№ 1194
гр. Варна , 17.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20213100500515 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:03 часа се явиха:
след спазване на разпоредбата на чл. 142 от ГПК
Въззивникът „СИД 91 ТРАНС“ ЕООД , редовно призован, не се явява
законен представител на дружеството, представлява се от адвокат А.А.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна „ДЕМИРОВ ТРАНС 69“ ЕООД , редовно
призовано, съгласно чл.47, вр. чл.50, ал.4 от ГПК, не се явява представител.
Адв. А.: Няма налице пречки. Моля да бъде даден ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 787 от 02.03.2021 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивно търговско дело № 515 по описа на ВОС за 2020г. е образувано
по въззивна жалба на „СИД 91 ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
1
и адрес на управление: град Шумен, ул.Панайот Волов 60 вх. 2, ет. 1, ап. 16,
представлявано от управителя И. Н. Н., чрез пълномощник адв. А.А., ШАК,
срещу Решение № 188 от 30.06.2020г. по гр.д.№ 665/2019г. по описа на ВРС, с
което Е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от „СИД 91 ТРАНС“ ЕООД
гр.Шумен ЕИК ********* срещу „ДЕМИРОВ ТРАНС 69 ” ЕООД ЕИК
*********, с. Брестак, обл. Варна, за установяване дължимост на парично
вземане за сумите: 4224.00 лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване - 15.02.2019 г. до окончателното плащане,
представляваща неплатена главница по фактура №169 от 05.10.2017 г.; 547.94
лв, представляваща лихва за забавено плащане върху главницата за периода
от 06.10.2017 г. до 15.01.2019 г.; за които вземания е издадена Заповед №192
от 18.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.
дело №249/2019 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно
поради противоречие с материалния закон и събраните по делото
доказателства. Счита се извършеното от исковия съд процесуално действие
по назначаване на особен представител на ответното дружество при
условията на чл.50 ал.4 вр.чл.47, ал.1 от ГПК и чл.29, ал.3 от ГПК за
неправилно, съответно, че извършените от особения представител действия
не могат да породят правни последици. Отделно се сочи, че ответникът не е
оспорил факта на изпълнение на договорената транспортна услуга, както и
стойността й, така както е обективирана във фактура № 169/05.10.2017г.
Оспорва се извода на съда относно изтекъл едногодишен погасителен срок за
предявяване на иска, на осн. чл.32, ал.1, изр.първо от Конвенция за договора
за международен автомобилен превоз. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „ДЕМИРОВ ТРАНС 69”
ЕООД ЕИК *********, не депозира писмен отговор на въззивната жалба.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Адв. А.: Поддържам изцяло жалбата. Няма да сочим нови искания и
няма да представяме други доказателства.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
2
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. А.: Поддържаме изцяло изложеното от наша страна във въззивната
жалба. Искаме да акцентираме върху едни от най-важните тези, които сме
развили в същата, а именно на първо място категорично не сме съгласни с
решението на първоинстанционния съд, в който същият е приел, че в
действителност, съгласно направеното възражение от страна на назначения,
по време на първоинстанционното производство особен представител,
възражение за изтекла погасителна давност и е установил в тази връзка своя
съдебен акт, тъй като видно от разпоредбите на ГПК такава възможност за
назначаване на особен представител, законодателят е предвидил само и
единствено за физическите лица. В настоящия случай по отношение на
юридическите лица във връзка с представено от наша страна актуално
състояние извадка от Търговския регистър, че ответното дружество има
законен представител и не е налице хипотезата, в която приложение е
посочил първоинстанционният съд. На практика възражението е направено от
лице без представителна власт и същата не може да породи правни
последици.
На следващо място считаме, че изложените твърдения, позовавайки се
на конвенцията за ЧМР за изтекла едногодишна погасителна давност не може
да намери приложение в настоящия случай, тъй като същата е предвидена за
липси и повреди на товари, а не както в настоящия случай във връзка с
претенцията на представляваното от мен дружество.
Не се спори от страните това обстоятелство, че заявено и потвърдено от
особения представител, въпреки непредставителната му власт е, че между
страните съществува взаимоотношението, обективирано във фактурата,
представена от нас като писмено доказателство. В действителност
дружеството „ДЕМИРОВ ТРАНС 69 ” ЕООД е предоставило въпросната
услуга на ответното дружество и това не се спори от страните. Още повече,
видно от представената фактура, че същата сума старо изискуема едва 45 дена
след издаването на фактурата и дори да се позовем на разпоредбите, посочени
3
в чл.32 от Конвенцията, същата намира приложение за година и три месеца
считано от датата на изтичане, когато сумата става изискуема. На практика
дори и да приемем, че приложение може да намерят тези разпоредби, то към
датата на подаване на заявлението за заповедно производство, не е изтекъл
необходимият от закона срок. Ето защо считаме, че с оглед на всичко
изложено решението на първоинстанционния съд е неоснователно и
незаконосъобразно, като в тази връзка Ви моля да отмените същото и да
постановите друго такова, с което да признаете за установено, че към
15.01.2019 г., датата на подаване на изявлението по чл.410 от ГП в полза на
„СИД 91 ТРАНС“ ЕООД по отношение на „ДЕМИРОВ ТРАНС 69 ” ЕООД
съществува вземането по фактурата № 169 от 05.10.2017 г., обективирана в
заповедта за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 249/2019 г.,
както и посочените подробно във въззивната ни жалба суми.
В тази връзка Ви моля за Вашето решение, както моля и да ми бъдат
присъдени направените по делото разноски, които са посочени в
първоинстанционното производство, а за това производство не претендираме.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:09
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4