РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Радомир, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231730100368 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон на И.Б. Т., б. ж. на с.
Д.Д., починал на . г. Приживе общият им наследодател притежавал правото на собственост
върху дворно място, находящо се в с. Д.Д., с площ от около 616 кв. м, представляващо по
регулационния план на с. Д.Д., одобрен със заповед № РД-04-26/28.06.1984 г., част от парцел
. (стар имот с пл. № .) от кв. 35 по плана на с. Д.Д., при граници: улица, парцел ., парцел . и
останалата част от парцел ... От общия им наследодател ищците знаели, че С. Т. (дядо на И.
Т.) е имал голям двор, който поделил между тримата си синове, като процесната част била
дадена на Б. Т. (баща на И. Т.), а впоследствие Б. Т. я дарил на своя син, поради което за И. Т.
и за ищците имотът винаги е бил тяхна собственост, придобита по наследство. Имайки го за
свой, през 1998 г. И. Т. декларирал имота на свое име и оттогава заплащал ежегодно данъци
и такси.
Според ищците по-голямата част от така описаното дворно място винаги било
оградено с лека прозирна ограда от мрежа с железобетонни колове, а малка площ, обособена
ивица с ширина от около 3 м в южната част на имота, ищците използвали за автомобилен
достъп до съседния имот - УПИ ., който бил собственост на ищеца Б. Т. и в който
целогодишно живеела и ищцата Т. Т..
През годините И.Б. Т. заедно с ищците обработвал имота, като засаждал различни
земеделски култури и събирали произведената продукция. След смъртта на И. Т. през 2007 г.
ищците продължили да упражняват фактическа власт върху имота, считайки го за свой.
1
Фактическата власт ищците упражнявали явно и необезспокоявано от 12.07.2007 г., като към
упражняваното от тях владение присъединили владението на техния наследодател И.Б. Т..
Ответниците били собственици на дворно място, представляващо реална част от
парцел . от кв. 35 по плана на с. Д.Д., при граници на реалната част: улица, парцел ., парцел .,
останалата част от парцел ., върху която част тяхната наследодателка Д. К. изградила
двуетажна жилищна сграда. След влизане в сила на регулационния план на с. Д.Д., одобрен
със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., собственият на ищците недвижим имот с пл. № . (сега
имот с пл. № 1.) послужил като основа за образуването на парцел .-. (понастоящем парцел .)
от кв. 35 от плана на селото и по този начин двата имота били включени в един общ
урегулиран поземлен имот. Независимо от това, близо 40 г. след влизането на регулационния
план в сила границата на собственост между собствения на ищците имот и имота на
ответниците не била премествана, същата била трайно установена и оградата била заснета в
плана на с. Д.Д., като единственият достъп до оградената част от процесния имот бил през
врата, монтирана на границата между УПИ . и процесната част от УПИ ..
В края на м. март 2023 г. ищците решили да подменят оградата на процесната реална
част от УПИ ., тъй като с годините мрежата била ръждясала и на места скъсана. Няколко дни
след поставянето на новата мрежа установили, че ответниците са демонтирали част от
мрежата, която разделя имота на ищците с техния имот, влезли са в процесната реална част
и са поставили К.р на вратата, с което ограничили достъпа им до процесния недвижим имот.
След проведен разговор с ответницата Й. К. същата заявила, че ответниците са собственици
на процесната част от парцел . и отказала да допусне ищците до имота, като по този начин и
без основание ответниците установили фактическа власт върху имота.
Ищците твърдят, че в периода от 1998 г. до м. април 2023 г. ответниците не са
заявявали претенции за собственост върху процесната реална част от УПИ ..
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесната реална
част от УПИ . от кв. 35 по плана на **********, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984
г., с площ на реалната част от 659 кв. м, при граници на реалната част: улица, УПИ ., УПИ .,
останалата част от УПИ .-., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците
владението върху така посочената реална част.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който са
оспорили, като неподкрепено с каквито и да било писмени доказателства, изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба твърдение за собственост на ищеца Б. Т. върху
съседния УПИ -., както и твърдението, че ищците и техните праводатели владеят процесния
имот от 1998 г.
Ответниците твърдят, че притежават собствеността върху парцел . от кв. 35 по плана
на с. Д.Д., в т. ч. върху претендираната от ищците част от имота, по силата на нотариален
акт № ., том ., дело № ./. г. на Радомирски районен съдия и наследяване по закон.
Твърдят, че техният общ наследодател Д. С. К. и ответниците, като нейни
2
наследници, владеят имота от 1976 г., както и че вътрешната мрежа, с която е обособена
процесната реална част от имота, първоначално е поставена около 1990 г. от Д. К. с цел
обособяване на зона за отглеждане на земеделска продукция. Тази ограда преди около 10
години била сменена с нова от ответницата Й. К. и нейния съпруг . К..
Според ответниците в периода 1997 - 1998 г. Д. К. допуснала в процесния имот общия
наследодател на ищците - И. Т., като разрешила на същия да ползва безвъзмездно имота за
отглеждане на земеделска продукция. След неговата смърт, по молба на неговите
наследници - ищците Б. Т. и Т. Т., същата разрешила те да продължат безвъзмездното
ползване на имота, вкл. да паркират в имота своите леки автомобили. Оттогава и до
настоящия момент ответниците никога не били лишавани от достъп до тази част от имота от
страна на ищците и техните праводатели. В този период ищците и техните праводатели не са
манифестирали пред тях собственически намерения към имота. Такива претенции заявили
едва през 2023 г., когато преустановили достъпа им до имота. През този период ищците и
техните праводатели се явявали само държатели на имота. В исковата молба не се твърдяло
извършването на конкретни действия от страна на ищците или техните праводатели, които
да установяват промяна в намерението на ищците да държат имота като свой и началния
момент на тази промяна.
По изложените съображения, молят предявеният иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощен представител
поддържат предявения иск и молят за уважаването му.
Ответниците, редовно призовани, в съдебно заседание чрез упълномощен
представител оспорват предявения иск по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба и молят съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № . г., издадено от
кметство, с. Д.Д., се установява, че ищците Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. са наследници по закон
на И.Б. Т., починал на . г.
По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 21.05.1998 г., с която И.Б. Т.
е декларирал правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Д.Д., с площ от
616 кв. м.
Представени са и приходни квитанции за заплатени такса битови отпадъци за
недвижим имот, находящ се в с. Д.Д., със задължено лице И.Б. Т..
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том
., дело № . г. на Радомирски районен съдия се установява, че Д. С. К. е призната на
основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственик по давностно владение, наследство и отказ от
наследство върху празно дворно място, съставляващо парцел .-., кв. 35 по плана на с. Д.Д., с
3
площ от 915 кв. м, с неуредени регулационни сметки, при граници: шосе С. – Станке
Димитров, наследници на С. Т., Л. С.Ц.в и наследници на С. Т..
Видно от писмо с изх. № . г. от Служба по вписванията – Радомир, нотариалните дела
по описа за 1986 г. са унищожени и не може да бъде представено копие от приложените
документи към нотариално дело № ./. г.
По делото е представено и удостоверение за търпимост № . г., издадено от Община
Радомир, от което се установява, че в УПИ .-., кв. 35 по плана на с. Д.Д. са изградени през
1987 г. жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 43 кв. м и масивна стопанска
сграда със застроена площ от 24 кв. м, по отношение на които са налице условията на § 127,
ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Представено е и разрешение за строеж № . г., с което е разрешено на С. Й. К., . С. К. и
Л. С. К. да извършат строителство на плътна ограда по регулационната линия между УПИ .-.
и УПИ ., с височина до 2,20 м, изцяло разположена в УПИ .-., шеста категория.
С отговора на исковата молба е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от
20.06.2019 г., с която . С. К. е декларирал правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в с. Д.Д..
От представените по делото 2 бр. удостоверения за наличие или липса на задължения
се установява, че Й. М. К. и Д. К. К. нямат задължения за местни данъци и такса битови
отпадъци към Община Радомир.
По делото са представени и заверени копия на заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с
която е одобрен действащият кадастрален и регулационен план на с. Д.Д., копие на плана в
обхват на ПИ 1. и ПИ ., кв. 35 и копие от разписния лист, създаден към одобрения план на
**********.
От писмо с изх. № АО-11-00-671/22.12.2023 г. е видно, че в Общинска администрация
– Радомир е било депозирано искане с вх. № АБ-94-00-2672/13.09.2021 г. от Л. С. К. за
попълване на сгради в действащия кадастрален план на с. Д.Д., към което е приложена папка
със заснемане (геодезически план, скица - проект) на двуетажна масивна жилищна сграда и
масивна стопанска сграда, изработена от лицензирано лице с правоспособност по ЗКИР,
нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том ., дело № ./. г. на Радомирски
районен съдия, както и удостоверение за наследници. На основание чл. 54а, ал. 2 ЗКИР
сградите са нанесени.
В писмото е посочено и че границата между ПИ . и ПИ . е нанесена на действащия
кадастрален и регулационен план с одобрението на плана на с. Д.Д., одобрен със заповед №
РД-4-26/28.06.1984 г., като след одобрението на плана няма правени изменения за ПИ . и ПИ
., кв. 35.
По делото от ищцовата страна са представени и документите, съдържащи се по
административна преписка № АБ-94-00-1509 от 2022 г. на Община Радомир и № АБ-94-
002672/2021 г. на Община Радомир.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
4
на свидетелите Е. К., И. С., . И., който е брат на ищцата Т. Т., В. М., З. М., В. М., С. Б. и . А.,
който е внук на Д. К..
От показанията на свидетеля Е. К. се установява, че И. Т. е притежавал имот в с. Д.Д.,
представляващ дворно място с къща и още едно дворно място, което било заградено и в него
се отглеждали животни. Същият притежавал и друго дворно място, което граничело с имота
на Д. К. и в което се отглеждали зеленчуци. Последното дворно място било с планоснимачен
номер .-. по плана на селото. Сочи, че от 1999 г. никой не е имал претенции относно
ползването на така описаните имоти от наследниците на И. Т..
От показанията на свидетеля И. С. се установява, че И. Т. е притежавал имот в с. Д.Д.,
който се намира на главния път за с. Дрен. Този имот бил ограден с телена мрежа от две
страни, като имало оставен път, за да се влиза с автомобил. Според свидетеля в имота от
2000 г. са се отглеждали зеленчуци от И. Т. и неговата дъщеря Т. Т., а след смъртта на И. Т. –
от ищците Т. Т., Б. Т. и Р. Н.. Същите го ползвали без да бъдат смущавани. Сочи, че И. Т. е
бил собственик на УПИ . и УПИ . по плана на с. Д.Д.. УПИ . представлявало градина, в
която се отглеждали зеленчуци и която свидетелят в продължение на 20 години е орал.
Между двата имота имало врата, през която се
преминавало.
От показанията на свидетеля . И. се установява, че И. Т. и Т. Т. притежават
наследствен имот в с. Д.Д., едната част от който се ползвала за градина, като непосредствено
до градината се намира имот на наследниците на Д. К., в който около 1980 г. била построена
къща. Процесният имот първоначално бил заграден с плет до около 1980 г., а след това с
телена мрежа. Според свидетеля никой не е имал претенции през годините за ползването на
въпросната градина, в която се влизало от дворното място на ищците през поставена дървена
врата. Ежегодно в градината И. Т., а след това и неговите наследници, отглеждали
зеленчуци.
От показанията на свидетеля В. М. се установява, че И. Т. е притежавал имот в с.
Д.Д., който е бил ограден през 70-те години на миналия век с ограда от телена мрежа и
бетонни колове. Според свидетеля И. Т. е изградил и оградата, която разделя УПИ . на две
части.
Свидетелят З. М. твърди, че Д. К. е имала наследствен имот в с. Д.Д. до главния път
за с. Дрен, с площ от около 900 кв. м, който бил застроен с двуетажна къща. В имота имало
вътрешна ограда, която отделяла къщата от градината. Въпросната градина се ползвала от
ищцата Т. Т. от около 15 – 20 години по силата на уговорка с Д. К., която ú разрешила да
отглежда в имота зеленчуци. Тази информация свидетелят получил от сина на Д. К. - . К.,
който починал през 2021 г. Според свидетеля през последните 20 г. не е имало конфликт
между Т. Т. и . К. по повод ползването на градината.
Свидетелят В. М. сочи, че Д. К. е била собственик на имот в с. Д.Д., едната част от
който е била заградена и тази част представлявала градина, в която се отглеждали зеленчуци.
Сочи, че съпругът на Д. К. предложил през 1997 – 1998 г. на свидетеля да застрои частта от
дворното място, служещо за градина. Свидетелят знаел от семейство К., че са предоставили
5
градината на ищцата Т. Т. да отглежда зеленчуци, защото те не можели да я обработват.
Имотът на Т. Т. се намирал от горната страна на въпросната градина. Между ищцата Т. Т. и
сем. К. никога не е имало спорове относно ползването на градината, тъй като те били в
много добри отношения.
От показанията на свидетелката С. Б. се установява, че Д. К. и нейното семейство
притежават имот в с. Д.Д., едната част от който била застроена с къща и лятна кухня, а
другата част се обработвала и се ползвала за зеленчукова градина. Според свидетелката,
преди да почине през 2000 г. Д. К. преотстъпила градината на ищците, за да я ползват, тъй
като нямала възможност да я обработва. Сочи, че е присъствала на разговор между Д. К. и
сина ú . К., в който двамата обсъждали въпроса за преотстъпването на градината на
съседите, за да я ползват. Въпросното дворно място, собственост на Д. К., било преградено с
ограда от бодлива тел, като преди около 10 години синът на Д. К. я подменил с телена
мрежа, част от която била премахната и оттам се преминавало между двете части на имота
на Д. К.. Според свидетелката между страните е имало разбирателство и през последните 20
години не е имало спорове във връзка с ползването на градината.
Свидетелят . А. сочи, че Д. К. е притежавала имот в с. Д.Д., който е ограден с телена
мрежа. Самият имот бил преграден на две части – първоначално с бодлива тел, а след това с
телена мрежа, която била поставена от синовете на Д. К. – . и Л..
От заключението по изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Р. С., се установява, че при одобряването на регулационния план
на с. Д.Д. със заповед № РД-4-26 от 28.06.1984 г., от имот с планоснимачен номер . е
образуван парцел № . -, за който е и отреждането: парцел .-. - за имот с пл. № ., кв. 35.
Впоследствие номерацията на имот с пл. № . е променена на имот с пл. номер ., без
да се променят имотните граници и отреждането на парцел . става за имот с планоснимачен
номер 1..
Със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г. е одобрен кадастрален план на с. Д.Д., в който са
обособени и нанесени имот с планоснимачен № . (сега .) и имот с планоснимачен № ..
Дворищно-регулационната линия между парцели .-. и . съвпада с имотната граница и
към момента на огледа е материализирана с масивна ограда, т. е. дворищната регулация е
приложена.
В кадастралния план от 1984 г. границите на имот с пл. № . от изток, запад и юг са
означени с условен знак за „дървена ограда“. От север, с имот с пл. № ., по имотната граница
няма означение с условен знак за наличие на ограда.
Според вещото лице няма данни за заснемане и нанасяне на оградата между имоти №
. и № ..
В заключението е посочено и че има идентичност между имот с планоснимачен номер
. и имот с планоснимачен номер ., както и че УПИ - парцел № .-. е идентичен с УПИ - парцел
№ . в кв. 35 по действащия КРП на с. Д.Д., одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г.
Границите на имот с планоснимачен номер ., сега ., са означени от вещото лице с
6
букви А-Б-В-Г-Д-Е-А, а изчислената площ е 1025 кв. м.
В съдебно заседание при изслушването му вещото лице сочи, че границите,
маркирани със знак за общност (Z) и обособяващи частта, в която е изградена жилищната
сграда, частта, която се използва за зеленчукова градина и частта за автомобилен достъп, са
заснети при изработването на КРП на с. Д.Д. през 1984 г. и изпълняващият дейностите е
преценил, че това са вътрешни граници от един по-голям имот.
От заключението по изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза,
изготвена от вещото лице А. Ц., се установява, че цялата дължина на оградата, разделяща
жилищната от земеделската част в УПИ . от т. А до т. Б на изготвената от вещото лице
скица, с изключение на 2 – 3 метра, е с височина 1,5 м, поставена на бетонни колове. Според
вещото лице бетонните колове са доста стари, а мрежата е с корозия, което показва, че не е
нова, но точна година на поставяне не може да бъде посочена, тъй като видът и състоянието
ú не са функция единствено на времето и атмосферните условия, а и на вида на материала,
от който е изработена мрежата и поцинкованото ú покритие.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетелите . И. и . А. прецени по
реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по
допуснатите и изслушани по делото експертизи, като неоспорени от страните и дадени от
вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да се установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение, като елемент от правото на собственост върху нея,
принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или
държи без основание, да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на доказване в
производство с предмет иск по чл. 108 ЗС се свежда до главно и пълно доказване на три
предпоставки от страна на ищеца, а именно: че е собственик на процесната вещ на заявеното
в исковата молба основание, че ответникът я държи или владее и тази фактическа власт се
осъществява без основание. На първо място ищецът по ревандикацията следва да докаже по
някой от законно установените способи активната си легитимация, т. е. правото си на
собственост върху вещта, а от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на
ответника, т. е., че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на
основание да я държи, следва да му я върне.
Предметът на иска се определя от изложените в исковата молба фактически
обстоятелства и петитум. При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието
да се произнесе само по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това
право (решение № 476/26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.). В
случая ищците са изложили твърдения, че са собственици на процесната реална част от УПИ
7
. от кв. 35 по плана на ********** на основание наследствено правоприемство и
осъществено давностно владение, поради което съдът дължи произнасяне само по така
наведените от ищците придобивни основания.
Безспорно е установено по делото от представеното по делото удостоверение за
наследници, издадено от кметство, с. Д.Д., че ищците Т. Т., Б. Т. и Р. Н. са наследници на
И.Б. Т., б. ж. на с. Д.Д., починал на . г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява и че от повече
от 20 години процесната реална част, представляваща зеленчукова градина, се ползва и
обработва от ищците, които отглеждат земеделски култури.
Наред с това, обаче, от представения по делото нотариален акт за собственост на
недвижим имот № ., том ., дело № ./. г. на Радомирски районен съдия се установява, че
наследодателката на ответниците Д. С. К. е била призната на основание давностно владение,
наследство и отказ от наследство за собственик на недвижим имот, съставляващ парцел .-.,
кв. 35 по плана на с. Д.Д.. Както се установява от заключението на вещото лице Р. С. по
изслушаната СТЕ, УПИ - парцел № .-. е идентичен с УПИ - парцел № . в кв. 35 по
действащия КРП на с. Д.Д., одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., от което следва, че
процесната реална част, предмет на настоящия правен спор, е част от имота, за който е
съставен цитираният нотариален акт.
Съгласно дадените в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС разяснения констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица
и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен
интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик, като оспорването може да се
изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляря, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване
на акта. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване
на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
В случая по делото не се събраха безспорни доказателства, от които да може да се
направи извод за това, че ответниците се легитимират като собственици на процесната
реална част от УПИ . от кв. 35 по плана на **********. Твърденията, че същата е била
собственост на наследодателя на ищците И. Т., не са доказани, тъй като ищците не
представят писмени доказателства за собственост, а от друга страна – показанията на
разпитаните по делото свидетели са противоречиви и не установяват безспорно това
обстоятелство.
Спорен по делото е и въпросът за придобиване на процесната реална част от ищците
на основание осъществено давностно владение.
8
В тази връзка следва да се посочи, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели З. М., В. М. и С. Б. безспорно се установява, че процесната реална част,
представляваща зеленчукова градина, е предоставена за ползване преди повече от 20 години
от Д. К. на ищците, за да отглеждат земеделски култури.
Обстоятелството, че наследодателят на ответниците е позволил на ищците и техния
наследодател да ползват имота не представлява основание същите да държат имота, а
представлява т. н. „търпими действия“. Практиката на ВКС (решение № 483/11.12.2012 г. по
гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о.) е възприела определението на търпими действия в правната
теория: търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата
незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се
допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се
смятат за извършени с неговото съгласие. Общото между държането и търпимите действия е
в обективния им елемент – упражняването на фактическа власт върху вещ, а разликата е в
субективния, който се извежда от основанието, на което е установена тази власт. При
държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на която
и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелецът на вещта
предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива
противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно
условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите. При
търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика
или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на
добрите междуличностни отношения (съседски, приятелски или роднински), поради което се
търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма никакво
право. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна сделка и са налице
съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е налице държане
въз основа на възникнало облигационно правоотношение. Ако волята (изрична или
предполагаема) е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква
облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия.
В настоящия случай са налице именно търпими действия, тъй като наследодателката
на ответниците е позволила на ищците и на техния наследодател на основание добри
междуличностни отношения да ползват процесния имот, от което следва, че ищците нямат
качеството на владелци, а единствено на държатели на имота.
По изложените съображения и с оглед липсата на доказателства ищците да са
придобили правото на собственост на сочените в исковата молба основания, съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, без да се обсъждат останалите две предпоставки за уважаване на
исковата претенция.
По разноските:
9
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответниците направените от последните разноски в общ размер на
2280,00 лева, от които 2000,00 лева – адвокатско възнаграждение и 280,00 лева – депозит за
вещо лице.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. Т., с ЕГН: **********, с адрес: **********, Б. И. Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: ********** и Р. И. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК
„Н.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .9 срещу Л. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Д.“, бл. .,
вх. ., ет. ., ап. ., Й. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „К. п. .“, бл. ., вх. ., ет. .2, ап.
., С. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „И.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . и Д. К. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ЖК „К.п. .“, бл. ., вх. ., ет. .., ап. . иск с правно основание чл. 108
ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
реална част от УПИ . от кв. 35 по плана на **********, одобрен със заповед № РД-4-
26/28.06.1984 г., с площ на реалната част от 659 кв. м, при граници на реалната част: улица,
УПИ ., УПИ . и останалата част от УПИ .- . и за осъждане на ответниците да предадат на
ищците владението върху така посочената реална част.
ОСЪЖДА Т. В. Т., с ЕГН: **********, с адрес: **********, Б. И. Т., с
ЕГН:**********, с адрес: ********** и Р. И. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК
„Н.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .9 ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Й. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „К.п.“, бл. .,
вх. ., ет. .2, ап. ., С. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „И.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . и
Д. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „К.п.“, бл. ., вх. ., ет. .2, ап. . сума в размер
на 2280,00 лева (две хиляди двеста и осемдесет лева), представляваща сторени от
ответниците деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10