ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2174
гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502421 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 72044/13.09.2022 г. от Н. В. Б.,
ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г. К.“№ .., против разпореждане № 19430/19.08.2022 г.,
постановено по г. д. № 2327/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната
подадената от жалбоподателката молба вх.№ 54976/05.07.2022 г. по реда на чл. 83, ал.
2 от ГПК.
С жалбата се твърди неправилност на атакувания съдебен акт, по
съображения, че молителят в производството по Закон за закрила от домашно насилие
не дължи държавна такса, поради което и по аналогия същият не следва да дължи и
заплащането на депозит за назначаване на особен представител на ответника.
Отправено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по г. д. № 2327/2022 г. по описа на РС Пловдив е образувано
по молба от Н. В. Б. за защита срещу домашно насилие и издаване на заповед за
незабавна защита против К. И. К., ЕГН **********.
С разпореждане № 12997/07.06.2022 г., като е приел, че е налице хипотезата
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдът е постановил да се приложат съобщенията до ответника и
1
да се считат редовно връчени, като е задължил молителката в едноседмичен срок от
съобщението да представи доказателства за внесена по набирателната сметка на РС
Пловдив сума от 400,00 лева, представляваща възнаграждение за особен представител
на ответника, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
С молба вх.№ 54976/05.07.2022 г. молителката е отправила искане да бъде
освободена от внасяне на депозит поради затруднено си материално положение. Във
връзка с тази молба, с разпореждане № 15570/06.07.2022 г. на молителката са дадени
указания, в едноседмичен срок от съобщението, да представи писмени доказателства за
наличието на обстоятелствата, посочени в чл. 82, ал. 2 от ГПК, касаещи доходите на
лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с
декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудовата заетост, възрастта
и други обстоятелства, за да може съдът да формулира преценка относно
обстоятелствата дали страната няма средства да заплати адвокатско възнаграждение за
особения представител на ответника.
С обжалваното сега разпореждане № 19430/19.08.2022 г. е върната
подадената молба вх.№ 54976/05.07.2022 г. от Н. В.. За да достигне до този извод,
първостепенният съд е приел, че в определения едноседмичен срок страната не е
отстранила нередовностите на молбата си по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Този краен извод е правилен.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да
ги заплатят.
Без относими доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1- т. 7 от
ГПК съдът не може да прецени дали са налице предпоставките за осво-бождаване на
молителя Н. В. Б. от заплащане на държавна такса и разноски по производството.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че с оглед специфичния характер
на производството по реда на Закон за защита от домашното насилие, молителят не
дължи държавна такса и разноски. По правило в такава хипотеза молителят не е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски. Специфичното в случая е това,
че последните не се заплащат авансово от молителя. Аргумент за това е разпоредбата
на чл. 11, ал. 3, предложение 1-во от ЗЗДН, която предвижда, че при отказ за издаване
на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се
заплащат от молителя. Поради това молителят има правен интерес от провеждане на
производство по чл. 83, ал. 2 от ГПК и молбата му в тази насока е допустима. Отделен
е въпросът, че при сезиране по реда на ЗЗДН разноските по делото, дължими от
молителя, каквито са и тези за адвокатско възнаграждение за особения представител на
ответника, не подлежат на авансово заплащане, независимо от изхода на
производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК. В случай, че последните са сторени, те се
2
разпределят съгласно чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН.
Ето защо и доколкото съдът е указал на молителката доказателствата, които
следва да бъдат представени към молбата, както и последиците от неизпълнението,
искането в посочения смисъл следва да бъде оставено без уважение, респективно
подадената в тази връзка молба, върната.
До същите крайни изводи е достигнал и решаващият състав на РС Пловдив,
поради което подадената частна жалба се явява неоснователна, съответно атакуваното
с нея определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 19430/19.08.2022 г., постановено по г. д. №
2327/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е върната подадената от Н. В.
Б., ЕГН **********, молба вх.№ 54976/05.07.2022 г. по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3