са коригирани стойностните показатели на
позиция № 11 „Направа на настилка от паваж тип „уни“ (бехатон) включително доставка на
материала“ и позиция № 13 „Направа на бетонови водещи ивици, включително доставка на
материалите“, съгласно приложена количествено - стойностна сметка. КСС е променена и
възлиза на обща стойност в размер на 11624,62 лв. без ДДС, вместо 9921,53 лв. без ДДС.
Допълнително, с писмо, рег. № РКС21-ТД26-981-[23]/12.11.2021 г. е възложено
извършване на допълнително възникнали СМР съгласно приложена количествено -
стойностна сметка. Експертизата констатира, че датата на това указание (12.11.2021 г.) е
след крайния срок за изпълнение (17.10.2021 г.). Няма друго писмо от възложителя, с което
да се промени/продължи срокът за завършването на обекта.
При направения оглед е констатирано, че пешеходната алея функционира и се използва
по предназначение, а видимите видове СМР отговарят на описаните в КСС към
възлагателните писма, рег. № РКС21-ТД26-981-[4]/08.10.2021 г., писмо, рег. № РКС21-
ТД26-981-[23]/12.11.2021 г. и Протокол № 6 (Акт 19) за установяване на извършените
дейности, като не се забелязани видими дефекти по изградената алея.
Стойността на този обект, съгласно възлагателните писма е в размер на 12203,98 лв.
без ДДС или 14644,77 лв. с ДДС, съответно стойността на изпълнените СМР по обекта по
двете възлагателни писма, съгласно Протокол № 6 (Акт 19) възлиза на сумата 10413,96 лв.
без ДДС или 12496,75 лв. с ДДС.
Обект: „Ремонт на съществуваща настилка при басейна на 136 ДГ в ж. к. „****“ е
възложен с писмо, рег. № РКС21-ТД26-981-[10]/21.10.2021 г. със срок на изпълнение - 3
(три) календарни дни, считано от 25.10.2021 г. до 27.10.2021 г..
При направения оглед е констатирано, че ремонтираната тротоарна настилка
функционира и се използва по предназначение, а видимите видове СМР отговарят на
описаните в КСС към възлагателното писмо, рег. № РКС21-ТД26-981-[21]/04.10.2021 г. и
Протокол № 4 (Акт 19) за установяване на извършените дейности. Установена е един брой
тротоарна плочка с малко отлющен повърхностен слой (около 8 % от нейната площ) при
оттока от улучната тръба, монтирана в близост до ел. табло, което може да се дължи на
многократните цикли от замръзване и размръзване през зимните месеци на изтичащата от
нея вода. Стойността на този обект съгласно възлагателното писмо е била в размер на
2261,21 лв. без ДДС и 2713,45 с ДДС, като стойността на изпълнените СМР на обекта по
възлагателното писмо, съгласно Протокол № 4 (Акт 19) възлиза на 1705,36 лв. без ДДС или
2046,43 лв. с ДДС.
6
Обект: „Ремонт на тротоарна настилка пред входа на филиал на 99 ДГ, бл. 6 в ж. к.
„Белн Брези“ е възложен с писмо, рег. № РКС21-ТД26-981-[12]/22.10.202 г. със срок на
изпълнение - 7 (седем) календарни дни, считано от 26.10.2021 г. до 01.11.2021 г..
Вещото лице е констатирало, че ремонтираната тротоарна настилка функционира и се
използва по предназначение, а видимите видове СМР отговарят на описаните в КСС към
възлагателното писмо с рег. №РКС21-ТД26- 981-[2]/04.10.2021 г. и Протокол № 3 (Акт 19)
за установяване на извършените дейности. Настилката е замърсена с изхвърлени битови
отпадъци, изгнили листа и се нуждае от текуща поддръжка.
Стойността на този обект съгласно възлагателното писмо е била в размер на 6320,89
лв. без ДДС и 7585,07 с ДДС, като стойността на изпълнените СМР на обекта по
възлагателното писмо, съгласно Протокол № 3 (Акт 19) възлиза на сумата 4852,87 лв. без
ДДС и 5823,44 лв. с ДДС.
Обект: „Паркинг и тротоари до бл. 207 на ул. „Ладога“ и ул. „Лелинска чука“ в ж.к.
„Красно село“ е възложен с писмо с рег. № РКС21-ТД26-981-[13]/26.10.2021 г. със срок на
изпълнение - 15 (петнадесет) календарни дни считано от 29.10.2021 г. до 12.11.2021 г..
При направения оглед е констатирано, че паркингът и тротоарите функционират и се
използват по предназначение, а видимите видове СМР отговарят на описаните в КСС към
възлагателните писма, рег. № РКС21-ТД26-981-[2]/04.10.2021 г. и рег. № РКС21-ТД26-981-
[17]/03.11.2021 г. и Протокол № 5 (Акт 19) за установяване на извършените дейности.
Констатирано е наличие на 2 бр. наклонени/откъртени бордюра, асфалтовата настилка на
места е неравна, недобре профилирана и десортирана, което се дължи на ръчното й
полагане, а поради това, че се полагала ръчно, се е налагало да се доставя в по-малки
количества, за да не изстине и поради това се наблюдават и работни фуги на близко
разстояние, а предвид лошите атмосферни условия в периода, в който е изпълнявана
(студено и влажно), е уплътнявана с по-ниска температура. Заливането на работните фуги с
битумна емулсия не е изпълнено навсякъде. Наблюдава се и площ, която не е асфалтирана,
но е била подготвена - от към улицата е изрязана съществуващата асфалтова настилка и
почистена, а от към тротоара само е изрязана но не е отстранен/изчистен ненужния асфалт -
вероятно е имало паркиран автомобил, който е пречил. Около уличен водопроводен кран
има оформена кръпка, но не може да се установи каква е била причината за нея - възможно е
кранът да е допълнително монтиран/повдигнат, да е имало теч или друго. В засипаните с
пясък отвори на бетоновите паркинг елементи на места е поникнала трева, констатира се и
замърсяване от натрупани полуизгнили листа и клони, както и наноси от каменни фракции.
Паркингът се нуждае от текуща поддръжка.
При проверка и сравнение на единичните цени от ценовото предложение на
изпълнителя и тези заложени в КСС по възлагателните писма, експертизата констатира
разлика в единичната цена по позиция 16 - направа на бетонови водещи ивици, включително
доставка на материалите. Възложителят е заложил по-висока ед. цена (22,46 лв./м), вероятно
поради техническа грешка, вместо тази от ценовото предложение (14,81 лв./м). Експертизата
е коригирала тази цена при определяне възлагателната стойност на обекта.
Също така се констатира, че в Протокол № 5 (Акт 19) изпълнителят като вид СМР в
позиция 16 е записал Направа на бетонови водещи ивици, включително доставка на
материалите, а ед. цена за тази позиция отговаря на позиция Направа на бетонови бордюри
18/35/50 см., включително доставка на материалите. Предвид на това, че следващата
позиция 17 е за Направа на бетонови водещи ивици, включително доставка на материалите
7
и ед. цена съответства на този вид работа, експертиза приема, че е допусната техническа
грешка при позиция 16, която трябва да е със запис Направа на бетонови бордюри 18/35/50
см, включително доставка на материалите. Стойността на този обект съгласно
възлагателните писма е била в размер на сумата 29707,25 лв. без ДДС или 35648,70 лв. с
ДДС. Стойността на изпълнените СМР по обекта по двете възлагателни писма съгласно
Протокол № 5 (Акт 19) възлиза на сумата 23772,02 лв. без ДДС и 28526,42 лв. с ДДС.
Обект: „Паркинг и тротоари до бл. 142А в ж.к. „Хиподрума“, е възложен с писмо, рег.
№ РКС21-ТД26-981-[14]/26.10.2021 г. със срок на изпълнение - 20 (двадесет) календарни
дни, считано от 29.10.2021 г. до 17.11.2021 г.. По обекта при огледа и съгласно представения
Протокол № 8 (Акт 19) е видно, че са извършени само частично машинни изкопни работи,
натоварване и транспорт на изкопаните земни маси. Има и складирани на три места
трошено-каменни фракции. Не се установяват при огледа други изпълнени СМР, заложени в
КСС към възлагателното писмо.
При направения оглед е констатирано, че паркингът не е изпълнен съгласно видовете
СМР, описани в КСС към възлагателното писмо, рег. № РКС21-ТД26-981-[2]/04.10.2021 г. и
не може да функционира и да се използва по предназначение. Стойността на този обект
съгласно възлагателното писмо е била 88668,99 лв. без ДДС или 106402,79 с ДДС, а
стойността на изпълнените СМР по обекта по възлагателното писмо, съгласно Протокол №
8 (Акт 19) възлиза на сумата 10914,12 лв. без ДДС или 13096,94 лв. с ДДС.
Обект: „Ремонт на тротоарна алея пред бл. 201А на бул. „Братя Бъкстон“ е възложен с
писмо, рег. № РКС21-ТД26-981-[20]/11.11.2021 г. със срок на изпълнение - 10 (десет)
календарни дни считано от 12.11.2021 г. до 21.11.2021 г.. Допълнително, с писмо, рег. №
РКС21-ТД26-981-[33]/30.11.2021 г. е възложено извършване на окончателни СМР, съгласно
приложена количествено - стойностна сметка със срок на изпълнение - 10 (десет)
календарни дни, считано от 12.11.2021 г. до 21.11.2021 г., като датата на това указание
(30.11.2021 г.) е 18 дни след първоначалния срок за изпълнение (12.11.2021 г.), а срокът за
изпълнение от 10 дни започва от 12.11.2021 г., която дата предхожда датата на възлагане.
Това налага допълнителна мобилизация на ресурси/дейности по изпълнение на тази работа и
промяна на срока за завършване на обекта. Няма друго писмо от възложителя, с което да се
промени/продължи и/или коригира срока за завършването на този обект.
При направения оглед е констатирано, че тротоарната алея функционира и се използва
по предназначение, а видимите видове СМР отговарят на описаните в КСС към
възлагателните писма, рег. № РКС21-ТД26-981-[20]/11.11.2021 г., писмо, рег. № РКС21-
ТД26-981-[33]/30.11.2021 г. и Протокол № 5 (Акт 19) за установяване на извършените
дейности, като не се забелязват видими дефекти по изградената алея.
Стойността на този обект съгласно възлагателните писма е била в размер на сумата
18941,13 лв. без ДДС или 22729,36 лв. с ДДС, а стойността на изпълнените СМР на обекта
по двете възлагателни писма съгласно Протокол № 5 (Акт 19) възлиза на сумата 17289,24 лв.
без ДДС или 20747,09 лв. с ДДС.
Експертизата изрично пояснява, че всеки един от обсъдените обекти, с изключение на
обект: „Паркинг и тротоари до бл. 142А в ж.к. „Хиподрума“, функционира и се използва по
предназначението си.
На база на констатациите вещото лице е обобщило информацията за изпълнените
дейности от предмета на договора между страните, въз основа на процесните възлагателни
писма за отделните обекти, техните количества, обем и стойност, съгласно протоколите за
8
приемане на извършените СМР, процентното съотношение с възложеното на база обща
стойност на извършените СМР към възложените такива и стойността на извършените СМР
към 30.12.2021 г., като стойността им към датата на изготвяне на заключението, е без
значение за производството и не следва да се обсъжда, както не следва да се прилага и
включената от вещото лице индексация.
Общата стойност на възложените СМР е в размер на 257924,32 лева с ДДС, като
общата стойност на изпълнените СМР възлиза на сумата 143532,91 лева с ДДС и
представлява 55,65 % от възложеното.
Всички СМР, документирани в Протоколите (Актове 19) за установяване и приемане
на извършените СМР, съответстват на възложените от КСС по възлагателните писма и са
залегнали в ценовото предложение на изпълнителя при сключването на договора.
В основното заключение вещото лице констатира, че определеният с възлагателните
писма срок е реалистичен и подходящ само по отношение на два от обектите: „Паркинг и
тротоари до бл. 142А в ж.к. „Хиподрума “ и „Ремонт на тротоарна настилка пред входа на
филиал на 99 ДГ, бл. 6 в ж. к. „****“, като за останалите обекти: „Паркинг на ул. „Дебър“
зад бл. 9 в ж. к. „****“; „Паркинг и тротоари зад бл. ** и бл. ** в м. „ж. к. ****“;
„Пешеходна алея покрай бл. **** в ж.к. „****“; „Ремонт на съществуваща настилка при
басейна на 136 ДГ в ж. к. „****“; „Паркинг и тротоари до бл. 207 на ул. „Ладога“ и ул.
„Лелинска чука“ в ж.к. „Красно село“ и „Ремонт на тротоарна алея пред бл. 201А на бул.
„Братя Бъкстон“, срокът за изпълнение не е бил реалистичен и съответно спазването му
обективно постижимо.
При съобразяване на постъпила справка за конкретните метеорологични условия в
периода на възлагане и изпълнение на дейностите, в допълнителното заключение е
отразено, че климатичните условия са попречили за изпълнението на обект: „Паркинг на ул.
„Дебър“ зад бл. 9 в ж.к. ****“, като за определените от възложителя 9 (девет) календарни
дни е могло да се работи само 2 (два) дни, а поради неподходящи климатични условия не е
могло да се работи 7 (седем) дни.
Климатичните условия са попречили за изпълнението на обект: „Паркинг и тротоари
зад бл. ** и бл. ** в м. „ж. к. ****“, като от определените от възложителя 15 (петнадесет)
календарни дни е могло да се работи само 5 (пет) дни.
За обект: „Паркинг и тротоари зад бл. ** и бл. ** в м. „ж. к. ****“, съгласно второто
възлагателно писмо вещото лице е констатирало, че климатичните условия са попречили за
неговото изпълнение, тъй като от 5 (пет) работни дни е могло да се работи само 3 (три) дни,
а поради неподходящи климатични условия не е могло да се работи 2 (два) дни.
По отношение на обект: „Паркинг и тротоари зад бл. ** и бл. ** в м. „ж. к. ****“,
съгласно третото възлагателно писмо климатичните условия са попречили за неговото
изпълнение, тъй като не е могло да се работи през целия период от необходимите 4 (четири)
дни, определени от вещото лице за изпълнение след датата на възлагане, поради
неподходящи климатични условия.
За обект: „Пешеходна алея покрай бл. **** в ж.к. „****“, съгласно първото
възлагателно писмо климатичните условия са попречили за неговото изпълнение, тъй като
от определените от възложителя 7 (седем) календарни дни е могло да се работи само 1
(един) ден, а поради неподходящи климатични условия не е могло да се работи 6 (шест) дни.
Изпълнението на този обект, възложено съгласно второто възлагателно писмо не е било
9
препятствано от неподходящи климатични условия.
Изпълнението на обект: „Ремонт на съществуваща настилка при басейна на 136 ДГ в
ж. к. „****“ също не е препятствано от неблагоприятни климатични условия - в
определения от възложителя срок от 3 (три) календарни дни за реализацията му, е могло да
се работи през цялото време.
Този извод се отнася и за обект: „Ремонт на тротоарна настилка пред входа на филиал
на 99 ДГ, бл. 6 в ж. к. „****“, за който в определения от възложителя срок от 7 (седем)
календарни дни за реализацията му, е могло да се работи през цялото време и е нямало
пречки за изпълнение на СМР поради неподходящи климатични условия, така и за обект:
„Паркинг и тротоари до бл. 142А в ж.к. „Хиподрума“, за който в определения от
възложителя календарен период и срок от 20 (двадесет) календарни дни за реализацията му,
е било възможно възложените СМР да бъдат изпълнени.
За обект: „Паркинг и тротоари до бл. 207 на ул. „Ладога“ и ул. „Лелинска чука“ в ж.к.
„Красно село“ климатичните условия са попречили за неговото изпълнение, включващо част
от възложените СМР по първото възлагателно писмо, тъй като от определените от
възложителя 15 (петнадесет) календарни дни е могло да се работи 13 (тринадесет) дни, а
поради неподходящи климатични условия не е могло да се работи 2 (два) дни.
Климатичните условия не са препятствали изпълнението на възложените с второто
възлагателно писмо дейности.
По отношение на обект: „Ремонт на тротоарна алея пред бл. 201А на бул. „Братя
Бъкстон“, съгласно първото възлагателно писмо климатичните условия не са попречили за
неговото изпълнение. В определените от възложителя 10 (десет) календарни дни за
реализацията му, е могло да се работи през цялото време и е нямало пречки за изпълнение
на СМР поради неподходящи климатични условия. Изпълнението на дейностите, съгласно
второто възлагателно писмо, за които е бил необходим 1 (един) ден след датата на възлагане
и в периода между 01.12 и 11.12.2021 г., не е могло да се работи през цялото време, поради
неподходящи климатични условия.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение първоначално предявения иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иск за реално изпълнение на задължение за престиране на
възнаграждение за изпълнени СМР, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума,
представляваща възнаграждение за изпълнени строителни работи; настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една
от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение,
предвидена в чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца „Е.О." ЕООД, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума
(възнаграждение за извършена работа), е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна (С.О.) носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
10
изключва – точно изпълнение. В случая възложителят твърди, че претендираното като
частичен иск възнаграждение е недължимо единствено поради неиздаване на коригиран
счетоводно-отчетен документ (данъчна фактура) за изпълнената работа, която възложителят
признава да е полезна и качествено изпълнена.
Сключеният на 20.08.2021 г., след проведена обществена поръчка с предмет „Дейности
по ремонт и реконструкция на транспортната инфраструктурна мрежа на територията на
СО, район „Красно село", № АОП 01260-2021-0002, между „Е.О." ЕООД и С.О. договор е
формална (по волята на страните съгласието е обективирано в документ), консенсуална и
кумутативна правна сделка, с предметно съдържание, съответно на уредения в р. VІІІ от
Особената част на ЗЗД договор за изработка. Предметът на задължението на страната,
дължаща характерната престация – изпълнителя „Е.О." ЕООД, е извършване на конкретни
фактически действия – строителни и монтажни работи за постигане на конкретно възлагани
с нарочни писма на възложителя резултати.
Принципно възнаграждението, следващо се за извършена възложена работа по
правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД е изискуемо от приемане й, като съдебната практика е
категорична, че приемането на извършена работа, възложена с договор за изработка,
обхваща два момента: 1). фактическото получаване на изработеното от поръчващия
(овеществен резултат на СМР) и 2). признанието, че изработеното съответства на
възложеното.
В решение № 84/30.07.2015 г. по търг. дело № 1428/2014 г. на ТО на ВКС, е разяснено,
че релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление
на възложителя, придружаващо предаването на готовия резултат, че счита същия за
съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо
изразено одобрение на изпълненото. Простото разместване на фактическата власт върху
работата (изпълнени строителни работи по транспортната инфраструктура), без
съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема
същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, т.
е. необходима за приложението на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е кумулацията на фактическо
(предаване) и правно действие (одобрение).
В случая за претендираното възнаграждение изготвените от изпълнителя протоколи
образец 19, в които са отразени изпълнените СМР и тяхната стойност, за която са издадени и
отразените в търговските книги на ищеца съответни фактури, вземанията по които възлизат
на сумата 143532,97 лева, от които 119610,82 лева - данъчна основа и 23922,15 лева – ДДС,
не са подписани от възложителя, но в констативен протокол, съставен от негови служители е
признато изпълнението на СМР, които са квалифицирани като качествени и с възможност да
бъдат ползвани по предназначение, съответно за които следвало да се плати възнаграждение
в размер на сумата 73219,22 лева с ДДС, дължимостта на което възнаграждение е призната и
в писмото на възложителя от 30.12.2021 г., съдържащо изявлението за разваляне на
сключения договор, поради неизпълнението му от „Е.О." ЕООД.
Заключението на съдебно-техническата експертиза също установява да са изпълнени
част от възложените дейности на стойност 143532,91 лева с ДДС, при възложени такива на
обща стойност 257924,32 лева с ДДС, като само по отношение на един от изпълнените
обекти - „Паркинг и тротоари до бл. 142А в ж.к. „Хиподрума“ е установено, че не
функционира и е невъзможно да се използва по предназначение.
11
Останалите обекти, по отношение на които е налице изпълнение, са завършени и могат
да се ползват по предназначение, като констатираните към извършване на огледа от вещото
лице дефекти са с неустановена давност и е възможно да се дължат на действия на трети
лица при ползването им, затова няма основание да се приеме, че тези недостатъци, са били
налице към прекратяване на правната връзка между страните (30.12.2021 г.).
Изложеното налага извод, че в полза на „Е.О." ЕООД е възникнало и е дължимо
възнаграждение за изпълнени СМР по договора от 20.08.2021 г., за част от което в размер на
73219,22 лева с ДДС възложителят обективира и изрично признание на задължението в
писмо от 30.12.2021 г., което означава, че към този момент е налице и приемане на
изпълнената работа, което налага частичният главен иск да бъде уважен.
Тук е необходимо да се посочи, че развалянето на договора с изявлението на
възложителя, обективирано в писмо от 30.12.2021 г., не е довело да отпадане с обратно
действие на задължението за заплащане на изпълнените СМР, което съдът приема да
обременява правната сфера на С.О..
Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл.
290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС ,
I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото
се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по
един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от
фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се
предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако
такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки
за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е
диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят
други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва извънсъдебно,
прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от
длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на
достигане на уведомлението до длъжника, което не се спори, че е получено на 30.12.2021 г..
Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право,
което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния
длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването на
правото е насочено към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка като
доколкото договорът е двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от
собственото си задължение. Необходимо е да се прави разлика между упражняване от
кредитора на предоставено му от закона право едностранно да развали един двустранен
договор поради неизпълнение на насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на
едностранно волеизявление и от друга страна - получаване на уведомлението от неговия
адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на развалянето.
Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на разваляне на двустранен
договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин
и в какъв срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
В настоящото производство не е спорен факта на отправено от страната възложител
С.О. изявление за прекратяване на договора в хипотезата на чл. 24 от същия, което е
12
получено от изпълнителя „Е.О." ЕООД на 30.12.2021 г., като срок за изпълнение не е
предоставен.
Съгласно общата воля на страните, изразена в чл. 24 от договора възложителят има
право да развали договора когато стане ясно, че изпълнителят ще забави изпълнението за
всеки конкретен обект с повече от 10 дни или няма да изпълни обекта по уговорения начин
или с нужното качество. При всички случаи обаче изпълненото до прекратяването, което
може да е полезно за възложителя следва да бъде възмездено. Тълкуването на така
изразената от страните воля сочи на уговорено право на възложителя да развали договора,
но по отношение на неизпълнените или изпълнените, но толкова некачествени работи, че
резултатът им да не е годен за ползване по предназначение, като възникналото право на
възнаграждение за дейностите, които са качествено изпълнени, не отпада.
Договорното съдържание на сключената между страните правна сделка относно
потестативното право на разваляне, което се поражда за възложителя в резултат от
неизпълнението на изпълнителя, съответства и на нормативната разпоредба на чл. 262, ал. 1
ЗЗД, която предвижда възложителят да има право да развали договора, ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по
уговорения или надлежен начин.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна защита
интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на кредитора
да очаква един обещан от длъжника облигационен резултат, чието съдържание при
отношения, произтичащи от договор се определя от страните.
Уговорената в процесния договор възможност при неизпълнение правната връзка
между страните да бъде прекратена, но при престиране на възнаграждение за изпълненото
до развалянето, съответства и на нормативната разпоредба на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, която
предвижда правото на разваляне с обратно действие само в хипотезата на пълна негодност
на изпълненото. По аргумент за обратното, когато престацията би могла да се ползва от
възложителя, разваляне, което да поражда последици с обратно действие за годната за
употреба част от работата, не трябва да се допуска.
Възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно
волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното
напълно негодно за ползване за обикновеното или за предвиденото в договора
предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че
недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят
изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали
същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е
технически невъзможно или икономически нецелесъобразно – така решение № 157 от
08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
При частична годност на престираното и в съответствие с разпоредбата на чл. 262, ал.
2 ЗЗД, която предвижда право на възложителя да развали договора ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по
уговорения начин и с нужното качество, следва да се приеме, че развалянето произвежда
ефект за неизпълнената част от възложеното, в който именно смисъл е и клаузата на чл. 24
от сключения договор.
Тук е мястото да се посочи, че в полза на възложителя е валидно възникнало и
13
упражнено потестативното право на разваляне на сключения договор.
При сключване на договора изпълнителят, като разполагащ със специални знания и
необходимата професионална квалификация в областта на строителството, се е съгласил да
изпълнява възлаганите му конкретни работи в срок, определян от възложителя, съответно
при получаването на възлагателни писма с точно определен времеви период за изпълнение,
не е съгласувал продължаването на този срок. Затова е дължал изпълнението в определения
му от възложителя срок, независимо, че по отношение само на два от процесните обекти
този срок е бил съответен на обема на възложеното, което означава разумен, но
изпълнителят е изразил съгласие именно с едностранното определяне на срока.
От друга страна, към момента на изявлението за разваляне, на „Е.О." ЕООД са
възложени за изпълнение работи на стойност 257924,32 лева, а релевираното изпълнение е
само за част от възложеното, представляваща 55,65 %, като по част от възложените дейности
изпълнение изобщо не е започнало, за което изпълнителят не сочи ескулпиращи го факти.
Това е породило в правната сфера на възложителя правото да развали сключения договор,
но при дължимостта на възнаграждението за полезните за възложителя СМР. В този смисъл,
развалянето на сключения договор е основано на неизпълнението на „Е.О." ЕООД, но то не
е довело да отпадане на породеното задължение за С.О. да престира насрещно срещу
качествено изпълнените работи, които признава да са на стойност 73219,22 лева с ДДС.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главното вземане, което е изискуемо от 30.12.2021
г. и ответникът не е доказал да е погасено чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по
т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.,
представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно парично
задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно
обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът
изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, главното задължение е с настъпила с приемане на работата
изискуемост, като покана от страна на кредитора не е била необходима, съответно
ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ падежа на задължението – 31.12.2021 г. и
тази забава е правопораждащ факт на задължението за престиране на мораторно
обезщетение.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
14
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава
върху дължимата предявена в частичен размер главница до посочената в исковата молба
дата -29.07.2022 г. възлиза на сума в общ размер от 4291,46 лева, определена чрез проста
математическа операция, която не изисква прилагането на специални знания, с каквито
съдът да не разполага. Това предопределя акцесорният частичен иск да бъде уважен до
размера от 4291,46 лева и отхвърлен за разликата до предявения частичен размер от 4311,80
лева като неоснователен и за падежната дата 30.12.2021 г., към която възложителят не е бил
в забава.
По отношение на насрещните искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
предявени от С.О..
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по
правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума в
обезщетение на вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани.
Ответникът заявява в производството вземания за мораторна неустойка, предвидена в
чл. 17 от договора и компенсаторна такава, предвидена в чл. 18. Следователно, за да
възникне вземането на „С.О. за мораторна/компенсаторна неустойка е необходимо да са
осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
обезпечаващо го акцесорно задължение за неустойка, което е действително и осъществено
неточно във времево отношение изпълнение на главното задължение, респ. пълно негово
неизпълнение.
С оглед изложеното при разглеждане правото на разваляне на договора, няма пречка за
изпълнената от „Е.О." ЕООД работа, която е годна за използване по предназначение да се
дължи мораторна неустойка, каквато е именно уговорената в чл. 17 от договора, ако това
изпълнение е било забавено, като по отношение на СМР, които не са изпълнени или са
изпълнени, но са напълно негодни за ползване по предназначение, би била дължима
компенсаторна неустойка за неизпълнението, каквато е уговорената в чл. 18 от договора.
Наистина кумулиране на мораторна и компенсаторна неустойка е недопустимо, ако има за
предмет обезщетяване на вредите от едно и също неизпълнение. Присъждането на
мораторна и компенсаторна неустойка е възможно когато е налице частично изпълнение на
възложеното, което е забавено и едновременно с това е налице пълно неизпълнение на друга
част от предмета на договора. В този случай формално не е налице кумулиране на
неустойките, тъй като възложените дейности имат самостоятелен характер (касаят различни
обекти от транспортната инфраструктура) и по отношение на една част от тях е налице
забавено изпълнение, а по отношение на друга част – пълно неизпълнение.
В чл. 17 от сключения между страните договор е уговорено забавеното изпълнение на
възложените СМР по отношение на конкретен обект от страна на изпълнителя да е източник
на акцесорно задължение за престиране на мораторна неустойка в размер на 0,5 % от цената
за обекта за всеки ден забава, но не повече от 10 % от стойността на извършените дейности.
Съдебно предявеното вземане за сумата 14353,30 лева – мораторна неустойка по чл. 17
от договора предполага да е налице валидна (действителна) клауза, която да поражда
задължение за престирането му и да е налице виновно забавено изпълнение от страна на
задълженото лице „Е.О." ЕООД. Клаузата от договора, сключен на 20.08.2021 г. за
дължимост на уговорената мораторна неустойка не е нищожна, както тврди „Е.О." ЕООД, а
действителна и съответно е годен източник на предявеното вземане, по следните
15
съображения.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да
възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като
абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за мораторна
неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите
нрави, като при разрешаване на спор за заплащане на неустойка съдът дължи самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на
ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата не
противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният размер от 0,5 % от
стойността на забавените работи за всеки ден забава, но при уговорен краен предел от 10 %
от цялата стойност на конкретния възложен обект, не нарушава принципа на справедливост
– в съдебната практика размер на мораторната неустойка от 0,5 % на ден, уговорена между
търговци (изпълнителят е такъв по правноорганизационната си форма), без краен предел, се
счита, че не обуславя нищожност на клаузата – в този смисъл изрично решение № 4 от
25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Налага се извод, че неустоечната
клауза е изцяло действителна и поражда целените от страните правни последици –
възникване на задължение за престиране на обезщетение за забавено изпълнение на
възложените СМР.
Предвиденият да поражда акцесорното задължение за заплащане на мораторна
неустойка факт е неизпълнението в срок на възложените СМР по отношение на конкретен
16
обект, което означава това задължение да е с настъпил падеж, защото само в този случай
може да се говори за забава.
Въз основа заключенията на съдебно-техническата експертиза, се налага извод, че само
по отношение на два от възложените обекти определеният срок за изпълнение е обективно
възможен, а от друга страна за значителна част от периода, в който изпълнението на
работите е било възложено са били налице метеорологични условия, които не са
позволявали изпълнението на дейностите, поради което за периода на действието им,
забавеното изпълнение на „Е.О." ЕООД се дължи на обективни пречки и го освобождава от
отговорност.
Така по отношение на обект: „Паркинг на ул. „Дебър“, зад бл. 9 в ж.к. „****“,
възложен на 05.10.2021 г. акт 19 е съставен на 02.12.2021 г., като указания за допълнителни
СМР са дадени на 12.11.2021 г., поради което и определеният срок от 9 дни, е изтекъл на
21.11.2021 г., съответно за този период не са налице неблагоприятни климатични условия,
съгласно справката, предоставена от НИМХ. Това означава, че е реализирана забава от 10
дни, което обуславя дължимост на неустойка от 5 % върху стойността на изпълнените СМР -
15870,44 лева и възлиза на сумата 793,52 лева.
За обект: „Паркинг и тротоари зад бл. ** и бл. ** в м. „ж. к. ****“, определеният срок
за изпълнение от 15 дни, считано от 07.10.2021 г. следва да се счита продължен с
възлагането на допълнителни СМР, с писмо от 30.11.2021 г., поради което тези дейности,
изпълнени към 02.12.2021 г. не следва да се считат забавени и върху стойността им не е
дължима мораторна неустойка.
По отношение обект: „Пешеходна алея покрай бл. **** в ж.к. „****“, определеният
срок от 7 дни следва да се счита с начало 12.11.2021 г., когато с писмо на възложителя са
възложени допълнителни СМР, съответно е изтекъл на 19.11.2021 г. и за този период не са
налице неблагоприятни климатични условия, съгласно справката, предоставена от НИМХ.
Работите са отразени за изпълнени в протокол от 02.12.2021 г., поради което е налице забава
от 12 дни, за която се дължи неустойка от 6 % (12*0,5 %) от 12496,75 лева или сумата 749,81
лева.
За обект: „Ремонт на съществуваща настилка при басейна на 136 ДГ в ж. к. „****“,
определеният срок за изпълнение от 3 дни до 27.10.2021 г., като неблагоприятни условия не
са били налице и забавеното изпълнение е продължило до 02.12.2021 г., поради което
дължимата неустойка е в максимален размер от 10 % и възлиза на сумата 204,64 лева.
Изпълнението на обект: „Ремонт на тротоарна настилка пред входа на филиал на 99
ДГ, бл. 6 в ж. к. „****“, е било дължимо в рамките на 7 дни, т.е. до 01.11.2021 г., като в
периода, за който е следвало да бъдат изпълнени съответните СМР не са налице
неблагоприятни условия, поради което забавата е продължила повече от 20 дни – до
02.12.2021 г. и дължимата неустойка е в максимален размер от 10 % и възлиза на сумата
582,34 лева.
Обект: „Паркинг и тротоари до бл. 207 на ул. „Ладога“ и ул. „Лелинска чука“ в ж.к.
„Красно село“, е следвало да бъде изпълнен за 15 дни до 12.11.2021 г., но с писмо от
03.11.2021 г. са възложени допълнителни СМР, поради което и определеният срок е
следвало да тече от това възлагане, съответно изтича на 18.11.2021 г., като вещото лице е
посочило, че разумното му изпълнение е изисквало допълнителни 5 дни, поради което
следва за краен срок да се приеме 23.11.2021 г., в рамките на който атмосферните условия
не са препятствали изпълнението. Протоколът, в който са отразени изпълнените СМР не
17
съдържа дата, поради което и съдът приема, че изпълнение е релевирано на 30.12.2021 г.,
което означава забава повече от 20 дни и дължимост на максимална неустойка от 1508,24
лева.
За изпълнението на обект: „Паркинг и тротоари до бл. 142А в ж.к. „Хиподрума“ е
предоставен срок за изпълнение от 20 дни – от 29.10.2021 г. – 17.11.2021 г., като един от
дните от периода е с лоши атмосферни условия, но това не е препятствало изпълнението на
обекта, съгласно изложеното от вещото лице. Допуснатата забава надхвърля 20 дни, тъй
като представения протокол (акт 19) е без дата и затова съдът приема да е налице
изпълнение към 30.12.2021 г., съответно дължимата неустойка за този обект е в максимален
размер от 10 % и възлиза на сумата 1309,69 лева.
Последният изпълнен обект: „Ремонт на тротоарна алея пред бл. 201А на бул. „Братя
Бъкстон“, е следвало да се изпълни в рамките на 10 дни, но считано от 30.11.2021 г., когато
са възложени окончателни СМР, съответно престираното изпълнение на 02.12.2021 г. не е
забавено и не поражда задължение за заплащане на мораторна неустойка.
Налага се извод, че общият размер на дължимата по чл. 17 от договора мораторна
неустойка възлиза на сумата 5148,24 лева, което обуславя основателност на иска до този
размер и налага отхвърлянето му за разликата до предявения размер от 14353,30 лева.
Клаузата на чл. 18 от договора предвижда задължение за страната изпълнител да
престира компенсаторна неустойка при разваляне на договора за неизпълнените СМР, която
по волята на страните следва да е равна по размер на стойността на изпълнените работи.
Така уговорена тази компенсаторна неустойка е нищожна и не поражда правни последици,
като в изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата
противоречи на добрите нрави, тъй като уговорката излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функция на неустойката.
На първо място волята на страните следва да бъде подложена на корективно тълкуване,
тъй като няма как вредите от неизпълнението са се определят в размер на престираното вече
изпълнение, което сочи, че размерът на неустойката би нараствал с намаляване обема на
самото неизпълнение, което свежда клаузата до абсурд. Възможната воля на страните е
размерът на неустойката да се определя от стойността на неизпълнените СМР, което
съответства на логиката вредите да са функция на неизпълнението. Да се дължи обаче
пълната стойност на неизпълненото, а не процент от същата, означава възложителят да бъде
поставен в положение по-благоприятно от това, което той би имал при реално изпълнение
на договора, тъй като тогава би дължал насрещно престиране на възнаграждение, поради
което очевидно се касае за клауза, която би довела до неоснователно обогатяване, а не до
обезщетяване на вреди от неизпълнение. Това е така, тъй като, ако „Е.О." ЕООД бе
изпълнило задълженията си по възлагателните писма, то С.О. би удовлетворила позитивния
си интерес, но срещу насрещна престация – възнаграждение за изпълнените СМР. При
престиране на стойността на неизпълнените СМР (еквивалентна на дължимото
възнаграждение) като неустойка означава кредиторът за нарушен негативен интерес да
получи обезщетение в размер на стойността на позитивния интерес, което е в грубо
нарушение на принципа за забрана на неоснователното обогатяване.
Това без съмнение квалифицира неустойката като излизаща извън придадените й
санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на
задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване
18
- в този смисъл решение №123/17.11.2010 г. по търг. дело № 698/2009 г. на Второ търговско
отделение на ВКС.
При нищожна клауза за дължимост на компенсаторна неустойка, акцесорно
задължение за престирането не е възникнало и предявеният иск за заплащане на сумата
41623,36 лева – неустойка в размер на стойността на изпълнените СМР по същия договор,
съгласно чл. 18, се налага да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството се
поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от
исковете, при съобразяване на обстоятелството, че предмет на производството са и
насрещни искове.
Ищецът „Е.О." ЕООД е извършило разноски за производството в общ размер на сумата
13293,13 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от които 7920 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, което С.О. възразява да е прекомерно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, действаща към сключване на договора за правна помощ от 29.07.2022 г.
редакция, като в чл. 7, ал. 2, т. 5 от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство при интерес от 100000 лева до 1000000 лева да е в размер на
3530 лева плюс 2 % за горницата над 100000 лева. Така за предявените искове в
производството искове с цена в размер на общо 133507,68 лева, определеният по реда на
Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 4200,15
лева без ДДС или 5040,18 лева с включен ДДС, поради което заплатено възнаграждение от
7920 лева се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размера от 7560,28 лева, който
представлява минималното адвокатско възнаграждение, увеличено с 50 %, с оглед факта, че
по делото са проведени 3 съдебни заседания, изслушани са заключения на вещи лица,
делото съдържа над 1500 листа документи и спорът се отличава с фактическа сложност.
Така размерът на релевантните разноски, сторени от „Е.О." ЕООД възлиза на сумата
12933,41 лева, от която следва да му бъдат присъдени 12432,71 лева, пропорционално на
уважената част от първоначално предявените искове и отхвърлената такава от насрещните.
Ответникът С.О. доказва извършени разноски в размер на 3566,56 лева, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК, от които има право да бъдат репарирани 138,07 лева,
пропорционално на отхвърлената част от първоначалния акцесорен иск и уважената част от
насрещните искове. Необходимо е да се отбележи, че претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева е под минималния размер от 450 лева и не се явява
прекомерно, както твърди ищецът. Не следва да се извършва компенсация с присъдените в
полза на всяка страна вземания, тъй като решението не е влязло в сила и същите не са
ликвидни.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на „Е.О."
ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София ул. ****,
представлявано от С.С., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата 73219,22 лева (седемдесет и
19
три хиляди двеста и деветнадесет лева и двадесет и две стотинки) - част от общо дължима
сума в размер на 143532,97 лева, представляваща възнаграждение за извършени СМР по
договор от 20.08.2021 г. за извършване на дейности по ремонт и реконструкция на
транспортната инфраструктурна мрежа на територията на СО, район „Красно село", ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 15.08.2022 г. до
окончателното погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4291,46 лева (четири
хиляди двеста деветдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) - част от общо
дължима сума в размер на 8452,50 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата в размер 143532,97 лева за периода 31.12.2021 г. до 29.07.2022 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата 12432,71 лева (дванадесет хиляди четиристотин
тридесет и два лева и седемдесет и една стотинки) – разноски за производството, като
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над сумата 4291,46 лева до предявения размер от
4311,80 лева и за 30.12.2021 г..
ОСЪЖДА „Е.О." ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.
София ул. ****, представлявано от С.С., да заплати на С.О., БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.
София, ул. ****, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 5148,24 лева (пет хиляди сто
четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки) – мораторна неустойка по чл. 17 от
договор от 20.08.2021 г. за извършване на дейности по ремонт и реконструкция на
транспортната инфраструктурна мрежа на територията на СО, район „Красно село“ за
забавено изпълнение на възложени СМР, начислена до 30.12.2021 г., както и на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 1 ГПК, сумата 138,07 лева (сто тридесет и осем лева и седем стотинки) –
разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ насрещните искове, съответно за мораторна
неустойка за разликата над сумата 5148,24 лева до пълния предявен размер от 14353,30 лева
и за сумата 41623,36 лева – неустойка по чл. 18 от същия договор.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20