Решение по дело №357/2019 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 279/6.12.2019г.

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД   трети административен     състав

На двадесети  ноември                                                                2019 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО  ДРАГАНОВ

                                              

Секретар В. Митева

Прокурор Рени ЛЕФТЕРОВА

като разгледа докладваното от съдия В.Драганов

Административно дело № 357 по описа на 2019 година.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е  образувано  по искова молба от  Р.М.И. с ЕГН  ********** ***,   чрез адвокат Ж.З. *** със съдебен адрес ***, офис 2, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- гр.Ямбол, с цена на иска 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение,  в резултат на незаконосъобразно издадено НП № 19-3392-000013/23.01.2019г.  на  Началник група  при ОД на МВР гр. Ямбол, РУ -Тунджа. Претендира се също присъждане на съдебните разноски пред настоящата инстанция.

        В съдебно заседание ищецът своевременно и редовно призован не се явява и не изпраща процесуален  представител. От редовно упълномощения такъв е постъпила молба с вх.2563/19.11.2019г. с която  моли да бъде уважен изцяло предявения иск, като е приложен  списък на разноските направени от ищеца по настоящото производство.

      Ответната страна своевременно и редовно призована изпраща процесуален представител юрисконсулт А., която възразява срещу разглеждането на производството пред Административен съд – Ямбол и сочи, че мястото на увреждане е гр. Стара Загора. Счита, също така, че исковата претенция е неоснователна,  а алтернативно че претендираната като имуществена вреда сума е в завишен размер, поради което иска следва бъде уважен до размера на 50 (петдесет) лева, а над тази сума да бъде отхвърлен. Моли разноските в настоящото производство  да бъдат определени в минимален размер. Представя писмени бележки по делото и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Представителят на  Окръжна прокуратура Ямбол счита, че така предявения иск е основателен и доказан. Сочи, че е налице  незаконосъобразен административен акт на ответника-процесното наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. В резултат на този акт ищецът е претърпял претендираните имуществени вреди, изразяващи се в разноски по съдебното обжалване на въпросния административен акт поради което предявения иск следва да бъде уважен.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните приема за установено следното:

         С  Наказателно постановление  № 19-3392-000013 от 23.01.2019г.  издадено от  Началник група  при ОД на МВР гр. Ямбол, РУ -Тунджа,  на Р.М.И. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от   ЗДвП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

        По жалба на  И. срещу процесното НП е образувано  анд № 338/2019г. по описа на Районен съд – Ямбол.  С Решение № 197/07.08.2019г. по делото, влязло в сила на 29.08.2019г.,  наказателното постановление е отменено изцяло като незаконосъобразно.

        По анд № 338/2019г. по описа на Районен съд – Ямбол е представен договор за правна защита и съдействие   от 28.02.2019г. и  пълномощно по силата на което ищеца е упълномощил адвокат М.З. от АК Ст. Загора да  осъществява процесуално представителство пред ЯРС, във връзка с образуването и воденето  на дело по обжалване на процесното НП, срещу договорена и внесена сума в размер на 400 лева/л.19/.  По делото е проведено открито съдебно заседание на 02.05.2019г., в което упълномощения процесуален представител  е взел участие. 

        Решение № 197/07.08.2019г. по анд № 338/2019г. на ЯРС не е обжалвано от страна на ОД на МВР гр.Ямбол и видно от направеното отбелязване същото е влязло в сила на 29.08.2019г./л.49/.

        В настоящото производство е прието като доказателство цялото анд № 338/2019г. по описа на Районен съд – Ямбол, съдържащо общо 56 листа.

       При  така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

       Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 400/четиристотин/ лева,  от заплатено адвокатско възнаграждение,  в резултат на незаконосъобразно издадено НП № 19-3392-000013/23.01.2019г.  на  Началник група  при ОД на МВР гр. Ямбол, РУ -Тунджа. Липсва заявена претенция за присъждане и на законната лихва върху процесната сума.

       Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В случая, видно от приетите  по делото доказателства  НП № 19-3392-000013/23.01.2019г.  на  Началник група  при ОД на МВР гр. Ямбол, РУ –Тунджа от което се твърди, че са произтекли имуществени вреди  за ищеца е отменено с Решение № 197/07.08.2019г. по анд № 338/2019г. на ЯРС, влязло в сила на 29.08.2019 г.

      Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедурата по чл. 203 и сл. от АПК и  искът е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е основателен,  по следните съображения:

       Съгласно  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.  В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт.

      Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от  трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. 

      В настоящия случай досежно  доказването на елементите от фактическия състав на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства  се налага извода, че безспорно  е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.

      Както вече бе посочено налице е  постановено и влязло в сила Решение № 197/07.08.2019г. по анд № 338/2019г. на ЯРС, с което е отменено като  незаконосъобразно  НП № 19-3392-000013/23.01.2019г.  на  Началник група  при ОД на МВР гр. Ямбол, РУ –Тунджа. Същото следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.

       По отношение на претендираното обезщетение в размер  общо на 400 лева, съставляващо заплатена от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по  анд № 338/2019г. по описа на ЯРС, от представеното по делото писмено доказателство - договор за правна защита, действително се установява заплащането на договорената сума от 400 лева  от страна на ищеца на адв.М.З. от АК Ст. Загора. Жалбата  по която е образувано производството пред ЯРС е изготвена от  процесуалния представител, като същия  е взел участие  и в проведеното съдебно заседание по   делото. Поради това се налага извода, че процесното възнаграждение не е завишено  и същото е близо до  минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/.  Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата, предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.

         Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, то претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Процесното тълкувателно решение е задължително за изпълнение от съдилищата, с оглед разпоредбата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

 

 

 

 

         С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

         Предвид изложеното, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление в производството по анд № 338/2019г. по описа на ЯРС, се явява основателна и доказана до размера на 400 лева.

        Законната лихва върху присъдената сума, съгласно т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая обаче

ищецът  не е направил с исковата молба искане за присъждане на законната лихва върху  така претендираната сума, с което обстоятелство съдът е длъжен да се съобрази.

         Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

        С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски е основателна. Основателно обаче е  направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност. По делото е представено пълномощно и  ДПЗС от  № 0202546 от 09.10.2019г.  за договорено  и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, както и списък на разноските в същия размер. Така заплатено адвокатско възнаграждение  е над   минималния размер от 300 лева  предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела от такъв вид., поради което с оглед фактическата и правна сложност на делото, присъдените разноски следва да се редуцират именно до размера на 300 лева. Областна дирекция на МВР гр.Ямбол следва да бъде осъдена да заплати на ищеца като разноски по делото сумата от 310 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение  и 10 лв. държавна такса.

 

         Водим от горното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, ЯАС, трети административен състав

 

                                                  РЕШИ:

 

        ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА  ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ  ГР. ЯМБОЛ да заплати на  Р.М.И. с ЕГН  ********** ***,   чрез адвокат Ж.З. *** със съдебен адрес ***, офис 2 сумата от 400/четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение,  в резултат на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 19-3392-000013/23.01.2019г.  на  Началник група  при ОД на МВР гр. Ямбол, РУ –Тунджа.

 

       ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА  ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ГР.ЯМБОЛ да заплати на Р.М.И. с ЕГН  ********** ***,   чрез адвокат Ж.З. *** със съдебен адрес ***, офис 2 сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща  направени съдебни разноски в настоящото производство.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

        Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 от АПК.

 

 

                                         

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете