Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16.01.2017 г. град
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.11. 2016
година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: Д.К.
като разгледа докладваното от съдия ТРИФОНОВА
т.д. № 322 по описа за 2015 година,
за да се произнесе съобрази:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание по чл. 266 ал. 1 вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД и
по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “В.-П.” ЕООД
град С. твърди в исковата молба, че между страните бил сключен Договор №
2342/18.11.2008 г. с предмет изработване проекти на пътна инфраструктура на
Община С.З. - обособена позиция 6 (връзка на І-ви ринг от „Б."), по който
договор ОБЩИНА С.З. била възложител, а “В. П.” ЕООД - изпълнител.
Посочва, че по
сключения договор има издадена от “В.-П.” ЕООД фактура № 101 от 11.06.2009 г.
за авансово плащане на сума в размер на 96000 лв. (деветдесет и шест хиляди
лева), която не е изплатена в цялост, като останали неизплатени 6000 лв. (шест
хиляди лева).
Ищецът твърди, че на
18.11.2010г. с писмо вх. № 26-00-3564 предал в оригинал изработените проекти.
С Писмо - покана за
плащане с вх. № 10-01-1501 от 27.12.2012г. /погрешно посочено в
исковата молба – 22.12.2012г./ ищецът
поискал от ответника да му бъде изплатено договореното.
С Писмо - покана за
плащане от 14.11.2014г., изпратено чрез М. Е. ООД - пощенска пратка №
4100011140003, ищецът също поискал уреждане на отношенията чрез извършване на
разплащане от страна на ответника. До момента на подаването на исковата молба няма
отговор на писмата.
Ищецът счита, че неизплащането на дължимата по договора сума от страна на
ответника ОБЩИНА С.З. обосновава правния интерес на “В.-П.” ЕООД да предяви по
съдебен ред иск за заплащане на договореното, както и да предяви претенции за
обезщетения за забава.
Моли делото да бъде
разгледано и решено по реда на глава 32 от ГПК, като съдът осъди ответника
ОБЩИНА С.З. да изплати на ищеца “В.-П.” ЕООД сумата, която първият дължи като
възложител по Договор № 2342/18.11.2008 г. в размер на 102 000 лв. (сто и две
хиляди лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Моли да бъде осъден
ответника да изплати на ищеца “В.-П.” ЕООД
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху фактурираната и
неизплатена сума от 6000 лв., в размер на 1830 лв. за периода от 18.11.2012г. до 17.11.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Моли да бъде осъден
ответника ОБЩИНА С.З. да изплати на ищеца “В.-П.” ЕООД обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неплатената по договора сума от 96000 лв., в
размер на 29280 лв. за периода от 18.11.2012г. до 17.11.2015г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца всички
направени от последния разноски, включително и разходи за пътуване и
командировка, ведно със законната лихва от датата на тяхното извършване до
окончателното им заплащане.
В срока по чл. 367
от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът посочва,
че с договор № 2342/18.11.2008г. Община С.З. е възложила на „В.-П." ЕООД
да изпълни обществена поръчка с предмет: „Изработване на проекти на пътната
инфраструктура на Община С.З." за обособена позиция № 6 - „Връзка на I -
ви ринг от Б.", съобразно одобрена от Възложителя документация и оферта на
изпълнителя. В чл.4 от договора изрично е упоменато, че възложителят следва да
заплати на изпълнителя договорената цена по банков път по сметка на изпълнителя
след представяне на фактура - 70% след приемане на предварителния проект от ОбЕСУТ и 30% след приемане на окончателния проект.
Ответникът твърди, че е заплатил сумата от 90 000 лв. по представената по
делото фактура № 101/01.06.2009 г.
Счита предявените от
„В.-П." ЕООД искове за допустими, но оспорва същите по основание и размер.
Счита, че Община С.З. към момента на депозиране на исковата молба не дължи
претендираните от дружеството суми.
Относно претенцията
на ищеца за сумата от 102 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, ответникът взема
становище, че от представените по делото договор и писма е видно, че тази сума
от 102 000 лв. е образувана от следните суми - 6 000 лв. неизплатена част от
фактура № 101/11.06.2009 г., сумата от 38 400 лв. представляваща нефактурираната част от сумата, дължима след приемане на
предварителния проект от ОбЕСУТ съгласно чл.4 от
договора и сумата от 57 600 лв., представляваща 30 % от 192 000 лв. дължима
след приемане на окончателния проект от ОбЕСУТ.
Посочва, че с
решение по т. 4.9 по протокол № 12 от 15.04.2009 г. ЕСУТ приел втори вариант на
представения идеен проект, т.е. експертния съвет приел първоначалния проект. „В.-П."
ЕООД представило фактура № 101/11.06.2009 г. за сумата от 96 000 лв. Извършено
било плащане по фактурата за 90 000 лв.
Счита, че Община С.З.
не дължи плащане от 6 000 лв., тъй като съгласно чл.110 от ЗЗД вземането било
погасено по давност, тъй като към датата на завеждане на исковете били изтекли
повече от пет години от одобряването на първоначалния проект и представянето на
фактура № 101/11.06.2009 г. От тук следвало, и че искането за присъждане на
законна лихва върху сумата от 6 000 лв. от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане е неоснователно.
По отношение на
сумата от 38 400 лв. представляваща част от сумата, която следва да се изплати
след приемане на предварителния проект от ОбЕСУТ
съгласно чл.4 от договора, ответникът счита искането за неоснователно. Излага
съображения, че сумата от 38 400 лв. е нефактурирания
остатък от 134 400 лв. /сумата от 134 400 лв. представлява 70 % от 192 000 лв.,
които възложителят следва да заплати след приемане на първоначалния проект/.
Счита, че задължението възниква от 15.04.2009г. - от датата на приемане на
първоначалния проект /идеен проект/ от ЕСУТ. Наред с това вземането от 38 400
лв. е погасено по давност, тъй като считано от 15.04.2009 г. - датата на
решението на експертния съвет, с което е приет първоначалния проект, до датата
на завеждане на исковата молба са изтекли повече от пет години съгласно чл.110
от ЗЗД . От тук следва, и че искането за присъждане на законна лихва върху
сумата от 38 400 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане е неоснователно.
По отношение на
сумата от 57 600 лв. представляваща 30 % от сумата от 192 000 лв. и дължима
след приемане на окончателния проект, счита, че искът също е неоснователен. Към
момента на депозиране на исковата молба окончателният проект не е приет на
експертен съвет, с оглед на което за Общината не възниква задължение да изплати
сумата от 57 600 лв., както и претендираната за нея
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Във връзка с
претенцията на ищеца за сумата 1830лв. - обезщетение за забава за периода
18.11.2012 г. до 17.11.2015 г., върху сумата от 6000лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
ответникът взема становище, че тази
претенция също е неоснователна, поради изложеното по-горе, че Община С.З. не
дължи плащане от 6 000лв., тъй като вземането е погасено по давност. Към 12.06.2014г. вече е изтекъл пет годишния давностен срок, считано от представяне на фактура №
101/11.06.2009 г. и от приемане на първоначалния проект от експертен съвет.
Поради тази причина и на основание чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за
тях давността да не е изтекла. Ответникът твърди, че не дължи обезщетение за
периода 18.11.2012 г. - 17.11.2015 г.
Също така ответникът
посочва, че по начина, по който е формулирана исковата молба ищецът претендира законна
лихва от датата на подаване на исковата молба върху обезщетението за забава -
което обезщетение / възлизащо според ищеца на 1 830 лева/ вече било посочено
като законна лихва върху съответната част / 6 000 лв. / от главницата за
предходен 3-годишен период - т. е. по същество ищецът претендира начисляване на
лихва върху лихва, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.294, ал.2 от ТЗ, съгласно която лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
Относно претенцията
за сумата 29 280 лв. - обезщетение за забава за периода от 18.11.2012 г. до
17.11.2015 г. върху неплатената по договора сума от 96 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, ответникът счита за неоснователна. Посочва, че съобразно
представените по делото документи сумата от 96 000 лв. представлява сбор от
следните суми: 38 400 лв. и 57600 лв. Сумата от 38 400 лв. е нефактурирания остатък от сумата от 134 400 лева / 70 % от
цялата сума на договора - 192 000 лв. /, която възложителят е следвало да
заплати след приемане на първоначалния проект. Счита, че от датата на приемане
на първоначалния проект /идеен проект/, т.е. 15.04.2009 г. започва да тече
петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която изтича на 15.04.2014
г. и на 16.04.2014 г. вземането вече било погасено по давност. Поради това и на
основание чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла, поради тази причина счита, че Общината не дължи претендираното
обезщетение.
Относно другата сума
- 57 600 лв. /представляваща 30 % от стойността на договора, дължима след
приемане на окончателния проект/, ответникът счита, че същата не се дължи от
Община С.З., тъй като не е възникнало основанието за нейното плащане. Към
момента на депозиране на исковата молба окончателния проект не е приет на
експертен съвет. С оглед изложеното счита, че за общината не възниква
задължение да изплати сумата от 57 600 лв., както и претендираната
за нея лихва.
Също така ответникът
счита, че по начина, по който е формулирана исковата молба ищецът претендира
законна лихва от датата на подаване на исковата молба върху обезщетението за
забава - което обезщетение /възлизащо според ищеца на 29 280 лв. / вече било
посочено като законна лихва върху съответната част /96 000 лв./ от главницата
за предходен 3-годишен период - т. е. по
същество ищецът претендира начисляване на лихва върху лихва, което с оглед разпоредбата
на чл. 294, ал. 2 от ТЗ лихва върху лихва се дължи само, когато е уговорена.
Ответникът възразява
срещу искането на ищеца да му бъдат присъдени направените от него разноски,
включително и разходи за пътуване и командировка, ведно със законната лихва от
датата на тяхното извършване до окончателното им изплащане, като взема
становище, че при постановяване на решение следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 78 ГПК. Освен това счита, че не следва да се начисляват
законни лихви върху разноските, тъй като те стават изискуеми
с влизане в сила на решението, с което същите са признати, т.е. липсва забава
за изпълнение по отношение на тях за страната, в чиято тежест са отсъдени.
Ответникът моли
съдът да отхвърли предявените срещу Община С.З. искове и претендира разноските
по делото в това число и юрисконсулско
възнаграждение.
В допълнителната
искова молба, ищецът твърди, че по искане на ответника Община С.З.,
сключеният между страните договор бил променен в частта за първото плащане,
поради което “В.-П.” ЕООД издало фактура за 50 % от стойността на договора.
Посочва, че
ответникът е признал обстоятелството, че от цялата договорена сума в размер на
192 000 лв. е заплатил само 90 000 лв.
Счита, че
ответникът, като възложител по договор за изработка не е изпълнил свои основни
задължения, а именно: - да приеме изработеното (чл. 264, ал. 1 от ЗЗД), което
било признато от ответника в отговора на исковата молба; - да изпълнява
добросъвестно задълженията си (чл. 63 от ЗЗД). Посочва, че съгласно отговора,
ответникът не счита, че договорът е приключил.
С допълнителната
искова молба ищецът прави искане при условие на евентуалност, в случай, че
съдът не уважи първоначално предявената искова претенция в цялост, да осъди
ответника Община С.З. да заплати на ищеца на основание чл. 79, ал. 1,
предложение второ от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД обезщетение за
неизпълнение, формирано както следва:
А) 102 000 лв. (сто
и две хиляди лева) - претърпяна загуба от неизпълнен по вина на ответника
договор за изработка, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане;
Б) 31108 лв.
(тридесет и една хиляди, сто и осем лева) пропусната полза, в размер на
законната лихва върху претърпяната загуба за периода 18.11.2012 г. - 17.11.2015
г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В допълнителния
отговор, ответникът взема становище, че не е вярно твърдението на ищеца, че
сключеният между страните договор бил променен в частта за първо плащане,
поради и което „В.-П." ЕООД издало фактура за 50 % от стойността на
договора, т.е. за сумата от 96 000 лева. Посочва, че съгласно ЗОП винаги се
изисква възложителят да сключва писмен договор за обществена поръчка с
участника, определен за изпълнител в резултат на проведената процедура, като
страните не могат да изменят договора, освен по изключение в хипотезите
изброени в чл. 43 от ЗОП / но в тези хипотези не попада твърдяното
от ищеца изменение на договора /. Самият договор, както и евентуални негови
изменения следва да бъдат винаги в писмена форма и информацията за това подлежи
на вписване в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията за обществени
поръчки.
Поддържа заявеното с
първоначалния отговор становище, че Община С.З. не дължи претендираните от ищеца
с първоначалната искова молба суми.
Относно предявените
при условията на евентуалност искове с правно основание чл.79, ал.1,
предложение 2 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД ответникът счита, че
предявяването на същите едва с допълнителната искова молба е недопустимо и
съдът не следва да ги разглежда и да се
произнася по тях. Посочва, че с първоначалната искова молба евентуални
искове не са предявени, тъй като липсват изложени обстоятелства и формулирано
искане за разглеждане на евентуален иск. Позовава се на нормата на чл. 372, ал.
2 от ГПК, която изрично определя с какви процесуални възможности разполага
ищеца. Счита, че сред тях не е включено предявяването на евентуален иск, поради
което и искането е недопустимо и моли
съда да го остави без разглеждане.
Ако съдът счете
евентуалните искове за допустими, ответникът оспорва същите по основание и
размер. Счита, че Община С.З. не дължи претендираните от дружеството суми, като
в това отношение отново излага съображенията посочени в първоначалния отговор,
който поддържа изцяло.
С
определение № 580/16.05.2016г., постановено по делото съдът не е приел за
разглеждане предявените
с допълнителната искова молба по реда на чл. 372 ал. 2 от ГПК нови искове,
съединени при условията на евентуалност с първоначално предявените.
Съдът, като обсъди
доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Безспорно е установено, че между страните по делото по
реда на ЗОП е сключен Договор № 2342/18.11.2008г., по силата на който Община С.З. е
възложила на „В.-П." ЕООД да изпълни обществена поръчка с предмет:
„Изработване на проекти на пътната инфраструктура на Община С.З." за
обособена позиция № 6 - „Връзка на I - ви ринг от Б.", съобразно одобрена
от Възложителя документация и оферта на изпълнителя.
Съгласно чл. 2 от
договора, срокът за изпълнение на предварителния и окончателния проект е 150
календарни дни от датата на подписване на договора. Уговорено е възнаграждение
в размер на 192 000 лева с ДДС /чл. 3 от договора/. Съгласно чл. 4
възложителят заплаща на изпълнителя договорената цена по банков път по сметка
на изпълнителя след представяне на фактура - 70% след приемане на
предварителния проект от ОбЕСУТ и 30% след приемане
на окончателния проект.
Представена е
фактура от 11.06.2009г., издадена от ищеца за сумата от 96 000 лева с ДДС,
с посочено основание – изработване на проекти на пътната инфраструктура на
Община С.З. обос. поз. № 6
– връзка І ринг от “Б.” – І-ви етап, 50 %.
Ищецът е представил
писмо с вх. № 26 – 00 – 3564/18.11.2010г. при Община С.З., с което е представил
оригинали на проекта на всички части за обект: “Изготвяне на работен проект за
връзка на първи ринг от Б., до кръстовището на ул. ** с бул. **.
Представено е писмо
изх. № 057 – 1/06.04.2012г. от ищеца до ответника с искане за превеждане на
сумата от 6000 лева, съгласно фактура 101/11.06.2009г. и банково извлечение
300/30.11.2009г.
Ищецът е представил
и писмо с вх. № 10 - 01 - 1501/27.12.2012г. при Община С.З., с което излага
обстоятелства относно неполученото доплащане по договора в размер на
102 000 лева с ДДС.
Представено е и
писмо от 14.11.2014г. от ищеца, получено от ответника на 18.11.2014г. с обратна
разписка, с което ищцовото дружество е поканило ответната община в срок до
26.11.2014г. да му изплати сумата от 102 000 лева, представляваща
неизплатена главница по процесния договор.
Ответникът е
представил решение по т. 4.9 от протокол № 12 от 15.04.2009г. на ОбЕСУТ, с което
е приет ІІ-ри вариант на представения идеен проект с вх. № 08 – 00 –
88/14.04.2009г. – “Връзка на първи ринг от “Б.” до кръстовището на ул. ** с
бул. **, град С.З., фаза ИП.
С допълнителната
искова молба ищецът е представил писмо до ответника с вх. № 68 – 00 –
1314/08.04.2009г., относно представен предварителен проект. Представено е писмо
изх. № 069/24.06.2009г. до Е. АД с талон за приемане вх. №
*********/26.06.2009г. за становище и писмо изх. № 569/02.07.2009г. за
съгласуване на проекта със съответните забележки; писмо до В. ЕООД град С.З. с
вх. № 606/26.06.2009г. за становище и писмо изх. № 905/30.06.2009г. за
съгласуване със съответните препоръки. С писмо изх. № 080/03.08.2009г.,
получено от ответника на 04.08.2009г. ищецът е представил тези съгласувателни писма на ответника. Представено е и писмо
изх. № 082/03.08.2009г. от ищеца до “Н.С.” Община С.З. за предоставяне на данни
във връзка с техническа фаза на проектиране.
С допълнителния
отговор ответникът е представил в цялост документацията за проведената
процедура по реда на ЗОП, в резултат на която е сключен процесния договор.
По делото е назначена съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът
възприема като компетентно и добросъвестно. Видно от заключението при извършената проверка в Община С.З., на счетоводното
досие на
сключения между страните Договор № 2342/18.11.2008г., вещото лице е установило,
че между "В.-П." ЕООД - гр.С. и ОБЩИНА С.З. е сключен договор №
2342/18.11.2008г. с предмет: Изработване на проекти на пътна инфраструктура на
Община С.З. - обособена позиция 6 (връзка на първи ринг от „Б."), по който
договор ищецът е изпълнител, а ответникът възложител. Стойността на договора
определена в т.3 е 192 000.00лв. с ДДС.
Вещото
лице посочва, че от "В.-П." ЕООД - гр.С., с ЕИК *** е издадена
фактура № 101/11.06.2009г., с описание на вида на услугата: Изработване на
проекти на пътната инфрастуктура на община С.З. обос.поз.№6 - връзка първи ринг от „Б." - първи етап
50%, за стойност 96 000.00лв. с ДДС.
Вещото
лице е установило, че съгласно направената от инж.М.Д. заявка за поемане на
задължение № 4/106 от 28.05.2009г. е предявено плащането по процесната фактура
за 96000лв,, по което от финасовия контрольор е
одобрено частично плащане в размер 90000.00лв., с основание: корекция в
поименен списък на КР за 2009г. от 29.10.2009г.
Въз основа
на искане за извършване на разход с код: 4/106- 11.06.2009г. за одобреното
частично плащане по фактура № 101/11.06.2009г., на 27.11.2009г., с преводно
нареждане от сметката на Община С.З. в Ю. АД по сметката на "В. П."
ЕООД в И. са преведени 90 000.00лв., с вписано основание в платежния документ:
по фактура № 101/11.06.2009г. - изработване проект на пътна структ.
- I етап.
Видно от
заключението не са представени други платежни документи по процесния договор.
Описаните
от експерта в заключението писмени доказателства са изискани от ответника и са
приобщени към доказателствения материал по делото.
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и
добросъвестно. Видно от същото при
проверката извършена в Община С.З. на 17.09.2016 год. при Гл. Архитект и Отдел
„Устройство на територията", писмени данни, от които да бъде установено
ЕСУТ на общината да е приемал окончателния проект изработен от В. П. ЕООД С. за
обект: „Връзка на първи ринг от „Б." до кръстовището на ул. *** с бул. ***
гр. С.З., не са представени на вещото лице. По дадена му устна информация, до
този момент, окончателният проект не е приеман от ЕСУТ на общината.
Вещото
лице посочва, че Експертният съвет по устройство на територията при Община С.З.,
видно от Протокол № 12 /извадка/ от 15.04.2009 год., с решение по т. 4.9 по
този протокол, е приел ІІ-ри вариант на представения идеен проект: „Връзка на
първи ринг от „Б." до кръстовището на ул. *** с бул. *** гр. С.З., фаза
ИП.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
С исковата
молба са предявени обективно съединени искове по чл. 266 ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД. Ишецът претендира заплащане на възнаграждение по договор №
2342/18.11.2008г., който по правната си природа е договор за изработка общо в
размер на 102 000 лева със законна лихва от предявяването на
исковата молба, както и обезщетение за забава в размер на 1830 лева за
периода 18.11.2012г. – 17.11.2015г. върху сумата от 6000 лева, представляваща
част от неплатеното възнаграждение, както и обезщетение за забава в размер на 29
280 лева за периода 18.11.2012г. – 17.11.2015г. върху сумата от 96 000
лева, представляваща част от неплатеното възнаграждение. Претендира двете
обезщетения със законна лихва от датата на исковата молба.
Възраженията
на ответника се свеждат до следното: По отношение на претендираните суми от 6000
лева по посочената фактура и от 38 400 лева, представляваща нефактурирания остатък от сумата от 134 400 лева, като
сумата от 134 400 лева е 70 % от цялата сума на договора - 192 000 лв.,
които суми е следвало да заплати след приемане на първоначалния проект /чл. 4
от договора/, счита, че е налице погасителна
давност по чл. 110 от ЗЗД, тъй като изискуемостта на същите е настъпила с
приемането на първоначалния проект с решение по т. 4.9 от протокол №
12/15.04.2009г. на ЕСУТ при Община С.З.. С оглед на това становище счита, че е
налице погасителна давност и за претендираните върху тези суми обезщетения за
забава и законна лихва от подаване на исковата молба.
По отношение на
сумата - 57 600 лв., представляваща 30 % от стойността на договора,
дължима след приемане на окончателния проект, ответникът счита, че същата не се
дължи от Община С.З., тъй като не е възникнало основанието за нейното плащане,
т.е. за тази сума не е налице изискуемост, тъй като към момента на
подаване на исковата молба окончателния проект не е приет на експертен съвет.
Поради тези съображения счита, че за общината не е възникнало задължение да
изплати сумата от 57 600 лв., както и претендираните за нея обезщетение за
забава и законна лихва от подаване на исковата молба.
Не са спорни и не се
нуждаят от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен по реда на ЗОП процесния договор с
предмет “Изработване на проекти на пътната инфраструктура на Община С.З. -
обособена позиция 6 (връзка на І - ви ринг от „Б.". Не са спорни
обстоятелствата относно срока на договора, стойността на договора, както и
извършеното от ответника плащане в размер на 90 000 лева по издадената от
ищеца фактура от 11.06.2009г. на стойност 96 000 лева с ДДС,
представляваща 50 % от стойността на договора. Не се спори, че ЕСУТ е приел
изработения от ищеца предварителен проект - решение по т. 4.9 от протокол №
12/15.04.2009г. на ЕСУТ при Община С.З.. Съдът приема, че не е спорно и
обстоятелството, че ищецът е предал на ответника и окончателния проект, входиран в Община С.З. с вх. № 26 – 00 – 3564/18.11.2010г.
Съдът намира за
неоснователен довода на ищеца, че e налице едностранна промяна от страна на ответника
на сключения договор в частта за първото плащане. Процесният договор е сключен
по специалния ред на ЗОП и не подлежи на изменение, освен по изключение в
случаите посочени в чл. 43 от ЗОП, какъвто не е настоящия. Освен това договора
по ЗОП, както и евентуални негови изменения следва да бъдат сключени винаги в
писмена форма, а също така подлежат на вписване в Регистъра на обществените
поръчки към Агенцията за обществени поръчки. Поради този специален ред се
налага извода, че за установяване на посоченото от ищеца обстоятелство и
неговото доказване законът изисква писмен акт. Такива доказателства по делото
не са събрани.
Ищецът в писмената
си защита се позовава на задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК –
решение № 211/15.01.2015г. по т.д. № 3568/2013г. по описа на ВКС, І т.о.
относно началния момент на течението на погасителната давност по договор за
изработка. С посоченото решение е прието, че съгласно разпоредбата на чл.266 ал. 1 от ЗЗД възложителят следва да
заплати възнаграждение за приетата работа. В закона липсва специална разпоредба
относно момента на настъпване на изискуемостта на вземането за възнаграждение,
който да е определящ за течението на давностия срок
по чл. 114 ал. 1 от ЗЗД. Приложение намират общите правила на чл. 69 и чл. 70 от ЗЗД относно изпълнение на задълженията. При договора за изработка задължението
за заплащане на възнаграждение е изпълнимо след приемане на работата от
възложителя, но ако същото е уговорено със срок, до настъпване на срока то не е
изискуемо. Страните могат на уговорят форма и начин
на приемане на работата по договора за изработка. Принципите на точно и
добросъвестно изпълнение на задълженията, регламентирани в нормата на чл. 63 ЗЗД и действието на договорите със силата на закон между страните – чл. 20а ал.
1 от ЗЗД се прилагат с оглед зачитане на конкретните уговорки между страните.
Когато изискуемостта на изпълняемо задължение е
поставена в зависимост от определени обстоятелства – изпълнение на други
уговорки между страните относно начин на приемане на работата, снабдяване с
конкретни документи, след осъществяването на които да започва да тече
уговорения между страните срок за изпълнение, то задължението е уговорено като
срочно. В тези хипотези задължението е изискуемо с
изтичането на срока.
В случая страните са уговорили, че
възложителят заплаща на
изпълнителя договорената цена по банков път по сметка на изпълнителя след
представяне на фактура - 70% след приемане на предварителния проект от ОбЕСУТ и 30% след приемане на окончателния проект, т.е. изискуемостта
на задължението за плащане е поставена в зависимост от посочените обстоятелства
– приемане от ЕСУТ и представяне на фактура. В този смисъл съдът намира за
неоснователен заявеният от ищеца едва с писмената защита довод за нищожност на
чл. 4 изр. първо от договора относно приемане на
предварителен проект от ОбЕСУТ, като противоречащ на закона, като се позовава
на чл. 6 от ЗУТ
Установено е, че
предварителния проект е представен в срока по чл. 3 от договора – до
18.04.2009г., приет е от ЕСУТ с решение от 15.04.2009г., ищецът е издал фактура
от 11.06.2009г. на стойност 96 000 лева с ДДС, което представлява 50
% от договорената цена, след което
ответникът е заплатил частично стойността по фактурата в размер на 90 000
лева на 27.11.2009г. Исковата молба е предявена в съда на 17.11.2015г., поради
което съдът намира за основателно възражението на ответника за настъпила
погасителна давност съгласно чл. 114 ал. 1 във връзка с чл. 110 от ЗЗД по
отношение на претендираните суми от 6000 лева по
посочената фактура и от 38 400 лева, представляваща нефактурирания остатък от сумата от 134 400 лева, като
сумата от 134 400 лева е 70 % от цялата сума на договора - 192 000 лв.,
които суми е следвало да заплати след приемане на първоначалния проект и
представяне на фактура. При това положение съгласно чл. 119 от ЗЗД погасени по
давност са и претендираните обезщетения за забава върху тези суми, макар
давността за тях да не е изтекла.
По
отношение на дължимото възнаграждение в размер на 57 600 лв., представляващо
30 % от договорената цена и дължимо за плащане след приемане на окончателния
проект от ЕСУТ и представяне на фактура, съдът намира, че по отношение на
същото не е настъпила изискуемост, тъй като по делото е установено, че
окончателният проект не е приет от експертен съвет. При това положение недължимо е и претендираното
обезщетение за забава върху посочената главница.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
възнаграждение следва да бъде отхвърлени като неоснователен с оглед погасяването
му по давност и поради ненастъпила изискуемост.
На основание чл. 78 ал.
3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 4 523.30 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от “В.-П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ***,
/съдебен адрес *** – адвокатско дружество “Н. и Н.”, чрез адвокат М.М.Н./*** З.,
ЕИК ***, град С.З., *** за заплащане на сумата в размер на 102 000 лв. (сто и
две хиляди лева), представляваща главница - възнаграждение по Договор №
2342/18.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 17.11.2015г. до окончателното
изплащане като неоснователен поради погасяването му по давност в частта
за сумата от 6000 лева, остатък по фактура № 101/11.06.2009г. и за сумата от
38 400 лева – нефактуриран остатък и поради ненастъпила изискуемост в частта за сумата от 57 600 лв.,
както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
фактурираната и неизплатена сума от 6000 лв., в размер на 1830 лв. за
периода от 18.11.2012г. до 17.11.2015
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.
2015г. до окончателното изплащане и за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неплатената по договора сума от 96000 лв., в
размер на 29280 лв. за периода от 18.11.2012г. до 17.11.2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2009г. до
окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА “В.-П.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ***, /съдебен адрес ***
– адвокатско дружество “Н. и Н.”, чрез адвокат М.М.Н./*** З., ЕИК ***, град С.З.,
*** направените
по делото разноски в размер на 4 523.30 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: