В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на 17 юни 2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветана Михова

ЧЛЕНОВЕ: Георги Чамбов

Севдалин Божиков

при участието на секретаря Цветелина Диминова разгледа докладваното от Цветана Михова търговско дело № 1385 по описа за 2014 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 87 от 07.07.2014 година, постановено по търг.д.№ 15/2013 година Пазарджишкият окръжен съд е отхвърлил исковете по чл.694, ал.1 ТЗ на търговско дружество „М.И.“ООД И., гр.Н., със съдебен адрес:*** - адв. дружество“К. и В.“, предявени срещу ответниците „Б.М.“ АД/в несъстоятелност/ и „ В.Т.“ЕООД ***, за установяване несъществуване на приети в производството по несъстоятелност по търг.д.№ 66/2010 година на Пазарджишкия окръжен съд вземания на кредитора „ В.Т.“ ЕООД в размер на 747852 лева, неустойка по договор от 28.05.2008 година за покупко-продажба на суровина-пегматит, сключен между ответниците, за сумата в размер на 31929.60 лева представляваща цена на продажба на стоки по фактура № **/** година и в размер на сумата 4033.94 лева обезщетение за забава на плащането на цената от 31929.60 лева, за периода от 31.12.2009 година до 21.03.2011 година. Осъдено е дружеството ищец да заплати направените по делото разноски в размер на 12300 лева в полза на „В.Т.“ЕООД, 1500 лева в полза на несъстоятелния „Б.М.“АД и 14606.31 лева за особения представител адв. И.Г..

С определение № 658 от 23.10.2014 година, постановено по същото дело, Пазарджишкият окръжен съд е осъдил „М.И.“ ООД И. да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 31312.62 лева.

Решението е обжалвано от „М.И.“ ООД при оплаквания за неправилност, с искане да бъде отменено и предявените по делото искове да бъдат уважени изцяло със законните последици. Същото търговско дружество е обжалвало като неправилно и определението на първата инстанция, с което е осъдено да заплати държавна такса по сметка на окръжния съд в размер на 31312.62 лева, с искане да бъде отменено.

Постъпили са писмени отговори на въззивната и частната жалби от името на ответника по искове търговско дружество „ В.Т.“ ЕООД ***, с развити доводи относно тяхната неоснователност, с искане да бъдат оставени без уважение.

Постъпили са писмени бележки от единия от законните представители на несъстоятелния търговец „ Б.М.“АД/н/, в които В.К. изразява становище, че въззивната жалба на „М.И.“ И. е основателна и следва да бъде уважена.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският апелативен съд прие следното:

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание по чл.694, ал.1 ТЗ.

Ищецът по делото търговско дружество „ М.И.“ООД, със седалище ***, И., представлявано в производството пред въззивната инстанция от адвокат К.А. от АК-П., е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на ответника по исковете „Б.М.С.“АД ***/2010 година по описа на Пазарджишкия окръжен съд. С определение на съда по несъстоятелността по същото дело в списъка на приетите вземания са включени вземанията на втория ответник „В.Т.“ЕООД ***, описани в исковата молба. С предявените по делото обективно съединени искове по чл.694, ал.1 ТЗ ищецът оспорва съществуването на тези вземания, като иска от съда да признае за установено тяхното несъществуване. Основанията, на които дружеството ищец се позовава при оспорване съществуване на вземанията на „В.Т.“ЕООД в производството по несъстоятелност на „Б.М.“АД за сумата в размер на 747852 лева, неустойка по договор от 28.05.2008 г. са за нищожност поради противоречие с добрите нрави, липса на основание, злоупотреба с права, заобикаляне на закона, липса на съгласие-чл.26 ЗЗД както и за договаряне във вреда на представлявания по чл.40 ЗЗД. Поддържа се и частична нищожност на клаузата за неустойка, като договорена в противоречие с добрите нрави. В исковата молба са изложени твърдения и за погасяване на задължението за неустойка поради прихващане с насрещни задължения на „В.Т.“ЕООД.

По вторият от предявените отрицателни установителни искове за установяване несъществуване на вземане в размер на 31929.60 лева по фактура № **/** година и за мораторни лихви за забава в размер на 4033.94 лева твърденията са за неосъществена доставка на описаните стоки, както и за погасяване чрез прихващане с насрещно вземане на ответното дружество „В.Т.“ЕООД.

Фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се свеждат до становището, че договорът за покупка на суровина, сключен на 28.05.2008 година между представителите на двете дружества, от който пряко произхожда оспореното вземане на „В.Т.“ ЕООД за неустойка в размер на 746852 лева, е антидатиран от Г. С., един от изпълнителните директори на „Б.М.“АД с оглед висящото производство по несъстоятелност, с цел изкуствено създаване на задължение на несъстоятелния търговец към контролираното от С. дружество „В.Т.“ЕООД. Твърди се още, че договорът е симулативен, тъй като с него не се цели създаването на права и задължения между страните, а се прикрива едно дарение в полза на „В.Т.“ЕООД под формата на неустойка. Според ищеца договорът е сключен в противоречие с добрите нрави, поради необосновано високият размер на договорената неустойка в тежест на купувача за заплащане на 30% от стойността на неизкупеното количество суровина за договорения срок от три години. Наред с това е договорено количество суровина каквото дружеството купувач не е имало производствен капацитет да преработи. Твърди се, че при подписване на договора представителят на несъстоятелния търговец Г. С. и представителят на „В.т.“ ЕООД Л.К. са договаряли във вреда на представлявания. Двамата представляващи страните по договора са действали умишлено с цел да облагодетелстват дружеството продавач, тъй като собственик на капитала на „В.Т.“ е друго дружество „В.Х.“АД, контролирано от същите две лица.

В производството по делото пред двете инстанции ответното дружество „В.Т.“ЕООД има ясно и последователно процесуално становище по оспорване на изложените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба както и относно неоснователността на направените от ищеца правни изводи по основателността на предявените по делото искове.

Не така стоят нещата с процесуалното поведение и становищата изразени по делото от представителите на ответника по исковете „Б. М.“АД/в несъстоятелност/. Съгласно вписванията по партидата на това дружество в търговския регистър, то се представлява съвместно от двама управители Г. С. и В.К.. Неправилно първоинстанционният съд е приел за основателна молбата на единия от тях, че поради принципни разногласия дружеството следва да бъде представлявано в процеса от назначен от съда особен представител, за какъвто е определена адвокат И.Г. ***. Тези процесуални действия на първата инстанция са неправилни, тъй като противоречието между двамата управители на несъстоятелното дружество не е основание за назначаване на особен представител. По смисъла на чл.29, ал.4 ГПК такова противоречие е налице само в случаите когато едно и също лице представлява и двете насрещни страни в производството, какъвто не е разглежданият случая. За това пред въззивното производство съдът е призовавал дружеството чрез двамата законни представители, при спазване разпоредбата на чл.635, ал.3 от ТЗ. Становище по съществото на спора и основателността на исковете е взел само единия от управителите В.К.. Не е направено възражение за нарушено права на защита, няма и искания за събиране на нови доказателства.

По иска за несъществуване на приетото с определение по чл.692, ал.4 ТЗ на съда по несъстоятелността вземане под № 13 на „В.Т.“ЕООД в размер на 746852 лева, представляващо неустойка по договор от 28.05.2008 година за покупко-продажба на суровина за преработка- пегматит, като доказателство по делото е представен самият договор, подписан от името на купувача „Б.М.“АД от законния му представител към същата дата Г. С., а от името на продавача „В.Т.“ от управителя В.Н.. Договорена е бъдеща продажба на 180000 тона пегматит за периода от 01.06.2008 година до края на 2010 година, при цена от 16.63 лева за тон суровина без ДДС за целия срок на договора. Съгласно клаузата на чл.12, ал.2 при неизпълнение на задълженията от дружеството купувач да заяви и да изкупи цялото договорено количество суровина от продавача, същото дължи неустойка 30% от общата стойност на количеството, предмет на неизпълнението.

По делото не е установено от представените от страните доказателства има ли доставки по договора за продажба на пегматит от 28.05.2008 година за срока на договора до 31.12.2010 година, какви са конкретните причини, поради които не е изпълняван, за обема на неизпълнението, както и за вината за неизпълнение.

От заключението на приетата по делото съдебно -счетоводнна експертиза е установено, че на 31.12.2010 година между представителите на двете дружества е съставен и подписан протокол за прихващане, съгласно който задължението на „Б.М.“АД в размер на 746852 лева, представляващо процесната неустойка, е прихванато с част от вземанията на „В.Т.“ по фактури за доставки. На основание съставения протокол за прихващане задължението на купувача за неустойка е закрито в счетоводните му регистри. Тази сума е намерила отражение като разход в отчета за приходите и разходите на дружеството и съответно в ГФО към 31.12.2010 година. В счетоводните регистри на дружеството продавач „В.Т.“ ЕООД сумата 746852 лева е отчетена като приход, включен в текущата печалба за 2010 година, върху който е начислен и реално внесен дължимия корпоративен данък, с преводно нареждане от 03.05.2011 година. В ГДД по чл.92 от ЗКПО на „В.Т.“ЕООД за 2010 година, в декларираните приходи на дружеството, са включени и приходите от процесната неустойка.

В съдебно заседание от 30.05.2014 година по приложеното т.д.№ 15/2013 година на Окръжен съд-П., процесуалният представител на ответното дружество „В.Т.“ЕООД е признал факта на съществуване на протоколи за прихващания между дружествата ответници, подписани съответно на 31.12.2009 година и 31.12.2010 година, като е направил изявление, че не се оспорват констатациите в заключението на вещото лице счетоводител относно отразяването на прихващанията в счетоводните регистри на договарялите страни.

Установено е от заключението на вещото лице, че на 01.04.2011 г. по отправено писмено предложение от управителя на „В.Т.“ЕООД до „Б.М.“ АД/н/ за анулиране на подписаните протоколи за прихващане от 31.12.2009 година и от 31.12.2010 година и след приемане на предложението от насрещната страна, считано от 05.01.2011 година извършеното прихващане е сторнирано от страните, в резултат на което в следващите периоди „В.Т.“ЕООД е продължило да отчита вземането си за неустойка към „Б.М.“АД в аналитичните регистри по сметка „Клиенти“ и счетоводните баланси към 31.12.2011 година, 31.12.2012 година и 31.12.2013 година.

При така очертаните в производството спорни въпроси по предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ за несъществуване на прието в производството по несъстоятелност на „Б.М.-С.“АД вземане на „В.Т.“ЕООД в размер на 746852 лева, върху ищеца- кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника, е тежестта да докаже твърденията си за нищожност на договора и в частност на клаузата за неустойка, от който произтича спорното вземане, а в тежест на оспорващия ответник „В.Т.“ЕООД е тежестта да установи с надлежни доказателства съществуването на това вземане.

По направеното от ищеца на основание чл.181 от ГПК оспорване достоверността на датата на съставяне на договора от 28.05.2008 година за покупко-продажба на суровина-пегматит, съдът счита, че ищецът по делото е трето лице по смисъла на закона, неучаствало в съставянето на документа, и като кредитор в производството по несъстоятелността има признат от закона правен интерес от оспорването. От доказателствата по делото не е установено основателността на твърдението за антидатиране на договора от подписалите го страни, представители на двете дружества ответници по исковете, с намерение да се осуети или намали удовлетворяване на непривилегиравоните кредитори на несъстоятелния длъжник. Този извод се налага от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице счетоводител, от което е установено, че вземането по договора е било предмет на извънсъдебно прихващане, оформено с протокол от 31.10.2010 година, счетоводно отчетено от двете страни и отразено при годишното приключване и съставените във връзка с него документи и платен корпоротивен данък, които действия предхождат образуването на производството по несъстоятелност, датата на решението на съда по чл.630, ал.1 ТЗ, както и предявяване на исковата молба от ищеца в настоящото производство. Направените изводи в тази насока от първоинстанционния съд са правилни и не са решени в противоречие с установената практика на съдилищата по този въпрос.

Правилни са изводите и относно неоснователността на твърденията за нищожност на същия договор и в частност на клаузата за договорна неустойка, като сключени в нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД, поради противоречие със закона, неговото заобикаляне, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие , липса на основание, привидност, злоупотреба с права, както и за нарушение на забраната по чл.40 ЗЗД за договаряне във вреда на представлявания. Всички тези основания се извеждат от установеното твърдение на ищеца, че договарялите от името на двете дружества лица са свързани, тъй като по един или друг начин контролират двете юридическите лица ответници по искове, както и поради наличието на фактическо съпружеско съжителство между тях.

Не е налице твърдяното противоречие със законовата забрана за договаряне сам със себе си по чл.38, ал.1 ЗЗД , която е неприложима в хипотезата на органно представителство на търговско дружество при сключване на търговска сделка/ТР№3/15.11.2013 г. по тълк.д.№3/2013 г.,ОСГТК/. Упражняването на контролирано участие на законните представители на двете дружества в органите на договарялите страни при подписване на договора от 28.05.2008 година, не е в противоречие със закона. Намерението за извличане на някаква лична облага от тези представители, както и преследвана цел за увреждане на представляваното дружество длъжник, са твърдения на ищеца, неустановени по делото от събраните доказателства.

Не са доказани по делото твърденията на ищеца за нищожност поради липса на основание, липса на съгласие, противоречие с добрите нрави, злоупотреба с права и заобикаляне на закона. Тези хипотези за нищожност на договора за продажба на суровини не са изпълнени и в тази насока на всичките е даден обоснован и законосъобразен отговор в мотивите на първата инстанция, които настоящият съдебен състав споделя напълно. В исковата молба изброените хипотези на нищожност на договора се поддържат при едни и същи твърдения за недобросъвестност и липса на морал у законните представители на договарящите дружества, преследващи единствената цел да увредят търговското дружество купувач, изпаднало в резултат на това в неплатежоспособност, като облагодетелстват другото договарящо дружество „В.Т.“ЕООД, за безполезност на престацията за дружеството купувач и за постигнато споразумение в негова вреда, последните две като основание за относителна недействителност по чл.40 ЗЗД. Оспорваното валидността на договора на така изброените основания не е установено по делото от представените от ищеца доказателства.

Неоснователни са и твърденията за нищожност на договора поради противоречие на добрите нрави и в частност на клаузата за договорна неустойка по чл.12, ал.2. Неустойката е формирана на процент от цената на договореното за изкупуване количество суровина и не може да обоснове нищожност поради накърняване на добрите нрави. Дължимостта й не е свързана със забавено изпълнение по договора, а съставлява санкция за неизпълнение на поетите от купувача задължения. Твърденията на ищеца за прекомерност не е основание за признаване клаузата за нищожна, тъй като прекомерната неустойка поначало е действително задължение, което подлежи на намаляване чрез процесуалните действия и възражения на длъжника в съдебното производство и то само в хипотезата, при която една от страните не е търговец.

С оглед на изложеното съдът счита, че договорът от 28.05.2008 година за покупко-продажба на минерална суровина е валиден и е породил желаните от страните правни последици.

При възложената в хода на производството по делото доказателствена тежест за дружеството ответник „В.Т.“ЕООД да установи съществуване на своето вземане за неустойка по този договор в размер на 746852 лева, с произход неизпълнение на задълженията от страна на купувача, този факт не е установен по положителен начин от събраните доказателства.

От приетото по делото заключение на вещото лице счетоводител, което настоящият състав също възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните е установено погасяване на вземането за неустойка в посочения размер чрез прихващане, извършено от страните с двустранно съставен протокол от 31.12.2010 година. Не се оспорва от страните, че прихващането е извършено с насрещни вземания на несъстоятелния търговец срещу задължения по извършени от него доставки на „В.Т.“ЕООД. Касае се до постигнато съгласие за материалноправно прихващане по чл.103 и чл.104 ЗЗД на насрещни вземания на двете дружества, оформено с двустранно подписан протокол и отразено в счетоводните им регистри към 31.12.2010 година, преди образуване на производство по несъстоятелност на „Б.М.“АД и на постановеното решение № 35 от 21.03.2011 година по търг.д.№ 66/2010 година на Пазаржишкия окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност.

Извършените последващи действия на страните по споразумението за прихващане, свързани с осчетоводяване на неговото анулиране със задна дата, са извършени в хода на откритото производство по несъстоятелност и са без правно значение, доколкото по този начин не може да бъде отменен настъпилия правен ефект на прихващането, а наличие на друго правно основание за възникване на вземане в полза на „В.Т.“ЕООД в същия размер, не е установено по делото.

По тези съображения съдът счита, че вземането на ответника по исковете „В.Т.“ЕООД в размер на 746852 лева, произхождащо от неустойка за неизпълнение на договор за продажба на минерални суровини от 28.05.2008 година, към несъстоятелния търговец „Б.М.“АД, е несъществуващо, поради погасяването му чрез прихващане, извършено на 31.12.2010 година по двустранно съставен протокол за прихващане от същата дата. В този смисъл предявеният по делото отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ е основателен и следва да бъде уважен, след отмяната на неправилното решение на първата инстанция.

Същото се отнася и за останалите две вземания за главница по фактура № **/** г. за доставка на стока в размер от 31929 лева и за мораторна лихва за забава в размер на 4033.94 лева, приети вземания по точки 14 и 15 от съда по несъстоятелността, в определение № 534 от 28.12.2012 година по т.д.№ 66/2010 год. на ПзОС, постановено на основание чл.692, ал.2 ТЗ. Вземанията са несъществуващи поради извършено от страните по сделката прихващане с протокол за прихващане на разчени от 31.12009 година, надлежно осчетоводен в счетоводните регистри на двете дружества, съгласно заключението на вещото лице по делото. По отношение на тези вземания исковете са основателни и следва да бъдат уважени след отмяната на неправилното решение на първата инстанция.

За да отхвърли предявените искове като неоснователни първоинстаионният съд е приел, че извършените прихващания от ответниците по исковете са недействителни на основание чл.645, ал.4 от ТЗ, като извършени в така наречения “подозрителен период“ между началната дата на неплатежоспособност, която по решението на съда по несъстоятелността е 14.03.2010 година и молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производството.

Изводите на съда са неправилни. При откритото производство по несъстоятелност нищожността и недействителността на действия и сделки по Търговския закон се ограничава само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като израз на засилена защита на техните права. Тя се проявява по право, но при спор се реализира чрез установителен иск и не съществува за страните по сделката, до влизане в сила на решението на съда по установяването й. В производството по делото не е предявен такъв иск за недействителност на прихващането в хипотезата на чл.645, ал.4 ТЗ, нито дори е направено такова възражение от ответното дружество „В.Т.“ЕООД, което все още не кредитор с признати права по процесните вземания в производството по несъстоятелност. За това настоящият състав счита, че първоинстанционният съд не е бил надлежно сезиран и неправилно се е произнесъл по въпроса относно недействителността на извършените прихващания с подписаните двустранни протоколи от представителите на ответниците от 31.12.2009 година и от 31.12.2010 година.

Като краен извод обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените по делото обективно съединени отрицателни установителни искове по чл.694, ал.1 ТЗ следва да бъдат уважени изцяло.

Следва да се отмени решението в частта за присъждане на разноски в тежест на ищеца, както и определението по чл.248, ал.1 ГПК, с което ищецът е осъден да заплати дължимата по производството държавна такса в размер на сумата 31312.62 лева, като с оглед изхода на делото търговското дружество ответник по исковете „В.Т.“ЕООД следва да заплати разноските по производството, в размер 31312.60 лева дължима държавна такса за първоинстанционното разглеждане на спора и в размер на 15656.30 лева държавна такса за въззивно обжалване. Разноски направени от търговското дружество ищец „М.И.“ И. не следва да се присъждат поради неустановения им пред въззивната инстанция размер.

По изложените съображения и на основание чл.271, ГПК Пловдивският апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 87 от 07.07.2014 година, постановено по търг.д.№ 15/2013 година на Пазарджишкия окръжен съд, както и определение № 658 от 23.10.2014 година на Пазарджишкия окръжен съд по същото дело, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА за установено по исковете с правно основание по чл.694, ал.1 от ТЗ предявените от търговско дружество „М.И.“ ООД, със седалище и адрес на управление в И., Н., площад „М.д.Л.“ № *, КАП ** и съдебен адрес *** А –Адвокатско дружество „К. и В. против „Б.М.“АД/ в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК **, представлявано заедно от управителите Г. С. и В.К. и „В.Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Л.К., несъществуване на вземанията на „В.Т.“ЕООД приети в производството по несъстоятелност на длъжника „Б.М.“АД и включени в списъка на приетите вземания от съда по несъстоятелността с определение №534 от 28.12.2012 година, по търг.д.№ 66/2010 година по описа на Пазарджишкия окръжен съд, както следва: вземане в размер на 746852 лева, представляващо неустойка по договор от 28.05.2008 година за продажба на суровина-пегматит, сключен между несъстоятелния длъжник и „В.Т.“ЕООД; вземане в размер на 31929.60 лева, представляващо цена за продажбата на стока, за която е съставена фактура № **/** година и вземане в размер на 4033.94 лева, представляващо обезщетение за забавено плащане върху сумата от 31929.60 лева, за периода на забавата от 31.12.2009 година до 21.03. 2011 година.

ОСЪЖДА търговско дружество „В.Т.“ЕООД да заплати дължима държавна такса по производството в размер на 31312.60 лева за първата инстанция и 15656.30 лева за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	276
Дата:	15 юли 2015 г.
Съдия:	Цветанка Тодорова Михова

Дело:	20145001001385
Тип на делото:	Въззивно търговско дело
Дата на образуване:	26 ноември 2014 г.

Решение по дело №1385/2014 на Апелативен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА