Определение по дело №1333/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 11
Дата: 7 януари 2022 г. (в сила от 7 януари 2022 г.)
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20212330201333
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
гр. Я., 07.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – Я., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Частно наказателно
дело № 20212330201333 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Д. К. М., ЕГН ********** и П. П. М.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Я., ж.к.В. бл.Б., вх.а, ап.4 от с.Б против
постановлението на Районна прокуратура - Я. от 03.12.2021 г. за спиране на
наказателното производство по ДП № 468/2021 г. по описа на РУ - Я., водено за
престъпление по чл.216, ал.1 от НК. В жалбата се изразява несъгласие с
постановлението за спиране на наказателното производство, като се сочи, че не са
събрани достатъчно доказателства и не са извършени необходимите действия за
установяване на обективната истина по отношение на всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Твърди се, че не са разпитани като свидетели жалбоподателите, не
е направено обсъждане на възможността за извършено друго престъпление от свид. П.,
като прокурорът не е обсъдил отправените от свид. П. заплахи за живота и
имуществото на М.и и техните деца.
Съдът, след като се запозна със жалбата, постановлението на Районна
прокуратура – Я. и материалите по делото, приема за установено следното:
Досъдебно производство № 468/2021 г. по описа на РУ - Я. е образувано на
06.08.2021 г. за това, че на 05.08.2021 г. около 10.00 часа в гр.Я., на ул.Я.ен № 13,
противозаконно са повредени чужди движими вещи – увреден преден капак и предно
стъкло на лек автомобил Дачия Логан с рег. № У 5032 АВ и унищожени три броя
стъкла на помещение на адреса, собственост на П. П. М. от гр.Я., като са причинени
щети в размер на около 750 лв. - престъпление по чл.216, ал.1 от НК. В хода на
разследването е извършен оглед на местопроизшествие на 05.08.2021 г., разпитани са
като свидетели пострадалите Д. К. М., П. П. М. и са разпитани в качеството на
свидетели М.А.М., А.А.Д. и ЯВ. П. П.. Назначени и изготвени са видео техническа и
оценъчна експертизи.
С постановление от 03.12.2021 г., на основание чл.244, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК
1
вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК прокурорът от Районна прокуратура – Я. е спрял
наказателното производство по ДП № 468/2021 г. по описа на РУ - Я..
В изготвеното постановление, прокурора е приел следната фактическа
обстановка:
Свид. Д.М. и свид. П.М. притежавали лек автомобил марка и модел „Дачия
Логан“ с peг. № У5032 АВ. Свид. М. бил собственик на ЕТ „Д.М.“, цеха на фирмата се
намирал в ул. Я.ен 13 в гр. Я. в съседство до цеха се намирала „М.к П.“. Свид. Я.П.
работел в „М.к П.“, като ръководител взривни работи. Парцелът на ул. Я.ен бил голям
и в него имало офиси и производствена база на няколко различни фирми. Със свид. М.
от около две години имали проблеми. В парцела, в който били фирмите им имало
общински път, който води до различните сгради в парцела. Този общински път
свършвал до входовете на имотите на свид. М. и свид. П.. Пътят не бил в добро
състояние, тесен и проблемите им възникнали именно заради това. Свид. Д.М.
паркирал неговите автомобили на този път по начин, по който затварял входа към
фирмите на свид. П.. На 05.08.2021 г., около 10 часа сутринта свид. П. излизал от
базата с автомобила, който управлявал „Мерцедес ГЛЕ 400“ У 8787АХ. Минавайки
покрай цеха се разминал със свид. Д.М., управлявайки неговият л.а. - „Дачия Логан“ с
рег. № У5032АВ. Между тях възникнал вербален конфликт с разменяне на обиди и
нецензурни реплики. Преминавайки покрай свид. М., свид. П. видял, че последният
замахва и с камък замерва по автомобила на свид. П.. Камъкът ударил колата му в
задната лява врата. Свид. П. преустановил движението на л.а., вдигнал прозореца и
видял, че свид. Д.М. идва към него. Отворил вратата и точно в този момент свид. Д.М.
се нахвърлил с юмруци върху него. Ударил го три или четири пъти в областта на
главата. Свид. П. слязъл от лекия автомобил, взел крик, застанал срещу него и му
казал, че ще го използва за да се защити, ако продължава да го напада, след което го
ударил. Свид. М. извадил едно желязо, плътно, дълго около 1,5-2 метра с диаметър
около 2 см. Свид. П. с крика ударил колата на свид. М. по левия фар и предното стъкло
на колата и ги счупил. Свид. Д.М. влязъл в работилницата си и се затворил. Започнал
отвътре да крещи „Давай, блъскай, нищо не можеш да ми направиш“. Свид. П. замерил
с камък и счупил два от прозорците на цеха на свид. М.. Свид. Д.М. излязъл от
работилницата с желязото и ударил свид. П. в лявата част на тялото, в областта на
ребрата и гръдния кош, нанесъл му удари с юмруци в областта на гръдния кош, в
областта на лявата ръка и в лявото рамо. След това спрял и се отдалечил. Продължили
да си разменят реплики и закани до пристигането на полиция. Бил извършен оглед на
местопроизшествие. Свид. П. отишъл в гр. С., за да го прегледа съдебен лекар.
Предвид горното представителя на държавното обвинение приема, че в случая е
извършено престъпление по чл.216, ал.4 от НК, като се аргументира единствено и само
с ниската стойност на нанесената щета /519 лв./. Това от своя страна, е дало основание
2
на представителя на държавното обвинение да квалифицира извършеното във връзка с
текста на чл.218в, т.1 от НК, според който, когато предмет на престъплението е частно
имущество, то наказателното преследване следва да се възбуди по тъжба на
пострадалия до Районния съд и воденето му е извън компетентността на органите на
прокуратурата. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.25, ал.1, т.6 от НПК,
наказателното производство, според прокурора следва да бъде спряно, тъй като по
досъдебното производство се установява, че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия и същият следва да бъде уведомен за правото му да подаде тъжба по реда
на чл.81 от НПК /в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за
извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил
съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6 от
НПК/.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери
законосъобразността и обосноваността на постановлението за спиране на
наказателното производство, намира същата за процесуално допустима, а разгледана
по същество за основателна, макар и по съображения по-различни от тези на
жалбоподателите. Мотивите на съда са следните: Действително част от отразената в
обжалваното постановлението фактическата обстановка донякъде отговаря на
събраните по досъдебното производство до този момент гласни доказателства, като се
подкрепя и от заключението на вещото лице по назначената по делото оценъчна
експертиза. Действително съгласно чл.242, ал.1 от НПК, прокурора има правомощия,
след завършване на разследването, да прецени каква следва да е съдбата на делото.
Измежду тези негови правомощия е и да спре наказателното производство. Съгласно
разпоредбата на чл.244, ал.1, точки от 1-3 от НПК, то е налице възможност за спиране
при наличие на една от трите хипотези: в случаите на чл.25 и 26 от НПК; когато
извършителят на престъплението не е разкрит и при невъзможност единствен свидетел
очевидец да бъде разпитан, включително по делегация, чрез видеоконференция или
телефонна конференция. От изложеното по горе във връзка с обжалваното
постановление се установява, че прокурора е избрал първата хипотеза, а именно тази
по т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, а именно когато в хода на досъдебното производство
се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като в постановлението е
изрично посочено, че именно свид. Я.П. е нанесъл уврежданията по имуществото на
Д.М. и П.М., то е на становище, че извършеното от страна на свид. Я.П. няма как да се
квалифицира като маловажен случай. В действителност причинената от него щета
възлиза на сумата от 519 лв., което като размер е малко под минималната работна
заплата към 05.08.2021 г., която възлиза на сумата от 650 лв. Безспорно е по делото, че
свид. П. не е възстановил щетите. Обаче само обстоятелството, че е ниска стойността
на нанесената щета не е достатъчно да се приеме, че извършеното от страна на свид. П.
3
може да се приеме за маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно този
текст, “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От една страна,
по делото е безспорно, че причинените от страна на П. щети не са незначителни и не са
възстановени. От друга страна извършеното от страна на свид. П., само по себе си не
може да се квалифицира за незначително такова и/или представляващо по-ниска
степен на обществена опасност. По отношение на извършителя, освен признанието за
нанесените увреждания по автомобила на М.и, на практика не са налице и други
смекчаващи вината обстоятелства. Органите на досъдебното производство не са счели
за необходимо да съберат данни за личността на извършителя – Я.П., а именно какво е
съдебното му минало, за да може да се прецени обществената му опасност. Т.е. съдът
изцяло не споделя доводът на прокурора, че извършеното от свид. Я.П. представлява
маловажен случай по чл.216, ал.4 от НК, предвид безспорно установеното по делото,
че същият не е възстановил нанесените щети на М.и, както и липсват данни за
съдебното минало на П., тъй като по делото не са събрани характеристични данни за
личността му, за да се прецени обществената му опасност /не е изготвена справка за
съдимост на П./. Горните доводи налагат отмяна на обжалваното постановление.
Съдът счита за неоснователно искането в жалбата, постановлението да се отмени
и делото да се върне на прокурора за преценка дали деянието не осъществява състав на
друго престъпление. Не е в правомощията на съда, при контрол на постановлението за
спиране на наказателното производство, да преценява законосъобразността на
изводите на прокурора дали е извършено това или друго престъпление, нито да му
дава указания относно извършване на действия по разследването при данни за
извършено друго престъпление. Осъщественият съдебен контрол не следва да води до
несъвместима намеса в конституционните правомощия на прокурора да решава за
какво престъпление да образува досъдебно производство, а именно това ще се случи,
ако съдът отмени постановлението и върне делото на прокурора с указания относно
правната квалификация.
Мотивиран от горното, съдът на основание чл.244, ал.5 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановлението за спиране на наказателното производство от
03.12.2021 г. на Районна прокуратура - Я. по ДП № 468/2021 г. по описа на РУ – Я.,
водено за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
След влизане на определението в сила, делото да се върне на Районна
прокуратура – Я..
4
Препис от определението да се изпрати на Д. К. М., П. П. М. и ЯВ. П. П., за
сведение.
Определението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
5