№ 144
гр. Сливен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500183 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се разглежда по реда на чл. 258 вр. 546, ал.2 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4219/18.03.2022 г. на К. Д. ИВ., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Сливен, ***, чрез адв. Е.П., срещу Решение № 166 от
11.03.2022 г., по гр. д. № 375/2022 г. по описа на РС Сливен, с което е отхвърлена молбата
на въззивника за промяна на бащиното му име от Д. на И. и на фамилното име от И. на Р..
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Съдът не обсъдил достатъчно задълбочено
доказателствата по делото и в частност показанията на водените от него свидетели.
Промяната на имена е поискана поради наличие на „важни обстоятелства“ налагащи това,
като в закона не е регламентирано какви са те, но значимостта следвало да се преценява във
всеки конкретен случай. Такива обстоятелства били известността на лицето в обществото с
името, с което се идентифицира. Не оспорвали бащинството на лицето Д. Д., записано като
негов баща в акта за раждане, а важните обстоятелства, които налагали промяната. От
показанията на свидетелката се установило, че живее от малък с И.К. Р., и от както се помни
се представя с бащино и фамилно име И. Р., а не с имената, с които е записан в акта за
раждане. Установило се още, че желае да носи тези имена, тъй като биологичният му баща
носи тях и вече много е свикнал с тях, и навсякъде го приемали с тези имена. Посочените в
акта за раждане имена ползвал само пред институциите, когато се налагало. Именно тази
доказателствена съвкупност обосновавала достатъчно наличието на важни обстоятелства за
1
промяна на имената. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да уважи молбата за промяна на имена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община
Сливен, чрез юрк. Е.М., с който е формулиран довод за неоснователност на въззивната
жалба, респ. правилност на обжалваното решение, тъй като исканата промяна би била в
противоречие с принципа на закона относно начина на формира на бащиното и фамилното
име на всяко лице. В този смисъл правилно първоинстанционният съд бил възприел
фактическата обстановка и е изградил своите правни изводи. Иска от съда да остави жалбата
без уважение и да потвърди обжалваното решение.
В с. з. въззивникът редовно призован, не се явява, но е депозирал становище, с което
поддържа въззивната си жалба, няма искания и иска от съда да отмени обжалваното
решение като неправилно.
В с. з. Община Сливен редовно призова, не се е явила.
В с. з. Окръжна прокуратура Сливен, чрез прокурор Р.Р., не е направила
доказателствени искания и счита, че обжалваното решение за правилно и като такова следва
да бъде потвърдено. В хода на съдебно дирене не се установили важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19 от ЗГР, които да обосноват промяната на име.
При извършена проверка по чл. 267, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира
въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, при наличие на
правен интерес, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
При така въведените доводи и твърдения, и с оглед събрания по делото доказателствен
материал съдът установи следното от фактическа страна:
Сливенският районен съд е сезиран с молба по чл. 19 от ЗГР на К. Д. ИВ., с която иска
от съда да признаете по отношение на Община Твърдица промяната на бащиното му име от
Д. на И., както и промяната на фамилното му име от И. на Р., като за в бъдеще да се именова
К.И. Р.. Молителят твърди, че е роден на 17.01.2000 г. в гр. Сливен от родителите – П.П. Д.а
и Д. И. Д.. По време на брака майка му е имала извънбрачна връзка с И.К. Р., от която е
заченат, но поради това, че е бил в брак с Д. И. Д. е записан с неговите имена. Биологичният
му баща И. Р. е заверил нотариална декларация с която го е припознал за негово дете на
10.01.2020 г. Майка му се е развела с Д. Д. през 2004 г.
Твърди се още, че късно е разбрал, че И. Р. е негов биологичен баща, но от тогава
поддържа контакт с баща си и живее с него. В обществения и социален живот се представял
с имената К.И. Р.. Имал сериозна връзка с момиче, с което искал да създаде семейство и да и
даде фамилия, която да отговаряла на истинското му „аз“. Човекът по документи не е
неговия баща и не поддържа контакт с него от както е узнал кой е биологичния му баща. Д.
Д. напълно се е дезинтересирал от него. Счита, че са налице важни обстоятелства по
2
смисъла на чл. 19 от ЗГР за промяна на името, тъй като желае да носи имената на
биологичния си баща, да се идентифицира в обществото с тях, а не тези които е принуден да
носи.
От представеното удостоверение за раждане от 24.10.2000 г. се установява, че
молителят К. Д. ИВ. е роден на 17.01.2000 г., от майка П.П. Д.а и баща Д. И. Д..
От представената декларация се установява, че И.К. Р., ЕГН **********, е признал
детето К., родено на 17.01.2000 г. от майка П.П. Д.а, за свое. Последната върху декларацията
е удостоверила, че И.К. Р. е баща на детето. Декларацията е нотариално удостоверена на
19.01.2000 г. от К.Т., нотариус в района на РС Сливен, с рег. № 126 на Нотариалната камара,
като от удостоверителното изявление на нотариуса се установява, че подписът на документа
е положен от И.К. Р..
С решение № 791/20.07.2004 г., постановено по гр. д. № 825/2004 г. на Сливенския
районен съд, сключеният на 27.11.1988 г. брак между Д. И. Д., ЕГН **********, и П.П. Д.а,
ЕГН **********, е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, на основание чл. 99, ал. 1 от СК.
От показанията на свид. С.Н. се установява, че живее на съпружески начала с
молителя, с които са заедно от три години и живеят в Ш. с бащата на молителя - И.К. Р..
Молителят винаги живял с баща си, който се е опитал да заведе дело или да намери начин
даде на К. собствените си имена, но бил изпуснал срока за това. Пред близки и познати
молителят се представял с бащиното си име, това на И.К. Р.. От както се познавали
молителят е ползвал имената на биологичния си баща. С молителят искали да сключат
граждански брак и да неговите имена, а не на човек, който нямал нищо общо. Това била и
причината да отлагат сключването на брака. Биологичният му баща предприел действия да
смени имената, когато вече е бил заедно с майка му. Макар последната да е била в брак с
друг човек, живеела с биологичния баща на молителя. Техни познати, приятели и съседи го
знаели с имената на биологичния му баща.
От показанията на свид. И. Р. се установява, че молителят живял от малък при него и
около 10 годишна възраст узнал, че той му е биологичен баща. Живеели като семейство с
майка му от както се е родил до 2018 г., но без брак с майка му. Когато молителят бил
малък, свидетелят наел адвокат, който му казал, че е изпуснал срока за завеждане на дело.
Едва след като молителят навършил пълнолетие можело да заведе дело, но не завел такова.
Всички знаели, че молителят е негов син и същият се представял с неговите имена. Сега
молителят искал да ползва неговите имена и да сключи брак. Колегите му го познавали като
К.И. или К. Р..
Събрани са и обясненията на молителя от които се установява, че може би в първи клас
е узнал, че И.К. Р. е негов биологичен баща. Последният се отнасял към него като баща и от
преди да узнае за това. След като навършил пълнолетие не предприел действия по завеждане
на дело за произход, защото нямал основателна причина. Сега искал да сключи брак. Не
знаел, че има срок и от близки и познати знаел, че имал време.
3
Съдът кредитира показанията на свидетелите и обясненията на молителя, тъй като са
последователни, вътрешнологични и в съответствие със събрания по делото доказателствен
материал. Пълна вяра следва да бъде дадена и на събраните писмени доказателствени
средства, доколкото не са налице данни обуславящи недостоверност на същите.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Върховният касационен съд последователно приема в практиката си, че
промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно
определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. То се допуска по
изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на
обективни предпоставки, които са налагащи обществено и лично значими обстоятелства,
които законът квалифицира като "важни". В закона не са посочени обстоятелствата, които
следва да се преценяват като важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, но съдът следва да
съобразява общите принципи на гражданското право и обществения морал, като такива са
обстоятелствата, направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца името,
чиято промяна се иска. Значимостта им следва да се преценява в контекста на всеки отделен
случай. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с
което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време
в резултат на станала не по волята му промяна и др. Тази преценка, обаче, винаги трябва да
бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР /и посочените в тях
възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на
физическото лице. Името носи информация за произхода на лицето и е един от основните
идентификационни белези на всяко едно физическо лице. / Решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д.
№ 513/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г., IV г. о. на ВКС, Определение
№ 1253 от 15.10.2009 г. по ч. гр. д. № 1181/2009 г., III г. о. на ВКС, Определение № 708 от 17.05.2012 г. по гр. д.
№ 23/2012 г., Определение № 340 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 1049/2011 г. на ВКС, Решение № 507 от 22.10.2010
г. по гр. д. № 227/2010 г. на ВКС, Определение № 215 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на ВКС, Решение №
434 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г. на ВКС и др./
В конкретния случай молителят е български гражданин с установено бащинство
съгласно чл. 61, ал. 1 от СК и с оглед чл. 71 от СК припознаване /вкл. и така направеното/ не
може да бъде извършено, докато не бъде оборен съществуващия произход. Ето защо,
относно неговото бащино и фамилно име са приложими разпоредбите на чл. 13 и чл. 13, ал.
1 от ЗГР и други възможности законът не допуска, като така имената на молителя са
образувани в пълно съответствие със закона.
Промяната на име на едно лице не следва да е самоцел и не трябва да зависи от
субективното отношение. Такава промяна следва да бъде допусната от съда само ако се
установи по делото наличието на „важни обстоятелства“, които да налагат това. Заявените
обаче от молителя обстоятелства не са "важни", по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, тъй като
4
такива са обстоятелствата, които стоят извън волята на молителя и които са обективирани в
действителността, и не представляват само субективни желания, и съображения на
молителя. Представянето от молителя с тези имена пред приятели и обществото;
дезинтересованост на биологичния му баща; желанието да сключи брак и да носи различни
имена; отглеждането му изцяло от майката и биологичния му баща и идентифицирането с
тях, не са основание за промяна на бащиното и фамилното име на жалбоподателя, в какъвто
смисъл е трайната практика на Върховния касационен съд.
В хода на процеса жалбоподателят - молител не е твърдял и ангажирал доказателства
за наличието на "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, а именно: такива
обстоятелства, които да са направили лично и обществено неудобно, а и неподходящо за
него носенето на настоящото бащино име и фамилно име.
Законодателството относно имената на гражданите се състои от императивни правни
норми, с оглед функциите на името по индивидуализация, идентификация и отличаване на
лицата едно от друго. Предвидено е, че промяната на името се допуска само при точно
определени от закона основания - сключване на брак, развод, осиновяване и наличието на
"важни обстоятелства". В случая при допускане на исканата промяна на бащиното и
фамилно име би се стигнало до заличаване на връзката по произход на жалбоподателя от
бащата, при наличието на известен баща на жалбоподателя. Освен това допускането на
промяната би довела до неяснота и объркване по отношение произхода на молителя,
имената на когото няма да съответстват на родителя му баща. Жалбоподателят не може да
заобикаля този процесуалния ред с искане по чл. 19 от ЗГР.
По изложените аргументи жалбата, респ. молбата относно искането за допускане
промяна на бащиното и фамилно име на жалбоподателя – молител, са недоказани и
неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че не би могъл да бъде приет такъв
значим личен интерес за жалбоподателя за исканата промяна на бащиното и фамилно име,
респ. наличие на "важни обстоятелства", че да бъде обусловено нарушаване изискването за
стабилитет на правната индивидуализация на лицата в обществото.
Поради съвпадение на крайните решаващи изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно, а подадената срещу него въззивна жалба
оставена без уважение като неоснователна.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК Окръжен съд Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166 от 11.03.2022 г., по гр. д. № 375/2022 г. по описа на
РС Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6